Р Е Ш Е
Н И Е № 152
Гр.
Сливен, 12.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ
и при секретаря ГАЛЯ
ГЕОРГИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 155 по
описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 20212230200661 по описа
на Районен съд Сливен за 2021 година и се движи по реда на глава дванадесета от
АПК.
С
Решение № 121 от 15.07.2021 г. по АНД № 20212230200661/2021 г. на Сливенски
Районен съд е потвърдено Наказателно постановление №
20-0804-002368/25.08.2020 г., издадено от Началник РУ - Сливен при ОД на МВР –
Сливен, с което на
С.С.С., ЕГН **********, с адрес *** за нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 и
чл. 103 от Закона за движението по пътищата ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 1
т. 1 предл. първо, второ и трето и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 120,00 (сто и двадесет) лева
и е постановено лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател С.С.С., който
го обжалва в срок с изложени доводи за материална и процесуална
незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди, че в решението си Районният съд не
е посочил и изписал кое наказателно постановление е предмет на съдебното
производство, което счита за съществен порок, обуславящ нищожност на съдебния
акт. Съдът не се произнесъл и по всички наведени от жалбоподателя възражения,
неправилно била възприета и фактическата обстановка. Неправилно решаващият
съдебен състав кредитирал показанията на полицейските служители, но не и тези
на свид. И. и П., като по отношение на тези на свид. П. мотивите били
противоречиви. Действителната фактическа обстановка била подробно описана в жалбата
до Районния съд. Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и потвърденото
с него наказателно постановление.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Т. Т. ***, който в хода на устните състезания и
в писмено становище поддържа касационната жалба и моли за отмяна на атакувания
съдебен акт, с претенция за разноски по представен списък.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се
представлява. В писмено становище на упълномощен процесуален представител
заявява неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила
атакуваното първоинстанционно решение. Заявява прекомерност на претендираните
разноски, ако е направено такова искане от насрещната страна.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество –
неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
С
Докладна записка рег. № УРИ-1670р-150095/25.06.2020 г. мл. инспектор при РУ –
Сливен уведомил Началника на РУ – Сливен, че на 23.06.2020 г. около 19:40 ч.
при изпълнение на служебни дейности в к. „Р.“ на г. С. на кръстовище забелязали
лек автомобил м. „Мерцедес“ с рег. № ********, управляван от С.С.; последният
бил познат на патрулиращите полицейски служители, тъй като месеци преди това
осуетил полицейска проверка и бил неправоспособен; длъжностните лица последвали
автомобила по у. „Р.“, като подали звуков и светлинен сигнал, но водачът
увеличил скоростта до д. *** спрял
автомобила, слязъл от него и побягнал в посока у. „Д.“. На 23.07.2020 г. срещу С.С.С.
бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2368 за
осуетяване на полицейска проверка и непредставяне на СУМПС и СРМПС част II. В акта С. вписал нечетливо и
неясно възражение или обяснение, като писмено такова постъпило пред Началника
на РУ – Сливен с изявление, че отразеното в акта не отговаря на истината –
автомобилът бил управляван от б., който се разминал с полицейски автомобил, но
не бил последван от същия. По постъпилото Възражение вх. №
167000-4396/27.07.2020 г. полицейски инспектор депозирал Становище рег. №
УРИ-1670р-18360/06.08.2020 г. до Началника на РУ – Сливен, в което заявил, че
с. – о. на извършеното нарушение са с. М. С. и Н. С.. Въз основа на съставения
акт Началник РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен издал Наказателно постановление
№ 20-0804-002368/25.08.2020 г., с което на С.С.С., ЕГН **********, с адрес ***
за нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 и чл. 103 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. първо, второ и трето и
чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в общ
размер на 120,00 (сто и двадесет) лева и постановил лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца.
Към
преписката е представена и приобщена към доказателствата по делото пред първата
съдебна инстанция Справка за нарушител/водач, видно от която срещу
жалбоподателя С. за нарушения на ЗДвП са издадени (освен процесното) две
наказателни постановления и четири фиша.
За да
потвърди наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт Районният съд е приел, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, нарушението е извършено на посочената
дата и час, както и че правилно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на водача. Обсъдил е всички представени по делото и относими
доказателства, като е приел, че определената санкция съответства на степента и
характера на нарушението. При такива мотиви Районният съд е потвърдил процесното
наказателно постановление.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи.
От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява по
безспорен и категоричен начин, че на 23.06.2020 г. около 19:40 часа С.С.С. е
управлявал лек автомобил, като при подаден звуков и светлинен сигнал от
полицейски патрул се е отдалечил и е осуетил полицейска проверка. Определената от
наказващия орган правна квалификация на деянието е чл. 103 от ЗДвП, съгласно
която норма, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на
пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното
за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания. Тези обстоятелства се установяват по безспорен
и категоричен начин както от приобщените по преписката писмени доказателства,
така и от показанията на свид. С. и свид. С.. Правилно първоинстанционният съд
е кредитирал изцяло показанията на двамата свидетели, доколкото същите са
обективни, безпристрастни, съответни на останалия доказателствен материал и без
заинтересованост от изхода на делото. Противно на твърдяното в жалбата, като не
е кредитирал показанията на свид. И. и свид. П., Районният съд не е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело до необоснованост на
съдебния акт. Изложените в тази насока мотиви на решаващия съдебен състав за
заинтересованост от изхода на делото на свид. И. и неотносимост на заявеното от
свид. П. напълно се споделят от касационната инстанция. Логичен и
последователен е и изводът на първоинстанционния съд, че показанията на тези
двама свидетели противоречат на другите, събрани по делото писмени и гласни
доказателства. При съставяне на акта и издаване на наказателното постановление
не са допуснати съществени процесуални нарушения, а материалният закон е
приложен правилно. Преценката на Районния съд за законосъобразност на
административнонаказателната процедура и нейния краен санкционен акт напълно се
споделя от настоящия съдебен състав. Касационната инстанция намира за неоснователен
изложеният в жалбата отменителен довод, че в атакуваното съдебно решение
обжалваното наказателно постановление не е посочено и изписано. Действително, в
съдебния акт на въззивната инстанция липсва един от сигнатурните номера на
наказателното постановление, но от останалата част, датата и словесното
подробно изписване на властническото волеизявление на наказващия орган не
остава никакво съмнение относно потвърдения правоохранителен акт. В диспозитива
на съдебното решение същият е в достатъчна степен индивидуализиран, доколкото
съдържа подробно разпоредителната част на акта. Липсата на този реквизит от
сигнатурата на наказателното постановление – 002368 не опорочава съществено
съдебното решение, доколкото коректно и пълно е изписана датата на неговото издаване,
както и е възпроизведен изцяло пълният диспозитив, формиращ волята на
наказващия орган. Настоящата касационна инстанция намира, че този пропуск в
атакувания съдебен акт не опорочава същия до степен на нищожност, както се
твърди в процесната жалба.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в
достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел
същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба оплаквания не се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод за това,
че както от субективна, така и от обективна страна, жалбоподателят е осъществил
състава на административното нарушение, за което е привлечен към
административнонаказателна отговорност, поради което и постановеното от
Районния съд решение е законосъобразно. Както се отбеляза по – горе, Районният
съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и
оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и
установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените
от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че
доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни
основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за
законосъобразност на Наказателно постановление № 20-0804-002368/25.08.2020 г.,
издадено от Началник РУ - Сливен при ОД на МВР – Сливен, с което на С.С.С., ЕГН
**********, с адрес *** за нарушения по чл. 100 ал. 1 т. 1 и т. 2 и чл. 103 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1
предл. първо, второ и трето и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП са наложени
административни наказания „глоба“ в общ размер на 120,00 (сто и двадесет) лева
и е постановено лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца. По изложените
съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде оставено в
сила.
Предвид
изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 121/15.07.2021 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД № 20212230200661/2021
г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.