№ 1329
гр. С., 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110149375 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „********“ ЕАД срещу
следните ответници: 1. М. К. М., 2. Х. К. М., 3. Р. Ц. С., 4. Е. Г. Ш., 5. Й. И. К.,
6. В. Т. К., 7. Л. П. Б., 8. Д. П. А., 9. В. Й. К., 10. А. Г. Х., 11. Л. И. Ц., 12. К. В.
В., 13. Е. В. Б., 14. П. К. В., 15. Р. Л. К., с която са предявени кумулативно
обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено между страните, че ответниците дължат на ищеца в условията на
разделна отговорност при посочените квоти следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав:
1. за М. К. М. - 24/147, а именно сумата от 842,04 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 129,93 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 3,88 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
1
2. за Х. К. М. – 24/147, а именно сумата от 842,04 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 129,93 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 3,88 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,80 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
3. за Р. Ц. С. – 48/147, а именно сумата от 1 684,08 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 259,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 7,76 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 1,60 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
4. за Е. Г. Ш. – 6/147, а именно сумата от 210,51 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 32,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,97 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,20 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
2
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
5. за Й. И. К. – 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
6. за В. Т. К. – 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
7. за Л. П. Б. - 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
3
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
8. за Д. П. А. - 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
9. за В. Й. К. - 4/147, а именно сумата от 140,34 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 21,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,65 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,13 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
10. за К. В. В. - 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
4
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
11. за А. Г. Х. - 6/147, а именно сумата от 210,51 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 32,48 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,97 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,20 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
12. за Л. И. Ц. - 3/147, а именно сумата от 105,26 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 16,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,48 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
13. за Е. В. Б. - 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
5
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
14. за П. К. В. - 2/147, а именно сумата от 70,17 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.;
15. за Р. Л. К. - 3/147, а именно сумата от 105,26 лв. – главница,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб. номер
****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 16,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022
г.; сумата от 0,48 лв., представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,10 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците при посочените квоти въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
топлоснабдения имот, собственост на наследодателя на ответниците,
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответниците са в забава,
6
поради което дължат и обезщетение за забава върху изискуемите главници.
Ето защо моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Ц. С. чрез адв. Г. И. от САК е
подала отговор на исковата молба, с който по същество оспорва предявените
искове. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца, оспорва
начина на начисляване на сумите за топлинна енергия и реалната доставка до
имота. В условията на евентуалност се твърди, че ищецът е неизправна страна
по договора, релевира възражение за нищожност на ОУ, на които се позовава
ищецът, както и възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли да
не бъдат допускани поисканите експертизи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. Л. К. чрез адв. И. М. от АК-
Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който по същество оспорва
предявените искове, както и наличието на облигационно отношение с ищеца.
Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Възразява за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Й. И. К. чрез адв. М. от АК-
Пловдив е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер, релевира възражение за давност. Оспорва
облигационното отношение с ищеца, като се позовава и на направен отказ от
наследството на наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Т. К. чрез адв. Р. М. от САК е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. П. Б. чрез адв. С. Б. от САК е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. П. А. чрез адв. С. Б. от САК е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. В. В. чрез адв. Р. М. от САК е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
7
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. В. Б. чрез адв. Л. П. от САК е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът П. К. В. чрез адв. Л. П. от САК е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. Г. Ш. чрез адв. Р. М. от САК е
подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер, релевира възражение за давност. Оспорва облигационното отношение
с ищеца, като се позовава и на направен отказ от наследството на
наследодателя И. К.. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Х. К. М. чрез адв. П. Х. от САК
е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание, в т.ч., наличието на облигационно отношение с ищеца, както и по
размер. Възразява за погасяване на претенциите по давност. Счита исковите
претенции за неоснователни и недоказани. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. К. М. чрез адв. П. Х. от САК
е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца,
като възразява за погасяване по давност на процесните вземания. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. Х. чрез адв. П. Х. от САК е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва наличието на облигационно отношение с ищеца,
доколкото твърди, че не е собственик или ползвател на процесния имот.
Поддържа, че е направил отказ от наследството на наследодателя И. К.,
поради което не следва да отговаря за задълженията. Релевира възражение за
погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът В. Й. К. не е депозирала отговор
на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Л. И. Ц. не е депозирал отговор
на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и
8
правна страна следното:
По допустимостта:
Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата
молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69
състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид
постъпили в срок възражения по чл. 414 ГПК и исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното
заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените
искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По основателността:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149
ЗЕ.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за
ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово
разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение
в претендирания размер.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на
ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на
давността съгласно чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов
клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на
имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или
природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост
или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
9
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената
форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
От приложения по делото Нотариален акт за собственост апартамент
(жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № ***, Т.***, дело № ****/1974 г. се установява,
че на 30.05.1974 г. И. Г. К. е признат за собственик на процесния имот -
апартамент № 8, находящ се в гр. **********. Приети като писмени
доказателства по делото са и справка в НБД „Население“, Препис-извлечение
от акт за смърт и Удостоверение за наследници № 2074/06.08.2021 г., от които
се установява, че И. Г. К. е починал на 25.01.1997 г. женен и без деца. От
приложеното по делото удостоверение за наследници се изяснява, че към
момента на смъртта си наследодателят И. Г. К. е оставил за свои законни
наследници следните лица:
1. Х. С. К. /съпруга/,
2. Р. Л. К. и В. Л. В. /синовете на Л. В. К., починал на 29.10.1992 г., син на
първия брат на наследодателя – В. Г. К., починал на 04.11.1981 г./,
3. Г. В. К. /син на първия брат на наследодателя - В. Г. К., починал на
04.11.1981 г./,
4. Е. В. Т. /дъщеря на първия брат на наследодателя - В. Г. К., починал на
04.11.1981 г./,
5. Л. А. Ц.а и Г. А.ов Х. /деца на първата сестра на наследодателя – О. Г.ова
Х.а, починала на 15.11.1978 г./,
6. В. Й. К., С. Й. Б.а и И. Й.ов К. /деца на втория брат на наследодателя – Й.
Г.ов К., починал на 10.06.1991 г./,
7. Н. Г. С. и Е. Г. Ш. /дъщери на втората сестра на наследодателя – Н. Г. Д.,
починала на 03.02.1993 г./
От гореизложеното следва, че към момента на смъртта си - 25.01.1997
г., наследодателят И. Г. К. е оставил за свои законни наследници съпругата си
и низходящите на своите братя и сестри, доколкото всички негови братя и
сестри са починали преди него. В настоящия случай съдът намира за
приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 ЗН, съгласно която когато съпругът
наследява заедно с братя и сестри или с техни низходящи, той получава
половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет
години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от
наследството. В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи
възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба
между него и ответниците, което включва да докаже и кога е бил сключен
бракът между техния наследодател и съпругата му с оглед правилното
определяне на частите от наследството, респ. квотите в собствеността върху
имота, които всеки ответник е наследил. Ищецът обаче не ангажира
доказателства в този смисъл, поради което съдът приема за настъпил по-
благоприятния за ответниците факт - че наследството е открито преди от
10
сключването на брака да са навършени десет години. Оттук следва, че
съпругата на наследодателя е наследила 1/2 от наследството, а низходящите на
неговите братя и сестри – останалата 1/2.
От удостоверението за наследници се установява, че съпругата на
наследодателя Х. С. К. е починала на 06.01.2006 г., без да остави деца, като
към момента на смъртта си е оставила за свои законни наследници следните
низходящи на починалите преди нея нейни двама братя: Р. Ц. С. /дъщеря на Ц.
С. М., починал на 30.05.1998 г./ и Н.-Н. П. С.-М. /дъщеря на П. С. М., починал
на 23.01.1976 г./. Оттук по правилата на чл. 10, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 ЗН следва, че
Р. Ц. С. и Н.-Н. П. С.-М. са наследили своя наследодател Х. С. К. по право на
заместване, като всяка от тях е получила по 1/4 от наследената от съпругата
1/2 част от наследството на И. Г. К.. Същевременно, Н.-Н. П. С.-М. е починала
на 22.02.2019 г. и е оставила за свои законни наследници своя съпруг К. Х.в М.
и двете си деца – Х. К. М. и М. К. М., като всеки от тях е получил по 1/12 част
от наследената от Н.-Н. П. С.-М. 1/4 част на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1
ЗН. От своя страна, Х. К. М. и М. К. М. са наследили и наследената от техния
баща 1/12 част, починал на 22.05.2019 г., или всеки от тях е получил по 1/24
част, към които като се добавят и получените от тях по 1/12 част, следва, че Х.
К. М. и М. К. М. са наследили всеки по 3/24 части, или по 1/8 част, от
наследството на общия им наследодател.
На следващо място, установи се, че двамата братя и двете сестри на И.
Г. К. са починали преди своя наследодател, но ако бяха живи към момента на
смъртта му, те биха наследили останала 1/2 част от наследството, или всеки от
тях би наследил по 1/8 част. Съобразно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН
починалите преди наследодателя негови братя и сестри се заместват само от
своите деца или внуци, която разпоредба следва да се прилага заедно с
постановките на т. 3 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д. № 1/98г., ВКС, ОСГК,
по аргумент от която кръгът на наследниците по права линия на братята и
сестрите се разширява, като те се наследяват от своите низходящи без
ограничение в степените. По аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗН
наследяването в тези случаи става по коляно. Така, първата 1/8 част от
наследството, която би наследил първият брат на наследодателя - В. Г. К.,
починал на 04.11.1981 г., ако същият беше жив към момента на смъртта на И.
Г. К., се установява, че е наследена от следните негови низходящи: двете му
деца Г. В. К. и Е. В. Т., както и Р. Л. К. и В. Л. В. – деца на Л. В. К. /третото
дете на В. Г. К./, починал на 20.10.1992 г., т.е., преди открИ.е на наследството.
Оттук следва, че Г. В. К. и Е. В. Т. заедно с низходящите на техния починал
по-рано брат Л. В. К. - Р. Л. К. и В. Л. В., са наследили наследодателя по право
на заместване, като първите двама са получили по 1/24 част, а вторите двама –
частта, която баща им би наследил, ако беше жив – 1/24 част, или всеки от тях
е получил по 1/48 част. От своя страна, В. Л. В. е починал на 23.10.2005 г.,
оставяйки за свои законни наследници съпругата си П. К. В. и двете си деца Е.
В. Б. и К. В. В.. Доколкото съпругът няма право да наследява по заместване,
тъй като не се явява низходящ на братята и сестрите по смисъла на чл. 10, ал. 2
11
ЗН, то по силата на чл. 5, ал. 1 Е. В. Б. и К. В. В. са получили в дял 1/48 част на
своя баща, или всеки е получил по 1/96 част. Второто дете на В. Г. К. - Г. В. К.,
е починало на 10.09.2006 г. и е оставил за свои законни наследници съпругата
си Р. Д. Д.-К. и дъщеря си Е. Г. К., като по право на заместване съгласно чл. 10,
ал. 2 и чл. 5, ал. 1 ЗН го е наследила единствено дъщеря му, която е получила в
дял неговата 1/24 част.
По-нататък, първата сестра на наследодателя И. Г. К. – О. Г.ова Х.а, се
установи, че е починала на 15.11.1978 г., оставяйки за свои законни
наследници децата си Л. А. Ц.а и Г. А.ов Х., които по правилата на чл. 10, ал. 2
и чл. 5, ал. 1 ЗН са наследили нейната 1/8 част, или всеки по 1/16 част. Децата
обаче почиват на 21.09.2008 г., съответно на 20.03.2008 г., като Л. А. Ц.а
оставя за свои законни наследници децата си Л. И. Ц. и Д. И.ич Ц., които
наследяват нейната 1/16 част, или всеки от тях получава по 1/32 част по силата
на чл. 5, ал. 1 ЗН. От своя страна, Г. А.ов Х. оставя за свой законен наследник
сина си А. Г. Х., който е получил в наследство неговата 1/16 част.
На следващо място, вторият брат на наследодателя – Й. Г.ов К., се
установи, че е починал на 10.06.1991 г., оставяйки за свои законни наследници
децата си В. Й. К., С. Й. Б.а и И. Й.ов К., които по арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 5,
ал. 1 ЗН са наследили неговата 1/8 част, или всеки е получил по 1/24 част. От
своя страна, С. Й. Б.а е починала на 13.05.2020 г., оставяйки за законни
наследници двете си деца – Д. П. А. и Л. П. Б., които получават в дял нейната
1/24 част, или всеки получава по 1/48 част. И. Й.ов К. се установява, че е
починал на 13.11.2003 г., като е оставил за свои законни наследници съпругата
си В. Т. К. и сина си Й. И. К., като по право на заместване съгласно чл. 10, ал. 2
и чл. 5, ал. 1 ЗН го е наследил единствено сина му, който е получил в дял
неговата 1/24 част.
Втората сестра на наследодателя – Н. Г. Д., се установи, че е починала
на 03.02.1993 г., оставяйки за свои законни наследници двете си дъщери Н. Г.
С. и Е. Г. Ш., които са наследили нейната 1/8 част, или всяка от тях е получила
по 1/16 част от наследството. От приетото на лист 153 съдебно удостоверение
относно вписвания в особената книга за приемане и отказ от наследство се
установява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийския
районен съд, е вписан отказ от наследството на И. Г. К. от страна на Е. Г. Ш.
под № 229/12.03.2014 г. По силата на чл. 52 ЗН частта на отреклия се
уголемява дяловете на останалите наследници, като съгласно постановките на
т. 14 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. с отказа на наследство, направен от
наследника, се увеличава делът на наследниците само от неговото коляно.
Оттук следва, че при наследяване по право на заместване, каквото е в случая
по отношение на отказалата се от наследството Е. Г. Ш., уголемяването на
дела е вътре в коляното, поради което с нейната 1/16 част се увеличава делът
на сестра Н. Г. С., която е получила в наследство общо 1/8 част.
С оглед всичко изложено дотук, съдът намира, че законни наследници
на И. Г. К., починал на 25.01.1997 г., при посочените квоти се явяват следните
12
лица – ответници в настоящото производство:
1. Р. Ц. С. – 1/4 част, или 24/96 части;
2. М. К. М. - 1/8 част, или 12/96 части;
3. Х. К. М. - 1/8 част, или 12/96 части;
4. А. Г. Х. – 1/16 част, или 6/96 части;
5. В. Й. К. – 1/24 част, или 4/96 части;
6. Й. И. К. – 1/24, или 4/96 части;
7. Л. И. Ц. – 1/32 част, или 3/96 части;
8. Д. П. А. – 1/48 част, или 2/96 части;
9. Л. П. Б. – 1/48 част, или 2/96 части;
10. Р. Л. К. – 1/48 част, или 2/96 части;
11. К. В. В. – 1/96 част;
12. Е. В. Б. – 1/96 част.
Както се установи по-горе, ответниците в настоящото производство П. К.
В. - съпруга на В. Л. В., и В. Т. К. – съпруга на И. Й.ов К., нямат право да
наследяват по заместване, доколкото по арг. от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗН
вр. т. 3 от ТР № 1 от 04.11.1998 г. по гр. д. № 1/98 г., ВКС, ОСГК, в кръга на
наследниците по права линия на братята и сестрите влизат единствено
техните низходящи без ограничение в степените. Поради това съдът намира,
че същите не се легитимират като законни наследници на И. Г. К., от което
следва, че за исковия период облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот между ищеца
„********“ ЕАД и ответниците П. К. В. и В. Т. К. не е възникнало и
предявените срещу тези ответници установителни искове за 4/147 части, или
за всеки от тях по 2/147 части, от общо начислените вземания за главница за
топлинна енергия и главница за дялово разпределение следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претенциите на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за
главниците за цената на доставена топлинна енергия, респ. за цената на
услугата дялово разпределение. Предвид горните изводи за неоснователност
на главните искове, предявени срещу П. К. В. и В. Т. К., съдът намира, че като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени и насочените към тях претенции за
заплащане на обезщетение за забава върху 4/147 части, или за всеки от тях по
2/147 части, от общо начислените вземания за главница за топлинна енергия и
главница за дялово разпределение за процесния имот. За прецизност, съдът
намира за необходимо да отбележи, че дори и сочените ответници
действително да се легитимират като законни наследници на общия
наследодател, то от приетите на лист 145 и лист 157 по делото съдебни
удостоверения относно вписвания в особената книга за приемане и отказ от
наследство се установява, че в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при
Софийския районен съд, са вписани откази от наследството на И. Г. К. от
13
страна на ответниците П. К. В. (под № 791/06.04.2023 г.) и В. Т. К. (под №
237/03.02.2023 г.), поради което по отношение съответните идеални части от
правото на собственост върху процесния имот не е настъпило наследствено
правоприемство и посочените ответници не биха били пасивно
материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията във връзка с
наследството на И. Г. К..
По отношение ответникът Е. Г. Ш. и доколкото беше отбелязано по-горе,
че още преди образуване на настоящото производство същата е извършила
отказ от наследството на И. Г. К. под № 229/12.03.2014 г., вписан в особената
книга по чл. 49, ал. 1 ЗН, водена при Софийския районен съд, и нейната част е
уголемила дела на Н. Г. С., то за исковия период облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за процесния
топлоснабден имот между ищеца „********“ ЕАД и ответникът Е. Г. Ш. не е
възникнало и предявените срещу нея установителни искове за 6/147 части от
общо начислените вземания за главница за топлинна енергия и главница за
дялово разпределение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Претенциите на ищеца по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забавено плащане
са акцесорни спрямо главния дълг за главниците за цената на доставена
топлинна енергия, респ. за цената на услугата дялово разпределение. Предвид
горните изводи за неоснователност на главните искове, предявени срещу Е. Г.
Ш., съдът намира, че като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и
насочените към нея претенции за заплащане на обезщетение за забава върху
6/147 части от общо начислените вземания за главница за топлинна енергия и
главница за дялово разпределение за процесния имот.
На следващо място, от приетите на лист 121, 127, 133, 139, 151 и 169 по
делото съдебни удостоверения относно вписвания в особената книга за
приемане и отказ от наследство се установява, че в особената книга по чл. 49,
ал. 1 ЗН, водена при Софийския районен съд, са вписани откази от
наследството на И. Г. К. и от страна на следните ответници в производството:
Л. П. Б. (под № 362/16.02.2023 г.), Д. П. А. (под № 361/16.02.2023 г.), Е. В. Б.
(под № 792/06.04.2023 г.), К. В. В. (под № 270/07.02.2023 г.), Й. И. К. (под №
223/03.02.2023 г.), и А. Г. Х. (под № 371/17.02.2023 г.). Оттук следва, че по
отношение на съответните идеални части от правото на собственост върху
процесния имот не е настъпило наследствено правоприемство и посочените
ответници, отказали се от наследството на наследодателя си И. Г. К., не са
пасивно материалноправно легитимирани да отговарят за задълженията във
връзка с наследството му. С оглед гореизложеното, съдът намира, че за
исковия период облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия за процесния имот между ищеца и ответниците Л. П. Б., Д.
П. А., Е. В. Б., К. В. В., Й. И. К. и А. Г. Х. в качеството на наследници на И. Г.
К. не е възникнало, поради което предявените срещу тези ответници
установителни искове за съответните части от общо начислените вземания за
главница за топлинна енергия и главница за дялово разпределение следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни. Претенциите на ищеца по чл. 86, ал. 1
14
ЗЗД за обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за
главниците за цената на доставена топлинна енергия, респ. за цената на
услугата дялово разпределение. Предвид горните изводи за неоснователност
на главните искове, предявени срещу Л. П. Б., Д. П. А., Е. В. Б., К. В. В., Й. И.
К. и А. Г. Х., съдът намира, че като неоснователни следва да бъдат отхвърлени
и насочените към тях претенции за заплащане на обезщетение за забава върху
съответните части от общо начислените вземания за главница за топлинна
енергия и главница за дялово разпределение за процесния имот.
При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в
горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, клиенти /потребители/ на топлинна енергия за топлоснабдения имот в
качеството им на законни наследници на И. Г. К. при посочените квоти се
явяват ответниците:
1. Р. Ц. С. – 1/4 част, или 24/96 части;
2. М. К. М. - 1/8 част, или 12/96 части;
3. Х. К. М. - 1/8 част, или 12/96 части;
4. В. Й. К. – 1/24 част, или 4/96 части;
5. Л. И. Ц. – 1/32 част, или 3/96 части;
6. Р. Л. К. – 1/48 част, или 2/96 части.
Като клиенти на топлинна енергия посочените ответници се намират в
облигационно правоотношение с ищцовото дружество с предмет продажба
(доставка) на топлинна енергия по отношение на процесния имот –
апартамент № 8, находящ се в гр. **********, за който безспорно се доказа, че
е бил собственост на техния наследодател И. Г. К., поради което дължат
заплащане на цената на доставените услуги в размер на посочените за всеки
един от тях квоти.
Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в
отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с
Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се
установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили
15
правото си на възражение срещу Общите условия.
Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно
доказване се установява, че в отношенията между страните за исковия период
са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „********“ ЕАД на клиенти в град С., одобрени с Решение № ОУ-1
от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между
страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
В настоящия случай, видно от представените по делото писмени
доказателства - Протокол от проведено на 07.06.2002 г. ОС на ЕС с адрес гр.
*********, Договор № 3454/10.09.2002 г. между „*******“ ЕООД и
процесната ЕС и документи за извършено дялово разпределение и за годишни
отчети, за исковия период дяловото разпределение в сградата етажна
собственост се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице
помагач „*******“ ЕООД.
Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна
собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост
при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна
собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните
начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна
вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при
определяне стойността на действително потребената през процесния период
топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от
изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като
отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на
показанията на индивидуалните уреди за измерване.
В случая с отговорите на исковата молба ответниците не оспорват факта
на доставяне от ищеца на топлинна енергия в имота в твърдените количества и
обем. Ето защо съдът намира, че общият размер на дължимата сума за
16
потребена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е този посочен от ищеца – 4 631,23 лв., или
съобразно дяловете в наследството, респ. квотите в собствеността, всеки от
посочените шестима ответници дължат на ищеца заплащане на цената за
извършените услуги, в размери, както следва:
1. Р. Ц. С. – 24/96 части – сумата от 1 157,81 лв.;
2. М. К. М. - 12/96 части – сумата от 578,90 лв.;
3. Х. К. М. - 12/96 части – сумата от 578,90 лв.;
4. В. Й. К. –4/96 части – сумата от 193,80 лв.;
5. Л. И. Ц. –3/96 части – сумата от 144,72 лв.;
6. Р. Л. К. – 2/96 части – сумата от 96,90 лв.
Следва да се даде отговор на въпроса какво е количеството потребена
топлинна енергия, за което се дължи заплащане на цена с оглед наведените с
отговорите на исковата молба от ответниците Р. Ц. С., М. К. М., Х. К. М. и Р.
Л. К. възражения за изтекла погасителна давност.
В настоящото производството ответниците са обикновени другари. При
обикновеното другарство делата на другарите не са идентични, поради което
могат да бъдат решени различно съобразно различното материалноправно
положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на един от
другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам
своя процес в рамките на общото производство. В случая различното
материалноправно положение на ответниците следва от различното им
процесуално поведение, предвид релевираните своевременно от ответниците
Р. Ц. С., М. К. М., Х. К. М. и Р. Л. К. възражения за изтекла погасителна
давност, като в законоустановения срок по чл. 133 ГПК възражения за изтекла
погасителна давност не са релевирани от ответниците В. Й. К. и Л. И. Ц..
Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Ето
защо, съдът следва да разгледа възражението за изтекла погасителна давност
и евентуално да приложи последиците на давността само по отношение на
задълженията на ответниците Р. Ц. С., М. К. М., Х. К. М. и Р. Л. К..
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия от 2016 г. клиентите
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, от което следва
извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения давността тече от деня на падежа. Следователно, за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в
процесния период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за
тяхното заплащане. Съгласно задължителната съдебна практика /ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за
доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на тригодишна давност,
тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
17
От друга страна, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с
изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните разпоредби към
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на извънредното
положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“, като обнародването му
е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за времето от 13.03.2020 г. до
20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна по силата на
закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен
срок следва да се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято
продължителност е 69 дни /от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено
на 11.11.2022 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността
на доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди
02.09.2019 г., а това са задълженията за периода от м.05.2019 г. до м.06.2019 г.
включително.
Размерът на задължението за стойността на доставената топлинна
енергия за периода, за който не е изтекла погасителната давност – от м.07.2019
г. до м.04.2021 г. включително, съдът определи въз основа на приложените по
делото Съобщение към фактура № ********** от 31.07.2020 г. за отчетен
период 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и Съобщение към фактура № **********
от 31.07.2021 г. за отчетен период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., като възприе
посочените в тях стойности на общото задължение за съответния отчетен
период. Оттук следва, че дължимата сума за топлинна енергия, дължима от
ответниците, релевирали възражения за изтекла погасителна давност, за
неизтеклия по давност период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл., е в размер,
както следва:
1. Р. Ц. С. – 24/96 части – сумата от 1 064,01 лв.;
2. М. К. М. - 12/96 части – сумата от 532 лв.;
3. Х. К. М. - 12/96 части – сумата от 532 лв.;
4. Р. Л. К. – 2/96 части – сумата от 89,08 лв.
По отношение на ответника Р. Ц. С. съдът констатира, че от същия е
постъпило плащане в хода на процеса на сумите, предмет на исковите
претенции в настоящето производство. Горното обстоятелство се установява
от представеното от ответника и прието по делото платежно нареждане от
22.04.2024 г. за сумата от 2 260 лв. на лист 231 от делото, видно от които
ответникът изцяло е изпълнил задълженията си за главница за топлинна
енергия и за главница за такса дялово разпределение към ищеца, които в
настоящото производство се установи, че са на стойност в общ размер на 1
065,61 лв., от които 1 064,01 лв. за топлинна енергия и 1,60 лв. за дялово
18
разпределение, както и за обезщетенията за забава върху двете главници. С
оглед така представените от ответника Р. Ц. С. писмени доказателства,
установяващи плащане в пълен размер, съдът намира, че не е налице
незаплатен остатък по исковите претенции. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са
от значение за спорното право, какъвто факт се явява именно настъпилото
плащане от ответника, осъществено от него в хода на процеса – след датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. При
това положение исковата претенция следва да се отхвърли като погасена
поради плащане в хода на процеса.
С оглед всичко гореизложено дотук, предявеният срещу М. К. М. иск за
главница за топлинна енергия следва да бъде частично уважен за сумата от
532 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 842,04 лв.
Предявеният срещу Х. К. М. иск за главница за топлинна енергия следва
да бъде частично уважен за сумата от 532 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 842,04 лв.
Предявеният срещу В. Й. К. иск за главница за топлинна енергия следва
да бъде изцяло уважен на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за сумата от 140,34 лв.,
доколкото претенцията за главница срещу този ответник е заявена от ищеца за
сума в по-висок от установения размер.
Предявеният срещу Л. И. Ц. иск за топлинна енергия следва да бъде
изцяло уважен на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за сумата от 105,26 лв.,
доколкото претенцията за главница срещу този ответник е заявена от ищеца за
сума в по-висок от установения размер.
Предявеният срещу Р. Л. К. иск за главница за топлинна енергия следва
да бъде частично уважен за сумата от 89,08 лв. и отхвърлен за разликата до
пълния предявен размер от 105,26 лв.
Върху всяка от уважените главници се дължи и законна лихва от датата
на подаване на заявлението в съда – 11.11.2022 г., до окончателното плащане.
Към посочените по-горе суми следва да се добавят дължимите годишни
такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно
разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от Общите условия от 2016 г., чл. 61, ал. 1
от Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и чл. 10 от Общите
условия на договорите между „********“ ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия
на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се
установява от приложените по делото Протокол от проведено на 07.06.2002 г.
ОС на ЕС, Договор № 3454/10.09.2002 г. между „*******“ ЕООД и процесната
ЕС, Договор между „********“ ЕАД и „*******“ ЕООД от 03.06.2020 г. за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Доколкото между страните не се спори по общия размер на дължимата такса
за дялово разпределение, съдът намира, че същият се установява от
представените от ищеца писмени доказателства, а именно – сумата от 21,35
лв. за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.
Останалите ответници М. К. М., Х. К. М., В. Й. К., Л. И. Ц. и Р. Л. К. не
твърдят и не доказват плащане на претендираните такси за услуга дялово
19
разпределение за процесния период. Ето защо съдът намира, че претенциите
за дялово разпределение за процесния период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.
към всеки един от тези ответници са изцяло основателни, поради което следва
да бъдат изцяло уважени за посочения за всеки от тях размер, а именно: 3,88
лв. – за М. К. М., 3,88 лв. – за Х. К. М., 0,65 лв. – за В. Й. К., 0,48 лв. – за Л. И.
Ц., и 0,48 лв. – за Р. Л. К.. Върху всяка от уважените главници се дължи и
законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 11.11.2022 г., до
окончателното плащане.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на
доставена топлинна енергия, респ. датата на публикуване на общите фактури,
както и отправена и получена от ответника покана за заплащане на таксата за
дялово разпределение.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора.
За процесния период от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г. намират
приложение Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно тях клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна
консумация в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят
(чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за дялово разпределение
и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество издава
за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени
по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл.
32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/, клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че по ОУ от
2016 г. „********“ ЕАД начислява обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура.
Установи се по делото, че за отчетния период м.05.2019 г. - м.04.2020 г. и
за отчетния период м.05.2020 г. - м.04.2021 г. са издадени общи фактури по чл.
32, ал. 3 от ОУ на 31.07.2020 г., съответно на 31.07.2021 г. Поради това върху
дължимата от всеки от ответниците М. К. М., Х. К. М., В. Й. К., Л. И. Ц. и Р. Л.
20
К. главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г. се дължи обезщетение за забава, което възлиза на следните суми,
изчислени на основание чл. 162 ГПК и чрез общодостъпен интернет
калкулатор Изчисляване на законна лихва | Calculator.BG и съгласно чл. 86, ал.
2 ЗЗД вр. ПМС № 426/18.12.2014 г., както следва: за М. К. М. – 99,01 лв., за Х.
К. М. – 99,01 лв., за В. Й. К. – 26,11 лв., за Л. И. Ц. – 19,59 лв., и за Р. Л. К. –
16,57 лв.
С оглед всичко гореизложено дотук, предявеният срещу М. К. М. иск за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия следва да бъде
частично уважен за сумата от 99,01 лв. и отхвърлен за разликата до пълния
предявен размер от 129,93 лв.
Предявеният срещу Х. К. М. иск за обезщетение за забава върху
главницата за топлинна енергия следва да бъде частично уважен за сумата от
99,01 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 129,93 лв.
Предявеният срещу В. Й. К. иск за главница за топлинна енергия следва
да бъде изцяло уважен на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за сумата от 21,65 лв.,
доколкото претенцията за главница срещу този ответник е заявена от ищеца за
сума в по-висок от установения размер.
Предявеният срещу Л. И. Ц. иск за топлинна енергия следва да бъде
изцяло уважен на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за сумата от 16,24 лв., доколкото
претенцията за главница срещу този ответник е заявена от ищеца за сума в по-
висок от установения размер.
Предявеният срещу Р. Л. К. иск за топлинна енергия следва да бъде
изцяло уважен на основание чл. 6, ал. 2 ГПК за сумата от 16,24 лв., доколкото
претенцията за главница срещу този ответник е заявена от ищеца за сума в по-
висок от установения размер.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което всички
акцесорни претенции за мораторна лихва върху дължимите главници за
дялово разпределение, насочени срещу ответниците М. К. М., Х. К. М., В. Й.
К., Л. И. Ц. и Р. Л. К., се явяват изцяло неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т.
12, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и в исковото производство.
С оглед изхода на спора – частична основателност на предявените
искове, и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците М. К. М., Х. К. М., В. Й.
21
К., Л. И. Ц. и Р. Л. К. дължат на ищеца „********“ ЕАД извършените и
доказани от ищцовото дружество разноски в двете производства, като в
заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер на 119,64 лв. за
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. От общия размер на
разноските – 169,64 лв., съразмерно на уважената част от исковете
ответниците следва да заплатят на ищеца сумата в общ размер от 52,43 лв.,
или всеки от тях следва да заплати по 10,48 лв. – разноски за заповедното
производство.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 137,61
лв. за държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение /определено в
минималния размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правна помощ/. От общия размер на разноските – 237,61 лв., съразмерно на
уважената част от исковете ответниците следва да заплатят на ищеца сумата в
общ размер от 73,44 лв., или всеки от тях следва да заплати по 14,68 лв. –
разноски за заповедното производство.
С оглед изхода на спора – частична неоснователност на предявените
искове, и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „********“ ЕАД дължи
извършените и доказани разноски в полза на ответниците М. К. М., Х. К. М.,
В. Й. К., Л. И. Ц. и Р. Л. К..
Ответниците М. К. М. и Х. К. М. претендират всеки по 400 лв. за
адвокатско възнаграждение - разноски в заповедното производство, и всеки по
400 лв. за адвокатско възнаграждение - разноски в исковото производство,
платени в брой съгласно приложени по делото договори за правна защита и
съдействие на лист 119 и 115, респ. на лист 123 и 110, които вписвания за
направени плащания имат характера на разписка съобразно т. 1 от ТР №
6/2013 по т. д. № 6/2012 на ВКС, ОСГТК. Ответниците В. Й. К., Л. И. Ц. и Р.
Л. К. не претендират разноски в заповедното и в исковото производство,
поради което такива не им се дължат.
По отношение на адвокатското възнаграждение съдът намира, че
интересът, върху който следва да се определи минималният му размер, е
сборът от цената на всички искове – в този смисъл Определение № 29 от
20.01.2020 г. по ч. т. д. № 2982/2019 г. по описа на ВКС. Още повече, че с
Определение № 603 от 11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021г. на ВКС и
Определение № 10 от 08.01.2020 г. по ч. гр. д. № 4908/2019 г. на ВКС се
възприема становище, че адвокатското възнаграждение принципно следва да
се определя върху общия материален интерес по делото, а не за всеки иск по
отделно. Съгласно разрешението, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба /Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения/ във връзка с определяне на минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съдът следва да определи възнаграждението
на процесуалния представител на ответниците на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, като
съразмерно с отхвърлената част от исковете, на ответниците М. К. М. и Х. К.
22
М. следва да се присъди сумата в размер от по 139,97 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
По отношение поисканите от ответниците разноски за адвокатско
възнаграждение в заповедното производство съдът намира, че същото е
уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения то е поставено наред с
други едностранни производства – производство по обезпечаване на бъдещ
иск, производство по издаване на изпълнителен лист. Защитата на длъжника в
рамките на тези производства се осъществява чрез обжалване актовете на съда
с частна жалба, като в този случай минималното адвокатско възнаграждение
се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Подаването на възражение
в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса редакция/ е основание за
отпочване на исков процес. По възражението заповедният съд не дължи
произнасяне, а указания до молителя за предявяване на иска по чл. 422 ГПК.
То няма самостоятелен характер и е само формалната предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. В този смисъл не се дължи
възнаграждение за процесуално представителство на длъжника в заповедното
производство по смисъла на чл. 7, ал. 2, нито по чл. 7, ал. 7 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо, отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
възнаграждението за него следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
приложимата редакция към датата на сключване на всеки един от
договорите за правна защита и съдействие - след изм. ДВ, бр. 88 от 2022 г./, а
именно в размер на по 200 лв. Ето защо съразмерно с отхвърлената част от
исковете, на ответниците М. К. М. и Х. К. М. следва да се присъди сумата в
размер от по 69,99 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение в
заповедното производство.
С оглед изхода на спора – неоснователност на предявените искове, и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „********“ ЕАД дължи извършени и
доказани разноски на ответниците Р. Ц. С., Е. Г. Ш., Й. И. К., В. Т. К., Л. П. Б.,
Д. П. А., А. Г. Х., К. В. В., Е. В. Б. и П. К. В..
Ответникът Р. Ц. С. не претендира разноски в заповедното и в исковото
производство, поради което такива не се дължат.
Всички останали ответници претендират разноски в исковото
производство - всеки по 400 лв. за адвокатско възнаграждение, платени в брой
съгласно приложени по делото договори за правна защита и съдействие, които
вписвания за направени плащания имат характера на разписка съобразно т. 1
от ТР № 6/2013 по т. д. № 6/2012 на ВКС, ОСГТК.
По отношение на адвокатското възнаграждение в исковото производство
съдът се придържа към по-горе цитираната по-горе съдебна практика, поради
което на ответниците, спрямо които исковете се отхвърлят изцяло, следва да
23
се присъди сумата от по 400 лв., или на всеки от тях по 400 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство.
Ответниците Й. И. К., В. Т. К., К. В. В., Е. В. Б. и П. К. В. претендират
разноски и в заповедното производство - всеки по 400 лв. за адвокатско
възнаграждение, платени в брой съгласно приложени по делото договори за
правна защита и съдействие, които вписвания за направени плащания имат
характера на разписка съобразно т. 1 от ТР № 6/2013 по т. д. № 6/2012 на ВКС,
ОСГТК.
По отношение на адвокатското възнаграждение в заповедното
производство съдът се придържа към направените по-горе пояснения, поради
което на посочените ответници следва да се присъди сумата в размер от по
200 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *************,
дължи на „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на
СРС, 69 състав: сумата от 532 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. *****************, с аб. номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 99,01
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.;
сумата от 3,88 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената сума от
532 лв. до пълния предявен размер от 842,04 лв. и за разликата над уважената
сума от 99,01 лв. до пълния предявен размер от 129,93 лв., и изцяло иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,80 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *************,
24
дължи на „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на
СРС, 69 състав: сумата от 532 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. *****************, с аб. номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 99,01
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.;
сумата от 3,88 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ частично исковете по чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважената сума от
532 лв. до пълния предявен размер от 842,04 лв. и за разликата над уважената
сума от 99,01 лв. до пълния предявен размер от 129,93 лв., и изцяло иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,80 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че В. Й. К., ЕГН **********, с адрес ******, дължи на
„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ************,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69
състав: сумата от 140,34 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*****************, с аб. номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 21,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.;
сумата от 0,65 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 0,13 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *********, дължи
25
на „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ************,
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69
състав: сумата от 105,26 лв. – главница, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
*****************, с аб. номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 16,24 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.;
сумата от 0,48 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 0,10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***********,
дължи на „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на
СРС, 69 състав: сумата от 89,08 лв. – главница, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
в гр. *****************, с аб. номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 16,24
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.;
сумата от 0,48 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ изцяло иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 0,10 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу Р. Ц. С., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
**********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника дължимостта на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
26
ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 1
684,08 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************,
с аб. номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
11.11.2022 г., до изплащане на вземането; сумата от 259,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.;
сумата от 7,76 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането, както и сумата от 1,60 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2019 г. до 25.10.2022
г., КАТО ПОГАСЕНИ ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ В ХОДА НА ПРОЦЕСА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу Е. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 210,51 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 32,48 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,97 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу Й. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника дължимостта на следните суми , за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17
лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
27
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу В. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника дължимостта на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17
лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу Л. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника дължимостта на следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17
лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за
28
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу Д. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено дължимостта на следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61310/2022 г.
по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17 лв. – главница, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. *****************, с аб. номер ****, за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до изплащане на вземането;
сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща цена на
услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 0,07 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу А. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 210,51 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 32,48 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,97 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
29
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу К. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
30
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на
управление гр. ************, срещу П. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено спрямо ответника дължимостта на следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. № 61310/2022 г. по описа на СРС, 69 състав: сумата от 70,17 лв. –
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. *****************, с аб.
номер ****, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022 г., до
изплащане на вземането; сумата от 10,83 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 25.10.2022 г.; сумата от 0,32 лв., представляваща
цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК - 11.11.2022 г., до изплащане на вземането, както и сумата от
0,07 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение за периода от
01.12.2019 г. до 25.10.2022 г.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*************, сумата от 69,99 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*************, сумата от 139,97 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Х. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*************, сумата от 69,99 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Х. К. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*************, сумата от 139,97 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Е. Г. Ш., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Л. П. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
31
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Д. П. А., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на А. Г. Х., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Й. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 200 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Й. И. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на В. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 200 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на В. Т. К., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на К. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 200 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на К. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 200 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на Е. В. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на П. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
********, сумата от 200 лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, да заплати на П. К. В., ЕГН **********, с адрес гр. С.,
32
********, сумата от 400 лв. – разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *************, да
заплати на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, сумата от 10,48 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА М. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *************, да
заплати на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, сумата от 14,68 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *************, да
заплати на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, сумата от 10,48 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Х. К. М., ЕГН **********, с адрес гр. *************, да
заплати на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, сумата от 14,68 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА В. Й. К., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати
на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ************,
сумата от 10,48 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА В. Й. К., ЕГН **********, с адрес ******, да заплати
на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ************,
сумата от 14,68 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Л. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *********, да заплати
на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ************,
сумата от 10,48 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Л. И. Ц., ЕГН **********, с адрес гр. *********, да заплати
на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр. ************,
сумата от 14,68 лв. – разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, да
заплати на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, сумата от 10,48 лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Р. Л. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***********, да
заплати на„********“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.
************, сумата от 14,68 лв. – разноски за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач
„*******“ ЕООД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
33
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
34