Определение по адм. дело №394/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 2в, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), подадена от И. Л. К. от [населено място], чрез мл. адв. Б. и мл. адв. Г., срещу министъра на вътрешните работи, Министерство на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят сумите от 204,000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди; 67 954,51 лв. обезщетение за забава, изчислено под формата на мораторна лихва върху претендираната главница (за имуществени вреди) до датата на завеждане на иска; 10 000 лв. обезщетение за понесени неимуществени вреди; 3 331,10 лв. обезщетение за забава, изчислено под формата на мораторна лихва върху претендираната главница (за неимуществени вреди) до датата на завеждане на иска и законната лихва от датата на завеждане на исковете за обезщетение за вредите.

С определение № 3873/10.04.2025 г., постановено по адм. д.№ 563/2025 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено определение № 1795/17.10.2024 г. по адм. дело № 394/2024 г. по описа на Административен съд – Кюстендил, с което е върната исковата молба на И. Л. К. и делото е върнато на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия.

С разпореждане № 731 от 29.04.2025 г., съдът е указал на ищеца да уточни причинната връзка между отделните субекти, срещу които са насочени исковете и осъществяваната от тях дейност, както и да конкретизира точно нарушението посочено като немотивиран отказ от страна на Административен съд – Благоевград да приложи релевантните актове от правото на ЕС.

С молба – уточнение, от 11.06.2025 г. ищецът сочи, че поддържа предявения иск срещу ответниците - министъра на вътрешните работи, Министерство на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание, като твърди, че същите отговарят солидарно, вкл. от гледна точка на ролята им като процесуални субституенти на държавата, която е като носител на задължението за обезвреда. Твърди, че при приложение на концепцията за отговорността на държавите-членки за вреди, причинени от нарушение на правото на ЕС, нарушението на правото на ЕС се изразява в действия на различните еманации на държавата. Така, по отношение на исковата претенция срещу Народното събрание ищецът конкретизира тези действия с въвеждането на „минимален срок“ от 6 месеца на ПАМ за временно спиране от движение и временно прекратяване на регистрацията на ППС, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила и служебно прекратяване на регистрацията на ППС, регистрирано в друга държава – членка, чрез унищожаване на иззетите регистрационни табели, за което е посочено, че противоречи на принципа за пропорционалност.

На следващо място се сочи неизпълнението на задължението на Република България в лицето на министъра на вътрешните работи, ръководещ съответното министерство, на когото било възложено да транспонира във вътрешното законодателство Директива 1999/37/ЕО на Съвета относно документите за регистрация на превозни средства, изменена с Директива 2014/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014. Посочено е, че с издадената от този ответник подзаконова нормативна уредба - Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 67 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 20 от 2018 г.) се нарушават основни свободи на движение, вкл. правото на свободно движение между държавите – членки. Сочат се разпоредбите на чл. 21, § 1 от ДФЕС, свободата на установяване по чл. 49 ДФЕС и правото на свободно предоставяне на услуги по чл. 56 ДФЕС.

По отношение на исковата претенция срещу Административен съд – Благоевград ищецът твърди, че неизпълнението на задължението на Република България, в лицето на съда е да приложи правото на ЕС, като отмени наложените на ищеца ПАМ.

При така изложеното съдът намира следното:

На първо място, по отношение на предявения иск срещу Народното събрание за присъждане на обезщетение, изразяващо се във въвеждането от ответника на „минимален срок“ от 6 месеца на ПАМ за временно спиране от движение и временно прекратяване на регистрацията на ППС, чрез отнемане на свидетелството за регистрация на автомобила и служебно прекратяване на регистрацията на ППС, регистрирано в друга държава – членка, чрез унищожаване на иззетите регистрационни табели, съдът намира, че е налице недопустимост на иска като противоречащ на Конституцията и въведения с нея принцип на разделение на властите. Съгласно чл. 8 от Конституцията държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна, които са независими една от друга като посоченият ответник Народно събрание на Република България е държавен орган, осъществяващ законодателната власт. Всяка една от трите власти в рамките на Конституцията осъществява самостоятелно своите правомощия, поради което механизмът на взаимодействие помежду им изключва налагане на действия или предписване на актове, лишаващи органите на съответната власт от гарантираните им от Конституцията самостоятелност и дискреционна преценка в процеса на осъществяване на правомощията, които имат. В този смисъл – решение № 3/07.07.2015 г. на КС по к. д. № 13/2014 г. В контекста на посоченото е недопустимо съдът като орган на съдебната власт да налага действия и вменява задължения на ответника като орган на законодателната власт, пряко свързани с осъществяваните от него правомощия, поради което така предявеният иск се явява недопустим като противоречащ на Конституцията и въведения с нея принцип на разделение на властите.

По отношение на иска срещу министъра на вътрешните работи и Министерство на вътрешните работи, ищецът сочи, че вредите са му причинени от приемането на национална правна уредба, а именно Наредба № I-45 от 24 март 2000 г., с която се нарушават основни свободи на движение, в това число правото за свободно движение между държавите членки, защитено с чл. 21 § 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, свободата за установяване, залегнала в чл. 49 ДФЕС и правото на свободно предоставяне на услуга, установено с чл. 56 от ДФЕС, като сочи, че отговорен за приемането й е министърът на вътрешните работи. От твърденията изложени в исковата молба и уточненията към нея не може да се извлекат основания за ангажиране на отговорността на ответниците при условията на евентуалност срещу Министерството на вътрешните работи и Държавата, представлявана от министъра на вътрешните работи. С оглед обстоятелството, че процесуалните предпоставки за допустимост на исковото производство са свързани с възникването на правото на иск и надлежното му упражняване, то и процесуалната легитимация на ответника е сред положителните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск, за които съдът следи служебно (в този смисъл Определение № 10997 от 16.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9133/2024 г., III о.).

По отношение на иска срещу Административен съд – Благоевград ищецът сочи че, чрез постановеното решение № 360/22.02.2019 г., съдът без за изложи мотиви за пропорционалността с оглед продължителността на наложената на ищеца ПАМ „прекратяване на регистрацията ППС по чл. 171, т.2а, буква б.“б“ от Закона за движение по пътищата, е извършил прекомерно засягане на права, произтичащи от ДФЕС, вкл. и с липсата на анализ в съдебното решение за съответствие на ПАМ с правото на ЕС.

Съдът не намира, че чрез направените уточнения са отстранени нередовностите на исковата молба. В случая не се посочва точно, в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС – дали в непредоставянето му на правна помощ, с което му е попречило да осъществи реален достъп до правосъдие, или в това, че искът му не е бил разгледан справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон.

Условията за редовност и допустимост на исковата молба са регламентирани в Граждански процесуален кодекс. В конкретния случай ищецът, не е изпълнил указанията на съда да конкретизира кой акт от първичното или вторичното право на ЕС е бил нарушен от Административния съд – Благоевград при постановяване на посоченото по-горе решение. Не става ясно коя норма от правото на Съюза Административен съд – Благоевград не е приложил правилно. Бланкетното посочване на липса на мотиви и липса на анализ в съдебното решение за съответствие на ПАМ с правото на ЕС, както и посочване на общи норми от ДФЕС не изпълнява указанията на съда, тъй като е общо и не внася конкретика относно това, кои точно разпоредби от правото на ЕС и как не са съобразени от съда. Налице е неизпълнение указанията на съда за отстраняване на констатираните нередовности на предявената искова молба, вкл. и което също е основание за връщането й и прекратяване на образуваното съдебно производство съобразно правилото на чл. 129, ал. 3 от ГПК, приложим по силата на препращащата норма на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗОДОВ.

Отделно от гореизложеното, няма връзка между различните дейности, от които се претендират вредите - нормотворческа - приемане на Наредбата, в която се съдържа спорната норма - чл. 18б и правораздаването по посочено съдебно производство, поради което не е изпълнено предвиденото по чл. 2в, ал. 2 АПК за предявяване на иск срещу няколко ответници, сред които и Административен съд - Благоевград. По арг. от чл. 215 ГПК, съвместно предявяване на иск срещу няколко ответници следва да се основава на общи права или задължения, или на права или задължения, които почиват на едно и също основание. Предявяването на иск срещу министъра на вътрешните работи, Министерство на вътрешните работи, Народното събрание и Административен съд - Благоевград следва да обвързва ответниците с общи техни права или задължения или права и задължения, които почиват на едно и също основание, което в случая не е налице. Декларативното твърдение, че всичките ответници са допуснали достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз и нито един от тях не е изпълнил произтичащото от принципа за примат на правото на ЕС задължение да не прилага националната правна норма при конфликт с норма на правото на ЕС, нито обосновава техни общи права или задължения, нито може да се приеме за общо фактическо основание за търсене на отговорност. В тази насока, а именно, тъй като се претендират вреди от различна по характер дейност, извършвана от различни правни субекти, чийто общ факт е единствено правното положение на ищеца, съдът е дал изрични указания ищецът да уточни точно и ясно ответника/иците по иска, като уточни причинната връзка между отделните субекти и извършваната от тях дейност. В тази връзка налице е неизпълнено указание от страна на ищеца да уточни основанието на исковата си претенция, включително от страна на кои ответници претендира обезщетение и каква е връзката между осъществяваната от тях дейност, поради което съдът намира, че исковата молба не е съобразена с изискванията на чл. 127, т. 4 и 5 ГПК.

При така изложеното, исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото прекратено на основание чл. 130 във вр. чл. 129, ал. 3 ГПК .

Воден от горното, Административен съд – Кюстендил,

О П Р Е Д Е Л И:

ВРЪЩА исковата молба на И. Л. К. от [населено място], срещу министъра на вътрешните работи, Министерството на вътрешните работи, Административен съд – Благоевград и Народното събрание на Република България, с която се иска солидарното им осъждане да му заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от съществено нарушаване на правото на Европейския съюз.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 394/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.