№ 1180
гр. Бургас, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500644 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по частна жалба, подадена от “Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-
р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет.2, офис 4, чрез юрисконсулт Недков.
Обжалва се разпореждане № 3934, инкорпорирано в заповед № 1047 от 31.03.2022г. за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Р. К. АНГ. от гр. Бургас, в
частта, с която е отхвърлено заявлението относно вземането за договорна и мораторна
лихва.
Изложени са съображения в подкрепа на становището на заявителя, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че процесната неустойка за
непредставено обезпечение не съставлява заповедно основание и съдът не следва да
аргументира отказа си с нея. Развити са и подробни съображения , че процесните клаузи за
неустойка и възнаградителна лихва не противоречат на добрите нрави и не са нищожни, а
договорът за потребителски кредит е действителен, поради което освен присъдената
главница и законна лихва, на заявителя се дължат и претендираните вземания за
възнаградителна и мораторна лихва.
Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно,
като вместо него се постанови акт по същество.
Частната жалба е с правно основание чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в
законоустановения срок против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Ето защо
съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе предвид становището на частния жалбоподател и
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
1
следното:
Частно гражданско дело № 1986 по описа за 2022г. на Районен съд- Бургас е образувано по
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист против Р. К. АНГ. от гр.
Бургас, за следните суми: 562,13 лв.- главница; 33,43 лв.- договорна лихва за периода от
19.01.2021г. до 04.05.2021г.; 210,90 лв.- обезщетение за забавено плащане за периода от
20.01.2021г. до датата на подаване на заявлението в съда като е посочено, че за периода
13.03.2020г. до 14.07.2020г не е начислявана лихва за забава на осн. чл.6 ЗМДВИПОРНС.
В т.12 от заявлението са изложени следните обстоятелства:
На 05.01.2021г. между „Сити кеш“ ООД и Р. К. АНГ. бил сключен договор за паричен заем
№ 484134, при спазване разпоредбите на ЗЗД и ЗПК. Кредитодателят се задължил да
предостави на кредитополучателя сума в размер на 600 лв.- главница и чиста стойност на
кредита, а кредитополучателят се задължил да върне на кредитодателя общата стойност на
плащанията по кредита в размер на 647.44 лв. Уговорената договорна лихва била размер на
47.44 лв. Съгласно погасителния план кредитополучателят се задължил за върне кредита на
17 равни седмични погасителни вноски всяка от които в размер на 38,08 лв., първата от
които с падеж 12.01.2021г., а последната- с падеж 04.05.2021г. Съгласно ОУ от договора,
при забава на което и да било от задълженията, кредитополучателят дължи законната лихва
за забава върху неплатената главница за времето на забавата. На това основание на
длъжника, предвид това, че не изпълнил задълженията си по договора, била начислена
законна лихва в размер на 210.90 лв., считано от 20.01.2021 г. до датата на подаването на
заявлението в съда.
На 20.09.2021г. било подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021г., между кредитодателя и дружеството-
заявител. По силата на договора за цесия вземането на кредитодателя спрямо длъжника било
прехвърлено с всички привилегии, обезпечения и принадлежности на заявителя, като
възможността за цедирането му била предвидена в Общите условия към договора за заем.
Длъжникът бил уведомен за извършената цесия с писмо от 29.09.2021г. изпратено от
заявителя, в качеството му на пълномощник на кредитодателя.
Към заявлението са приложени пълномощно и квитанция за внесена държавна такса, а като
доказателства: Договор за потребителски кредит, погасителен план към него, Общи условия.
Районният съд е издал заповед № 1047/31.03.2022г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК за претендираната главница, ведно с обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част
от разноските.
С обжалваното разпореждане от същата дата /инкорпорирано в текста на заповедта/ е
отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за възнаградителната лихва, както и
относно претенцията за обезщетението за забавено плащане за периода до подаване на
2
заявлението /за т. нар. мораторна лихва/. Изложени са съображения, че в отхвърлената част
заявлението е основано на договор за потребителски кредит, който е изначално
недействителен съгласно чл.10а, чл.11 ал.1, т.10 във вр. с чл.19, ал.1-4, чл.22 и чл.23 ЗПК и
потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, респективно- на
неплатения остатък. Посочено е, че неустойката за непредставяне на обезпечение, уговорена
с чл.3, т.3 на договора, всъщност е част от възнаграждението за предоставения кредит,
умишлено обособена като отделно възнаграждение, привидно условно, с цел заобикаляне на
ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК, установяващ лимит на ГПР. Същата, макар да не е
претендирана в заявлението, според съда опорочава договора- съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК
следва да включва всички разходи по кредита, които са известни на кредитора и които
потребителя следва да заплати, но т.нар. „неустойка“ не фигурирала в общите разходи на
потребителя, макар стойността й да била пряко свързана с кредита и да се отразявала
правопропорционално на стойността на ГПР, респективно- на общите разходи по кредита.
Тази неустойка била изначално известна и изначално дължима за целия срок на договора
още от сключването му, т.е. дължима е не при неизпълнение на определено задължение да се
обезщетят евентуални вреди, а за доведе /макар и прикрито/ до недопустимо увеличение на
възнаграждението на кредитора. Посочено е още, че неустоечната клауза и клаузата за
договорна лихва противоречат и на правилата на добрите нрави, първата- тъй като защото
непредставянето на обезпечение за кредитора не е равнозначно на неизпълнение на
задължението за връщане на сумата и не би могло да доведе автоматично до вреди за него,
подлежащи на репариране, следователно, още при уговарянето й била предпоставка за
неоснователно обогатяване на кредитора, което е в разрез с нейната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция. Уговорката за възнаградителна лихва също била
недействителна, защото надвишавала трикратния размер на законната лихва, като е
цитирана съдебна практика. Затова, като е счел договора за потребителски кредит за
недействителен, районният съд е приел, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита /респективно- неплатения остатък/, ведно със законната лихва.
Бургаският окръжен съд приема, че частната жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение когато
искането е в противоречие със закона и добрите нрави, а съгласно т.3 на същата разпоредба-
когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност от това.
От текста на цитираната норма е видно, че проверката за съответствие на искането с
императивна норма на закона и добрите нрави, както и за наличие на неравноправни клаузи,
се отнася само до тези клаузи от договора, на които се основава искането. В случая, за да
обоснове извода си, че процесния ДПК е недействителен, поради което длъжникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, районният съд е излязъл извън правомощията
си, като е коментирал клауза /тази за неустойка за неосигуряване на обезпечение/, на която
искането за издаване на заявление по чл.410 ГПК не е основано. Но в заповедното
производство по чл.410 ГПК не се разрешава по същество материалноправния спор между
3
страните и съдът няма задължение да следи за наличието на всички възможни основания за
нищожност/ недействителност на договора. В този смисъл е и приетото ТР №1/2020 от
27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС.
В случая, претенцията за възнаградителна лихва и за обезщетение за забавено плащане не
противоречат на закона и добрите нрави, нито се основават на неравноправна клауза от
ДПК. Съдържанието на договора за потребителски кредит отговаря на изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 на ЗПК относно
задължителните реквизити на ДПК.
Неправилен е изводът на районния съд, че уговореният от страните по договора за
потребителски кредит годишен лихвен процент от 40,05 % противоречи на добрите нрави.
Съгласно чл.10, ал.2 от ЗЗД, лихви могат да се уговарят до размер, определен от
Министерския съвет. Такава норма към датата на сключване на процесния договор, а и
понастоящем, липсва. Доколкото в закона липсваше законоустановена горна граница на
договорната лихва при потребителските кредити /т.е. липсваше императивна правна норма,
регулираща размера на възнаградителната лихва/, единственото ограничение на свободата
на договаряне на страните по този въпрос според разпоредбата на чл. 9 ЗЗД бяха правилата
на добрите нрави, поради което съдебната практика, цитирана от районния съд, приемаше за
валидна уговорка, при която договорната лихва не надвишава дву- или трикратния размер
на законната лихва /в различните хипотези на обезпечен и необезпечен заем/. Понастоящем
такава горна граница има и това е 5-кратния размер на законната лихва, посочен в чл.19, ал.4
от ЗПК /касаеща ГПР/. Това е така, предвид разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, която изрично
посочва, че лихвите се включват при определяне на ГПР, от което следва, че ограничението
на чл.19, ал.4 ГПК се отнася и за допустимия размер на възнаградителната лихва.
Процесната лихва не надвишава максимума, предвиден в чл.19, ал.4 ЗПК, а именно-
петкратния размер на законната лихва. Ето защо възнаградителната лихва е договорена в
рамките на закона.
Ето защо, въззивната инстанция намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено, а вместо него следва да
се разпореди издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и за възнаградителната и
мораторната лихва.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 3934 от 31.03.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 1986 по описа за
2022г. на Районен съд- Бургас, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК за сумата от 33,43 лв.,
представляваща договорна лихва, както и за сумата от 210,90 лв.- мораторна лихва, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
4
ДА СЕ ИЗДАДЕ допълнителна заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по заявлението на “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда
„Лабиринг“, ет.2, офис 4 против Р. К. АНГ. с ЕГН: ********** от *** и за следните суми:
- сумата от 33,43 лв., представляваща договорна /възнаградителна/ лихва по договор за
потребителски кредит № 484134/05.01.2021г., вземането по който е цедирано на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, дължима за периода от 19.01.2020г. до 04.05.2021г.;
- сумата от 210,90 лв., обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху
главницата, начислено за периода от 20.01.2021 до подаване на заявлението-27.03.2022г.
Връща делото на Районен съд- Бургас за издаване на допълнителна заповед за изпълнение за
сумите, посочени в диспозитива на настоящото определение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5