№ 13605
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110148182 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял Първи от ГПК.
Предявен е от Гаранционен фонд срещу Д. В. М. иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ с искане да се признае за установено,
че ответницата дължи на ищеца сумата от 2780 лева, представляваща главница за регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2767 лева и разходи за
определяне и изплащане на обезщетението в размер на 13 лева, платени на 02.11.2022 год.
по претенция за настъпило на 13.09.2022 год. ПТП, ведно със законна лихва за период от
01.03.2024 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12723/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
В исковата молба се твърди, че на 02.11.2022 г. ищецът е изплатил по претенция №
22110288/19.09.2022 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 2780 лева, от които
2767 лева за застрахователно обезщетение и 13 лева за ликвидационни разноски по
обработка на претенцията, за увреден л. а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ при ПТП,
настъпило на 13.09.2022 г. в гр. София, около 01:50 ч. Твърди, че виновна за ПТП е
ответницата, която след употреба на алкохол и наркотични средства, управлявайки л. а.
марка „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ, при движение по бул. „Захари
Стоянов“ от бул. „Панчо Владигеров“ към бул. „Добринова скала“, в района на бл. 407,
навлязла в лентата за насрещно движение и самокатастрофирала последователно в
паркираните от лявата страна спрямо посоката на движение на автомобили, сред които бил и
л. а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ. Сочи, че към датата на ПТП ответницата е
управлявала автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Твърди, че е поканил ответницата да възстанови изплатеното обезщетение, но плащане не
постъпило. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
1
Ответницата Д. В. М. е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който е
направила искане за спиране на делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради
твърдение за наличието на досъдебно производство (№ 11272/2022 г. по описа на СДВР, пр.
пр. № 33092/2022 г. по описа на СРП), имащо преюдициален характер спрямо предмета на
настоящото дело. По същество оспорва механизма на ПТП, причинноследствената връзка
между същото и претендираните вреди, както и че е нейна вината за настъпването му.
Оспорва иска и по размер, като твърди че не са причинени вреди в претендирания размер.
Прави възражение за съпричиняване по аргумент, че увреденият автомобил е бил паркиран
на непозволено за това място и по начин пречещ на останалите участници в движението, с
което били нарушени разпоредбите на ЗДвП.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а)" КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на Република България, на територията на друга държава членка или на
територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по
Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на
територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2 КЗ
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
За основателността на претенцията за заплащане на регресното вземане следва да бъдат
установени следните елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на
ответника: настъпване на вреди вследствие на виновно и противоправно поведение на
ответника, управлявал МПС, което обичайно се намира на територията на Република
България, като ПТП да е настъпило на територията на Република България; за
управляваното от ответника МПС да няма валидно сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност"; причинна връзка между събитието и причинените вреди;
плащане на обезщетение за настъпилите вреди в полза на увреденото лице. Вината на
делинквента се предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат
на доказване от ищеца.
В тежест на ответника и при установяване на посочените обстоятелства е да докаже
възражението си за липса на вина, както и погасяването на дълга.
С оглед становището на ответника, като безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда
на чл. 153 ГПК, с определение от 14.03.2025 г., са отделени следните обстоятелствата: че на
2
13.09.2022 година, около 01:50 часа в град София е настъпило ПТП с участието на л.а.
„Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ, управляван от Д. В. М., както и че
Гаранционен Фонд е платил застрахователно обезщетение в размер на 2 780 лева на
собственика на л.а. „Тойота Селика“, с рег. № СВ7105РХ.
От приетия като писмено доказателство по делото Констативен протокол за ПТП от
13.09.2022 г. се установява, че на посочената дата около 01:50 часа, в гр. София, на бул.
"Захари Стоянов", района на Блок 407, е настъпило ПТП между 6 леки автомобила.
Установява, се че участник 1 в ПТП-то е ответника Д. В. М., като за същата е отчетено и
наличието на алкохол в кръвта, след проба с Алкохолен дрегер, а именно 1,53 на хиляда,
както и наличието на положителен резултат за употребено наркотично вещество - кокаин,
след изследване с т.нар. DRUG TEST. Като участник 3 е посочен водачът Иван Георгиев
Станев, собстветник на увредения в паркирало състояние л.а. „Тойота Селика“, с рег. №
СВ7105РХ. В протокола е отбелязано, че причина за настъпване на процесния пътен
инцидент е поведението на водача на л.а.„Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ
- Д. М., която навлиза в лента за насрещно движение и самокатасрофира последователно в
паркираните от лявата страна спрямо посоката на движение на автомобила леки
автомобили, а именно: л.а."Фиат Скудо" с рег. № СА8980ВМ, л.а. „Тойота Селика“, с рег. №
СВ7105РХ, л.а. "Рено Клио" с рег. № СА0664ХН, л.а. "Опел Корса" с рег. № СА2709НС и л.а.
"Фолксваген Бора" с рег. № СА1611НН. За инцидента е образувано досъдебно производство.
Съгласно чл.179, ал.1 ГПК официалните свидетелствуващи документи имат материална
доказателствена сила, задължаваща съда да приеме, до доказване на противното, че
удостоверените в документа факти действително са се осъществили. Законната
доказателствена сила обхваща както лично възприетите факти от издателя на официалния
документ – съответното длъжностно лице, удостоверило тези факти в кръга на службата си,
така и мястото и датата на съставянето на документа. В постановени по новия
съдопроизводствен ред решения на ВКС, Търговска колегия – така, напр. решение №
85/28.05.2009 г. по т.д. № 768/2008 г., в решение № 711/22.10.2008 г. по т.д.№ 395/2008 г. и
др./надлежно публикувани и известни на настоящия състав/е прието, че неоспореният в
процеса констативен протокол за пътнотранспортно произшествие, изготвен от органите на
МВР в кръга на възложените им правомощия, съставлява официален свидетелстващ
документ, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила
относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното
лице - съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително
изявление. В цитираната съдебна практика е прието също така, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства. Ето защо съдът приема,
че е обвързан от констатациите, направени от длъжностното лице от МВР непосредствено
след инцидента и обективирани в представения по делото Констативен протокол за ПТП от
13.09.2022 г., съставен и подписан от мл. инспектор Боян Мичевски.
По отношение на описания от съставителя механизъм на настъпване на ПТП протоколът
3
няма материална доказателствена сила, тъй като представлява заключение относно факти,
които не той не е възприел пряко, поради което съдът не е обвързан от извода на
административния орган, а механизмът на произшествието е елемент от предмета на
доказване по делото и подлежи на изследване в процеса /в този смисъл Решение №
85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., ВКС и Решение № 711/22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008
г., ВКС/. Ето защо, съдът анализира удостоверените в протокола за ПТП обстоятелства във
връзка с изслушаното и прието по делото заключение на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, според което процесното ПТП е настъпило именно по
описания в протокола начин., т.е. след като водачът на л.а. .„Шевролет“, модел „Каптива“, с
рег. № СА8285НХ губи контрол върху управлението на автомобила, навлиза в лентата за
насрещно движение и реализира ПТП с паркираните от лявата му страна автомобили.Така
описаният механизъм на настъпване на процесното ПТП се подкрепя частично и от
показанията на разпитания по делото свидетел Деан Мирославов Марков, който разказвайки
свои лични възприятия за фактите от обективната действителност, доколкото е бил шофьор
на друга кола, движеща се заедно с процесния л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. №
СА8285НХ, потвърждава начина на реализиране на процесния инцидент и последиците, до
които е довел той.
Тук е мястото да се отбележи, че свидетелските показания, дадени от свидетеля Деан
Марков частично се кредитират от съда и по-конкретно относно обстоятелството, че водачът
Д. М., управлявайки л.а. „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ, е ударила
паркиралите коли, макар същата да се е опитала да избегне удара. Съдът не кредитира
свидетелските показания в частта относно причината за съприкосновение с останалите леки
автомобили, посочена от свидетеля, а именно пресичане на пътя на л.а. „Шевролет“, модел
„Каптива“ от друго неустановено по спора МПС. Свидетелят, твърди, че причината за
инцидента е именно поведението на пътя на това трето лице, което "засякло" водача Д. М..
На първо място съдът намира, че по делото не е събрано никакво друго доказателство в
подкрепа на това твърдение, а напротив ангажирани са други доказателства, установяващи,
че причина за пътния инцидент е субективното поведение на ответника М.. Управлението на
МПС след употреба на алкохол и наркотични вещества (кокаин), при това паралелно
употребени, несъмнено е затруднено, като липсата на адекватни реакции е неотменимо
съпътстваща последица. Освен това, наличието на разминаване в някой детайли между
показанията на свидетеля и целокупния доказателствен материал е житейски оправдано.
Това не може да доведе до извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на
свидетелските показания. Нещо повече, логично е с оглед момента на събитието свидетелите
да си спомнят случая по-общо, допускайки неточности в някои детайли, които избледняват,
поради особеностите на човешката памет. Същественото е, че техните субективни
възприятия по отношение на правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не
са взаимно опровергаващи се. Необходимо е да се изясни още, че с оглед непосредственото
формиране на субективните възприятия е нормално свидетелите да описват някои детайли,
според собствената си гледна точка.Това обстоятелство се обуславя от човешка перцепция,
сугестия и контрасугестия, които са обусловени от обективни, но и от субективни фактори,
4
поради което само наличието на представянето на детайлите от субективна гледна точка е и
неизбежно и не е възможно да се направи извод за взаимоизключващи се показания.
Следователно, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства,
заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза и показанията на
разпитания свидетел съдът намира за доказано, че процесното събитие е настъпило по
твърдяния от ищеца механизъм, като вина за същото /доколкото не се установяват
изключващи я обстоятелства/ носи участвалия в него водач Д. М., която губи контрола над
управляваното от нея МПС „Шевролет“, модел „Каптива“, с рег. № СА8285НХ, като по този
начин реализира пътно-транспортно произшествие.
От приложените по делото писмени доказателства - уведомление за имуществени вреди от
19.09.2022 г. и опис по претенция № 22110288/19.09.2022 г. се установява, че Иван Георгиев
Станев като собстветник на увредения в паркирало състояние л.а. „Тойота Селика“, с рег. №
СВ7105РХ е заявил своята претенция пред ищеца за получаване на застрахователно
обезщетение във връзка с уврежданията, доколкото лекият автомобил „Шевролет“, модел
„Каптива“, с рег. № СА8285НХ, причинил уврежданията, не е имал валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" към процесната дата. Част от ангажираната
доказателствена маса по делото е и доклад по щета - татал на Гаранционен фонд ВЪВ във
връзка с процесната щета, за която е съставен КП за ПТП от 13.09.2022 година, съгласно
която дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 2767 лева и 13 лева
ликвидационни разноски. Екзактно сума в размер на 2 767 лева е изплатена от ищеца на
лицето Иван Станев с преводно нареждане от 02.11.2022 година /л. 24 по делото/. Тук е
мястото да се отбележи, че съдът намира за напълно голословно заявеното от ответника
възражение, че описите на претенцията на ищцовото дружество касаят друго лице - Петър
Костов.
От страна на ответника не се твърди, а и не се доказва плащане на претендирания разход,
поради което на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ той следва да го възстанови. Изложеното
обосновава извод за основателност на предявения иск за заплащане на обезщетение за
претърпени имуществени вреди в заявения размер от 300 лв., която сума следва да се
присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 26.02.2024 г.
(дата на пощенско клеймо) до окончателното плащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, право на разноски
има само ищеца. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в общ размер на 211,20 лева, от които 111,20 лева - държавна такса и 100 лева -
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
При този изход на спора сторените от ответника разноски следва да останат за негова
сметка.
Така мотивиран, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. В. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "Люлин", бл. 520, вх. Е, ет. 6, ап. 155, дължи на
ищеца Гаранционен Фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Граф
Игнатиев" 2, ет. 4, на основание чл. 558, ал. 7, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ, сумата от 2780
лева, представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 2767 лева и разходи за определяне и изплащане на обезщетението в
размер на 13 лева, платени на 02.11.2022 год. по претенция за настъпило на 13.09.2022 год.
ПТП, ведно със законна лихва за период от 26.02.2024 г. /дата на пощенско клеймо/ до
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 12723/2024 г. по описа на СРС, 65 състав.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. "Люлин", бл. 520, вх. Е, ет.
6, ап. 155, да заплати на Гаранционен Фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. "Граф Игнатиев" 2, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 211,20 лева,
от които 111,20 лева - държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6