Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. П., 19.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен съд, V гр.
състав, в публично заседание, проведено на 19.09.2017г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:БИЛЯНА ВИДОЛОВА
и при секретар Галя
Николова като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 364 по описа на съда за 2017г., и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във
вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от „Т.П.” ЕАД
представлявано от изпълнителния директор Й.В.В., против Л.Г.Г., ЕГН **********,
с предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
сумата от 628.17 лв., за която е издадена заповед за изпълнение. Ищецът твърди,
че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по
което е образувано ч.гр.д. № 8615/2016г. на РС П., по което съдът е издал
заповед за изпълнение срещу ответника, своевременно възразена. РС П. е указал
на заявителя, че може да подаде иска по чл. 415 от ГПК. Ищецът твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ ответникът е ползвател на топлинна енергия, с абонатен номер 7883 - ***като същата не е заплатена.
Това обстоятелство и възражението на длъжника, според ищеца, поражда неговия
правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който се иска признаване
дължимостта на вземането, както следва: 540.54лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлина енергия за периода от 01.11.2013г. до
30.06.2016г. и 87.63лв. – лихва за забава от 04.01.2014г. до 07.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 8615/2016г. на ПлРС до
окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски.
На 10.07.2017 г. съдът е допуснал
поправка на технически грешки в исковата молба и същата се счита предявена за
установяване вземането на ответника за жилище в ***, а главницата се счита за
претенция за период до 30.04.2016г. Заповедното производство, на базата на
което е предявен установителния иск не се променя и претенцията остава във вр.
с ч.гр.д. № 8615/2016г. на ПлРС.
Ответникът оспорва и двата предявени
иска. Твърди се, че не са ясни видовете ТЕ, която се претендира по пера, което
се явява нередовност на исковата молба. По същество се твърди, че в жилището не
е ползвана ТЕ за отопление и БГВ. Оспорва коректността на дяловото
разпределение и количеството и стойността на реално доставената ТЕ. Твърди, че
неправилно е изчислен пълния отопляем обем на имота. Твърди, че липсват
доказателства, че присъединяването на АС е извършено по реда на чл. 133 и сл.
от ЗЕ, липсва договор между страните, доказателства за избор на лице за дялово
разпределение, липсват доказателства за одобрение от КЕВР на ОУ на ищеца, както
и други доказателства, касаещи дяловото разпределение, годността на топломера и
водомера на АС. Твърди, че са нарушени правата му като потребител, че
действително сумата се дължи от него. Моли съда да отхвърли исковете като
неоснователни, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намери за
установено следното: На 22.11.2016г. „Т.П.”
ЕАД, в качеството на заявител, е подал заявление до ПлРС, по което е образувано
ч.гр.д. 8615/16г. на ПлРС и по което е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 5344/23.11.2016г. С тази заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 2 535.99 лв. за главница за
периода 01.08.2006г. – 30.04.2016 г. и сумата 1 420.11 за лихва за забава за
периода 03.10.2006 г. до 07.11.2016 г., и законната лихва върху главницата от 22.11.2016
г. до изплащане на вземането, както и сумата от 259.12 лв. за разноски по
делото. По тази заповед ответникът е възразил в законоустановения срок. Именно
това възражение е било основание съдът да укаже на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си, което той е направил в законоустановения срок,
подавайки искова молба на 16.01.2017г. Искът е предявен само за част от сумите
за лихва и главница: 540.54 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г. и 87.63
лв. лихва за забава от 04.01.2014г. – 07.11.2016г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Ищецът е представил в заповедното производство препис-извлечение от
смета за задълженията за консумирана топлинна енергия на потребител с абонатен
номер 7882 – Л.Г.Г. обхващаща периода 31.08.2006 г. до 30.04.2016 г. за
главницата и 03.10.2006 г. - 07.11.2016 г. – за лихвата. В исковото
производство е представена молба от
13.09.2006 г. от живущите в блок „Задружен живот“ гр.П., ул.Св.Св.Кирил и
Методий № 9 и № 11 и ул.Полтава № 1 и № 3, с която те са отправили искане до
ищеца „Топлофикация-П.“ да напуснат междинната счетоводна фирма „Бруната“ и да
преминат на отчет към самия ищец за отоплителния сезон 2006-2007 г. В този
списък за адрес ***е записан ответника Л.Г.Г.. Третото лице помагач по делото
„Бруната“ ООД е представила документите за дялово разпределение на топлинна
енергия за абонатен ***, представляващи обобщена справка за дължими суми за ТЕ
за периода 01.11.2013 г. – 30.04.2016 г. /лист 95-96 по делото/, в която като
титуляр е посочен Л.Г.Г., индивидуална справка с името на същото лице /лист
97-101 по делото/, както и отчетите на показанията за водомери /лист 102-131 по
делото/, съобразно които за целия исков период за ап.4 е записано, че се касае
за необитаемо жилище и е записано името Г.П.Г.. Други доказателства във връзка
с собствеността или ползването на процесното жилище, което след поправката на
техническа грешка в исковата молба е ап.4 с абонатен ***, не са представени. Изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза сочи, че за процесния период в сградата
е доставяна топлинна енергия, компонентите, начислявани на ответника са били:
дял топлинна енергия за сградна инсталация, топлинна енергия за баня, топлинна
енергия за БГВ, които са остойностени от заключението на съдебно-икономическата
експертиза за ап.4 /лист 87-89 от делото/ по следния начин: сума за отопление –
185.73 лв., сума за топлоенергия отдадена от сградна инсталация – 323.66 лв.,
сума за БГВ – 64.00 лв., сума за услуга дялово разпределение – 71.50 лв. или
общо сума за главница в размер на 644.90 лв. Размерът на лихвата върху тази
главница от изискуемостта на отделните плащания за периода 04.01.2014 г. –
07.11.2016 г. е в размер на 112.39 лв.
При така събраните доказателства, съдът
намира, че по делото не се доказа по отношение на ответника първата и основна
предпоставка по предявения иск, а именно – че ответникът е собственик или
ползвател на жилището, до което е доставяна ТЕ на адрес ***Обстоятелството, че
през 2006 г. Л.Г.Г. се е подписал в молба до ищеца срещу адреса за ап.4 не води
до извод, че същото лице е било собственик или ползвател на това жилище за
процесния период 2013-2016г. Въпреки указаната на ищеца доказателствена тежест
в определение № 1796 от 02.05.2017 г., че следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че ответника е бил потребител на топлинна енергия и
на какво основание – като собственик или ползвател, такива доказателства по
делото не се представиха. Противоречиви доказателства относно ползването на
жилището представя третото лице помагач „Бруната“, посочвайки в обобщената
справка за дължими суми като абонат Л.Г.Г., в индивидуалната справка Л.Г.Г., а
в показанията на водомерите за топла вода лицето Г.П.Г. за ап.4. Различните
имена на записани ползватели на жилището за процесния период разколебават извода на съда, че ползвател на
жилището евентуално би могъл да бъде ответника, посочен като такъв от ищеца. При
липсата на категорични доказателства кой е бил собственик на имота за процесния
период, дали той е бил ползвател на жилището или е било друго лице, както и
основанието на което ищецът е завел партидата на ап.4 на името на Л.Г.Г., съдът
следва да отхвърли предявените установителни искове като неоснователни и
недоказани срещу този ответник. Независимо, че техническата и
съдебно-икономическа експертиза сочат дори по-високи размери на начислявани
суми за процесния период, то качеството на ответника не се доказа в настоящето
производство.
При този изход на делото, основателна
се явява претенцията на ответника за разноски в исковото производство. Същият е
представил по делото доказателства за заплатен на два пъти адвокатски хонорар в
размер на 540 лв., който с оглед възражението за прекомерност от страна на
ищеца следва да бъде редуциран от съда до размер на 300 лв. на основание чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ответникът е заявил, че в делото са разглеждани два спорни
предмета и това се отразява в размера на разноските, но съдът намира, че
материалния размер на исковата претенция е бил един и същ, не са налице два
спорни предмета, а поправка в основанието на претендираната сума и съдът е
разгледал само поправената претенция за ап.4. Поради горното, ищецът следва да
бъде задължен на основание чл.78, ал.3 от ГПК да заплати на ответника
редуцирани разноски в размер на 300 лв.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове на осн. чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че Л.Г.Г., ЕГН **********,***ДЪЛЖИ
на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление:***,
представлявано от законния си представител Й.В.В., сумата от: 540.54 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.11.2013г. – 30.04.2016г. и 87.63 лв. лихва за забава от 04.01.2014г.
– 07.11.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. г. д. № 8615/2016г.
по описа на ПлРС – 22.11.2016г., до окончателното изплащане на главницата, като НЕОСНОВАТЕЛНИ
И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ
– П.” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление:***, представлявано от законния
си представител Й.В.В., ДА ЗАПЛАТИ на Л.Г.Г., ЕГН **********,*** разноски в
исковото производство в размер на 300.00
лв.
Решението е постановено при участието на третото лице
– помагач на ищеца „Бруната“ ООД с ЕИК
********* – гр.София.
Решението подлежи на обжалване пред П.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: