Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260067

 

гр. Сливен, 06.10.2020 год.

 

В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ районен съд, наказателно отделение – ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 64 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по повод жалба от „М. 09“ ООД – гр. Я., представлявано от Д.Н.Д., чрез пълномощник, против НП № 470668-F486787/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Жалбоподателят, редовно призован, не се представлява в с.з.

В с.з. административнонаказващият орган, издал обжалваното наказателно постановление, изпраща процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.04.2019 год. в 15,30 часа служители на ЦУ на НАП, ГДФК извършили проверка на търговски обект – аптека „М.”, находяща се в гр. *****, стопанисван от „М. 09” ООД – гр. Я., представлявано от Д.Н.Д., в присъствието на Ж.Х.И.- помощник фармацевт. За констатациите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка № 0348370 от дата 22.04.2019 год. Проверката завършила в 16,15 часа на 22.04.2019 год. (л. 18 – 26 от делото).

На 15.05.2019 год. бил съставен АУАН № F486787 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 22.04.2019 год. в 15,30 часа при извършена проверка в търговски обект – магазин аптека „М.”, находящ се в гр. *****, стопанисван от дружество „М. 09” ООД, било установено, че в обекта не се съхранява паспорт на фискалното устройство модел „EPSON TM - T810F 01-KL” с ИН на ФУ № ED301124 и ИН на ФП № 44301124, с което нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Актът бил връчен на пълномощник на 15.05.2019 год. (л. 13 и л. 114 от делото).

Въз основа на така съставения АУАН било издадено процесното НП № 470668-F486787/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във вр. ал. 1 от ЗДДС за извършеното нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. НП било връчено на управителя на 26.11.2019 год. (л. 11 – 12 от делото).

От приложеното по делото заверено копие от Дубликат на паспорт на фискалното устройство модел „EPSON TM - T810F 01-KL” с ИН на ФУ № ED301124 и ИН на ФП № 44301124 се установява, че същият е издаден на 23.04.2019 год. (л. 95 – 98 от делото).

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се установява, че при извършена проверка в търговски обект – магазин аптека „М.”, стопанисван от жалбоподателя, в обекта не се съхранява паспорт на фискалното устройство модел „EPSON TM - T810F 01-KL” с ИН на ФУ № ED301124 и ИН на ФП № 44301124, с което нарушил разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства, безспорно се касае за нарушение, което може да се квалифицира като „маловажен случай” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С извършеното нарушение липсва реално нанесена щета за фискалната система. Касае се за нарушение изразяващо се в това, че в обекта не се съхранява паспорт на едно от двете фискални устройства, като нарушението било отстранено на следващия ден, когато е бил издаден паспорт дубликат на процесното фискално устройство. В подкрепа на това е и обстоятелството, че административнонаказващият орган е наложил санкция по чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която се налага когато нарушението не води до неотразяване на приходи. По делото липсват доказателства, жалбоподателят да е наказван преди този случай за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ. С разпоредбата на ЗАНН е предоставена възможност на административнонаказващия орган да освободи от административна отговорност извършителя в случаите на „маловажност” на нарушението. Прилагането на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не може да се базира на преценка по целесъобразност. В този смисъл, при маловажни случаи на административни нарушения, административнонаказващият орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. В настоящия случай компетентният орган не е отчел степента и тежестта на извършеното нарушение.

Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но административнонаказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради противоречието му със закона. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 год. на ВКС, ОСНК, постановено по т.н.д. № 1/2007 год. по описа на ВКС.

В настоящия случай своевременно се явява искането в жалбата за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на по – нисък размер на разноските в тази им част, поради което съдът намира, че следва да ги присъди в пълен размер от 350,00 лева, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 02.12.2019 год. (л. 9 от делото).

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 470668-F486787/16.10.2019 год., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности” – Бургас в ЦУ на НАП, с което на „М. 09“ ООД – гр. Я., представлявано от Д.Н.Д., е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 500,00 лева на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС за нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2  от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати в полза на „М. 09“ ООД – гр. Я. с ЕИК *****, представлявано от Д.Н.Д. разноски в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: