№ 65
гр. Момчилград, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Йордан Ив. Геров
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело №
20215150100508 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Ищцата ЮЗЛ. В. М. в исковата си молба твърди, че с ответника Н.М.
сключили граждански брак на 10.08.2016 год. в с.Чорбаджийско. от брака
имали родено дете Н. Н.М.. След сключване на гражданския брак заминали да
работят в Германия. Проблемите в семейството започнали след раждане на
детето им. Ответникът почнал работа в строителството, получавал добро
възнаграждение около 2000-2500 евро месечно, но се пристрастил към
хазартни игри и алкохола, след което приключил отношенията със
семейството, като почнал спечелените пари да харчи за хазартни игри и за
алкохола. Грижите за детето и разходите за семейството посрещала тя, с
детските помощи и помощи от нейните родители, пращани от България.
Имало е случаи да й оставя пари за да плати наема и консумативите, и ако не
ги плати същия ден, на следващия ден ги взимал обратно от нея. Твърди, че
за да покрие неговите заеми за хазарта, са взимали пари от баба си и дядо си,
които все още не ги възстановил. При опити да проведе разговори с
ответника, последният се нервирал, заплашвал, по някога обещавал, че ще
престане, но това обещание не се изпълнявало. Не издържайки на това, през
1
2020 год. с детето се прибрала в Р.България, при родителите си. Твърди, че
повече от една година са във фактическа раздяла. Ответника не ги търсил, не
се интересувал от тях, не се интересувал от детето. До сега не е идвал да види
детето, не се е обаждал по телефон да се интересува за тях, не е изпращал
никакви подаръци или пари за детето. Твърди, че по-нататъшното им
съвместно съжителство с ответника е невъзможно и немислимо. С ответника
са напълно отчуждени. Бракът им съществувал само формално и
продължаването му не е било в интерес на семейството и обществото. Бракът
им е бил формален и желае да бъде прекратен. Моли съда да постанови
решение, с което да прекрати брака им поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на същия като се постанови, че вината за това е на
ответника. Моли да се предоставят на нея упражняването на родителските
права над малолетното им дете Н. Н.М., като на бащата да се определи
следния режим на лични отношения с детето: да вижда детето всяка първа и
трета събота и неделя от месеца, за времето от 09.00 до 17.00 часа в
присъствие на майката, като вземането и връщането на детето става в дома на
майката. Ответника да бъде осъден да заплаща ежемесечна в размер на 300
лв. на детето Н. М., платими чрез нея, като негова майка и законна
представителка, считано от датата на завеждане на исковата молба до
навършване пълнолетие на детето или настъпване на друга правопогасяваща
или правоизменяща издръжката причина, ведно със законната лихва за забава
за всяка просрочена вноска. Моли да бъде допуснато след прекратяване на
брака да носи предбрачното си фамилно име Х.. Семейно жилище
представляващо СИО не притежават. Претендира за разноски по делото.
В с.з. ищцата се явява лично и с процесуален представител адв.М.Ш.
от АК Кърджали. Подържа исковете си, така както са предявени.
Пълномощника на същата моли съда да постанови решение, с което да уважи
предявените искове описани в петитума на исковата молба. Претендира за
разноски по делото.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответника Н. Р. М., чрез
назначения му особен представител адв.Х.К. е депозирал писмен отговор,
който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Счита предявения иск
за допустим, но недоказан на този етап от производството.
В съдебно заседание ответника не се явява, представлява се от
2
назначения му особен представител адв.К., който счита, че с оглед събраните
писмени и гласни доказателства предявения иск за основателен и доказан с
оглед и установената дълга и фактическа раздяла между страните и моли да
бъде уважен така както е предявен.
Заинтересованата страна Д”СП”, с.Кирково, редовно призована не се
представлява. От същите е постъпил социален доклад за детето Н. Н.М..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански
брак се установява, че страните са сключили граждански брак на 10.08.2016
год. в с.Чорбаджийско, като удостоверението е издадено въз основа на акт за
граждански брак № 07/10.08.2016 г., съставен в с.Чорбаджийско,
общ.Кирково, като след брака съпругата е приела да носи фамилното име на
съпруга си „Х.“.
От заверено копие на удостоверение за раждане издадено въз основа
на акт за раждане № 0167/05.06.2017 г. от длъжностно лице по гражданско
състояние в Община Кирково се установява, че страните по делото имат
родено дете Н. Н.М. родено на 31.12.2016 год. в Германия, с ЕГН:**********.
От изготвения социален доклад, от Дирекция СП Кирково се
установява, че основни грижи за детето Н. Н.М. се полагат от неговата майка
ЮЗЛ. В. М.. Детето заедно с майка си живеели в къща собственост на баба й
и дядо й по бащина линия.детето и майка му ползвали една стая от етажа,
стаята е била обзаведена с всички нужни мебели и вещи. Ищцата работила
като камериер в хотел в с.Кирково. детето е било записано и редовно
посещавало подготвителна група в детска градина намираща се в с.Първица.
родителите на детето понастоящем са били прекъснали комуникацията
помежду си. От проучването е установено, че майката притежава
необходимите родителски качества да отглежда и възпитава детето си.
Способна е да осигури спокойна семейна среда, гарантираща неговата
сигурност и безопасност.
По делото са събрани и гласни доказателства.
От показанията на св.Н.Х.И. последните две години тя не е виждала
ответника. Ю. живеела в с.Първица с детето, в двуетажна къща, където имат
условия. Причината Ю. и Наим да не живеят заедно е била, че Наим
3
употребявал алкохол, играел комар и хазартни игри и биел Ю.. Даже една
година след като се оженили, Ю. й се обадила по телефона, че вече не може
да търпи и да отидат да я вземат, но мъжа й казал да влязат в стаята и да
поговорят, не може да каже какво са си говорили, но Ю. отказала да тръгне с
тях, била изплашена. Не е чувала бащата да праща пари на детето. Знае, че
получава около 2000-2500 евро, работи в строителството. Нейния син работил
в строителството и затова знае колко получава. За детето се грижела Ю., то е
било добре.
Съдът кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като се
установи, че същата има непосредствени впечатления от отношенията между
страните.
От правна страна :
При така събраните писмени и гласни доказателства съдът счита, че е
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака. От всичко
изложено до тук е видно, че съпрузите не живеят заедно от 2020 год., като
съпругата заедно с детето се прибрала в Р.България, но това й действие не
следва да се счита за брачно провинение, тъй като от доказателствата по
делото се налага безспорно извода, че тя е била принудена от поведението на
съпруга да се върне в Р.България и да заживее при дядо си и баба си в
с.Първица, поради страстта на ответника към хазартни игри и алкохола.
Съгласно показанията на св.Н.Х.И., ответника злоупотребявал с
алкохола, играел комар, хазартни игри и оказвал физически тормоз над
ищцата. Именно това му поведение съда намира за укоримо, довело до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака на страните.
Брачната връзка е само формална, а брачните отношения са лишени от
взаимно уважение и заинтересованост. С оглед на което, съдът намира, че
брачната връзка на страните е изпразнена от предписаното й от закона и
добрите нрави съдържание и е останала да съществува само формално. Такава
връзка е безполезна за страните и е лишена от социалната си функция, като
настоящото фактическо състояние в отношенията между съпрузите е
несъвместимо с целите и функциите на брака и не е в интерес на същите. По
тези съображения съдът намира, че бракът на страните е дълбоко и
непоправимо разстроен по смисъла на чл.49, ал.1 СК, което обуславя извод за
основателност на иска за развод и същият следва да бъде допуснат от съда.
4
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 СК, при допускане на развода
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака само ако някой
от съпрузите е поискал това. Ищцата е заявила искане съдът да прекрати
гражданския брак, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
в него по вина на ответника. От събраните по делото гласни доказателства за
съда се налага извода, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има съпругът Н. Р. М., който е проявил безотговорно
отношение към брака и незаинтересованост към семейството си. Употребявал
алкохол, пристрастил се към хазартни игри. Според съда, именно това
поведение на ответника е обусловило и станало причина за настъпилото
отчуждаване между страните, като е допринесло за окончателния разрив на
съпружеските им отношения. Така установените брачни провинения на
ответника – безотговорно отношение към брака, злоупотребата му с алкохол,
за което си поведение същият няма как да не знае, че руши основите на брака,
безусловно ангажират брачната му вина за настъпилото дълбоко и
непоправимо разстройство на брака. Поради което, за съда се налага извода,
че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има
ответника, в какъвто смисъл следва да се произнесе със съдебния си акт.
Предвид това, че не е постигнато споразумение по чл.59, ал. 1 от СК,
съдът следва да се произнесе и по въпросите: при кого от родителите да
живее детето, на кого от тях се предоставя упражняването на родителските
права, както и режима на личните отношения между дето и родителите и
издръжката на детето.
Съдът, предвид обстоятелството, че ответника е виновен за
разстройството на брака; че поведението му сочи на липса на възпитателски
качества; като съобрази, че понастоящем непосредствените грижи за децата
се полагат от майката, че тя е с добър родителски капацитет; като взе в
предвид и представения социален доклад по делото изготвен от Дирекция
„СП“ отдел „ЗД“ Кирково, намира, че родителските права спрямо роденото
от брака дете следва да бъдат предоставени на майката, като на бащата бъде
определен режим на лични отношения с детето.
Съгласно чл.124, ал.2 от СК, децата имат право на лични отношения с
двамата родители. След като те няма да живеят заедно, следва да се даде
5
възможност за поддържането на лични отношения с родителя, при когото то
не живее. При определяне режима на лични контакти, съдът взема предвид
интересите на детето. Ето защо следва да им се даде възможност да
контактува и с баща си, с когото няма да живее заедно, а именно: да има
право да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09.00
до 17.00 часа, в присъствието на майката, както и един месец в годината,
който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката, който режим да
се осъществява след навършване на 7-годишна възраст на детето, като
вземането и връщането на детето да става от дома на майката.
Тъй като ищцата ще упражнява родителските права, ответника като
пряко неангажираният в отглеждането и възпитанието на детето родител
следва да бъде осъден да заплаща издръжка.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като те дължат
издръжка, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно, като е достатъчно наличието на качеството "непълнолетно лице".
Това задължение за издръжка е общо за двамата родителите и произтича от
общото им задължение да се грижат за децата си.
Детето Н. Н.М. е на пет години, поради което предвид възрастта му
потребностите му от гледна точка на обичайните разходи за облекло, храна,
отопление и други подобни са по-ниски от тези на възрастен. Ето защо съдът
намира, че ответника следва да заплаща ежемесечна издръжка за детето Н.
Н.М. в размер на 300 лв.
Наред с всички обстоятелства, обуславящи размера на дължимата
издръжка, относими към нуждите на лицето, на което се дължи издръжка,
разпоредбата на чл.142, ал. 1 СК въвежда като критерий за определянето на
размера на дължимата издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
По отношение на възможностите на родителите, по делото се установи,
че бащата работи в чужбина, същият по данни на свидетелите получава
около 2000-2500 евро, поради което съдът при определяне на така посочения
размер на издръжката на детето отчита, че преките и непосредствени грижи
за отглеждането на децата се осъществява от майката.
С оглед всички доказателства следва ответника да бъде осъден да
6
заплаща месечна издръжка на детето Н. в размер на 300 лв., платими чрез
ищцата, като негова майка и законна представителка, считано от датата на
завеждане на исковата молба - 13.10.2021 год. до настъпване пълнолетие на
детето или до настъпване на друга променяща или прекратяваща издръжката
причина, ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска.
Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в
частта му за издръжката.
Страните са работоспособни, поради което издръжка помежду им не
следва да се дължи.
Относно фамилното име на съпругата:
Предвид допускането на развода и на основание чл.53 СК, съдът намира
за основателна претенцията на ищцата за възстановяване на фамилното й име
преди брака. В този смисъл, с решението следва да се постанови след
прекратяването на брака ищцата ЮЗЛ. В. М. да възстанови предбрачното си
фамилно име „Х.“.
По разноските:
При този изход на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищцата направените от нея деловодни разноски в размер на 1225 лв., от
които 25 лв. д.т.; 600 лв. адвокатски хонорар и 600 лв. възнаграждение за
особен представител.
При това положение ответника следва да бъде осъден да заплати по
сметка на РС гр.Момчилград сумата в размер на 50,00 лева държавна такса за
окончателно решаване на делото, както и сумата от 432.00 лева държавна
такса върху определения размер на издръжката.
Водим от изложеното съдът,
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал.1 от СК БРАКА между
ЮЗЛ. В. М., с ЕГН:********** с постоянен адрес: с.Първица, общ.Кирково,
обл.Кърджали и Н. Р. М. , с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с.Чорбаджийско, мах.Храбрец, общ.Кирково, обл.Кърджали, сключен на
10.08.2016 год. в с.Чорбаджийско, за което е съставен акт за сключен
граждански брак № ****.08.2016 год. съставен в с.Чорбаджийско,
7
общ.Кирково, обл.Кърджали, ПОРАДИ ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЙСТВО НА СЪЩИЯ.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото дълбоко и непоправимо
разстройство на брака има ответника Н. Р. М..
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо
роденото от брака дете: Н. Н.М. родено на 31.12.2016 год. в Германия, с
ЕГН:********** на майката ЮЗЛ. В. М., с ЕГН:********** и ОПРЕДЕЛЯ
местоживеенето на детето при нея и занапред ще се определя от
местоживеенето на майката ЮЗЛ. В. М., с ЕГН:**********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Н. Р. М. с детето
Н. Н.М. както следва: : да има право да вижда детето всяка първа и трета
събота и неделя от месеца от 09.00 до 17.00 часа, в присъствието на майката,
както и един месец в годината, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, който режим да се осъществява след навършване на 7-
годишна възраст на детето, като вземането и връщането на детето да става от
дома на майката.
ОСЪЖДА Н. Р. М. , с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с.Чорбаджийско, мах.Храбрец, общ.Кирково, обл.Кърджали да заплаща
ежемесечна издръжка на малолетното си дете Н. Н.М. в размер на 300.00 лв.,
платими чрез майката и законна представителка майката ЮЗЛ. В. М., с
ЕГН:**********, считано от датата на завеждане на исковата молба –
13.10.2021 год. до настъпване пълнолетие на детето или до настъпване на
друга променяща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната
лихва за забава за всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА след прекратяване на брака съпругата ЮЗЛ. В. М. да
носи предбрачното си фамилно име „Х.“.
ОСЪЖДА Н. Р. М. , с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с.Чорбаджийско, мах.Храбрец, общ.Кирково, обл.Кърджали да заплати на
ЮЗЛ. В. М., с ЕГН:********** сумата от 1225 лв., представляващи разноски
по делото.
ОСЪЖДА Н. Р. М. , с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
с.Чорбаджийско, мах.Храбрец, общ.Кирково, обл.Кърджали да заплати по
сметка на РС Момчилград сумата в размер на 482.00 лв., от които - 50,00 лева
държавна такса за окончателно решаване на делото и сумата в размер на
8
432.00 лева държавна такса върху определения размер на издръжката.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
относно присъдената издръжка, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
9