РЕШЕНИЕ
№ 506
гр. Варна, 15.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВ. Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от ИВ. Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20243110200500 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М. Г.
Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Варна, ж.к. „Вл.Варненчик“ №6, вх.1, ет.2,
ап.5, депозирана чрез процесуален представител- адв.В.Д. от ВАК срещу: Електронен
фиш / ЕФ/ серия К№ 4161303 издаден от ОДМВР Варна, с който за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 600
/шестстотин/ лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се сочи, че той
е неправилен, незаконосъобразен и издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила. Твърди се , че ЕФ е съставен след изтичането на давностните
срокове по чл. 34 ЗАНН.
В съдебно заседание, въззивникът не се явява , но се представлява от адв.В.Д.,
която поддържа жалбата и моли ЕФ да бъде отменен на посочените в него
основания.Претендира за присъждане на разноски.
Наказващият орган , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите-
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш,
като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Електронният фиш серия К № 4161303 е съставен от ОД на МВР-Варна, против
въззивника, затова че на 18.09.2020 г. в 10:21 часа, в населено място- гр.Варна, на
бул.“В.Левски“ в посока на движение към бул.“Княз Борис I“, на пътен възел с
ул.“Мир“ е извършено нарушение за скорост с товарен автомобил ”Рено Мастер” с
рег.№ В 8921 НХ, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH
CAM S1 с №11743с9, като при разрешена скорост 50 км./ч. е установена скорост 91
км./ч., като превишението е 41 км./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
На 18.09.2020г. при обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-
Варна, било установено извършеното нарушение.Впоследствие като собственик на
превозното средство било установено дружество „Либра Груп“ ООД с представляващ
Е.И.А.. Спрямо същата като законен представител на дружеството бил издаден ЕФ
серия К№ 3977993. Последният бил връчен на Иванова на 04.11.20г., като на 16.11.20г.
тя подала декларация, че автомобилът се е управлявал на 18.09.2020г. от възз.М.Г..
Във връзка с подадената от И. декларация на 16.11.20г. ЕФ серия К№ 3977993 бил
анулиран и срещу възз. бил издаден ЕФ серия К № 4161303, с който на същия, като
управляващ автомобила, била наложена глоба в размер на 600 лв. за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ЕФ бил изпра за връчен на въззивника през м.02.2021г., но бил върнат от
пощенските служби с отбелязване, че адресът е преместен. На 05.05.21г. бил направен
опит за връчване чрез полицейските служби, като адресът на възз. бил посетен и било
установено, че не се намира на адреса. Бил установен контакт със същия по телефон и
било установено, че се намира в чужбина. На 19.12.22г. ЕФ бил изпратен за връчване
на възз. чрез „Български пощи“ ЕАД и бил връчен 15.01.2024г., като на 26.01.2024г.
възз. чрез своя процесуален представител депозирал жалба срещу ЕФ пред РС-Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени.
Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в
АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на
съдебното следствие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
2
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което
същата е процесуално допустима.
настоящата инстанция намира за необходимо да посочи следното:
С изменението на ЗДвП /обн. ДВ бр.105/2018г./ и създаването на новите
разпоредби на чл.189ж от ЗДвП бе въведена възможност за установяване на някои
видове административни нарушения по този закон и ангажиране на
административнонаказателна отговорност за тях по опростена процедура, която се
основава на установяване и заснемане от електронната система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от ЗП – чрез издаването на електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител. Т.е. специалният закон – ЗДвП въвежда особено
производство по установяването на административното нарушение и неговото
санкциониране, но не регламентира отклонение по отношение на давностните срокове
за неговото започване и приключване.
От своя страна нормата на чл.1 от ЗАНН въвежда субсидиарна приложимост на
разпоредбите на този общ закон относно реда за установяване на административните
нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания, във всеки
случай, когато липсва друга специална уредба, каквато както беше посочено и по-горе
липсва по отношение на давностните срокове за производствата по издаване на ЕФ.
При липсата на специална уредба относно сроковете за образуване, съответно за
приключване на процедурата по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид
разпоредбата на чл. 1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл. 189ж от ЗДвП, е
цитираният текст от общия закон.
Съгласно императивните разпоредби на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН не се образува
АНП, ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а образуваното АНП
се прекратява ако не е издадено НП /ЕФ/ в шестмесечен срок от съставянето на акта, а
според т.1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело
№ 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОС на Втора колегия на ВАС сроковете по чл. 34 от
ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да бъдат
реализирани правомощията на АНО. За тези срокове съдът следи служебно. Налага се
извод, че издаването на електронен фиш, респ. НП след изтичане на предвидените в чл.
34 от ЗАНН давностни срокове, е абсолютна процесуална пречка за продължаване на
АНП.
Приемането за електронния фиш на последици, различни от установените за
наказателното постановление, би означавало различно третиране на нарушителите,
извършили едно и също нарушение, в зависимост единствено от това дали то е заснето
3
с електронната система или констатирано от контролен орган, каквото различно
третиране нито е нормативно предвидено, нито е оправдано от гледище на закона.
Аргумент в подкрепа на горното е и това, че специалната процедура за санкциониране
на нарушителите чрез издаване на електронен фиш цели осъществяването на едно
ускорено производство по ангажиране на административнонаказателна отговорност, а
ефектът от неприлагането на нормите на чл. 34 от ЗАНН би бил противоположен, тъй
като създава възможност за продължително бездействие на администрацията,
незастрашено от санкцията за изключване на отговорността на нарушителя.
Горните изводи не са в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по
т.д. № 1/2013г. В същото е прието, че ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и
НП само по отношение на правното му действие /чл.189, ал.11 от ЗДвП/, но не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва единствено, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния
фиш. Никъде обаче в цитираното ТР /в т.ч. и в мотивите/ не е прието, че тази разлика е
и по отношение на сроковете в производствата по чл.189ж от ЗДвП. Подобно
разширително тълкуване е недопустимо в АНП. Същото освен това и противоречи на
целта на закона, с оглед изложените по-горе мотиви за преследваната от закона цел за
бързина на това специално производство.
С оглед установените по делото факти и в контекста на горните правни изводи,
настоящият съдебен състав приема, че административнонаказателното производство е
проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото-
справка от Системата за управление на административно-наказателната дейност ЕФ е
издаден на 16.11.2020г. след като е бил анулиран ЕФ серия К№ 3977993. Последният
бил връчен на Е.Иванова в качеството й на законен представител на дружеството
собственик на процесния автомобил. След подадена от нея декларация с данни за
управляващия автомобила възз. на дата 16.11.20г. на същата дата срещу него бил
издаден процесния ЕФ. Прочие същият бил издаден в двумесечен срок от извършване
на нарушението и в деня на откриване на нарушителя поради което и нарушение на
срокът по чл.34 от ЗАНН касателно откриването на нарушителя и извършване на
нарушението не се констатира. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и
регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите,
когато образуваното такова следва да се прекрати. Съдът не споделя възражението в
жалбата, че преследвателната давност за това нарушение е изтекла. Разпоредбата на
чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените
административни наказания. В ЗАНН, обаче, липсва регламентация
на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване,
каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН,
по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите
4
на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно
постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на
Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд,
в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане
на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление
№ 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата
относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс
/НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5
от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към
датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по
давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от
НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока,
предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод,
че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане
на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с
чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.
Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства
въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на
18.09.23г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден на 16.11.2023г., видно от
отбелязването в системата АЕС АНД и връчен на дата 15.01.2024г., като давността е
била прекъсвана трикратно- с издаване на ЕФ, с опита му за връчване през м.02.21г., с
опита за връчване през м.05.21г. и през м.12.22г. Оттук следва, че
административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се
погасила по давност с изтичане на четири години и половина от извършване на
нарушението, съответно на 18.03.2025г. , който срок към настоящия момент не е
изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.
Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш –
мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената
скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.
5
Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.
Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189,
ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален
ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за
нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се
позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на
наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал
електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са
изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата
на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит
на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно
издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.
Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като
съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис
на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се
поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия
е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде
съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на
ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или
друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на
нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е
издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката
дали процесният електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура
на МВР.
Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че
във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.
Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от
значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за
законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е
приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв
начин не са нарушени правата на наказания субект.
Като ползвател на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.Г.. Фактът,
че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи, че за
процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно
отговоростта на въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал
автомобила в посочения в ЕФ ден и час.
6
От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на
процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето
с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 с №11743с9, което
представлява мобилна /преносима/ система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации.
Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго
ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно
позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за
съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП), същите да работят на
автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В
останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и
използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за
констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият
ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
В настоящата си редакция чл.189, ал.4 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011г., изм.,
бр. 19 от 2015г.) гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се
издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че
"Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към
земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи
нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на
работния процес.
На основание чл.165, ал.3 от Закона за движението по пътищата Министърът на
вътрешните работи е издал НАРЕДБА №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г., с която се
уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и
системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от
Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3
гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата
се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна
система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извода, че към
7
дата на установеното с Ел.фиш нарушение- 18.09.2020г., нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на
електронен фиш, чрез използване на мобилни АТСС, временно разположени на
участък от пътя.
Въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за
използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТСС и автоматизирания
режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган- освен
включването и изключването на мобилното АТСС /чл.9 от Наредбата/, отговарят
на изискванията залегнали Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014г. на ВАС – Общо
събрание на колегиите, относно непълнотите в регламентацията на работата на
„техническите средства” преди изменението на чл.189, ал.4 от ЗДвП с ДВ., бр. 19 от
2015г. Отчитайки настъпилата законова промяна, настоящият състав приема, че
електронен фиш за санкциониране на допуснато нарушение на Закона за движението
по пътищата може да бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство или система, при условие че са
изпълнени изискванията на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили
изискванията на чл.4 от Наредбата- контролът да се осъществява със АТСС, одобрени
по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от
Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на
Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с
представени по преписката удостоверение за одобрен тип средство за измерване –
преносима система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип ARH CAM S1 с №11743с9, преминала метрологичен
контрол на 10.11.2021г., удостоверено с представени по административната преписка
Протокол от проверка №77-С-ИСИС/29.10.2019г. на БИМ от проверка на мобилна
система за видеоконтрол и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126, ведно с приложения, валидно до 07.09.2027г.
Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от НАРЕДБА №
8121з-532 от 12.05.2015г.
Съдът намира, че е било спазено и изискването на чл.9 от Наредбата. Видно от
доказателствата по делото / Удостоверение за одобрен тип средство за измерване/
системата работи самостоятелно, което е в пълен унисон с изискването на чл.9 от
Наредбата, която дава правомощия на служителя единствено еднократно да насочи
уреда в контролираната посока, да го включи и извърши първоначални настройки.
Същевременно от протокола /приложение към чл. 10, ал.1 от наредбата /, съставен от
обслужващия го полицейският служител-С.Д., е видно, че автоматизирано техническо
8
средство е използвано на 18.092020г. във времеви интервал 09:30ч.-10:30ч., гр.Варна,
бул.“Васил Левски“ в посока бул.“Княз Борис Първи“ на пътен възел с ул.“Мир“. От
приложената км протокола снимка на АТСС, използвано на горепосочената дата и в
горепосочения участък е видно, че се касае за преносимо средство за измерване
разположено на пътя /мобилна камера тип „тринога“/. Съставеният от полицейския
орган въвел в експлоатация АТСС протокол отговаря на всички изисквания на
Наредбата и съдържа изискуемите реквизити.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал,
изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния
час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
съставлява годно веществено доказателствено средство в
административнонаказателния процес. От снимковия материал приложен по
преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.
Измерената скорост на движение на автомобила е 94 км/ч., при разрешена такава в
населено място-50км/ч.. Видно от приложената снимка, допустимата грешка при
измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от
91 км/ч, след приспадане на толеранса, при разрешена такава в конкретния участък-50
км/ч..
Принципно управлението на ППС с превишена скорост е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение определено от АНО
на 41 км./ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т.5 от същия текст е предвидил
глоба в размер на 600 лева (шестстотин лева ) в редакцията на разпоредбата действала
към момента на деянието.
От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на
посочената в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима
система на контрол за скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ARH CAM S1 с идентификационен с№11743с9 било заснето
движение на процесния товарен автомобил със скорост от 91км./ч. при ограничение
от 50 км./ч. , в населено място –гр.Варна, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21,
ал.1 от ЗДвП, като е установено превишаване на скоростта с 41 км./ч. От наказаното
лице не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението не е
извършено на мястото, посочено в обжалвания електронен фиш. От друга страна, към
административнонаказателната преписка е приложен снимков материал – оригинал на
снимка с точни координати на нарушението, както и доказателства, че това е заснетата
скорост на процесния автомобил- на представеното снимково изображение ясно се
виждат, че лазерният лъч е измерил скоростта на процесния автомобил, тъй като
маркерите на изображението се пресичат върху автомобила. Предвид изложеното,
следва да се приеме, че правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
9
Съдът намира , че не е нужно да бъдат събирани доказателства за поставен пътен
знак, който предупреждава че се извършва заснемане на скорост. Действително такова
изискване съществуваше в чл.7, ал.2 от Наредбата, която изискваше поставяне на
пътен знак- „Пътният знак Е24“ преди мястото за контрол във всяка посока на
сработване на автоматизираните технически средства и системи, а ал.1 от същия член
изискваше оповестяване на контрола на интернет страницата на МВР или чрез
средствата за масово осведомяване /изискване на чл.7, ал.1 –отм . от Наредбата- /. Тези
две разпоредби на НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г. са отменени с ДВ, бр. 6 от
2018 г., в сила от 16.01.2018 г. Изискването за оповестяването на местата за контрол,
визирано в разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, също е отменено с ДВ, бр. 54 от
2017 г., в сила от 09.07.2017г. Поради горното към датата на визираното в ЕФ
нарушение-18.092020г. контролните органи не са имали задължение предварително да
обозначават и да оповестяват местата за контрол на скоростта. Предвид изложеното,
съдът намира, че разпоредбите на законодателството ни са спазени от наказващия
орган и правото на защита не е било засегнато и в този аспект.
Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл.188 от
ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или
ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение,
независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на
превозното средство. В конкретния случай видно от справката от централната база на
сектор ПП собственик на МПС-то, с което е извършено нарушението е дружество
„Либра Груп„ ООД , като законният представител е посочил, че именно възз. е
управлявал автомобила. Въззивникът, не е ангажирал доказателства, че друго лице е
управлявало автомобила на посочената дата. Затова правилно АНО е определил
субектът на нарушението. Съгласно чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ собственикът, респективно ползвателя заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В тази насока и не
съществува задължение за наказващия орган да кани изрично посочения като
нарушител във фиша да депозира декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП,
доколкото това е законова възможност, предоставена от закона, от която нарушителят
може да се възползва или не по собствена воля, в предвидения законов срок от
получаване на електронния фиш. В случая АНО няма задължение да събира
доказателства, кой е управлявал МПС, а възз. като посочен от собственик на МПС не е
ангажирал доказателства, че друг е управлявал.
Управлението на ППС с превишена скорост, в населено място, е санкционирано в
разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишаване от 41 км./ч.
законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 5 от същия текст е предвидил глоба в размер
10
на 600 лева (шестстотин лева) за превишение на скоростта над 40 км./ч. Размерът на
санкцията е фиксиран такъв, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното
нарушение е превишаване на разрешената скорост с 41 км/ч. и то в населено място, по
оживен пътен участък в гр.Варна, следователно обществената опасност на това
формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда
да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
При тази фактическа обстановка, съдът намира, че в случая производството по
административнонаказателна отговорност чрез издаването на електронен фиш се е
развило при спазване на установените процесуални правила, подробно разписани в
издадената въз основа на ЗДвП НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015г.
С оглед изложеното, подадената жалба се явява неоснователна, а атакувания ЕФ –
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
11
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер—80лв.
Процесуалният представител на възз. също е направил искане за присъждане на
разноски под формата на адвокатско възнаграждение, но предвид изхода на спора
такива не се дължат.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 4161303 издаден от ОДМВР
Варна, с който на М. Г. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик“ №6, вх.1, ет.2, ап.5 за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 600 /шестстотин/ лв. на основание чл.189,
ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Г. Г., ЕГН **********, постоянен адрес гр. Варна, ж.к.
„Вл.Варненчик“ №6, вх.1, ет.2, ап.5 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80
/осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД
№500/2024г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
12