Решение по адм. дело №87/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалбата на М. Х. У. против Заповед № 10193-1317/23.12.2024 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) гр. Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира отмяна на акта, ведно с присъждане на разноски по приложен списък.

Ответникът – директора на РДПБЗН гр. Пазарджик изразява становище за неоснователност на жабата и претендира разноски.

Административен съд-Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Предмет на оспорване е Заповед № 10193-1317/23.12.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пазарджик, с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР във вр. с чл. 69, чл. 56 и чл. 13, б. г от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (Етичния кодекс) на гл. инсп. У. - началник на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ Велинград към Регионална дирекция „ПБЗН“ Пазарджик при Главна дирекция „ПБЗН“ е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

За да издаде процесната заповед директорът на РДПБЗН гр. Пазарджик разпоредил проверка по повод писмо с peг. № 1983р- 18560/22.10.2024 г. от началник на отдел „Човешки ресурси“ при ГДПБЗН - МВР, относно наличие на предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавен служител главен инспектор М. Х. У. - началник на РСПБЗН - Велинград към РДПБЗН - Пазарджик при ГДПБЗН - МВР за това, че на 27.09.2024 г. около 10:20 часа в Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Велинград в стаята на главен инспектор М. У. при извършване на комплексна проверка по направление „Държавен противопожарен контрол“ от главен инспектор Р. М. началник на сектор ПКД към РДПБЗН - Пазарджик при ГДПБЗН МВР (който по това време бил оправомощен със Заповед № 1983к-1831/19.09.2024 г. на директора на ГДПБЗН - МВР да замества директора на РДПБЗН - Пазарджик, комисар А. А.), главен инспектор М. У. не предприел действия да преустанови възникнала ситуация, при която външно лице - адв.А. П., (братовчед на старши инспектор И. Г. Началник на УПБЗН - Ракитово в РСПБЗН - Велинград към РДПБЗН - Пазарджик при ГДПБЗН – МВР), със съгласието на ст. инспектор И. Г., се подиграва на гл. инспектор Р. М., който след като му заявил, че е адвокат на МВР, го разпитвал кой е, каква длъжност заема, от колко време е в системата на МВР, заявявил, чеМаргитин извършва „проформа“/„тенденциозно“ проверки и, че сега проверката била срещу него. В допълнение е посочено още, че главен инспектор У., вместо да нареди на старши инспектор Г. да преустанови недопустимото и неетично поведение на неговия братовчед, то едва след като адв. П. започва да твърди, че проверките били извършвани от гл. инспектор Р. М. „проформа“ У. казал: “Адв. П. престанете с тези шеги..“. С поведението си У. бил допуснал нарушение на т. 13, б. “г“ от Етичния кодекс - етичният принцип за поведение „лоялност“- поведение насочено към утвърждаване и подобряване авторитета и доброто име на институцията, изразяващо се в коректно и почтено отношение към колегите и уважение на мнението им и личния им живот - допуснал е в кабинетът му, пред изпълнителски и младши изпълнителски състав на РСПБЗН - Велинград и изпълнителски състав от РДПБЗН - Пазарджик, да бъдат отправени подигравателни нападки към негов колега, изпълняващ и функцията Директор на РДПБЗН Пазарджик към онзи момент, от външно лице, пребиваващо там поради факта, че е братовчед на друг служител на РСПБЗН Велинград. С това си поведение е допринесъл присъствалите служители на РДПБЗН Пазарджик и РСПБЗН Велинград, както и външното лице да счетат, че могат да се подиграват и да се държат непристойно и своеволно спрямо ръководни служители и това тяхно поведение да се приеме за шега.

Посочено е още, че с това си поведение гл. инспектор У. е нарушил и разпоредбата на чл. 56 от Етичния кодекс - държавния служител зачита достойнството и правата на ръководителите си .... спазва необходимата субординация както в служебни помещения, така и на обществени места. Гл. инспектор У. знаейки, че адв. П. присъства в лично качество и не по служба /за да види братовчед си - ст. инспектор Г./ е следвало незабавно да го помоли да напусне кабинета му, или едва след разрешение от гл. инспектор М., изпълняващ тогава функциите и на Директор на РДПБЗН Пазарджик, да му позволи да остане в кабинета, а не да позволява на адв. П. да нарежда на гл. инспектор М. къде да седне, както и да му позволи да го разпитва за позиция, стаж и т.н.. Гл. инспектор У. е бил запознат със заповед № 1983к-1831/19.09.2024 г. на директора на ГДПБЗН - МВР за заместване на директора на РДПБЗН - Пазарджик, комисар А. Г. А., както и с факта, че гл. инспектор М. идва за да извърши планова проверка на PC ПБЗН Велинград по направление ДПК и ПД.

Освен това с поведението си гл. инспектор У. бил нарушил и разпоредбата на чл. 69 от Етичния кодекс, тъй като не е наредил на ст. инспектор Г., да преустанови неетичното си поведение спрямо гл. инспектор М., като напуснат заедно с външното лице - ад А. П. кабинета на гл. инспектор У..

С оглед горните обстоятелства директорът на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ Пазарджик е квалифицирал поведението на служителя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 12 „нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР" от ЗМВР, поради което на У. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“.

При така установеното от фактическа страна и след извършване на цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд-Пазарджик намира жалбата за подадена в законоустановения срок, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемите писмена форма и реквизити, поради което не са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 1 и т. 2 АПК. При издаването й не са допуснати и съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за отмяната й по чл. 146, т. 3 АПК, но са налице такива по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, а именно оспорената заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с неговата цел.

От събраните доказателства, в т. ч. гласни и писмени такива и всички сведения, които са депозирани в хода на дисциплинарното производство, не се установяват твърденията в заповедта, които ДНО е сметнал, че следва да се възприемат като фактически основания за наложеното наказание. Бездействието от страна на наказания служител в процесната ситуация само по себе си не би могло да съставлява нарушение на служебната дисциплина, както и на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР.

Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Тя е лична – съгласно чл. 194, ал. 4 от ЗМВР, и следва да се ангажира само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, а не за други цели. За да бъде доказано дисциплинарното нарушение и ангажирана дисциплинарната отговорност на едно лице, е необходимо да се установи от фактическа страна деянието – действие или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение. От субективна страна следва да е налице вина на дееца – умисъл или непредпазливост. За определяне на размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя. За да е законосъобразен актът, с който се налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил мотиви за всеки от тях. Всеки административен акт, вкл. и заповед за налагане на наказание, не може да почива на предположения и хипотези, а на безспорно установени факти и обстоятелства.

Фактът, че ст. инсп. У. не се е намесил при създалата се ситуация между гл. инсп. М. и адв. П. какъвто е бил основаният спор по делото, не може категорично да обуслови извода, визиран в обжалваната заповед, че служителят е нарушил разпоредбите на чл. 13, б. г, чл. 56 и чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Пасивното поведение на У. по никакъв не обуславя, който и да било от съставите на нарушенията посочени на атакуваната заповед.

На жалбоподателя е наложено наказание съобразно чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР. Последната норма е бланкетна и за да се квалифицира определено поведение като нарушение по смисъла на посочения текст от закона, е необходимо дисциплинарно-наказващият орган да посочи от фактическа страна какво точно нарушение, изразяващо се в нарушаване на етичните правила за поведение, е допуснал съответният служител.

Етиченият кодекс за поведение на държавните служители от МВР е съвкупност от морални норми за поведението на държавните служители в тази сфера на изпълнителната власт. Съдържанието на отделните норми е израз на фактически установени в обществото общоприети правила за поведение, гарантиращи защитата на онези ценности, които на дадения етап от своето развитие обществото е приело за значими. Спазването на моралните норми и въздържането от поведение, което засяга доброто име на институцията, която служителят представлява, е въздигнато в служебни задължения, нарушаването на които се санкционира дисциплинарно.

В случая обаче, бездействието на жалбоподателя не може да се определи като несъвместимо с етичните правила на поведение, с което да е уронен престижът на службата. Поведението на служителя, описано от ДНО не може да се приеме като толкова съществено нарушение на моралните норми, че да е несъвместимо със сочените норми от Етичния кодекс на поведение на служителя. Дисциплинарно-наказващият орган е приел, че нарушението се изразява в това, че У. не се е намесил и не е преустановил поведение на адв. П., който не е държавен служител, с оглед което не може да бъде подведен под нормата на чл. 69 от Етичния кодекс. Изложеното, че не е наредил на Г. да преустанови недопустимото и неетично поведение на неговия братовчед, също е абсолютно голословно. По делото не се установи по безспорен начин дали Г. е присъствал по време на създалата се ситуация, но дори и да е бил присъствал, съставът на посочените норми на Етичния кодекс не е осъществен, защото не Г. (който е държавен служител) е осъществил непристойното поведение, а адв. П., което прекъсва причинната връзка визирана в нормата на чл. 69 от ЕК.

В случая категорично не може да се приеме, че вмененото на жалбоподателя деяние осъществява, който и да било от трите състава на чл. 13, б. г, чл. 56 и чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Не се установява от доказателствата по делото жалбоподателят при изпълнение на служебните си задължения да е изрекъл обидни думи именно по отношение на гл. инсп. М., нито е нарушил субординацията, същият не е дължал и поведение като описаното в състава на чл. 69 от Етичния кодекс.

С оглед на това, следва да се приеме, че описаното в процесната заповед дисциплинарно нарушение не съответства на изведената от дисциплинарно-наказващия орган правна квалификация. Поради изложеното съдът приема, че от страна на У. не е извършено описаното в заповедта нарушение и поведението на служителя неправилно е квалифицирано като нарушение на чл. 13, б. г, чл. 56 и чл. 69 от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По изложените мотиви съдът намира, че вмененото на У. дисциплинарно нарушение не е безспорно доказано, липсват категорични доказателства за вина на жалбоподателя, което обосновава незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона.

Оспорената заповед е издадена и в несъответствие с целта на закона, който изисква дисциплинарно наказание да бъде налагано само при безспорно доказано дисциплинарно нарушение, извършено от служителя. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел. Поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото и предявеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, такива са дължими, но с оглед своевременното направено възражение за прекомерност на адвокатското възнагражднение и нормата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размерът им следва да бъде редуциран като ответникът следва да бъде осъден да заплати на У. сумата в общ размер от 1 050 лв., представляващи 10 лв. - заплатена държавна такса, 40 лв. - депозит за двама свидетели (с оглед заличаването на третия допуснат такъв) и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредбата.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд-Пазарджик,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № 10193-1317/23.12.2024 г. на Директора на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, към Министерство на вътрешните работи, да заплати на М. Х. У. с [ЕГН], сумата от 1050 (хиляда и петдесет) лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.