Определение по дело №1235/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София, представлявана от Председателя на Управителния съвет Я. Й., чрез пълномощника му юрисконсулт П.С., против Решение №174/18.09.2023 г., постановено по АНД №412/2023 г. по описа на Районен съд – Свиленград, с което е отменен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №********** от 08.06.2021 г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ – МРРБ.

Съдът констатира, че с така отменения Електронен фиш №********** от 08.06.2021 г. на ответника по касационната жалба „Макс Транспорт и Спедиция“ ЕООД, гр.София, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.187а, ал.2, т.3, във връзка с ал.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП.

На съда е служебно известно, че с Определение от 31.01.2023 г., постановено по КАНД №997 по описа за 2022 г., касационен състав на Административен съд – Хасково е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), на основание чл.267, §3, вр. §1, б.„а“ и б.„б“ от Договор за функциониране на Европейски съюз, с въпроса: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на така наречената „компенсаторна такса“.

По това преюдициално запитване е образувано дело C-61/23 на СЕС, което понастоящем е висящо.

Като съобрази предмета на процесната касационна жалба, насочена срещу Решение на Районен съд – Свиленград, с което се отменя Eлектронен фиш за наложена имуществена санкция на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП – разпоредба, предвиждаща фиксиран в закона размер, настоящият съдебен състав намира, че образуваното производство по дело C-61/23 на СЕС разглежда въпроси в пряка относимост към решаването на спора по настоящото производство и решението на СЕС в отговор на преюдициалното запитване се явява обуславящо за разрешаването на правния спор по настоящото дело.

Налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, за спиране на настоящото производство до произнасяне от страна на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23г.на СЕС.

Водим от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по КАНД №1235/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-61/23 на СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Председател:
Членове: