Решение по дело №86/2019 на Районен съд - Малко Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№… / 21.11.2019 г. град Малко Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

М.Търновски районен съд наказателен състав

На тринадесети ноември 2019година В публичното заседание в следния състав :

Председател : ЧАНКО ПЕТКОВ

Съдебни заседатели : 1.

Секретар: М.Димова

прокурор ………...........................

като разгледа докладваното от съдията ПЕТКОВ

НАХ дело №86 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:

• Производството по делото е по реда на глава трета, раздел V от ЗАНН. Образувано е по жалба на */В.М./, персонален № *,
роден на *, притежаващ паспорт № *г., е адрес: *, STR. „*чрез адв.*против наказателно постановление №411/2019 г. от 08.07.2019г. на Зам. Директор на ТД Южна морска, административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗМФ-110/32-35940 от 04.02.2019 г. на Министъра на финансите, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.4,т.2 и чл.5,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г. е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 ог ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение изделия от злато както следва:

• Златен Синджир, проба 585 - 1 /един/ брой - 2.80 грама; ‘

• Златни Синджири, проба 585 е висулки - 12 /дванадесет/ броя - 25.70 грама;

• Златен Синджир, проба 585 - 1 /един/ брой - 2.70 грама;

• Златни синджири, проба 585 с висящи елементи - 2 /два/ броя - 7.10 грама;

• Златни обеци, проба 585 - 13 /тринадесет/ чифта - 19.1 грама;

• Златни гривни, проба 585 - 4 /четири/ броя - 32.3 грама;

• Златни пръстени, проба 585 - 3 /три/ броя - 7.30 грама;

• Гривни от текстил със златни елементи - 6 /шест/ броя — 35 грама,

общо 132 грама /сго тридесет н два/ грама, с обща пазарна стойност 8967лв. /осем хиляди деветстотин шестесет и седем лева/.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично. Моли съда НП да бъде отменено.

Защитата на жалбоподателя пледира за отмяна на НП.

Процесуалният представител на административнонаказващия орган изразява становище за неоснователност на жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо право да обжалва и отговаря на изискванията на закона. Същата е допустима.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното: Административно наказателното производство е образувано с акт за установяване на административно нарушение сериен № 417 от 12.03.2019 г.по описа на Териториална дирекция Южна морска, съставен от Ж.С.Д.-инспектор в ТД Южна Морска, Агенция “Митници“ за това ,че при извършена проверка на *часа на трасе за обработка на изходящи
автомобили на МП Малко Търново, от Република България за Република Турция пристигнал автобус, марка „*, управляван от турския гражданин *г., притежаващ паспорт
№ U20696229. При пристигане на автобуса в зоната за митнически контрол,инспектор Д. попитал водача и пътниците на разбираем за тях език-англииски и турски дали имат нещо за
деклариране пред митническите органи. След получени отрицателни отговори и постъпило искане № 81/12.03.2019 г. от Гранична Полиция, е пристъпено към извършване на проверка на превозното средство, както и на пътническия багаж и
ръчния багаж на пътниците. При проверката на ръчната чанта на */В.М./ , се установило наличие на
недекларирани изделия от жълт метал в размер на около 132 /сто тридесет и два грама/,претеглени с електронна везна, марка ..В1МКО“, модел В10Т, сериен № 712017. На
въпрос какъв е този метал, жалбоподателят отговорил, че това е златна бижутерия.Количеството на изделия от жълт метал било изброено и описано по позиции в
присъствието на жалбоподателя както следва:

Изделия от жълт метал с общо тегло 97 /деветдесет и седем/ грама:

1. Синджири от жълт метал с висулки - 12 бр.;

2. Синджир от бял метал - 1 бр.;

3. Синджир от жълт метал - 1 бр.;

4. Синджир от жълт метал с висящи елементи - 2 бр.;

5. Обеци от жълт метал - 13 чифта;

6. Гривна от жълт метал - 4 бр.;

7. Пръстени от жълт метал - 3 бр.

Гривни от преобладаващ текстилен материал и елемент от жълт метал с общо тегло около 35 /тридесет и пет/ грама, описани по етикет, закачен на всяко изделие - 6 броя.

Недекларираната стока е задържана с разписка № 0128515/ 12.03.2019 г.

Извършена е оценъчна експертиза на изделията от жълт и бял метал от вещо лице Теодоси Пантов бижутер от гр. Бургас, според заключението на която откритите изделия от жълт и бял метал са златни, проба 585, 14 карата, с общо количество 132 грама /сто тридесет и два/ грама, както следва:

• Златен Синджир - 1 брой - 2.80 грама;

• Златни Синджири с висулки - 12 бр. - 25.70 грама;

• Златен Синджир - 1 бр. - 2.70 грама;

• Златни Синджири с висящи елементи - 2 бр. - 7.10 грама;

• Златни Обеци - 13 чифта - 19.1 грама;

• Златни Гривни - 4 бр. - 32.3 грама;

• Златни Пръстени - 3 бр. - 7.30 грама;

• Гривни от текстил със златни елементи - 6 бр. - 35 грама.

Цената на златото, проба 585 и такава изработка към 12.03.2019 г., е 68,00 /шестдесет и осем/ лева за един грам - нови изделия. Общата пазарна стойност на гореописаните златни изделия е в размер на 8967 лв. /осем хиляди деветстотин шестдесет и седем лева/.

Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ вр.чл.4,т.2 и чл.5,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г.

Административнонаказващият орган въз основа на съставения акт издал атакуваното наказателно постановление.

Въз основа на приетите факти по делото съдът прави следните правни изводи:

При проверка на акта и НП съдът не откри допуснати от АНО съществени процесуални нарушения, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.Акта и НП имат необходимите реквизити съобразно разпоредбите на ЗАНН. АНО правилно е приложил и материалния закон.

Съгласно действащото законодателство - чл. 4, т. 2 от Наредба № Н-1от 01.02.2012 г., при пренасяне през границата на страната на благородни метали и скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия
със и от благородни метали и скъпоценни камъни, в случая бижута и аксесоари от сплави на злато, същите не се декларират, ако размерът им е до 60 грама. Пренасянето
им над тези размери, съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Н-1, се декларира за целите на
Валутния закон по реда на чл. 9, ал. 1 от същата наредба с декларация за паричните средства по образец, утвърден от министъра на финансите.

С деянието си В.М. е нарушил разпоредбите на
чл.14а, ал.1 от Валутния закон във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 1
февруари 2012 г. на МФ, с което е осъществила състава на чл. 18, ал. 1 от Валутния закон. В.М. не е декларирал пренасяните от него златни изделия съгласно разпоредбите на чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон и Наредба №Н-1от 01.02.2012 г. за пренасянето през границата на страната на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а от ВЗ - за краткост - Наредба № Н-1.

На митнически пункт „Малко Търново” има указателни табели, на които на няколко езика е указано включително и на румънски език, че пътниците са длъжни да декларират пренасяните от тях златни изделия с общо тегло над 60 грама. В.М. е бил длъжен да декларира пренасяните от него изделия от злато, осигурена му е е била такава възможност с отправеното запитване от митническия служител дали има за
деклариране валута и валутни ценности, но не е направил това. Тези обстоятелства бяха потвърдени от показанията на св.Д.,които съдът възприема като обективни и безпристрастни.

В съдебно заседание по искане на защитата на жалбоподателя бе допуснат св. К.. .Съдът не дава вяра на нейните показания,тъй като е в приятелски отношения с жалбоподателя и същата е заинтересована от изхода на делото.

Предвид това приемам, че деянието е извършено виновно.

Съдът не споделя възраженията на защитата на жалбоподателя,че при съставянето на акта не е имало преводач и акта не е преведен на жалбоподателя. Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо субсидиарното прилагане на нормите на НПК в частта относно задължението за назначаване на преводач не може да стане на основание чл. 84 от ЗАНН, тъй като са приложими за производството по обжалване на наказателните постановления пред съда. В тази връзка, неприложима е и нормата на чл.55, ал.З от НПК с която в българското законодателство е възприета Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 20 Юг., относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство, тъй като директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Безспорно е, че при установяване на нарушението и съставянето на АУАН, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят български език имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени и именно с това право на невладеещото български език лице следва да се обвърже преценката за наличието/липсата на нарушение, свързано с назначаване на преводач. Ето защо, преценката дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява съществено процесуално нарушение не следва да се прави формално и да се основава единствено на този факт, което пък автоматично да обосновава засягане правото на защита на наказаното лице. Засягането на правото на защита следва да се разглежда през принципа за върховенство на закона, отразен в чл.6 от ЕКПЧ и предвид чл.47 и чл. 48 §2 от Хартата на основните права на ЕС, доколкото последната се явява приложима предвид упражняването на правото на свободно движение на турския гражданин. При преценката на нарушението, описано в НП, действията на актосъставителя, поведението на жалбоподателя, сложността на случая, интересите на наказания и развитието на процедурата по налагане на наказанието, в цялост, следва да се направи извод постигнат ли е справедлив баланс между обществения интерес и индивидуалния интерес и права на личността. Следва да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото му на справедлив процес и правото му на зачитане на правото му на защита, а последното намира проявление и в рамките на съдебния процес пред РС. В Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.20 Юг. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че при налагане на санкции за леки нарушения, например пътно транспортни нарушения, установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд. Разгледани в своята цялост, цитираните директиви установяват безусловно задължение за осигуряване на превод единствено в рамките на наказателното производство, като за извършените административни нарушения такова задължение липсва. Затова, сама по себе си, липсата на назначен преводач при съставянето и връчването на АУАН не може да обуслови съществено процесуално нарушение в административно наказателното производство.

Предвид горното съдът намира,че на * */В.М./, притежаващ паспорт №*, не е изпълнил задължението си да декларира с декларация за паричните средства пренасяните от него златни изделия - общо 132 грама /сто тридесет и два
грама/, съгласно разпоредбите на чл. 9, ал. 1 и ал. 2. във връзка с чл. 5, ал. 1 и чл.4,т.2от Наредба № Н-1 от 01.02.2012 г„ с което виновно е осъществил състава на чл. 18, ал.
1, във връзка с чл. 14а, ал. 1 от ВЗ

Следователно е налице извършването на административно нарушение. Нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят съзнателно е нарушила забраната на закона.

Относно размера на наложената глоба,съдът намира,че АНО е съобразил разпоредбата на чл.27 ЗАНН и е наложил наказание предвидено в закона.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление№411/2019 г. от 08.07.2019г. на Зам. Директор на ТД
Южна морска, административнонаказващ орган съгласно Заповед № ЗМФ-110/32-35940 от 04.02.2019 г. на Министъра на финансите с което на */В.М./, персонален № *, роден на *, притежаващ паспорт № *г., е адрес: *, STR. „*за нарушение на чл.18,ал.1 от ВЗ във връзка с чл.14”а” ал.1 от ВЗ, вр.чл.4,т.2 и чл.5,ал.1 от Наредба №Н-1/0102.2012г. е наложена глоба в размер на 1000лв. и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ, са отнети в полза на държавата като предмет на нарушение златни изделия както следва: