Р Е Ш Е Н И Е
№………… 18.03.2020 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на
деветнадесети февруари
две хиляди и двадесета година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: В. П.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 1146 по описа за 2019 година,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2087/22.10.2019
г., Пл.РС по гр. дело № 5209/2019 г. по описа на същия съд е осъдил на основание чл.178,ал.1,т.3 вр.чл.179,ал.1 от ЗМВР ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ на МВР –Плевен, със седалище и адрес на управление гр. Плевен,
представлявано от ст. комисар Кр. Н. да заплати на И.В.С., ЕГН **********, от гр. Плевен, следните суми:
-сумата от 2 407,20лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.08.2016 г. до 01.08.2019г., получен в резултат на
преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва върху тази сума
от датата на депозиране на исковата молба-01.08.2019г.,до окончателното
изплащане на сумата;
-сумата
от 285,35лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко плащане до завеждане на исковата молба, и
-сумата
от 580,00 лв., представляваща направени деловодни разноски.
Осъдил
е ОД НА МВР,гр. Плевен, БУЛСТАТ *****, да заплати по сметка на Пл.РС държавна такса върху
уважените искове в размер на 107,70 лв.
Постъпила
е въззивна жалба от ОД на МВР – Плевен, представлявана от Директора К. Н.чрез
гл. юрк. П. Ф. против горепосоченото решение на Пл.РС, като в жалбата се
излагат подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че
положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по правилата на чл.9
ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/НСОРЗ/.
За процесния период, за който се претендира заплащане на допълнителни суми,
като главница и лихви за положен нощен труд, който следва да бъде преобразуван
към дневен труд със съответния коефициент,са действали няколко наредби за реда
за организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з–407/11.08.2014
г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/25.05.2015 г. /в сила от
01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по АХД № 5450/2016 г./ и Наредба №
8121з – 773/29.07.2016 г.В тези специални
за МВР наредби липсва текст,който да допуска трансформация на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1,143.
Въззивникът твърди, че отмяната на
Наредбата от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа
занапред, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение –29.07.2016г.
Неправилни са изводите на Пл.РС, че е налице празнота в нормативната уредба,
касаеща МВР, като съдът е приложил разпоредбите на общото гражданско
законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Посочва се, че изводи за неприложимост на гражданското
законодателство и на НСОРЗ по отношение на служителите в МВР се съдържат и в
трайната съдебна практика на други съдилища в страната. Съгласно чл.179,ал.2 от ЗМВР изрично е посочено,че условията и реда за изплащане на допълнителните
възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,а
техния размер-с негова заповед.Действаща към посочения процесен времеви период за положен извънреден труд,е Наредба
№8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време,неговото отчитане,за компенсиране на работата извън редовното
работно време,режима на дежурство,времето за отдих и почивките на държавните
служители в МВР. В чл.179,ал.4 от ЗМВР законодателят е посочил изрично,че извън
допълнителните възнаграждения по ал.1 и по чл.178,ал.1 от ЗМВР,на държавните
служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,определени със закон или
с акт на МС за държавните служители от МВР.
В
жалбата се излагат доводи, че ищецът е държавен служител –полицейски орган по
смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите служебни правоотношения се
уреждат единствено със ЗМВР. В чл.178 ал.1 от ЗМВР изчерпателно са изброени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В
чл.179 ал.1 от ЗМВР е посочено какви допълнителни възнаграждения се изплащат на
държавните служители, вкл. за полагане на труд през нощта от 22,00 часа до
06,00 часа, като в ал.2 на същия член е посочено изрично, че реда за изплащане
на тези допълнителни възнаграждения се определя с Наредба на министъра на
вътрешните работи, а техния размер с негова заповед. Поради спецификата на
работата на полицейските органи, законодателят е уредил техния статут в
специален закон – ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители,
като за тях са неприложими нормите на общото законодателство – КТ и ЗДсл.В
конкретния случай, не е налице нито закон, нито акт на Министерския съвет, с
който да се допуска преизчисляване на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1,143. Във въззивната жалба се излагат подробни доводи относно
полагането на нощен труд от полицейските служители, неговото времетраене, както
и начините на неговото заплащане и изчисляване. Въззивникът счита, че не са
налице законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като
главница и лихви, поради което моли Окръжния съд, да отмени изцяло обжалваното
решение на ПРС, като неправилно и необосновано и по съществото на правния спор
да постанови друго такова, с което да отхвърли изцяло предявените искове като
неоснователни и недоказани.
Алтернативно
в жалбата се излагат доводи в случай,че не се възприемат изложените съображения
за недължимост изцяло на претендираните суми от ищцовата страна, исковата
претенция да бъде отхвърлена частично за периода 01.01.2018 г. – 17.07.2018г.,
за който период извънредният труд следва да се отчита без превръщане на нощните
часове в дневни, съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време,
почивките и отпуските. В този смисъл, следва да бъдат отхвърлени предявеният
иск за главница с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ ,както и предявеният иск за лихви на
основание чл.86 от ЗЗД за горепосочения период.Претендират се съдебни
разноски.Представен е Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Постъпил е писмен отговор по подадената жалба
от въззиваемата страна,чрез адв.В.П. ***.Въззиваемата страна счита,че жалбата е
неоснователна,като моли окръжният съд да постанови решение,с което да потвърди
обжалвания съдебен акт като правилен.
В съдебно заседание пред въззивната
инстанция не се е явил процесуален представител на въззивника ОД на МВР –
Плевен.
Въззиваемата страна чрез адв.П. е
представила писмо изх.№03-2002/18.12.2019г. на Министерството на труда и
социалната политика до Началника на отдел „Приемна“ Администрация на МС относно
разпоредбата на чл.9Г от НРВПО.Същото е прието като доказателство по делото.
Окръжният
съд, като прецени доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната
жалба е частично основателна.
Не се спори по делото, че ищеца И.В.С. за процесния период 01.08.2016г.-01.08.2019 г.
е работил на длъжност „Полицай“ и „Старши полицай“,група „ООР“ към
РУ-Пордим.Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи,при режим на труд на
смени/дневна и нощна/,с продължителност 12 часа,при сумарно изчисляване на
работното време съгл.чл.187,ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба, ищецът твърди, че за
процесния период -2016г.,2017г.,2018г. и 2019г. е положил нощен труд, общо от 2520часа. Общо положените часове нощен труд ищецът твърди, че следва да бъдат
преизчислени с коефициент от 1,143, съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния
труд към дневен труд, което води до разлика от 360,36 часа, представляващи
извънреден труд. Този труд следва да бъде заплатен от работодателя допълнително
със съответната мораторна лихва, считано от датата на забавата до датата на
подаване на исковата молба , както и ведно със законната лихва върху
главницата,считано от датата на подаване на ИМ до окончателното изплащане на
сумите.
В съдебно заседание на 03.10.2019г. е допуснато
изменение на предявените искове относно техния размер на осн.чл.214 ,ал.1 от ГПК и съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза,като главният иск е с цена 2407,20лв.,а искът за мораторни лихви-в
размер на 285,35лв.
В хода на съдебното дирене пред РС са събрани писмени
доказателства, както и е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза.
Изготвено е заключение от вещото лице Т.И.. От заключението на вещото лице се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
ищцата е полагала труда на 12-часови смени, в това число нощни часове,като отработеното
време се е изчислявало сумарно. Положените часове през процесния период, преизчислени
с коефициент 1,143,разликата в часове,неплатени от ответника, неизплатените
суми като главница и лихви за периода,са посочени в изготвена таблица за всеки
месец и за тримесечие. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира,че
работното време на държавните служители се изчислява в работни дни- подневно,а
за работещите на 8-,12- или 24-часови смени-сумирано за тримесечен период.За
периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е действала Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., впоследствие отменена с решение на ВАС на РБ от
11.07.2016 г. От 02.08.2016 г. действа Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., като
съгласно тези наредби при работа на смени е възможно полагането на труд през
нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните смени не трябва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.В тези наредби не е
регламентирано изрично преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е
извършило преизчисляване на нощните часове към дневни, с коефициент 1,143,
съобразно чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. При извършените изчисления вещото лице е дало заключение, че ищецът е
положил общо 2505часа нощен труд за процесния период,а приравнен в дневен с
коефициента се равнява на 2863,215часа,а
разликата от приравнените часове нощен труд,неизплатена от ответника е 358,215
часа. Незаплатената сума за извънреден труд за процесния период е 2407,20лв.,а
лихвата за забава върху изчислените суми за всяко тримесечие за периода от
изискуемостта до датата на подаване на исковата молба е в размер на 285,35лв.
РС е уважил изцяло предявените искове, като е приел, че
следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат
приложени по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в
МВР, поради празнота в правната уредба. Независимо от обстоятелството, че
липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от
ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно
работно време със съответния коефициент от 1,143.
Въззивната инстанция споделя изложените доводи от РС
досежно приложението на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата и съответно преизчисляването на положения нощен труд от
ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Допълнителното
възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР. Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се полага по
разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на
съответния ръководител от работника или служителя, извън установеното за него
работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по изключение се допуска
полагането на извънреден труд в изрично определени случаи, като т.2 на чл.144
от КТ позволява полагането на извънреден труд от служители на МВР при изрично
посочени случаи. Нормалната продължителност на работното време от държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
– чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени –
сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно полагане на труд и
през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане на 50/100 увеличение върху основното месечно
възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 от ЗМВР.
Както се посочва във въззивната жалба и в мотивите на
РС, за процесния период по исковата молба са действали няколко наредби, като в
чл.3 ал.3 от Наредбата от 25.05.2015 г., Наредбата от 11.08.2014 г. и Наредбата
от 29.07.2016 г., които са аналогични, се предвижда, че за държавните служители
в МВР е възможно полагането на труд през нощта за периода от 22,00 часа до
06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично правило, аналогично на чл.31
ал.2 от Наредбата от 11.08.2014 г., съгласно което при сумарно отчитане на
отработеното време, общия брой часове положен нощен труд следва да се умножи по
0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за
отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143.
При липсата на специално правило, което да определя
методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни, при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение
на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В този смисъл, са правилни изводите на РС досежно
основателността на исковите претенции по тяхното същество.
Въззивната инстанция счита, че въззивната жалба е частично
основателна досежно размера на дължимите суми, като обезщетение за положен извънреден
труд от страна на ищцата като главница, ведно с лихвата за забава, считано от
датата на изискуемостта до датата на подаване на исковата молба, тъй като за
периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9Г от
Наредбата за работното време, почивките и отпуските. На 01.01.2018г. е влязла в
сила горепосочената норма, съгласно която отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9Б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред
Инспекцията по труда, без превръщане на нощните часове в дневни.
Следователно, за периода на действие на правилото на чл.9Г от НРВПО
извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. В случая
се касае за две тримесечия от процесния период, а именно от 01.01.2018 г. до
31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 30.06.2018 г., когато следва да намери
приложение разпоредбата на чл.9Г от НРВПО. Същата разпоредба не следва да
намери приложение за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г., тъй като тези
дни и съответно положените часове нощен труд не попадат в отчетния период,
предвид сумарното отчитане на работното време на тримесечен период.
Окръжният съд намира,че представеното в съдебно
заседание пред въззивната инстанция писмо изх.№03-2002/18.12.2019г. на Министерството на
труда и социалната политика ,адресирано до Началника на отдел „Приемна“
Администрация на МС относно разпоредбата на чл.9Г от НРВПО,не води до промяна
на горните изводи.Същото не е задължително за съда,както и не е задължително за
решаващия съд направеното тълкуване на разпоредбата на чл.9Г от НРВПО .
Горепосочените доводи водят до намаляване на дължимите
суми, като главница и лихви, съобразно заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, като за периода от 01.01.2018 г.
до 30.06.2018 г. следва да бъдат приспаднати сумите, получени от вещото лице
чрез преизчисляване на нощния труд към дневен с коефициент от 1,143, като
предявеният иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява неоснователен и недоказан за сумата над 1838,32лв. до 2407,20 лв. /за сумата като
главница в размер на 568,88лв./ и следва да бъде отхвърлен в тази си част.
По отношение на претенцията за лихва за забава, същата
се явява основателна и доказана за сумата от 215,53лв., като за разликата до
285,35лв. /за сумата в размер на 69,82лв./
искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното, следва да бъде отменено
обжалваното решение на Пл.РС в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена
да заплати на И.В.С.
сумата над 1838,32лв. до пълния предявен размер от 2407,20лв.,
представляващи дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден
труд, получен чрез преизчисляване с коефициент от 1,143 към дневен труд за
периода 01.08.2016г.- 01.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба, в частта му, в която ОД на МВР – Плевен е
осъдена да заплати на ищеца лихва за забава върху неизплатената главница за
периода от падежа на всяко плащане до подаване на исковата молба за сумата над
215,53лв. до претендирана мораторна лихва в размер на 285,35 лв., както и в
частта му относно присъдените деловодни разноски и ДТ върху уважения размер на
предявените искове на основание чл.78 ал.6 от ГПК,като вместо него и по
съществото на правния спор, следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни
предявените от И.В.С.,
ЕГН **********,гр. Плевен,искове срещу ОД на МВР – Плевен за сумата от 568,88лв.,
представляваща разликата над сумата от 1838132лв. до пълния предявен размер от
2407,20лв., представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд за процесния период, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
както и за сумата от 69,82лв. –мораторна лихва, представляваща разликата над 215,53лв. до претендирана мораторна лихва в
размер на 285,35лв. за процесния период от време.
Следва да бъде потвърдено решението на Плевенски
районен съд в останалата му обжалвана част.
При този изход на делото, следва да бъде осъдена ОД на
МВР – Плевен да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна такса в
размер на 123,53лв. на основание чл.78
ал.6 от ГПК/73,53лв.+50лв./,вместо присъдената от Пл.РС ДТ в размер на 107,70лв.
На
осн.чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъдена ОД на МВР – Плевен да заплати
направените деловодни разноски пред първата инстанция по компенсация от И.В.С., ЕГН **********,,съобразно
уважената и отхвърлена част от предявените искове и представените Списъци на разноските по чл.80 от ГПК, в
размер на 360,62лв. /дължими разноски на ищеца в размер на 384,34лв. съобразно
уважената част от предявените искове и приложение на чл.78,ал.5 от ГПК от РС, дължими
разноски на ответника ОД на МВР -23,72лв.-по компенсация деловодни
разноски,направени от ищеца и дължими от
ответника от ОД на МВР в размер на 360,62лв./.
Следва
да бъде осъден И.В.С.,
ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР
деловодни разноски за въззивната
инстанция в размер на 60,22лв. съобразно уважената част от въззивната
жалба,съответно отхвърлената част от предявените искове и представения Списък
на разноските по чл.80 от ГПК от ОД на МВР/200лв.юрк.възнаграждение и 53,85лв. ДТ за въззивно обжалване/.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 2087/22.10.2019г. на Плевенски районен съд, постановено по
гр.д. № 5209/2019 г. по описа на същия съд в частта му, в която ОД на МВР –
Плевен е осъдена да заплати на И.В.С., ЕГН **********,гр.Плевен ,сумата над 1838,32лв. до пълния
предявен размер от 2 407,20лв., представляващи дължимо и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 към дневен труд за периода 01.08.2016г.- 01.08.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, в
частта му, в която ОД на МВР – Плевен е осъдена да заплати на ищеца лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от падежа на всяко плащане до
подаване на исковата молба за сумата над 215,53лв. до претендирана мораторна
лихва в размер на 285,35 лв., както и в частта му относно присъдените деловодни
разноски и дължимата ДТ върху уважения
размер на предявените искове на основание чл.78 ал.6 от ГПК,като вместо него и на
основание чл.271 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.С., ЕГН **********,гр.Плевен против ОД на МВР – гр. Плевен , иск с правно
основание чл.178 ,ал.1 ,т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ,ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ за
заплащане на сумата от 568,88лв., представляваща разликата над сумата от 1838,32лв.
до пълния предявен размер от 2 407,20лв., представляваща дължимо и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.08.2016г.-01.08.2019г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
01.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.В.С., ЕГН **********,гр.Плевен против ОД на МВР – гр.
Плевен , иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
за сумата от 69,82лв.-мораторна лихва, представляваща разликата над 215,53лв.
до претендирана мораторна лихва в размер на 285,35лв. върху неизплатена
главница за периода от падежа на всяко плащане до датата на подаване на
исковата молба,като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК
ОД на МВР – гр. Плевен да заплати в полза на Плевенски окръжен съд държавна
такса в размер на 123,53лв.
/73,53лв.+50лв./ върху уважената част от предявените искове, вместо присъдената от Пл.РС ДТ в размер на 107,70лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК
ОД на МВР –гр. Плевен да заплати на И.В.С., ЕГН **********, гр.Плевен,
направените деловодни разноски по
компенсация и съобразно уважената и отхвърлена част от предявените искове за първата
инстанция в размер на 360,62лв.
ОСЪЖДА
на основание чл.78,ал.1 от ГПК И.В.С., ЕГН **********, гр.Плевен да заплати направените от ОД на МВР-Плевен
деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на
60,22лв. съобразно уважената част от въззивната жалба,съответно отхвърлената
част от предявените искове и представения Списък на разноските по чл.80 от ГПК
от ОД на МВР.
ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на
Плевенски районен съд в останалата му обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл.280 ал.3 т.3
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: