РЕШЕНИЕ
гр. Лом, 18.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, гражданска колегия, ІV състав
в открито заседание на 17 май през
две хиляди и осемнадеета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна
Александрова
при секретаря Веселка Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Александрова гражданско
дело № 893 по описа за 2014 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК,
образувано е по предявен иск с правно основание чл. 34 ЗС – за делба на
поземлен имот в землището на гр.Лом, кв.Младеново, обл
Монтана и същото производство се намира във
фазата по допускане на делбата.
Ищецът Т.М. твърди в исковата си молба, че с
договор за продажба на наследство от 05.04.2007г., вписан в СВ София от 2007г.,
том VІІІ, № 298,вх.рег.20586 от 05.04.2007г., бил закупил от М.Ц.М.
наследството му, получено от наследодателя му Ц.М.К., б.ж. на гр.София, поч. На 16.06.2006г. в гр.лом. Твърди, че по силата на този
договор той-ищецът е съсобственик с ответницата по делото, която приживе е била
съпруга на Ц.М.К. и е негова наследница, по отношение на недвижими имоти, както
следва:
1. Нива, находяща
се в землището на гр.Лом, цялото с площ от 14043 кв.м., местност“ Големата круша“
представляваща оземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, при съседи:
44238.1091.54 , 44238.1091.51, 44238.1091.56 и 44238.1091.10.
2. Дворово място, находящо
се в гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“*** и представляващо поземлен
имот с идентификатор 44238.502.936, заедно с три жилищни сгради с
идентификатори: 44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и 44238.502.936.3.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са изразили становище по
иска. Оспорват го изцяло, твърдят, че ищеца не е собственик на процесните имоти, тъй като договора за продажба на
наследство от 05.04.2007г. е недействителен.
От своя страна ищеца ангажира доказателства в
подкрепа на иска си за делба, като представя решение на СРС по гр.д. 54769 /2009г., с предмет
обявяване недействителността на договора за продажба на наследство от
5.4.2007г., цитиран по горе. , крайният съдебен акт на районният съд е
отхвърлил иска. Това решение е обжалвано пред СГС, който с решение от 26.05.2017г.,
влязло в сила на 23.03.2018г. е отменил първоинстанционното
решение и е постановил акт, с който е обявил за нищожен процесния
договора за продажба на наследство, и е признал за установено,че М.Ц.М. е
собственик на ¼ от наследството оставено му неговият баща Ц.М.К..
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА са писмени.
СЪДЪТ, като прецени всичките доказателства по
делото и доводите на страните според своето вътрешно убеждение (чл. 12 ГПК),
съобразявайки и разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК приема за установено
от фактическа и от правна страна следното:
С оглед
влязлото в сила решение на СГС по делото изобщо няма спор, а и събраните
доказателства убедително потвърждават, че ищеца не е съсобственик с ответницата
на процесните два недвижими имота.
По силата на чл.
344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се
произнесе по въпросите:
между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя,
както и каква е частта на всеки сънаследник (съделител).
Когато се допуска делба на движими вещи,
съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите
ги държи.
Според константната съдебна практика решението за
допускане на делбата се ползва със сила
на присъдено нещо относно имотите, допуснати до делба; относно лицата,
между които тя е допусната, както и относно размера на дяловете им. Със сила на
присъдено нещо се ползва и решението за извършване на делбата (така: Р 352 –80
–І г. о. ; Р 15 –97–ІV г. о. ; Р 174 – 04 – І г. о. ). Последното означава, че
с иска за делба на съсобствен имот не просто се
осъществява самото потестативното право на отделен
съсобственик, насочено към ликвидиране имуществената общност, а също така се
цели установяване за наличието на съсобственост между определени лица, както и
размерът на тяхното участие в съсобствеността. С оглед на това решението за
допускане на делбата има преди всичко една установителна
част, с която се признава наличието на съсобственост между страните и размерът
на техните части. Ако не бъде установено наличието на съсобственост, то не би
следвало да се допуска и съдебна делба. Следователно, без доказване на
собствеността на делбения имот този ефект не би могъл
да настъпи и да се постанови решение за допускане на делбата (в тази насока: Р
996 – 95 – І г. о. ).
Предвид гореизложеното съдът намира, че в процесния случай кумулативното наличие на предпоставките
обуславящи допускането на съдебна делба на процеснте
имоти не са налице, поради което и
настоящият иск, като недоказан и неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Страните нямат претенции за разноски, поради което
и съдът няма произнасяне по този въпрос.
Тъй като иска за допускане на делбата е неоценяем, то ищеца следва да заплати по сметката на съда
държавна такса в размер ан 80 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 344,
ал. 1 ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявеният от Т.М.М. ЕГН ********** срещу : П.В.К. иск и НЕ ДОПУСКА съдебна
делба на следните недвижими имоти:
-
Нива, находяща се в землището на гр.Лом,
цялото с площ от 14043 кв.м., местност“
Големата круша“ представляваща оземлен имот с идентификатор 44238.1091.55, при
съседи: 44238.1091.54 , 44238.1091.51, 44238.1091.56 и 44238.1091.10.
-
Дворово място, находящо се в
гр.Лом, с административен адрес: гр.Лом, ул.“*** и представляващо поземлен имот
с идентификатор 44238.502.936, заедно с три жилищни сгради с идентификатори:
44238.502.936.1, 44238.502.936.2 и 44238.502.936.3.
ОСЪЖДА Т.М.М. със снети
по горе данни да заплати по сметката на ЛРС сума в размер на 80 лв. –държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: