ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 454
гр. Пловдив , 02.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Костадин Б. Иванов
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300501542 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба СТ. А. К. с ЕГН **********; против
определение № 3562/02,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. № 8786/2021 г. на РС Пловдив,
VІІ гр. състав, с което е прекратено производството поради местна неподсъдност и делото е
изпратено на РС София. Като твърди, че РС Пловдив е местно компетентен да разгледа
заявлението, тъй като в района на същия е мястото на полагане на труд, възнаграждението
за който е предмет на претенцията, жалбоподателят иска отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на РС Пловдив.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Частната жалба е допустима, подадена е в срок. По същество е неоснователна
поради следните съображения:
С определение № 3562/02,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. № 8786/2021 г. на
РС Пловдив, VІІ гр. състав, е прекратено производството поради местна неподсъдност и
делото е изпратено на РС София. За да постанови обжалваното определение, районният съд
е преценил, че местно компетентният да разгледа делото съд следва да се определи
съобразно разпоредбата на чл. 411 от ГПК - по седалището на длъжника.
Пред РС – Пловдив е предявено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК. Претендираното вземане е за връщане на суми, заплатени въз
основа на договор за потребителски кредит, за който се твърди да е нищожен на осн. чл. 22
от ЗПК. Твърди се, че настоящият адрес на заявителя – потребител в правоотношението, от
1
което произтича претендираното вземане, е в района на РС Пловдив.
С частната жалба се предявява възражение срещу приложението на подсъдността
по чл. 411 от ГПК като се изразява становище, че приложима по аналогия следва да се
подсъдността по чл. 113 от ГПК.
Въззивният съд не споделя това становище. Разпоредбата на чл. 113 от ГПК,
предвиждаща исковете на потребители да се предявяват пред съда по настоящия им адрес,
се отнася за исковото производство (така – второто изречение от посочената норма добавено
със ЗИДГПК, ДВ бр. 100/2019 г.).
Заповедното производство е уредено от специални за него норми, като общите
разпоредби на ГПК са приложими само при липса на специална уредба. Разпоредбата на чл.
411 ал. 1 изречение второ от ГПК определя като местно компетентен да разгледа
заявлението, предявено срещу потребител, съда по настоящия му адрес. В случая
заявлението не е насочено срещу потребител, а е предявено от такъв. Приложение следва да
намери общото правило на чл. 411 ал. 1 изр. първо от ГПК, според което компетентен е
съдът по постоянния адрес или по седалището на длъжника. В случая седалището на
дружеството-длъжник е в гр. София, поради което РС София е компетентният да разгледа
заявлението.
Налага се общият извод, че обжалваното определение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3562/02,06,2021 г., постановено по ч. гр. д. №
8786/2021 г. на РС Пловдив, VІІ гр. състав, с което е прекратено производството поради
местна неподсъдност и делото е изпратено на РС София.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2