Решение по дело №1458/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 260194
Дата: 2 октомври 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Кремена Илиева Лазарова
Дело: 20202100501458
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ-310                       02.10.2020 година                            Град Бургас

 

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                 Трети състав

На първи септември                                                                      година 2020

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                           2. Йорданка Майска-Иванова

                     

                                                      Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1458 по описа за  2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 17459/27.05.2020г. на БРС от „Парус инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 34, ет.4, чрез синдика Владимир Янков Вакрилов, съдебен адрес: гр.София, ул.“Княз Борис I“ № 120 против решение № 777/28.02.20г. по гр.д.№ 2234/19г. БРС, с което са отхвърлени предявените от дружеството в несъстоятелност против Г.П.М., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. С. № *, ет. *, ап. *, искове за заплащане на сумата от 15780,98 лева, неоснователно невърната от ответника в качеството му на управител на дружеството, както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 7254,80 лева за периода 04.09.2014 г. – 14.03.2019 г., сумата от 25000 лева – изплатено на М. трудово възнаграждение без правно основание за периода 02.03.2012г. - 15.04.2014г., както и обезщетение за забава върху главницата в размер на 11493,67лева за периода 04.09.2014г. – 14.03.2019г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2019 г., до окончателното им изплащане. Твърди, че обжалваното решение не е правилно и моли да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени. Излага подробни аргументи. Няма доказателствени искания.

Въззиваемият Г.П.М. оспорва въззивната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на БРС.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Предявени са искове с правно основание чл.145 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от „Парус инвест“ ООД (в несъстоятелност), чрез синдика Владимир Янков Вакрилов, против  Г.П.М., с искове да бъде осъден да заплати посочените по-горе суми. Твърди, че в периода 02.03.2012г. – 15.04.2014г. между страните е съществувало мандатно правоотношение. По договор за управление по реда на чл.141, ал.7 ТЗ, „Парус инвест“ ООД е възложило, а Г.М. е приел да управлява и представлява дружеството в качеството му на управител, срещу заплащане на възнаграждение. Твърди, че такова не е било конкретизирано, но въпреки това, управителят сам си е определил и е получил сума в размер на 25000лв. за общия срок на управление. Освен това при освобождаването му е установена липса на парични средства в размер на 9 366.27лв. и 3279.79евро или общо в лева – 15 780.98лв. Претендира заплащането на горните суми, ведно с лихвата за забава от датата на нотариалната покана до завеждане на исковете, както и законната лихва върху главниците от депозиране на исковата молба, до окончателното им изплащане. Претендира разноски. Сочи доказателства.

Въззиваемият, чрез своя процесуален представител, оспорва претенциите в приложения по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Излага подробни мотиви за отхвърлянето им. Позовава се на давност. Ангажира доказателства. Моли за присъждане на разноски.

От събраните доказателства се установи следната фактическа обстановка:

Видно от подписания, неоспорен от страните и приложен на стр. 21 по гр.д.№ 2234/19г. БРС договор за управление по чл.141, ал.7 от ТЗ от 03.02.2012г., „Парус инвест“ ООД е възложило, а Г.М. е приел да управлява и представлява дружеството в качеството му на управител, срещу заплащане на възнаграждение. В договора не е посочен размер на възнаграждението, нито по делото съществуват каквито и да е писмени доказателства за определено такова от страна на дружеството. 

Управителят е освободен от изпълнението на функциите си в резултат от депозирано от него уведомление на проведено на 15.04.2014г. общо събрание на съдружниците в „Парус инвест“ ООД. В тази връзка е приложеният протокол от ОС на стр.15 и сл. по делото. Обстоятелството е вписано в ТР на 30.04.2014г.

Видно от т.6 на решение № 6 от същото общо събрание, съдружниците са приели да подпишат споразумение с управителя Г.М. във връзка с парично възнаграждение. Потвърждава се описаното в исковата молба твърдение за липса на определено такова към възлагане и изпълнение на функциите му през време на мандата.

Както стана ясно, твърди се в исковата молба, че при освобождаването на поста, М. е ощетил дружеството със сумите на двете главници, като в касата е липсвала документално описана наличност и на следващо място – че е усвоил сумата на втората главница под формата на възнаграждение, каквото все още не му е било определено.

По този повод са събрани писмени и гласни доказателства.

От разпита на св.П., счетоводител, водила счетоводството на дружеството в процесния период, се установява, че М. реално не е получавал възнаграждение по договора за управление. Формално са се посочвали суми, съответстващи на минималния осигурителен доход за съответната длъжност и служили за основа за начисляване и внасяне на осигурителни вноски. Въпреки това възнаграждение не му е изплащано.

По делото са налични множество разходни касови ордери с нареждане да се изплати на М. възнаграждение по договор за управление за посочените в тях месеци. Ордерите са подписани само от счетоводител, но липсват данни сумата реално да е изплатена, понеже след „получил сумата:“  в графата не е положен подпис на управителя за получаването й.

По делото е назначена и приета ССчЕ. От заключението на В.л. М.Ангелова се установява, че към 30.04.2014г. или 01.05.2014г. не се констатира съставен протокол за установена касова наличност, респективно приемане и предаване на касата. Също така, не се представя осчетоводяване по счетоводна сметка 441 – вземане по липси.

При така изложеното съдът приема следното: Отговорността по реда на чл.45 ЗЗД, съответно чл.145 ТЗ, вр. с чл.45 ЗЗД изисква установяване на вреда, противоправност на деянието на деликвента и причинно-следствена връзка между деянието и противоправния резултат. По тази причина съдът заключава, че не може да приеме извод за липса на СМЦ.

Не се установи по безспорен и достатъчно убедителен за съда начин, че е налице вреда, както и че тя е претърпяна в резултат от действията на бившия управител на дружеството – Г.М.. Приетото и неоспорено  в срока по чл.200, ал.3, предл.ІІ ГПК експертно заключение съдържа по-скоро извод за неправилно водене на счетоводството и липса на каквито и да е данни за недостиг на СМЦ.

В тежест на въззивната страна е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички правно-релевантни факти, които да подкрепят изложените в исковата молба  твърдения.

Ето защо, при така описаната по-горе фактическа обстановка и направените правни изводи, съдът приема, че предявените искове не са доказани. Затова, като изцяло споделя при условията на чл.272 ГПК мотивите на БРС, намира, че атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

Въззиваемият претендира разноски за настоящата инстанция в размер на 3000лв., които следва да му бъдат заплатени.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 777/28.02.20г. по гр.д.№ 2234/19г. БРС.

ОСЪЖДА от „Парус инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 34, ет.4, чрез синдика Владимир Янков Вакрилов, съдебен адрес: гр.София, ул.“Княз Борис I“ № 120, да заплати на Г.П.М., ЕГН **********, адрес: гр. Б., ул. С. № *, ет. *, ап. * направените пред тази инстанция разноски в общ размер на 3000лв.

ОСЪЖДА от „Парус инвест“ ООД (в несъстоятелност), ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Константин Величков“ № 34, ет.4, чрез синдика Владимир Янков Вакрилов, съдебен адрес: гр.София, ул.“Княз Борис I“ № 120, да заплати д.т. на БОС по въззивното обжалване в размер на 1190.60лв., която да бъде събрана от масата на несъстоятелността.

Решението подлежи на касационно обжалване в частта, досежно предявения иск по реда на чл.145 ТЗ за сумата от 25 000лв., в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС, а в останалата част е окончателно.

 

   

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ: