Р Е Ш Е Н И Е
№ 2173
гр. Пловдив, 30.11.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, в открито заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
при секретаря Христина
Николова и участието на прокурора Светлозар Чераджийски, като разгледа
докладваното от председателя Мариана Шотева адм. дело № 559 по описа за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по
искова молба на М.Г.Ш., ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв. С., срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” (ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на сумата в размер на 50 000 лева, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до
крайното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив в периода от 01.01.2016 г. до
31.12.2021 г. Вредите
се твърди, че се изразяват в обида, възмущение, стрес, притеснения и
психологичен дискомфорт, като конкретните оплаквания се изразяват в: липса на
достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – под 3 кв.м. нетна жилищна
площ); лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки, гризачи; без течаща топла
вода в килиите; лятно време било много топло, а през зимата – много студено;
л.св. сушали дрехите си в килията и това запарвало въздуха и причинявало мухъл;
имал силни болки в зъбите, но не му обръщали внимание и гълтал няколко пъти
лъжици, за да изрази протеста си; работел в обособено производство 6 месеца в
запрашена среда без предпазна маска и 5 месеца в столовата, където не се е
спазвало правото му на каре. С горното се презюмира нарушаване правата по чл. 3
от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ) и чл. 3 от ЗИНЗС. Претендира се присъждане на сторените разноски в размер на 10 лева –
внесена държавна такса.
Ответникът –
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - София чрез процесуалния си
представител юриск. Ч. счита така предявените претенции за неоснователни и
недоказани, поради което настоява за тяхното отхвърляне. Прави възражение за
изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите
претенции.
Административен
съд – Пловдив, II отд., VII състав, след като прецени поотделно и в съвкупност,
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното.
Съгласно справка
за правното положение на ищеца (л. 37), същият през исковия период (01.01.2016
г. – 31.12.2021 г.) е бил осъден с наказание „лишаване от свобода“ в периода от
20.10.2015 г. до 30.08.2016 г. (когато е бил освободен) и от 11.01.2017 г. до
07.08.2020 г. (когато е бил освободен). А съгласно отговора на исковата молба
(л. 40), Ш. е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив от
20.10.2015 г. до 30.08.2016 г. и от 08.03.2017 г. до 07.08.2020 г., когато е
бил освободен.
Или, установява
се, че Ш. през исковия период е пребивавал на територията на Затвора Пловдив от
01.01.2016 г. до 30.08.2016 г. и от 08.03.2017 г. до 07.08.2020 г.
От становище на
ИСДВР Е. Е. (л. 21 – 22) и на ИСДВР В.И. (л. 23) се установява, че в Затвора
Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от който може да
се направи справка за броя на л.св. по спални помещения, е „Сведение за
разпределение и движение на лишените от свобода“, което по утвърдената
„Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните й
поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020 г. на Главния
директор на ГДИН и утвърдена от Държавна агенция „Архиви“, се съхранява за срок
от три години.
Съгласно
наличната информация по отношение на първия престой на ищеца в Затвора Пловдив,
същият със заповед № 1522/06.11.2015 г. е настанен в Трета група, в стая № 25,
която е с площ от 31,32 кв.м., без санитарния възел, разполага с два отваряеми
прозореца с размери 0,50/1,20 м. и 1,20/1,20 м., санитарен възел с площ от 4,49
кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,40/1,20 м. За периода от 01.01.2016
г. (началната дата на исковия период) до 30.08.2016 г. (датата, на която е бил
освободен) няма данни с колко други л.св. от свобода е пребивавал в това спално
помещение, в т.ч. и до освобождаването си на 30.08.2016 г.
По отношение на
втория престой на лицето в Затвора Пловдив се установява следното:
1) от 08.03.2017
г. до 13.03.2017 г. вкл. няма данни нито къде е бил настанен, нито с колко
други л.св.;
2) от 14.03.2017
г. до 08.06.2017 г. вкл. е бил настанен в Шеста група, стая № 8, която е с площ
от 29,66 кв.м. (без санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери 0,50/1,15
м. и 1,00/1,15 м., санитарен възел с площ от 2,54 кв.м. с един отваряем прозорец
с размери 0,30/1,15 м., без данни за л.св., настанени в тази стая;
3) от 09.06.2017
г. до 25.01.2018 г. вкл. е бил настанен в Шеста група, стая № 16, която е с
площ от 27,09 кв.м. (без санитарния възел), с два отваряеми прозореца с размери
1,00/1,00 м. и 1,15/1,15 м., санитарен възел с площ от 3,03 кв.м. с отдушник с
диаметър 110 мм., без данни за л.св., настанени в тази стая;
4) от 26.01.2018
г. до 16.05.2019 г. вкл. е бил настанен в Шеста група, стая № 13, която е с
площ от 27,44 кв.м. (без санитарния възел), с два прозореца с размери 0,45/1,10
м. и 1,00/1,00 м., санитарен възел – обособено помещение с площ от 2,60 кв.м. с
един прозорец с размери 0,36/1,10 м., без данни за л.св., настанени в тази
стая;
5) от 17.05.2019
г. до 20.02.2020 г. вкл. е бил настанен в Шеста група, стая № 4, която е с площ
от 28,19 кв.м. (без санитарния възел) и с капацитет до 7 л.св., с два отваряеми
прозореца с размери 0,50/1,00 м. и 0,95/0,95 м., санитарен възел с площ от 2,99
кв.м. с прозорец с размери 0,30/1,10 м., като за всеки л.св. е било осигурено
легло с размери 90/180 см. и шкафовете с размери 45/50 см.
- за периода от
17.05.2019 г. до 17.12.2019 г. вкл. няма данни за л.св., настанени в тази стая;
- в периода от
18.12.2019 г. до 19.12.2019 г. вкл. са били настанени 8 л.св.; от 20.12.2019 г.
до 07.01.2020 г. вкл. са били настанени 9 л.св.; от 08.01.2020 г. до 26.01.2020
г. вкл. са били настанени 8 л.св.; от 27.01.2020 г. до 31.01.2020 г. вкл. са
били настанени 7 л.св. и от 01.02.2020 г. 20.02.2020 г. вкл. са били настанени
6 л.св.;
6) от 21.02.2020
г. до 07.08.2020 г. (когато е бил освободен) е бил настанен в Шеста група, стая
№ 6, която е с площ от 28,28 кв.м. (без санитарния възел) и с капацитет до 7
л.св., с два отваряеми прозореца с размери 0,45/1,10 м. и 0,50/1,10 м.,
санитарен възел с площ от 2,48 кв.м. с един отваряем прозорец с размери
0,35/1,10 м. В периода от 21.02.2020 г. до 27.04.2020 г. вкл. в стаята са били
настанени 9 л.св., от 28.04.2020 г. до 05.05.2020 г. вкл. – 10 л.св., от 06.05.2020
г. до 07.05.2020 г. вкл. – 9 л.св., от 08.05.2020 г. до 15.05.2020 г. вкл. – 8
л.св., от 16.05.2020 г. до 18.05.2020 г. вкл. – 7 л.св., от 19.05.2020 г. до
21.05.2020 г. вкл. – 5 л.св., от 22.05.2020 г. до 14.06.2020 г. вкл. – 6 л.св.,
от 15.06.2020 г. до 18.06.2020 г. вкл. – 5 л.св., от 19.06.2020 г. до
22.06.2020 г. вкл. – 6 л.св., от 23.06.2020 г. до 24.06.2020 г. вкл. – 8 л.св.,
от 25.06.2020 г. до 30.06.2020 г. вкл. – 7 л.св., от 01.07.2020 г. до
04.07.2020 г. вкл. – 6 л.св., на 05.07.2020 г. – 7 л.св., от 06.07.2020 г. до
16.07.2020 г. вкл. – 6 л.св., от 17.07.2020 г. до 27.07.2020 г. вкл. – 7 л.св.
и от 28.07.2020 г. до 06.08.2020 г. вкл. (доколкото на 07.08.2020 г. ищецът
вече е бил освободен) – 6 л.св.
От прието по
делото становище, изготвено от ИФЗ НС „ФЛКР“ инсп. Е. Кибарев (л. 24) се
установява, че ГДИН сключва централен договор за обработка на всички помещения
в затворите и общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва
ДДД обработка на помещенията, в подкрепа на което са представени договори (л.
25-35), както и протоколи за извършени услуги за периода от 15.05.2017 г. до
04.08.2020 г. (л. 43-60). От същото становище се установява още и че през периода
на изтърпяване на наказанието на л.св. Ш. *** не са правени основни ремонти на
стаите, в които е пребивавал, но са извършвани текущи ремонти, като е
извършвана своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове,
сменяни са осветителни тела, като не е допускано да има счупени прозорци, тъй
като същите са подменяни своевременно. През 2017 г. е извършено боядисване на
общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова – ПВЦ, поставен е
гранитогрес в общите умивални, банята е обща, подът на която е с мозайка, а
стените са с фаянсови плочи. В банята има обособена съблекалня за преобличане и
не се налага л.св. да се придвижват без дрехи по карето, като банята се ползва
от л.св. по утвърден график, а всички работещи л.св. имат осигурена възможност
всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден.
Установява се също така и че във всяко спално помещение има течаща вода и
санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях, като л.св. имат право
да притежават и нагреватели, с които могат да си топлят вода. Санитарните възли
са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните
помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация,
като проветряването се извършва от л.св., настанени в спалното помещение и никога
не е имало проблем стаята да бъде проветрявана и не би следвало да има мухъл. С
постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и
завивки, а при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото комплекта
са необходими. Отделно от това, л.св. имат право да получават и от своите
близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със
служебни. Прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на затвора,
ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехите става по
следния начин: когато се перат от л.св. има пригодени простори в общото
помещение на поста или отвън на карето.
А от
становището, изготвено от ИСДВР В.И. (л. 23) се установява още, че в Затвора
Пловдив отоплението се осъществява чрез централно – локално парно отопление
през отоплителния сезон, проветряването на стаята е по желание на л.св., които
могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните
помещения се осъществява също от настанените, които за целта получават
съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора или да
им бъдат донасяни от близките, съгласно списък на разрешените вещи, предмети и
хранителни продукти, които л.св. могат да получават, ползват и държат при себе
си.
Съгласно
становище от 29.03.2023 г., изготвено от фелдшер А.Г. (л. 36), не може да бъде
предоставена изисканата медицинска документация, касаеща л.св. М.Ш., като се
уточнява, че грижа за неговото здраве са полагали д-р К.Д., фелдшер В.К. и д-р М.
Д.-К., които в момента на изготвяне на становището не работят в Затвора Пловдив
– първите двама от 2019 г., а д-р Даскалова – от м. март 2022 г. Екипът, който
в момента обслужва Затвора Пловдив като общопрактикуващи лекари, е започнал
дейността си от м. септември 2022 г., липсва приемственост, поради
няколкомесечни периода на липса на медицински лица в Затвора Пловдив през 2019
г. и 2022 г. и обслужване на л.св. от екипи на Спешна помощ, а и заварената
документация не е била надлежно подредена от последния колега. Налице е и
изрично становище, изготвено отново от фелдшер А.Г., че за л.св. М.Ш. няма
налична медицинска документация за заболяване (л. 78).
От становището,
изготвено от инспектор СДВР Е. Е. (л. 21-22) се установява и че ищецът е
започнал работа в „Обособено производство“ на 07.10.2017 г., където поради
несправяне и нередовно посещение, е бил спрян на 05.01.2018 г., като за периода
има общо отработени 18 дни. След това на по-късен етап отново му е даден шанс и
на 13.09.2019 г. е назначен като мияч в затворническата кухня на платен труд
към домакинския щат на 6-дневна работна седмица, 8-часов работен ден, с почивен
ден – петък, където работи до освобождаването си, като има общо отработени 304
дни.
Установява се от
справка от 10.10.2023 г., изготвена от ИСДВР В. Ч. (л. 99), че съгласно Заповед
№ Л-154/22.03.2016 г. на Началника на Затвора Пловдив (л. 88 и сл.), ищецът се
е ползвал с работно време, упоменато в т. 11, б. „а“ на същата заповед, а
именно от 07,30 часа до 10,00 часа, от 10,15 часа до 12,00 часа, от 12,30 часа
до 14,30 часа и от 14,45 часа до 16,30 часа – това е досежно работата му в
„Обособено производство“. А досежно работата му като мияч в затворническата кухня,
съгласно т. 4, б. „в“ от същата заповед, работното време е от 06,30 часа до
12,00 часа и от 15,30 часа до 18,00 часа с почивен ден по график, след шест
работни дни, един почивен, което работно време с последваща Заповед №
Л-753/21.03.2019 г. (л. 87) е сменено вместо от 06,30 часа до 12,00 часа на
такова от 07,00 часа до 11,30 часа и вместо от 15,30 часа до 18,00 часа на
такова от 15,00 часа до 18,30 часа.
Съгласно
представените становища, в рамките на деня - на работното време има установени
моменти, даващи възможност за движение и т.нар. физиологическа подготовка на
работещите л.св. в различните зони. Престой на открито се провежда по определен
график за л.св., обвиняемите и подсъдимите, които не са работещи и пребивават в
съответните групи. В почивния си ден (извън работното време и необходимост от
изпълнение на трудовите си задължения) и в дните, когато не е ходил на работа,
е провеждал престой на открито и не е имал претенции за това. В моментите на
отиване сутрин на закуска, отиването след това на работа, извеждане на
работещите от зоната за обед и връщането до работните места, връщането им
работа, отиването до баня, лавка и др., ведно с установените моменти на
почивка, е време на движение.
Съгласно справка
от 30.06.2023 г., изготвена от ИСДВР В. Ч. (л. 76) Шеста група, в която се
установи, че ищецът е пребивавал в периода от 08.03.2017 г. до освобождаването
си на 07.08.2020 г., се намира на втория етаж, всички стаи имат таван, над
таваните има изграден покрив, покрит с вървен материал (дъски), покривна
мембрана и керемиди. А съгласно становище от 03.07.2023 г., изготвено от ИСДВР В.И.
(л. 77) Трета група, в която се установи, че ищецът е пребивавал в периода от
01.01.2016 г. до 30.08.2016 г., се намира на втория етаж, като всички стаи имат
тавани, над таваните има изграден покрив от ламарина.
Като свидетел по
делото е разпитан З.Т. Таиб. От показанията на свидетеля се установява, че същият
познава ищеца от затвора, където са били заедно през 2016 г. в Трета група,
след това ищецът е отишъл в Шеста група, свидетелят е излязъл през 2019 г. и
когато се е върнал пак през 2019 г., ищецът още е бил там. През 2016 г. твърди,
че са били в един коридор, виждал е неговата килия - № 37, в която е нямало
тоалетни, нямало вода, били на кофи, много души били там, пространство нямало,
нямало въздух, отгоре нямало покрив – имало ламарина, лятото не можели да спят,
имало дървеници, хлебарки. До банята ходели 6 души, но не можело да се изкъпят,
нямало топла вода, разболявали се, нямало хапчета, нямало лекари. През зимата
било студено, а лятото – горещо, не можело да се спи, не пускали вентилатори, а
през зимата парното било с малки тръби и всичко било запушено, всички килии
били едни и същи – само на Пета група имало направени 2-3 килии, където ги
показвали, другите, където са на Пета и Шеста група не ги показвали, л.св. ги заключвали
да не дават обяснения. Ищецът бил в килия № 37, след това при свидетеля – в
килия № 25 и на Трети пост в килия № 8. Топла вода никога не е имало, имало е
много дървеници, свидетелят откакто е там, дървеници и хлебарки постоянно
имало, дори ги бил събрал в едно бурканче хлебарките и ги занесъл на началника
да ги види. Твърди, че през 2019 г. или 2020 г. са направили тоалетната, до
тогава имали кофи в килиите, обща тоалетна е имало в коридора, но до 19 часа и
там са перяли, след 19 часа заключвали и ако вечерно време имат голяма нужда,
ходят в кофи. Твърди, че всички, които са работили в обособеното производство,
са ходили на зъболекар, защото били без маски, работили на прах, много мръсен
прах, контакти са правили, от този прах им падали зъбите – свидетелят имал
изкарани 6 зъба. Посочва се, че ищецът е работел в столовата, а който работел в
столовата – нямал каре, били заключени в столовата и нямали свободно време. Съдът
приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на
непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват
от съда, с оглед на всички други данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани от страните.
При така
установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.
Разпоредбата на
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно
чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът в
настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със
седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към
министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от
структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно
чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове,
действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите
периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря
по предявените искове.
На следващо
място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС
правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата
претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да
бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде
приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3
от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на
въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или
иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както
и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).
Все в тази
насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за
лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други
помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4
от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна
площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м.
Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“,
то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва
по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А
за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност
лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на
битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като
гледане на телевизия, четене на книги и т.н.
Според чл. 43,
ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото
осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща
вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с
правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е
конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в
затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
В спорното
съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по
иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право.
Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят
доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния
административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт
върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от
страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната
страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито
съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти
и последиците от недоказването.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от
01.01.2016 г. до 30.08.2016 г. (когато е бил освободен) и от 08.03.2017 г. до
07.08.2020 г. (когато е бил освободен). Или, няма данни да е пребивавал на
територията на Затвора Пловдив в периодите от 31.08.2016 г. до 07.03.2017 г.
вкл. и от 08.08.2020 г. до 31.12.2021 г. вкл. Това от своя страна е
самостоятелно основание исковата молба в тази й част да бъде отхвърлена, без да
се обсъждат наведените твърдения за извършени нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС от
органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС. В тази връзка следва изрично да се посочи,
че именно фактическите твърдения на ищеца, обективирани в обстоятелствената
част на исковата молба, определят предмета на доказване и на произнасяне на
съда и е недопустимо, ако не е било предприето изменение на иска по реда на чл.
214 от ГПК (каквото не е спорно между страните, че не е сторено), същият да
бъде разгледан на фактически основания – различни от посочените в исковата
молба.
С оглед
направеното възражение от страна на ответника за изтекла петгодишна погасителна
давност и установеното, че ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив от 01.01.2016
г. (началната дата на исковия период) и е пребивавал в него до 30.08.2016 г.,
когато е бил освободен, като през целия период е пребивавал единствено и само в
това затворническо заведение, следва да се приеме, че на 30.08.2016 г.
твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на
затворническата администрация в Затвора Пловдив са преустановени, тъй като
ищецът на тази дата е бил освободен. Следователно, иск за периода от 01.01.2016
г. до 30.08.2016 г. вкл. може да бъде предявен най-късно до 30.08.2021 г.
Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е
депозирана на 28.02.2023 г., т.е. след изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД
петгодишен давностен срок, поради което и вземането следва да се счита погасено
и в тази част искът подлежи на отхвърляне като погасен по давност.
Не така стои
въпросът със следващия период на пребиваване на лицето в Затвора Пловдив, доколкото
следващото преустановяване на твърдените незаконосъобразни действия и/или
бездействия е сторено на 07.08.2020 г., а исковата молба е депозирана на 28.02.2023
г., т.е. преди 07.08.2025 г., когато би изтекла давността. Следователно, исковата
претенция за периода от 08.03.2017 г. до 07.08.2020 г. вкл. не е погасена по
давност и следва да бъде разгледана по същество.
Установява се на
следващо място, че на Ш. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4
кв.м. в следните периоди: от 08.03.2017 г. до 17.12.2019 г. вкл. (общо 1 015
дни) с оглед доказателствената тежест в процеса и факта, че от страна на
ответника не са представени доказателства къде е бил настанен ищецът и/или с каква
площ са били спалните помещения, в които е бил настанен, съответно с колко
други л.св. е пребивавал в едно спално помещение. Пренаселеност се установява и
в периодите от 18.12.2019 г. до 26.01.2020 г. вкл., когато ищецът е пребивавал
в Шеста група в стая № 4, която е с площ от 28,19 кв.м. и с капацитет до 7
л.св. и в това спално помещение са пребивавали между 8 и 9 л.св., от 21.02.2020
г. до 15.05.2020 г. вкл. и от 23.06.2020 г. до 24.06.2020 г. вкл., когато
ищецът е пребивавал в Шеста група в стая № 6, която е с площ от 28,28 кв.м. и с
капацитет до 7 л.св. и в това спално помещение са пребивавали между 8 и 10
л.св. (общо 127 дни). Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че за
посочените по-горе периоди (общо 1 142 дни) ищецът е пребивавал в помещения, в
които жизненото му пространство, не е отговаряло на предвидените стандарти в
чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на
човека, които са в размер на 4 кв.м. В останалите периоди не се установява
нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Не се установява
и твърдяното нарушение на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС, тъй като във всички
помещения на Затвора Пловдив, в т.ч. и в тези, в които е пребивавал ищецът Ш.,
е осигурен достъп до санитарен възел и течаща студена вода. А по отношение
наличието на топла течаща вода, от приложените от ответника и неоспорени
становища се установява, че в Затвора Пловдив на л.св. е осигурен достъп до
такава, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от
съответната група, освен това, за част от пребиваването си в затвора, се установява,
че ищецът е бил работещ, а като такъв е имал достъп до баня всеки работен ден.
Като недоказани
следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на
хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на
затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани
периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период
на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се
твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за
хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и
гризачи. От твърденията на ищеца и разпитания свидетел е възможно да се приеме,
че помещенията, в които е пребивавал Ш., са с лоши хигиенни условия, но
хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло
зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на
ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в
които е бил настанен ищецът.
На следващо
място, по делото не се събраха достатъчно доказателства да е било прекалено
студено през зимата в Затвора Пловдив, съответно през лятото да е било топло и
задушно. Нещо повече, от становището на Затвора Пловдив се установява, че
отоплението се осъществява чрез централно локално парно отопление, а както се установи
от събраните по делото доказателства, всяка една от стаите разполага с
отваряеми прозорци, в т.ч. такива са налични и в санитарните помещения,
посредством които може да се извършва проветряване на стаите. До извод в
обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел,
доколкото същия от една страна не твърди конкретни периоди, в които е
пребивавал в една стая с ищеца и в тези периоди да е било студено по една или
друга причина, респ. да е било топло. От друга страна, твърденията му, че
стаите нямат покрив, а има ламарина, се опровергаха от представените от
ответника данни, които са в насока, че в Шеста група, в която ищецът е
пребивавал през втория си престой в Затвора Пловдив, всички стаи имат таван, а
над таваните има изграден покрив, покрит с дървен материал (дъски), покривна
мембрана и керемиди.
Все в тази насока и досежно твърденията, че затворниците
си сушат дрехите в килиите и това е запарвало въздуха и е причинявало мухъл
следва да се посочи, че от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че прането е оставено по преценка на самите л.св., които могат
да сторят това или в пералнята на затвора, която разполага и със сушилня, или
да изперат дрехите си лично, като им е предоставена възможност да ги сушат на
определени за целта места – в общото помещение на съответната група или на
карето, или да ги предоставят за пране от техни близки, поради което не следва
да бъде ангажирана отговорността на органите на ГДИН за решенията на самите
л.св. да перат дрехите си в килиите, респ. да ги сушат отново там.
По отношение на
следващото твърдение на ищеца, а именно, че докато е бил в Затвора Пловдив, е работел
в обособеното производство 6 месеца в запрашена среда без предпазна маска и 5 месеца
в столовата и не е спазвано правото му на каре, е необходимо да се посочи, че
участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в
ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода,
минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд,
условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото
законодателство (така разпоредбите на чл. 79 и чл. 175, ал. 2 от ЗИНЗС,
съответно чл. 59 - 61, чл. 172 и чл. 174 от ППЗИНЗС). Това налага да се приеме,
че дневният режим на работещите лишени от свобода, е различен от този на
неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС по време на работа на лишените
от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни
места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от
свобода (неработещите) на т. нар. „каре“. За сметка на това пък на работещите
лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават
възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на
наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода,
съгласно чл. 41, ал. 3 от НК. В този смисъл и ищецът, с приемането да упражнява
трудова дейност, за да намали срока на наказанието си, доброволно се отказва от
правото си на „каре“, съответно и на почивен ден. При това положение, не може
да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел да се откаже по
всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, още повече, че започването на работа е по
желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС). Друг е
въпросът, че от събраните по делото доказателства не се установява ищецът да е
работил 6 месеца в обособеното производство, както той твърди, а само 18 дни.
Отделно от това, от негова страна не са ангажирани каквито и да било
доказателства в тази връзка. До извод в обратната насока не водят и показанията
на разпитания по делото свидетел, доколкото същият навежда твърдения, че той
самият е работел в обособеното производство, а ищецът – като мияч в кухнята.
По идентичен
начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно, че е имал
силни болки в зъбите, но не му обръщали внимание и е гълтал няколко пъти
лъжици, за да изрази протеста си. Тук е мястото да се посочи, че същите са твърде
общи и от тях не може да се установи по безспорен начин кога – в кой от двата
престоя на лицето в Затвора Пловдив е имал оплаквания, свързани със зъбобол и не
е получил адекватно лечение, поради което и следва да се приемат за недоказани.
Действително, от страна на ищеца е направено доказателствено искане ответникът
да представи медицинското му досие и първоначалният отговор на фелдшера при
Затвора Пловдив е, че не може да бъде предоставена изисканата информация, като
е посочена и причината за това, а именно, че медицинската документация не е
била надлежно подредена (така становище на л. 36), но в последствие същият
фелдшер отговаря, че за л.св. М.Ш. няма налична медицинска документация за
заболяване, т.е. няма данни ищецът да е
имал здравословни проблеми. Тук е мястото да се посочи, че и разпитаният по
делото свидетел, по искане на ищеца, също не навежда твърдения Ш. да е имал
някакви здравословни проблеми, а твърди, че той самият е имал проблеми със
зъбите. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за
извършени нарушения от органите по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, свързани с
неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени
заболявания.
При така
установеното, съдът намира, че са налице конкретно установени бездействия от
страна на служителите на ответника ГДИН, изразяващи се в неосигуряване на
достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив в периодите: от 08.03.2017 г. до
26.01.2020 г. вкл., от 21.02.2020 г. до 15.05.2020 г. вкл. и от 23.06.2020 г.
до 24.06.2020 г. вкл. (общо 1 142 дни), които водят до извода, че битовите
условия в това затворническо заведение за тези периоди създават предпоставки за
увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на
човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за
заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни
стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1
от ЗИНЗС налага да се приеме, че Ш. е претърпял посочените по-горе
неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния.
Тук е мястото да
се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1
от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на
конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата
отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при
изпълнение на административната дейност, които са последица от
незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са
причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ и посредством ангажирани от негова страна доказателствени
искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят.
Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека,
включително пилотното решение „Нешков и други срещу България“, съставляват самостоятелно
и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3
от ЕКЗПЧОС.
Така, съгласно
чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от
§ 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по
справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва
съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението
като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при
съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените
вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при
отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че
обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на
принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С
оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни
последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при
отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди 2017 г. – 2020 г.),
според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай
да се присъди, е в размер на 5 000 лева, съобразявайки актуалната практика и
насоките на ЕСПЧ. Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в
размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на
вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v.
Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev
and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17
март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се
приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба
5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически
данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват
по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в
България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2017
г. - 2020 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден
при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани
повече от едно нарушение. Ето защо, според този съд, при положение, че се
установи, че за период от 1 142 дни е налице единствено пренаселеност на
помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, т.е. констатирано е
едно нарушение, именно посоченият размер най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на
конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти
и съобразно обществения критерий за справедливост. В останалата част искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съответно,
спрямо този размер на главния иск, ще следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично
задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023 г. до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода
на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се
констатираха в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като
производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в
ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в
тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Ето защо и
поради мотивите, изложени по-горе, Административен съд – Пловдив, ІІ отд., VІІ
състав,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.Г.Ш., ЕГН
********** ***, сумата от общо 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3
от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив в периода от 08.03.2017 г. до
07.08.2020 г. вкл., изразили се в липса на достатъчно жилищна площ за 1142 дни
в посочения период, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба, а именно 28.02.2023 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 50 000 лева
и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, както и по отношение
на частта от заявения исков период от 01.01.2016 г. до 07.03.2017 г. вкл. и от
08.08.2020 г. до 31.12.2021 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на М.Г.Ш.,
ЕГН ********** ***, сумата
от 10 (десет) лева разноски по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай
Столетов” № 21 за присъждане на разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: