МОТИВИ
към Присъда №260028
от 02.10.2020 г.
по НОХД № 5341/2019 г. по описа на Районен
съд Пловдив, XI
наказателен състав
От Районна
прокуратура Пловдив е внесен обвинителен акт по досъдебно производство № 348/2019
г. по описа на VI РУ при ОД на
МВР Пловдив и пр.пр. № 7199/2019 г. по описа на Районна прокуратура Пловдив
срещу К.С.Й. за това, че на 22.08.2019 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ***с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда,
установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабричен № ARDM-0247 – престъпление по чл. 343а, ал. 1 от НК.
В хода на
съдебните прения представителят на Районна прокуратура Пловдив поддържа така повдигнатото
обвинение. Излага доводи, че по безспорен и категоричен начин е изяснена и
доказана фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, поради което
пледира за признаване на подсъдимия за виновен. Обсъжда в подробност събраните
доказателства. По отношение на индивидуализация на наказанието предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства лишаване от свобода в размер на две години и глоба в размер на
500 лв., което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим, както ида бъде
лишен от право да управлява МПС за срок от две години и шест месеца.
Защитникът на
подсъдимия излага доводи основно по отговорността и индивидуализацията на
наказанието на подсъдимия. Посочва, че фактическата обстановка е такава,
каквато е описана в обвинителния акт, за което подсъдимият е направил признание
още на досъдебното производство, което е смекчаващо отговорността
обстоятелство. Изтъква, че макар подсъдимият да е осъждан за престъпление по
чл. 343в от НК, то той е реабилитиран за него. Пледира на подсъдимия да бъде
наложено наказание лишаване от свобода съобразено с тежестта на фактическата
обстановка, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК, глоба в
минимален размер и лишаване от право да управлява МПС в минимум.
Подсъдимият за лична
защита сочи, че има родители и дете, като моли за снизхождение. Моли за условна
присъда, като изтъква, че е признал вината си на досъдебното производство. В
предоставената му последна дума желае условна присъда.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият К.С.Й.
с ЕГН ********** е роден на *** г. в гр. Ш.. Към настоящия момент живее в гр. П.,
бул. „**“ № **, вх. **, ет. **, ап. **. Същият е б., с б. г.. Завършил е основно
образование, не е женен, безработен и осъждан. Подсъдимият притежава свидетелство
за управление на МПС /СУМПС/ № ***, издадено на 05.07.2018 г. с валидност до 09.03.2026
г., както и контролен талон № ***. Същият е придобил правоспособност за
управление на МПС първоначално на 13.10.1998 г., а придобитите от него категории
МПС са В, М и АМ.
Свидетелите Д.М.Б.
и Г.П.С. – п. служители към ***, изпълнявали служебните си задължения по график
като автопатрул на територията на квартал „Столипиново“ в гр. Пловдив за
времето от 20:00 часа на 21.08.2019 г. до 08:00 часа на 22.08.2019 г. Около
04:20 часа на 22.08.2019 г. извършвали обход по бул. „Цариградско шосе“ и
когато стигнали до № 18 забелязали лек автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“,
светло син на цвят, с рег. № ***. Автомобилът им направил впечатление, тъй като
въртял гуми на кръстовището с ул. „Кемера“. Полицейският автомобил се намирал
зад наблюдавания и понеже междувременно се провеждала и специализирана операция
за гонките през нощта, полицейските служители решили да го спрат и да проверят
водача му. Автомобилът бил спрян за проверка с подадени светлинен и звуков
сигнал на паркинга на бензиностанция „ОМВ“, намираща се на кръстовището на бул.
„Шести септември“ и бул. „Цариградско шосе“ срещу „Мото Пфое“. Полицейските
служители се легитимирал на водача и установили самоличността му - К.С.Й..
Водачът не бил сам в лекия автомобил. С него били жена и дете /момче/ на видима
възраст около 7 години, което било на задната седалка, а прозорците на колата
били отворени. Подсъдимият обяснил на полицаите, че бил пушач и решил да отиде
до бензиностанция „ОМВ“ с колата, за да си купи цигари, а детето го било
накарало да върти гуми. Автомобилът бил регистриран като собственост на друго
лице. Водачът не представил изисканото му СУМПС.
На полицаите им
направило впечатление, че водачът бил във видимо нетрезво състояние, като едва
стоял на краката си, лъхал на алкохол и говорел заваляно и трудно. Заявил, че по-рано
изпил около 300 мл концентриран алкохол. Полицаите се обърнали към ОДЧ на съответното
РУП с искане за съдействие от екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
гр. Пловдив, които разполагали с компетентност да тестват със съответните
технически средства водачите на МПС за употребата на алкохол и наркотични
вещества. На място бил изпратен автопатрул с на Пътна полиция, сред които бил и
свидетелят Б.Т.П. – мл. автоконтрольор. Свидетелят П. пристъпил установяване на
свой ред самоличността на водача, след което и към проверка за употреба на
алкохол. Подсъдимият бил изпробван с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“
с фабричен № ARDM-0247, който отчел 1,76 промила алкохол в издишания въздух.
Показанията на дрегера били показани на подсъдимия, който не ги оспорил. Пред
него също споделил, че е употребил алкохол, но не очаквал да бъдат отчетени
такива стойности.
На подсъдимия бил
издаден талон за изследване с бл. № 0010166, в който записал, че приема
показанията на техническото средство и не желае изследване с доказателствен
анализатор, но желае да бъде проведено медицински и химическо или
химико-токсикологично изследване. Той бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Г.“***,
където в 05:27 часа, в присъствието на медицинското лице отказал да даде кръв
за изследване на алкохолното съдържание. Бил оформен и протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози.
С оглед на
отчетеното от техническото средство свидетелят Б.П., в присъствието на Д.Б. и Г.С.,
съставил на подсъдимия АУАН серия АА с бл. № 264108 от 22.08.2019 г. за
управление на МПС след употребата на алкохол – нарушение на чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП, с който бил иззет като
доказателство съставен предходен АУАН № 264254. От страна на подсъдимия не
постъпили възражения по така съставния му АУАН. Последният му бил връчен срещу
подпис.
Подсъдимият бил
задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение за временно
задържане на 06 РУ при ОД на МВР – гр. Пловдив, като била оформена заповед за
задържане на лице.
След справка в
база данни на КАТ за нарушител/водач се установило, че подсъдимият има 40
влезли в сила наказателни постановления за нарушения на правилата по ЗДвП, 3
фиша и 3 заповеди за принудителни административни мерки, две от които влезли в
сила и една която е само регистрирана в системата.
Не се установи
по делото подсъдимият да е употребявал лекарствени продукти, които биха могли
да променят или предизвикат стойности при отчитане на алкохол в издишан въздух
с техническо средство. Представените от защитата доказателства – епикриза и
листовка на лекарство, касаят последващ момент от деня на извършване на
престъплението.
По доказателствата:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена изцяло от показанията на
свидетелите Д.Б. (л. 28 НОХД и л. 28 ДП), Г.С. (л. 28 гръб НОХД и л. 29 ДП), Б.П.
(л. 29 гръб НОХД и л. 27 ДП), дадени в хода на съдебното следствие и прочетени
за посочените обстоятелства на основание чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК показания от досъдебното производство, както и от приобщените писмени
доказателства, а именно акт за установяване на административно нарушение бл. №
264108/22.08.2019 г. (л. 30 ДП), талон за изследване № 0010166 от 22.08.2019 г.
(л. 31 ДП), протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л. 32 ДП),
лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 071130 от 22.08.2019 г. (л. 34 ДП), копие
на талон за регистрация на МПС част II (л. 35 ДП), справка в централна
база данни КАТ по регистрационен номер на автомобил (л. 36 ДП), писмо рег. №
3286р-23585/23.05.2019 г. за преминали последваща проверка анализатори на
алкохол в дъха (л. 37 ДП), епикриза по ИЗ 65809/708 от постъпване 15.10.2019 г.
(л. 17 НОХД), листовка от лекарствен продукт „Деанксит“ (л. 18 НОХД), заповед
за задържане на лице, справка за нарушител/водач (л. 22 ДП), характеристична
справка (л. 18 ДП), справка за лице АИС БДС (л. 19 ДП), справка за съдимост (л.
81 НОХД).
Съдът
прецени събраните в хода на съдебното и досъдебното производство доказателства,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
показанията на преките участници и свидетели на събитията, а това именно са свидетелите
Б., С. и П.. Показанията им съвпадат изцяло едни с други, така и с останалите
събрани доказателства, като не се откриват съществени противоречия в
съдържанието им. Свидетелите Б. и С. посочват, че лично са възприели
поведението на подсъдимия, което ги е провокирало да го спрат за проверка, че
същият не бил сам в колата, а возил жена и малко дете, което било на задната
седалка, че бил във видимо нетрезво състояние и от него се носила миризма на
алкохол. Именно последното ги провокирало да извикат екип на сектор „Пътна
полиция“, който след пристигането му на свои ред установил видимите белези на
алкохолно опиване. И тримата свидетели посочва, че са възприели лично
показателите на техническото средство за измерване на алкохол в кръвта, което
показано 1,76 промила, като същите данни били записани както в съставения акт,
така и в талона за изследва, предявен за запознаване на подсъдимия, който приел
показанията на дрегера. В този смисъл за безспорно и категорично се установява,
че подсъдимият е управлявал МПС след употреба на алкохол над допустимите
граници на 1,2 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, което е установено от годно
техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0247. Показанията и на тримата свидетели се
подкрепят от събраните писмени доказателства – акт за установяване на
административно нарушение, талон за изследване, протокол за премината
последваща проверка на анализатори на алкохол в дъха, протокол
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози и лист за преглед на пациент в
КДБ/СО. Затова и съдът оцени с доверие показанията на разпитаните свидетели и
основа на тях възприетата фактическа обстановка.
Не
се следва разпитите на полицейските служители да се изключат. Настоящият
съдебен състав счита, че следва да отбележи, че именно полицейските служители и
техните показания за от първичен характер, тъй като те са спрели подсъдимия и
са констатирали както състоянието му, така и поведението и останалите
съществени за делото факти. От друга страна, техните показания се обсъдиха и
прецениха както поотделно, така и в съвкупност с останалите писмени и гласни
доказателства и именно тази преценка даде основание на съда да им се довери.
Същите не са единствените доказателства, на които се основава съдебния акт. От
друга страна защитата макар и да не
предприе активно поведение по признание на фактите от обвинителния акт, не
спори, а ги признава. Предвид това съдът намира, че като всеки един от
свидетелите възпроизвежда собствените си впечатления и фактите, на които лично
е станал свидетел. Поради изложеното съдът намира, че същите не следва да бъде
изключвани от доказателствената съвкупност.
Изводът
за обремененото съдебно минало на подсъдимия и характеристичните данни за същия
съдът направи въз основа на приобщените по надлежния ред писмени доказателства,
а именно свидетелство за съдимост, характеристична справка, свидетелство за
управление на МПС, справка за нарушител/водач. Положиха се усилия от страна да
съда да бъдат събрани поисканите от защитата доказателства, свързани с
характеристичните данни на подсъдимия, като на последния се предостави многократната
възможност по свое усмотрение да ангажира доказателства в тази връзка. Въпреки
това и поради невъзможността да бъдат събрани такива доказателства, пасивността
на защита в тази връзка и липсата на необходимост да се приобщат по делото
съдът отмени определението си, с което бяха допуснати и продължи хода на
делото.
От
правна страна:
От така
възприетата по-горе фактическа обстановка по несъмнен начин се установи, че на
22.08.2019 г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство – лек
автомобил марка „БМВ“, модел „320 И“ с рег. № ***с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,76 на хиляда, установено по надлежния
ред – с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с фабричен № ARDM-0247.
Установи се по
делото, че подсъдимият К.Й. е правоспособен водач, с издадено свидетелство за
управление на МПС № ***, валидно до 09.03.2026 г.
От обективна
страна на посочените време и място подсъдимият е извършил действия с механизмите и приборите на МПС,
като тези действия са били свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици, предвид на което съобразно разясненията, дадени в ППВС № 1/1983 г.,
същият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „БМВ“,
модел „320 И“ с рег. № ***.
От събраните по
делото доказателства безспорно се установи, че същият е управлявал посоченото
МПС с концентрация на алкохол в кръвта 1.76 промила, която е установена по
надлежния ред, който е предписан
именно в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда и установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, обнародвана в ДВ бр.
61/2017 г., в сила 30.09.2017 г., изм. с ДВ. бр. 81/02.10.2018 г. (нататък
Наредбата).
В съответствие с разпоредбите посочената наредба /чл. 3 и
сл./ концентрацията на алкохола в кръвта на подсъдимия е установена с
техническо средство – „Дрегер
Алкотест 7510“, преминал през
периодична проверка с валидност на 23.05.2019 г. Поради отчетена концентрация
на алкохола в кръвта над 1,2 промила, на същия е съставен АУАН, като му е
издаден талон за изследване по образец съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
от Наредбата. И в двата документа е вписана концентрацията на алкохола в кръвта
на подсъдимия – 1,76 промила. От приобщените по делото гласни доказателства, а
именно разпитите на свидетелите Б., С. и П., се установи, че първо всички
свидетели са възприели показанията на техническото средство, като всеки един от
тях е посочил една и съща величина на отчетените промили алкохол в издишания
въздух от подсъдимия. Освен това на подсъдимия е била предоставена възможност
съобразно нормата на чл. 6, ал. 4 и 6 от Наредбата да впише дали иска да бъде
установено количеството алкохол в кръвта с доказателствен анализатор или чрез
медицинско изследване, както и да се подпише върху него. Съгласно отбелязаното
подсъдимият е избрал да бъде проверен чрез медицинско и химическо или
химико-токсикологично изследване, във връзка с което е бил откаран от
полицейските органи до лечебно заведение за провеждане на изследването – УМБАЛ
„Св.Г.“***. Независимо от собственото му желание подсъдимият е отказал да
предостави кръвна проба за изследване, което обстоятелство е надлежно отразено
с негов личен подпис в лист за преглед на пациент в
КДБ/СО от 22.08.2019 г., респ. на основание чл. 6, ал. 9 от Наредбата
правилно наличната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена
въз основа на показанията на техническото средство чрез измерване на
концентрацията в дъха. Следва да се има предвид, че нормата на чл. 6, ал. 9 от
Наредбата е императивна и намира приложение всякога, когато е налице отказ на
водача да даде кръв за изследване /така Решение № 204/28.11.2018 г. по н. д. № 916 /
2018 г. на ВКС, 3 НО; Решение № 130 от 12.06.2018 г. по н. д. № 424/2018 г. на Върховен
касационен съд, 1НО; Решение № 120 от 10.03.2010 г. по н.д. № 16/2010 г.
на Върховен касационен съд/.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл. Така подсъдимият е
съзнавал, че е употребил алкохол, както и че след неговата употреба е
управлявал процесното МПС. Той е съзнавал общественоопасния характер на
деянието като е засегнал обществените отношения, защитаващи безопасността на
транспорта, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
По изложените
съображения подсъдимият съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК беше признат за виновен
за извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.
По наказанието:
При
индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия съдът взе предвид,
че индивидуализацията му се извършва в рамките на санкцията на чл. 343б, ал. 1
от НК, отчитайки вида и размера на предвиденото наказание „лишаване от свобода”
от една до три години, глоба в размер от 200 до 1000 лева, като на основание
чл. 343г от НК „лишаване от право да упражнява определена професия или
дейност“.
При определяне
на вида и размера на наказанието съдът не установи смекчаващи отговорността
обстоятелства. На досъдебното производство подсъдимият не е направил признание,
както и не е спомогнал за разкриване на извършеното от него престъпление, в
каквато връзка е становището на защитата. Не са такива и обстоятелствата, че
пътят и часът на извършване на деянието е бил безлюден и от това обществената
опасност на деянието и дееца е по-ниска. Това е само хипотетично предположение
и само чистата случайност и късметът, че не е настъпило някакво произшествие е
предотвратил осъществяването на общественоопасни последици. Същевременно
подсъдимият не се и разкая за стореното.
Съдът отчете и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Такова е обремененото съдебно минало и преходните осъждания, за
които не е реабилитиран. Такова е и обстоятелството, че при извършване на
деянието си той не е бил сам в автомобила, а с други двама пасажери, един от
които малко дете. Още повече, че деянието е извършено около 4 часа сутринта и
най-малкото такова малко дете съвсем няма място в автомобил, управляван от пиян
водач в това време от денонощието. Така и отегчаващи съдът намира и мотивите да
се качи в автомобила след употреба на алкохол и над допустимите норми – за да
си купи цигари. Изключително в тежест на лишите му характеристични данни е и
справката му за нарушител/водач, която съдържа 38 влезли в сила наказателни
постановления, три електронни фиша и две заповеди за налагане на принудителна
административна мярка, които обуславят безсъмнения за съда извод, че
нарушаването на правилата за движение е трайна черта от неговата личност и
навик. Разбира се съдът оцени давността и тежестта на тези нарушения, като
прави впечатление, че почти всяка година от момента на придобиване на право да
управлява МПС е извършвал нарушения.
Като
самостоятелно отегчаващо обстоятелство следва да се отчете и установената
концентрация на алкохол в кръвта в размер на 1,76 промила, при положение че
деянието би било съставомерно и при концентрация от 1,2 промила. В този смисъл
е трайната съдебна практика, приемаща, че като отегчаващи следва да се отчитат
и всички обстоятелства включени в състава на престъплението, ако са над
минимално необходимото за съставомерността
на деянието. Разбира
се в случая следва да се съобрази, че величината на превишението е от 0,56
промила и не се отличава от типичното за този вид престъпление, поради което и
не следва да води до налагане на прекомерна наказателна репресия върху подсъдимия.
Всичко това дава
основание на съда да приеме, че както деянието, така и личността на дееца се
характеризират с висока степен на обществена опасност.
Поради това,
ограничаването на свободата на подсъдимия чрез налагане на наказание „лишаване
от свобода”, което безспорно в най-голяма степен препятства и възможността на
осъденото лице да извърши друго престъпление, в конкретния случай би се явило
съразмерно и съобразено с целите на индивидуалната превенция. С него биха се
постигнали и целите на генералната превенция. В този смисъл наказанието следва
да се определи по смисъла на чл. 54 от НК в посочените по-горе рамки в средата
на предвиденото в закона наказание. Това свое решение съдът основава на
становището си, че по-тежко по размер наказание „лишаване от свобода“ е
несъвместимо с целите по чл. 36 от НК и прекалено предвид отегчаващите
отговорността обстоятелства. Самото наказание, включително и неговият размер,
не е самоцел. При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при индивидуализацията
на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за
математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да
бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и тяхната специфика.
Така Решение №144/20.02.2019 г. по дело № 598/2018 г. на ВКС, Решение
№75/21.08.2018 г. по дело № 327/2018 г. на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г.
по н. д. № 93/2017 г. на ВКС, III н.о., Решение № 90/18.09.2018
г. по дело № 329/2018 г. на ВКС, Решение № 208/29.11.2018 г. по н.д. № 600/2018
г. на ВКС, I НО.
Затова
наказанието следва да се определи на две години лишаване от свобода и глоба в
размер на 600 лева. Съдът намира, че това именно наказание няма да засегне
правата на подсъдимия и отговаря на принципа за справедливост на наказанието,
като то съответства на степента на обществена опасност на престъплението и
дееца и засягането на обекта на престъплението. Отделно от това подсъдимият
следва да основание чл. 343г вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК да бъде лишен от
право да управлява МПС за срок от 2 години и 6 месеца, като този именно размер
на лишаването от права съдът намира за адекватен както да възпре подсъдимият да
извърши друго престъпление и нарушение, така и да въздейства превъзпитателно на
него и на останалите членове на обществото.
Съдът счита, че
не са налице основания за приложението на чл. 55 от НК, доколкото няма нито
изключително, нито многобройни обстоятелства, обосноваващи необходимостта
размера на наказанието да падне под най-ниския предвиден размер, когато и то би
се оказало несъразмерно тежко. Не е приложим и чл. 66 от НК, защото подсъдимият
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и не е
реабилитиран.
На основание чл.
57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС така определеното наказание в размер на две години
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален общ режим.
На основание чл.
59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК следва да се приспадне времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР, а именно на 22.08.2019 г.
По посочените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! Е. А.