Определение по дело №70/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 222
Дата: 20 януари 2020 г.
Съдия: Ваня Василева Ванева
Дело: 20202100500070
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

   222

 

гр.Бургас,    20.01.2020г.

 

         БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в следния състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Вяра Камбурова

                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева

                                                                       2.Мл.с. Ваня Ванева

 

         като разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №70 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. №435/10.01.2019г., подадена от Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт, с която се обжалва Решение №3157 от 22.11.2019г., постановено по гр.д. №6106/2019г. по описа на Районен съд Бургас.

С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати на К.А.К., ЕГН **********,***, сумата от 1 341,61 лв. (хиляда триста четиридесет и един лв. и шестдесет и една ст.), представляваща допълнително трудово възнаграждение за 195,34 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения от него нощен труд през периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 174,64 лв. (сто седемдесет и четири лв. и шестдесет и четири ст.), представляваща сборна лихва за забава върху отделните вземания, дължима от изпадането в забава за всяко вземане до предявяването на иска, ведно със законната лихва върху главницата от 1 341,61 лв., считано от 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв. (триста и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по делото.

Осъдена е Главна дирекция „Гранична полиция” на МВР, с адрес гр. София, бул. „Княгиня Мария Луиза” № 46, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС – Бургас държавна такса и разноски по делото в общ размер от 283,66 лв. (двеста осемдесет и три лв. и шестдесет и шест ст).

В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че НСОРЗ е неприложима в случая, тъй като за процесния период е действала друга нормативна уредба, в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневен с определен коефициент. Сочи се, че е налице специална нормативна уредба по отношение на отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение правилата на НСОРЗ. Твърди се, че не е налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и отчитане на извънредния и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период.

Твърди се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, и по-конкретно – продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми. Твърди се на следващо място превръщането на нощните часове положен труд в дневен с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. Цитирана е съдебна практика по сходни казуси. Твърди се, че не е доказано обстоятелството, че претендираните суми за отчетен тримесечен период представляват за ищеца извънреден труд. Поради неоснователността на главния иск се твърди, че неоснователни са и исковете за мораторна и за законна лихва. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.

В законоустановения срок не е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия К.А.К..

Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

         С оглед гореизложеното и на основание чл.267 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА в.гр.д. №70 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.