МОТИВИ към Решение № 154/03.04.2018 г. по АНД № 287/2018 г.
по описа на СлРС.
Гр.
Сливен, 04.04.2018г.
Производството
е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
Постъпило
е Постановление от прокурор при РП-Сливен, с което се иска обв. С.И.И. да бъде
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 313 ал.1 от НК,
след което да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание.
В
с.з. обвиняемия лично и чрез своя защитник иска да му бъде наложено минимално административно
наказание Глоба в размер на 1000 лв.
В
с.з. представителят на РП-Сливен, иска
обвиняемия И. да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв.
Съдът
прие за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Обв. С.И.И. бил собственик на апартамент в гр. С.., кв.
„Б.." .. Във връзка с водено срещу обвиняемия изпълнително дело жилището
било продадено от ЧСИ Павел Георгиев на публична продан. С постановление от
14.10.2010 г. на ЧСИ Павел Георгиев обявения на публична продан имот бил
възложен на купувача П.. П.. П... След публичната продан обв. И. разговарял с
майката на новия собственик - свид. М.. Я.., и я помолил да остане за малко в
жилището, тъй като не било удобно да се мести през зимата. Свид. Янева се
съгласила семейството на обвиняемия да остане в жилището на сина й до м. март 2011 г. През втората
половина на м. март свид. Янева започнала да търси обвиняемия по телефона, но
не успяла да се свърже. Синът й П.. П.. го намерил, разговаряли и в края на м.
април обв. И. напуснал жилището в кв. Б.." и се преместил в апартамент,
находящ се в гр. С.., кв. „Д.." ..
Въпреки, че бил сменил адреса си през м. април 2011 г. на 06.06.2011 г. обв. И. подал заявление до
сектор „БДС" при ОД - МВР - Сливен за издаване на лична карта, в което
посочил като постоянен адрес:*** 21-В-4. Издадена му била лична карта №
*********/07.06.2011 г. от МВР - Сливен, с посочен постоянен адрес:***.
На 26.08.2011 г. обвиняемия подал заявление до Община
Сливен, вх. № 2232/26.08.2011 г., в което посочил за свой постоянен и настоящ адрес:***
и предходен постоянен адрес:*** 21-В-2-4.
Въз основа на заявлението на обв. И.,*** отразила
промяната на адреса му в регистъра на населението и му издала удостоверения за
постоянен и настоящ адрес:***.
Обвиняемият не предприел действия за издаване на нова
лична карта, с отразен актуален постоянен адрес в указания в чл.9, ал.2 от ЗБЛД
30-дневен срок.
На 29.03.2016 г. обвиняемият учредил „Месопреработка
СИ" ЕООД, в качеството си на едноличен собственик на капитала на
дружеството. Управител на същото бил обв. И.. В учредителния акт от 29.03.2016
г. обв. И. посочил, като постоянен адрес на едноличния собственик на капитала
гр. С.., кв. „Б.." ..
На 29.03.2016 г. обв. И. подал пред Търговския регистър
на Агенция по вписванията, гр. С.. Заявление А4 за вписване на обстоятелства
относно „Месопреработка. СИ" ЕООД, в което отразил постоянен адрес ***.
Към заявлението приложил учредителния акт на дружеството, решения на едноличния
собственик на капитала, образец от подпис на заявителя и декларация по чл. 142
от ТЗ, всички от 29.03.2016 г, в които посочил за свой постоянен адрес ***.
Документите били приети от св. К.. Д.. П.., който сверил самоличността на
подалия заявлението и документите към него с личната му карта. Заявление А4
било входирано под № 20160329144041. Номерът на заявлението се генерирал
автоматично от системата, като отразявал годината, датата и часа на подаване на
документите.
В съответствие с изискванията на чл. 13, ал.4 от Закона
за търговския регистър обвиняемият удостоверил в нарочна декларация истинността
на заявените от него обстоятелства и представените от него актове пред Агенция
по вписванията.
Отразените във всички горепосочени актове постоянни
адреси на заявителя били неверни, тъй като още от 29.10.2010 г. апартаментът на
обвиняемия бил продаден, от м. април 2011 г. и той не живеел на посочения от него
адрес в кв. „Б..", а от м, август същата година официализирал това
обстоятелство и пред Община Сливен, подавайки заявление за промяна на настоящ и
постоянен адрес. Подадената на основание чл. 13, ал.4 от ЗТР декларация също
удостоверявала неверни данни, относно адреса на заявителя в приложените към
заявлението до ТР актове.
През
2016 г.
в Съдебно - изпълнителна служба при СлРС било образувано изпълнително дело №
1/2016 г. с длъжник „Айсберг" ЕООД, със седалище и адрес на управление:
гр. С.., кв. „Д.." . с управител и едноличен собственик на капитала Л.. А..
Л.. - тъст на обв. И.. Предишен управител и едноличен собственик на капитала
бил обв. И.. Съдебен изпълнител по изпълнителното дело бил свид. Иван Киряков.
В хода на изпълнителното дело свид. Киряков назначил обв.
И. за пазач на имоти, предмет на изпълнителното дело, като посочил адреса му по
лична карта в съответните съдебни книжа. Впоследствие свид. Киряков бил в
невъзможност да връчва документи по делото на обвиняемия, тъй като същият не
можел да бъде открит на посочения от него постоянен адрес по лична карта. По
тази причина съдебният изпълнител започнал да извършва справки в Търговския
регистър, Община Сливен и МВР, при които установил, че обвиняемият е заявявал
многократно пред органи на властта неверни данни за постоянния си адрес.
По делото били изготвени съдебно-почеркови експертизи, от
които е видно, че подписите срещу
„Подпис", „Декларатор" и „Едноличен собственик", съответно в
Заявление А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена
отговорност, относима към регистрацията на ТД „Месопреработка СИ" ЕООД
-Сливен, Декларация по чл. 13, ал.4 от ЗТР от 29.03.2016 г. и в Решения на едноличния
собственик на капитала на „Месопреработка СИ" ЕООД от 29.03.2016 г., били
положени от обв. И..
Ръкописният текст в полето „Семейно положение" и „С.И.И."
в Заявление за издаване на документи за самоличност на български гражданин с
вх. № 123100/06.06,2011 г. било изписано от съпругата на обв. И. – Д.. Л.. И..,
Подписите срещу „Подпис на заявителя" в Заявление за
издаване на документи за самоличност на български гражданин с вх. №
123100/06.06.2011 г., срещу „Подпис" в Заявления за постоянен адрес с вх.
№ 2232/26.08.2011 г. от името на С.И.И., с вх.№ 997/12.02.2002 г. и срещу
„Подпис на гражданина" в Адресна карта за настоящ адрес, с вх. №
2007/26.08.2011 г., били положени от обв. И..
Подписът срещу „Подпис" в Заявления за постоянен
адрес вх. № 2232/26.08.2011 г. от името на Д.. Л.. И.. бил положен от Д.. Л.. И..
Обв.
С.И.И. е роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, бълг. гражданин, средно
образование, женен, работи, не осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена и доказана въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства разгледани по отделно и в тяхната съвкупност.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели и обясненията на обвинения.
Даде вяра на заключението на вещото лице.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
По
безспорен и категоричен начин се установи, от обективна и субективна страна, че
обвиняемия С.И.И. е извършил престъплението, в което е обвинен, за това, че на 29.03.2016 г. в гр. С.., в качеството
си на управител на „Месопреработка СИ” ЕООД - Сливен, пред орган на властта –
Агенция по вписванията – Търговски регистър, потвърдил неистина в писмена
декларация, която по силата на закон (чл.13 ал.4 от Закона за търговския регистър
и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел) се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства – декларирал истинността
на заявените от него обстоятелства в представени актове – Заявление А4 за
вписване на обстоятелства относно регистрация на търговско дружество
„Месопреработка СИ” ЕООД – Сливен; Решения на едноличен собственик на капитала
на „Месопреработка СИ” ЕООД – Сливен и
образец от подпис на управителя, а именно, че постоянният адрес на управителя –
заявител е гр. С.., кв. Б.. . За самото престъпление, което е умишлено
наказанието е „Лишаване от свобода” до 3 години или Глоба от 100 до 300 лева.
Обвиняемия И. не е осъждан и от самото
деяние не са настъпили съставомерни щети. Съдът прие, че следва да наложи на
обвиняемия С.И.И. минимално наказание глоба в размер на 1000
лв., предвид материалното и семейното му
състояние, както и добрите му характеристични данни. За да наложи посоченото
наказание, съдът се съобрази с нормата на чл.36 от НК.
Съгласно
правилата на процеса обв. С.И.И. бе осъден да заплати в полза на държавата направените по делото
разноски в размер на 177,86 лв. по сметка на ОД МВР – Сливен.
Ръководен от горе изложеното, съдът постанови решението
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: