РЕШЕНИЕ
№ 101
гр. Пловдив, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Анг. Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501938 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258, ал.1 от ГПК.
Постъпили са въззивни жалби от Н. Г. Д. и от Н. С. М. против Решение №
260010/27.03.2023г., пост. по гр.д.№1918/2020, АсРС, с което е ОТХВЪРЛЕН
предявения иск от Н. Г. Д. против Н. С. М., М. Н. Н. и Н. Х. Н. за признаване на
установено, че не са съсобственици на поземлен имот ***.233 по КККР на с. ***, адрес
на поземления имот: с. ***, ***, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел: ***-*** и ***-
***, съседи: ***.381, ***.234, ***.232, ***.367; е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Н.
С. М. против М. Н. Н., Н. Х. Н. и Н. Г. Д., за разпределение на реалното ползване на
недвижим имот, представляващ поземлен имот ***.233 по КККР на с. ***, адрес на
поземления имот: с. ***, ***, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел: ***-*** и ***-
***, съседи: ***.381, ***.234, ***.232, ***.367; ПРИЗНАТО E за недоказано
оспорването на истинността на договор за покупко-продажба от ***г.
Жалбоподателят ищец Н. М. е останала недоволна от тази част на решението, с
1
която е отхвърлен иска й за разпределение на ползването и е признато за недоказано
оспорването на истинността на договора за покупко-продажба. По отношение на
отхвърления иск поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържа, че грешката в КК относно записването на двата имота като един, с един и
същи номер, не може да даде отражение на иска за разпределение на ползването на
съсобствената част. Счита, че при наличие на доказани права на собственост на
страните в частта от имота, то съдът е длъжен да постанови разпределение на
ползването, съобразно тези права.
По отношение на решението в частта, в която е признато за недоказано
оспорването на истинността на договора за покупко-продажба от ***г. счита
решението за недопустимо. Счита, че процесният договор е частен документ, който
няма материална доказателствена сила. Доколкото представянето му е във връзка с
предявения инцидентен установителен иск, то становището на съда във връзка с
оспорването на това доказателство е следвало да намери отражение единствено в
мотивите, като се формира диспозитив само по отношение на самия иск, а не и по
отношение на истинността на документа. В този смисъл счита, че съдът се е
произнесъл по непредявен иск.
Моли съда да отмени решението в частта, в която е отхвърлен иска с пр. осн.
чл.32, ал.2 от ЗС и да обезсили решението в частта, в която се произнася по
истинността на писменото доказателство, като постанови ново решение , с което
разпредели ползването на съсобствения имот.
Въззиваемата страна Н. Г. Д. е подал отговор на тази жалба, в който същата се
оспорва и се поддържа правилност и законосъобразност на решението в тази
обжалвана част. Заявява, че макар и да не е съгласен с мотивите на съда, на основание
на които отхвърля иска по чл.32, ал.2 от ЗС, то крайният резултат е правилен, поради
което в тази част решението следва да бъде потвърдено. Поддържа становището си, че
искът за разпределение на ползването е неоснователен, поради липсата на
съсобсвеност между страните. Счита и че правилно съдът е постановил, че е
неоснователно оспорването на истинността на представения документ – писмен
договор за продажба. В този смисъл счита тази въззивна жалба за неоснователна и
моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.
Жалбоподателят ответник Н. Г. Д. е останал недоволен от решението в частта, в
която е отхвърлен предявения от него отрицателен установителен иск за собственост.
Счита, че в тази част постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно.
Излага подробно становището си относно възникване на собствеността върху имота,
наследствените правоотношения, транслативните сделки и установеното давностно
владение от праводателите му. Счита, че по силата на наследствнено правоприемство,
предварителен договор за покупко-продажба от ***г. и установеното давностно
2
владение от родителите му, е придобил собствеността на целия имот. Подробно
обсъжда събраните гласни доказателства, като счита, че съдът следва да даде вяра на
водените от него свидетели, т.к. показанията им са последователни и взаимосвързани,
а в показанията на водените от ответната страна свидетели са налице противоречия
както вътрешни такива, така и помежду им. Отделно от това счита, че част от
свидетелите не говорят на процесния имот, а за съвсем различен, т.к дават като
ориентир стопанския двор, който обаче се намира в противоположния край на селото.
Отделно от това счита, че тези показания противоречат на събраните писмени
доказателства по делото – квитанции за заплатени данъци. Моли съда да отмени
решението в тази обжалвана част и да постанови ново такова, с което уважи
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Н. М. е подала отговор, в който оспорва тази въззивна
жалба. Поддържа, че изложените от съда мотиви са правилни и законосъобразни и ги
споделя, както и че поддържа изложеното в писмената защита пред първата
инстанция. Счита, че ищецът по този иск не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че тя не е собственик на 1/2ид.ч. от процесния имот. Счита, че оспорването
на нотариалния акт от ***г., с който се легитимира като собственик е неуспешно.
Поддържа, че жалбоподателят превратно интерпретира доказателствата по делото в
своя полза, като всъщност не се установява твърдението му за придобиване по давност
на имота. Моли съда при преценка на гласните доказателства да има предвид и ги
съпоставя с писмените такива по делото, както и в тяхната взаимовръзка. Повтаря
тезата си, че наследодателите на двете страни са станали собственици най-рано към
датата на двата констативни нотариални акта – ***г. и ***г. Прави анализ на
писмените доказателства, съставляващи изходяща от общината кореспонденция и
записвания, като счита, че в тях липсват данни към някой момент жалбоподателя или
праводателите му да са заявявали изключителни права на собственост. В обобщение
счита, че жалоподателят не доказва да е станал собственик на целия имот на
основание давностно владение и наследяване. Счита обжалваната част на решението
за правилна и моли за потвърждаването й.
Останалите въззиваеми страни М. Н. Н. и Н. Х. Н. не са подали отговор и на двете
въззивни жалби.
По делото е постъпила и частна жалба от Н. С. М. против Определение №
260021/04.05.2023г., пост. по същото дело, с което е отхвърлена молбата й за
изменение на Решение № 260010/ 27.03.2023г. в частта му относно разноските, като й
се присъдят такива по отхвърления насрещен иск в размер на общо 1400лв. Счита, че
аргументите на съда, че не може да се разграничи кои разноски по отношение на кой
иск са извършени / главния или инцидентния/ са несъстоятелни, доколкото двата иска
имат съвсем различен предмет. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
3
присъди претендираните разноски.
Ответната страна Н. Г. Д. е подал отговор, в който оспорва същата. Поддържа
становището си, изложено пред първата инстанция, че сторените по делото разноски
не могат да бъдат разграничени, доколкото има два предявени иска. По отношение на
разноските за СГЕ счита, че същите следва да бъдат понесени от жалбоподателката,
доколкото именно върху нея е била тежестта да докаже направеното от самата нея
оспорване. Същото е било неуспешно, поради което и разноските в това производство
следва да понесе сама. Моли за отхвърляне на частната жалба.
Ответните страни М. Н. Н. и Н. Х. Н. не са подали отговор.
Жалбите са подадени в срока по чл.259 от ГПК, изхождат от легитимирани
лица – страни, останали недоволни от различни части на атакуваното съдебно
решение, откъм съдържание са редовни, поради което и се явяват допустими.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение,
съдът намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд,
произнесъл се е в законен състав и по предявените искове.
Съдът е бил сезиран с иск за разпределение реалното ползване на ПИ с
идентификатор ***.233, в частта в която попада имота по предходния план,
съставляващ УПИ ***-***, кв.*** по плана на с. ***, общ. ***, с площ от 630кв.м.,
незастроен, който по актуалната КК и КР на с. ***. Твърди се, че страните са
съсобственици на посоченото УПИ, като имотът по КККР е образуван от процесното
УПИ и съседното - УПИ ***-***, от кв.***по плана на селото, по отношение на което
не се претендират собственически права. Като основание за исковата претенция
ищцата е посочила, че е съсобственик по наследство и давностно владение с
ответниците, за което право на собственост им е издаден и нотариален акт по
обстоятелствена проверка. Претендира, че притежава 1/2ид.ч. от процесния имот, а
ответниците – по ¼ от него, като за М. и Н. Н. – в общ дял, съставляващ СИО.
Правната квалификация на всеки иск се извежда от твърденията наведени в
исковата молба и от формирания петитум в същата, като в настоящият случай
предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, съгласно който съдът може да
разреши спора за ползването на обща съсобствена вещ при невъзможност да се
формира мнозинство или при настъпване на нови обстоятелства, при които решението
4
на мнозинството не отговаря на правата на съсобствениците.
Предявен е и насрещен иск от В. Д. / починала в хода на процеса и заместена от
наследника си Н. Д./ и от Н. Д. против останалите страни в производството за
признаване за установено в отношенията между страните, че Н. М., М. Н. и Н. Н. не са
собственици на имот с идентификатор ***.233 по КККР на с. *** с адм. адрес с. ***,
*** с площ от 1210кв.м.
Предявеният насрещен иск представлява отрицателен установителен иск за
собственост, като разрешаването му е преюдициално на иска за разпределение на
ползването, доколкото, за да се постанови разпределение, е необходимо предварително
да се установят правата на страните в съсобствеността. Ето защо първо следва да бъде
разгледан този иск и едва ако той бъде отхвърлен като не бъдат отречени
собственическите права на ответниците по него, то следва да се пристъпи към
разпределение на ползването на имота.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е подходил по
описания начин, като първо е разгредал отрицателния установителен иск за
собственост. За да го отхвърли е приел, че се установява ответниците да са
придобивали право на собственост върху имота в разултат на наследсвено
правоприемство и давностно владение, респ. че наследодателят на ищеца не е
придобил изключителна собственост върху него чрез транслативна сделка,
наследяване и давностно владение. Приел е, че страните са съсобственици по
наследство и давностно владение и е отхвърлил иска.
По иска с чл.осн. чл.124 от ГПК съдът намира следното :
Ищецът по този иск Н. Д. твърди, че ответниците Н. С. М., М. Н. Н. и Н. Х. Н.
не са собствници на ПИ ***.233. Сам навежда твърдения, че имот, съставляващ УПИ
***-***по регулационния план, който участва в процесния ПИ е бил обект на покупко-
продажба между С.М. и Н. М. /дядо на Н. Д./ като помежду им е сключен
предварителен договор за това, след който е установено давностно владение, което е
продължило от баща му Г. Д. и е владян единствено от него и съпругата му, а след
смъртта им от самия ищец. В исковата молба са изложени пространни твърдения
относно предварителния договор на покупко-продажба и давностното владение,
упражнявано първо от праводателя Н. М. и съпругата му Н., а в последствие от прекия
наследодател на Н. Д. – Г. Д.. Оспорва и материалната доказателствена сила на НА
№***, т.***, д.№***/***г. на нотариус при АсРС, с който Г. Д., М. Н., Н. М. и Л. М. са
признати за собственици по наследство и давностно владение на УПИ ***-***,
кв.***по плана на с. ***. При тези фактически твърдения предявява отрицателен
установителен иск за собственост.
От фактичека страна по делото се установява следното :
Преди всичко е необходимо да се установи какви са родствените връзки на
5
страните и респ. какви са наследствените правоотношения. От представените
удостоверения за наследници са установява, че Д. М. / общия праводател/ е починал
през ***г., като е оставил за свои наследници двамата си сина – Н. М. и С.М..
Н. М. е починал ***г. и е оставил за наследници преживялата си съпруга Н. /
поч.***г. , със същите наследници/, Г. Д. /син, поч.***г. с наследници В. –съпр., поч.
***г., Н. Д. –син/, М. Н., Х. / дъщ. поч. без деца/. Следователно към момента
наследници на Н. М. са Н. Д. по наследствено правоприемство от баща си Г. и М. Н.,
пряк наследник.
С.М. е починал ***г., като е оставил за свои наследници преживялата си съпруга
Н. М./***г. с наследник по право на заместване на починалата преди нея дъщеря Л. –
Н. М.// и дъщеря си Л. М./ поч. ***г. с наследник Н. М./. Следователно към момента
единствен наследник на С.М. е Н. М..
Представена по делото е скица на ПИ ***.233 по КККР , одобрени със Заповед
№ ***г., в която е посочено, че имотът е съставен от УПИ ***-***и УПИ ***-***по
предходните планове., а като собственици на имота са записани лицата Г. Д., М. Н., Л.
М., Н. М., като собстевността е установена с НА № ***, т.***, от ***г. Сл.Вп.-***, като
за Г. Д. е посочен и НА № ***, т.***, д.***/***г. за 590кв.м. от правото на собственост.
Независимо от изисканите различни удостоверения от общ. *** относно статута на
процесния ПИ, не се установява основанието, на което двата самостоятелни по
регулационния план УПИ са заснети като един самостоятелен ПИ.
Представен е и процесният НА №***, т.***, д.№***/*** на нотариус при АсРС,
вписан под № ***, т.***, от ***г. Сл.Вп.-***, с който Г. Д., М. Н., Л. М., Н. М. са
признати за собственици по наследство и давностно владение на процесния УПИ ***-
***.
Към момента на съставяне на посочения констативен НА М. Н. се е намирала в
брак с Н. Н. / видно от удостоверение за брак – от ***г./, с оглед на което признатите й
права на собственост съставляват СИО, доколкото давностното владение е
упражнявано по време на брака им. Г. Д. се е намирал в брак с В. Д., но т.к. към
момента и двамата са починали и са оставили за наследник – сина им Н. Д., то този
въпрос не следва изрично за бъде дискутиран. Същото се отнася и за Н. М. и Л. С.,
доколкото едниствената им наследница е внучката/дъщерята Н. М., като Н. М. е била
вдовица, а Л. – разведена/ по даднни на бившия й съпруг С.М., разпитван като
свидетел по делото/.
Посоченият констативен НА е оспорен от страна на Н. Д..
По делото е представен и НА № ***, т.***, д***г. на нотариус при АсРС, с
който Г. Д. е признат за собственик на УПИ ***-***, от кв.*** по плана на с. ***, общ.
***, с площ от 590кв.м., на основание наследство. Този НА не е оспорван от страните.
6
Представен е и писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от ***г.,
с който С.М. продава на Н. М. собствения си парцел ***-***, който е полагаемата му
се част от дворното място от баща им Д. М., за сумата от 1000лв. Тази делка не е
оформена в нотариално производство. На гърба на този документ е записано, че
продажната цена е изплатена на три вноски. Ответниците по иска са оспорили този
договор и е открито производство по реда на чл.193 от ГПК в ОСЗ на 13.09.2021г.
Във връзка с това производство са назначени единична и две тройни СГЕ, които
установяват категорично, че подписите в договора са на С.М., а на гърба – в частта за
извършените плащания – за първите две вноски - на С.М., а на третата вноска – на Н.
М..
Представени по делото са и множество квитанции за заплащане на МДТ , както
от страна на Г. Д., така и от М. Н. и от Л. М.. От същите , обаче, не може да се направи
категоричен извод за кой точно имот са извършените плащания. В тази връзка са
изисквани и представяни данъчните декларации. Л. М. е декларирала УПИ ***-
***като съсобствен между нея и Н. М., М. Н. и Г. Д. при равни права. Декларацията на
В. Д. касае съседния застроен имот. Декларацията на Н. М. от ***/ след наследяването/
е декларирала имота като собствен – 1/2ид.ч. Първата декларацията на Г. Д. също
касае съседния застроен имот. Във втора декларация – от ***., която е променена през
***г. процесният незастроен УПИ е деклариран от него като негова изключителна
собственост.
По делото са събирани и гласни доказателства, като са разпитани свидетелите
Я.З., В.А., С.В., С.М., И. Г., А.К.
Свидетелят Я.З. твърди да е съсед на имота. Знае, че имотът е един и бил
собственост на дядото, а след това на родителите на Н.. Те садили дървета в имота, и
никой друг не е влизал в него.
В.А. също твърди да е съсед на този имот. Помни, че той бил собственост на
дядото на Н., а после и на родителите му. Всички знаели, че имотът е на дядо К..
С.В. също е съсед на имота и заявява, ча в този имот влизал само дядото на Н..
Всички знаели, че имотът е техен.
С.М. е баща на Н. М., поради което и показанията му се преценяват с оглед
евентуалната им заинтересованост. Твърди, че се е развел с майката на Н. - Л.. Бил в
много близки отношения с тъста си и го придружавал до ***, за да си взима ренатат от
земеделските зели. При тези им посещения, те минавали покрай имота и тъст му го е
показвал и заявявал, че това е наследствения му имот от баща му Д.. Свидетелят
твърди, че от много години между роднините се водили разговори за уреждане на
отношенията им по повод този имот, но тъстът му С. не искал конфронтация и спорове
сред роднините. Затова Л. М. през ***г. инициирала производството по снабдяване с
7
констативния нотариален акт за собственост. Водили разговори с Г. за разделяне на
имотите, но в крайна сметка той отказал. Според свидетеля за първи път миналата
година имотът бил изоран, а преди това имало диворастяща растителност. Преди
няколко години Н. и мъжа й почиствали имота от тази растителност, като свидетелят
твърди да е ходил да им помага. Твърди, че оградата на имота била обрасла и паднала,
входната врата също била паднала.
И. Г. също твърди да е съсед на имота. Знае че този имот е наследствен и че Н.
също имала дял. Ходил с геодезист да го заснемат и да мерят нещо. В едната част
имотът бил празен, а в другия край – имало къща, но нямало ограда между празната и
застроената част. Твърди, че имотът не е обработван.
Свидетелят К. твърди , че до 1984г. и в периода 2008-2019г. е живял в селтоо.
Знае наследствения имот на Н.. Ходил с геодезист, за да разделят имота, но това не се
случило. Твърди, че имотът не бил обработван. Твърди, че е помагал лично на Н. за
почистването на имота. В другия имот имало къща, в която живеел Г..
С оглед на така събраните доказателства съдът намира от правна страна
следното : Съгласно задължителната практика, обективирана в ТР№ 11/2013г., по т. д.
№ 11/2012 г., ОСГК, ВКС, констативният нотариален акт относно принадлежността на
правото на собственост по обстоятелствена проверка има обвързваща за третите лица
и за съда сила, т.к. същият се издава при провеждане на специално производство за
признаване на правото на собственост. Изводът на нотариуса относно
принадлежността на това право има легитимиращо действие за признатия собственик.
При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, като тя може да противопостави своите права или само да
оспори правата на признатия собственик. Ако оспорването бъде успешно, то на осн.
чл. 537, ал. 2, пр. 3 ГПК нотариалният акт се отменя , т.к. по исков път ще бъде
доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост.
При предявен отрицателен установителен иск за собственост ищецът следва да
установи само правния си интерес от предявяване на този иск, а ответниците по него
следва да установят положителния факт, че са собственици на имота.
С оглед на посочената правна рамка, в настоящия случай Н. Д. обосновава
правния си интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост
със защитата от предявения иск за разпределение на ползване на същия имот.
Ответниците по този иск Н. М., М. Н. и Н. Н. се легитимират като собственици на
имота с представения НА №***, т.***, д.№*** на нотариус при АсРС, вписан под
№***, т.***, от ***г. Сл.Вп.-***, с който Г. Д., М. Н., Л. М., Н. М. са признати за
собственици по наследство и давностно владение на процесния УПИ ***-***. Същият
е годно доказателство на съществуващо право на собственост. С оглед цитираното ТР,
оспорващата страна Н. Д. е длъжен да обори доказателствената сила на този документ
8
като докаже възражението си, че единствено той е придобил правото на собственост
върху имота. На първо място той твърди, че е установено давностно владение въз
основа на предварителен договор за покупко-продажба от ***г.
Истинността на този писмен документ е оспорена от страна на Н. М., като от
горепосочените СГЕ се установява, че подписите са на посочените като автори лица,
т.е. оспорвнането е неуспешно. В жалбата на Н. М. се поддържа, че
първоинстанционното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл
по оспорването, като го е признал за неуспешно. Съгл. чл.194 от ГПК производството,
открито по реда на чл.193 от ГПК приключва като съдът се произнася с определение –
ал.2 на чл.194 или с решението – ал.3. В правната теория също е застъпено
становището, че по истинността на документа съдът се произнася или с нарочно
определение , или с решението си по делото /“Българско гражданско процесуално
право“, проф. д-р Ж. Сталев, изд.Сиела, 2000г., стр. 290/. В разясненията,
обективирани в ТР № 5/14.11.2012г., т.д. № 5/2012г., ОСГТК, ВКС е посочено, че „ с
установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността на
документа в резултат на оспорването по чл.193 от ГПК се решава със сила на
присъдено нещо спора относно неговата истинност“, както и че „оспорването
истинността на документ по чл.193 от ГПК представлява по същността си предявяване
на инцидентен установителен иск за установяване неистинност на документ“. Това
разбиране се прилага и в последващата практика на ВКС – виж О№777/19.04.2023г.,
гр.д.№4460/2022. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че
произнасянето на първоинстанционния съд в диспозитива на решението си относно
приключване на производството по чл.193 от ГПК, като признава за недоказано
оспрването на документ – договор за покупко-продажба от ***г. , не е недопустимо,
респ. решението не следва да бъде обезсилвано в тази му част а напротив - следва да
бъде потвърдено.
Н. Д. поддържа, че представеният договор за покупко-продажба от ***г.
представлява предварителен договор между двамата братя – Н. и С.М. за продабжа на
собствения на С. имот, съставляващ полагаемата му се част от дворното място на баща
им Д. М.. На първо място доказателства този имот да е бил собственост на Д. М. по
делото не са ангажирани. В същото време, видно от УН на Д. М., същият е починал
през ***г., т.е. към момента на подписване на документа, той е бил жив, респ. никой от
синовете му все още не е придобил по наследсдтво части от имоти или цели имоти.
Съдебната практика приема, че подписването приживе на наследодателя на подобни
договори съставлява неформална приживна делба и може да послужи за основание за
установяване на давностно владение /виж Р № 958/15.12.2009г., гр.д.№ 2246/2008г.,
2г.о., ВКС/. Настоящата инстанция намира, че е без правно значение въпросът дали в
периода 1957 до 1999г. е установявано давностно владение от страна на Н. М., а в
последствие от сина му Г. Д., доколкото в нотариалното производство по съставяне на
9
констативния НА от ***г. молители и страни в производството са наследниците на С.
и Н. М. - Н. М. и Л. М., както и М. Н. и Г. Д.. Съгл. чл.467 от ГПК/отм./ нотариалното
производство започва по писмена молба на страните в него в случаите на
удостоверяване право на собственост. Следователно праводателят на Н. Д. – Г. Д. сам е
признал и поискал от нотариуса съставяне на констативен нотариален акт за
признаване правото на собственост по наследство и въз основа на упражнено
давностно владение от всички наследници на Д. М.Съгл. чл.79 от ЗС правото на
собственост се придобива при непрекъснато владение от 10 години в случаите на
недобросъвестно такова, но в случая дори не е необходимо да се установява дали
владението е било прекъсвано или не, т.к. самото лице, за което се твърди да е
установило владение, е сред инициаторите на нотариалното производство за
признаване на собственическите права на останалите наследници. . В подкрепа на този
извод е и факта, че години преди това той се е снабдил с констативен нотариален акт
за съседния, застроен имот, но не и за процесния. Ето защо събираните доказателства
относно установяване на давностно владение следва да се обсъждат само касателно
периода от издаване на нотариалния акт през 1999г. до предявяване на иска.
Данъчните декларации сами по себе си не могат да служат за единствено
доказателство за правото на собственост, но обективират намерението на едно лице да
свои имота. В същото време те следва да се ценят единствено с други доказателства по
делото, от които да е възможно да се прави извод за установяване на владение. От
представените от страните копия на квитанции за заплащане на данъци се установява,
че всички са заплащали данъци и такси за имот в с. ***. В данъчната декларация на Л.
М. от ***. като собственици на процесния имот са записани признатите собственици с
констативния НА. В данъчната си декларация от ***г. В. Д. е декларирара имота като
съсобстен само между нея и сина й Н. Д.. В данъчната си декларация от ***. Г. Д. е
декларирал, че е единствен собственик на процесния имот. В същото време на
следващата година е издаден и горецитирания НА, в производството по издаването на
който е признал наличието на съсобственост.
Първите трима свидетели – З., А. и В. твърдят, че знаят имота като собствен на
дядото на Н. и че след смъртта му в имота влизали единствено родителите на Н. ,
респ. той самия. Тези показания са твърде повърхностни и бегли и не установяват
конкретни факти, от които може да се направи категоричен извод, че родителите на Н.
Д. , респ. той самият са започнали да владеят имота за себе си. В същото време
останалите трима свидетели установяват различни факти – свидетелите Г. и К.
твърдят, че са придружавали геодезист, който е правил някакви замервания за
разделяне на имота. Тези показания кореспондират с представената кореспонденция от
общ. *** през годините, в която се отговаря на молби на наследниците / М. Н., Л. М. и
Н. М./ за разделяне на имота . Още по-подробни данни изнася свидетелят М., чийто
показания съдът кредитира, въпреки близкото родство с Н. М., т.к. кореспондират с
10
цитираната вече кореспонденция, изходяща от официален орган на власт. Той твърди,
че Л. М. е водила разговори с Г. Д. за уреждане на отношенията по повод
съсобствеността, но така и не могли да разрешат въпроса. От писмата на общ. *** се
установява, че в годините страните са искали разделянето на имота, но такова им е
било отказвано. Свидетелят М. твърди, че е ходил да помага да окосяването и
почистването на имота от дива растителност. Твърдението му, че имотът не е бил
обработван от никого се потвърждава и от показанията на останалите двама свидетели.
Отделно от посочените доказателства, в записванията към КРНИ като
собственици са вписани всички наследници.
При съпоставяне на всички посочни доказателства по делото , съдът намира, че
не се установява твърдението на ищеца / сега жалбоподател/ Н. Д. да е придобил
процесния имот на основание наследство и давностно владение, респ. да оборва
доказателствената сила на констативния нотариален акт от ***г.
Така предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен и
недоказан и следва да бъде отхвърлен. До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което решението по този иск като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По иска с пр. осн. чл.32, ал.2 от ЗС.
Главният иск е с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС, съгласно която норма съдът
може да разреши спора за ползването на обща съсобствена вещ при невъзможност да
се формира мнозинство или при настъпване на нови обстоятелства, при които
решението на мнозинството не отговаря на правата на съсобствениците.
За да се извърши разпределение на ползването съгл. чл.32 от ЗС е необходимо
съсобствениците на имота да не могат да постигнат съгласие по начина, по който да
ползват съвместно съсобствения имот. Производството по този иск е по спорна
съдебна администрация , като за да се постанови решение, с което се разреши спора
между страните, е необходимо да се установи, че те са собственици на имота, правата
им на собственост, както и да се установи възможният вариант за разпределение на
ползването, съобразно правата им в съсобствеността и притежаваните индивидуални
обекти / ако има такива/. В настоящия случай бе установена съсобствеността и правата
на страните.
По делото е допусната и изготвена СТЕ с в.л. Й. Й., която се кредитира от съда
като компетентна и обективна. Същата е предложила три варианта за разпределение на
ползването, като и в трите са обособени три дяла, съответстващи на правата на
страните в съсобствеността.
За да избере някой от вариантите, съдът изхожда от особеностите на процесния
имот и при съобразяване с обстоятелството, че към момента този имот няма
11
самостоятелно същствуване , а е част от един новообразуван имот ПИ ***.233. Следва
да се отчете факта, че посоченият ПИ е образуван от два стари УПИ –***и ***, като
по отношение на УПИ ***самостоятелни права притежава единствено Н. Д..
Следователно неговият дял, разпределен за ползване следва да граничи със
собствената му част от имота. Съдът намира, че в съседство следва да бъде
разпределен делът на М. Н., доколкото родствените връзки помежду им са по-близки и
накрая да бъде разпределен делът на Н. М.. Следва да се съобразят и правата на
страните в съсобствеността – по 1/4ид.ч. за Н. Д. и за М. и Н. Н., а за Н. М. – 1/2ид.ч.
С оглед предложените от вещото лице варианти , най-пълно на посочените
изисквания отговаря вариант І от заключението. При него дял І и дял ІІ са обособени и
отговарят на по 1/4ид.ч. от площта на имота, а дял III – на 1/2част. В същото време дял
I граничи с площта съставляваща стар УПИ ***. Разпределението на ползването
следва на бъде извършено по вариант I от заключението, като на Н. Д. бъде
разпределен дял I, на М. и Н. Н. - дял II, а на Н. М. - дял III. Скица №1 от
заключението следва да се счита за неразделна част от решението с оглед графичното
изобразяване на дяловете.
Първоинстанционното решение по този иск е неправилно, т.к. при липса на
специални значия съдът е длъжен и служебно да назначава експертизи, което в случая
не е сторено. Решението по този иск следва да бъде отменено и вместо него да се
постанови ново такова, с което се разпредели ползването на съсобствения имот.
По частната жалба против определение , постановено по реда на чл.248 от ГПК.
С обжалваното определение съдът е отказал да измени решението в частта за
разноските, като е приел, че не може да бъде разграничено кои разноски по кой от
исковете са сторени.
С настоящето решение се изменя изхода на спора, поради което следва да се
присъдят разноски както за първоинстанционното производство, така и за въззивното
такова.
По разноските.
Производството е по спорна съдебна администрация, поради което разноските
за адвокатско възнаграждение остават в тежест на страните, така както са сторени, а
заплатените депозити за вещи лица се поделят съобразно правата на страните в
съсобствеността
За първоинстанционното производство ищцата Н. М. е заплатила ДТ в размер на
50лв., както и 800лв. адв. възнаграждение за защита по насрещния иск. Предмета на
главния иск за разпределение на ползването ссъставлява спорна съдебна
администрация, поради което заплатените възнаграждения за адвокатска защита не
следва да се отчетат като разноски в производството. Така само платената ДТ следва
12
да се разпредели между страните по делото или М. и Н. Н. следва да й заплатят
12,50лв., а Н. Д. – 12,50лв. , ведно с платения адвокатски хонорар за защита по
предявения от него насрещен иск – 800лв.
В първоинстанционното производство Н. Д. е направил разноски от общо 830лв.
за СГЕ/ 100+50+80+600лв./. Оспорването на истинността на представен от него
документ от страна на Н. М. е неуспешно, поради което на тази страна следва да бъдат
възложени разноските по експертизите, установяващи автентичността на документа.
Така Н. М. следва да заплати на Н. Д. сумата от 830лв. разноски в
първоинстанционното производство.
За въззивното производство Н. М. е заплатила сумата от 1080лв. депозит за
СТЕ, както и ДТ в размер на 50лв. Тези суми са дължими от всички страни, т.к.
съставляват разноски, необходими за разпределение на ползването на съсобстения
имот. Така Н. Д. следва да заплати на Н. М. сумата от 270лв., М. и Н. Н. следва да й
заплатят също 270лв., а останалите разноски останат за самата страна. Не следва да се
присъждат разноски за адвокатски хонорар по иска за разпределение на ползването,
т.к. отношенията между страните по този иск се уреждат по подобие на делбеното
производство.
Н. М. е претендирала разноски в размер на 1500лв. и за осъществена защита
против насрещния иск , предявен от Н. Д.. С оглед изхода на делото по този иск и
предвид липсата на възражение за прекомерност, тази сума следва да й бъде заплатена
от Д..
В обобщение разноските за първоинстанционното производство следва да се
определят както следва : М. и Н. Н. да заплатят на Н. М. сумата от 12,50лв., Н. Д. да
заплати на Н. М. сумата от 812,50лв., Н. М. да заплати на Н. Д. сумата от 830лв.
За въззивното производство разноските се разпределят както следва : Н. Д.
следва да заплати на Н. М. сумата от общо 1770лв./270+1500/, а М. и Н. Н. да й
заплатят сумата от 270лв.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260010/27.03.2023г., пост. по гр.д.№1918/2020, АсРС, В
ЧАСТТА, в която е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от Н. С. М., ЕГН **********,
против М. Н. Н., ЕГН **********, Н. Х. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Д., ЕГН
**********, за разпределение на реалното ползване на недвижим имот, представляващ
поземлен имот ***.233 по КККР на с. ***, адрес на поземления имот: с. ***, ***,
площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по
13
предходен план: ***, кв. ***, парцел: ***-*** и ***-***, съседи: ***.381, ***.234,
***.232, ***.367, както и Определение № 260021/04.05.2023г., пост. по същото дело,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПРЕДЕЛЯ на осн. чл.32, ал.2 от ЗС между Н. С. М., ЕГН **********, М. Н.
Н., ЕГН **********, Н. Х. Н., ЕГН ********** и Н. Г. Д., ЕГН **********, реалното
ползване на съсобствените помежду им 630/1210ид.ч. от поземлен имот ***.233 по
КККР на с. ***, адрес на поземления имот: с. ***, ***, площ: 1210кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***,
парцел: ***-*** и ***-***, съседи: ***.381, ***.234, ***.232, ***.367, съответстващи
на стар УПИ ***-***, кв.***по ЗРП на с. ***, / както следва:
Н. Г. Д., ЕГН **********, получава за ползване дял 1, с площ от 158кв.м.,
заключен между т. 4, т.5, т.12, т.13, оцветен в зелен цвят от скицата на л.152 от
делото;
М. Н. Н., ЕГН **********, Н. Х. Н., ЕГН **********, получава за ползване дял
2, с площ от 158кв.м., заключен между т. 5, т.6, т.11, т.12, оцветен в жълт цвят от
скицата на л. 152 от делото;
Н. С. М., ЕГН **********, получава за ползване дял 3, с площ от 314кв.м.,
заключен между т. 6, т.8, т.10, т.11 , оцветен в син цвят от скицата на л. 152 от
делото.
Скица №1, към вариант 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза
на вещото лице Й. Й., находяща се на лист 152 от въззивното дело, да се счита за
неразделна част от настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260010/27.03.2023г., пост. по гр.д.№1918/2020,
АсРС в останалата обжалвана част , в която е което е ОТХВЪРЛЕН предявения иск от
Н. Г. Д. против Н. С. М., М. Н. Н. и Н. Х. Н. за признаване на установено, че не са
съсобственици на поземлен имот ***.233 по КККР на с. ***, адрес на поземления
имот: с. ***, ***, площ: 1210кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план: ***, кв. ***, парцел: ***-*** и ***-
***, съседи: ***.381, ***.234, ***.232, ***.367; ПРИЗНАТО E за недоказано
оспорването на истинността на договор за покупко-продажба от 15.03.***г.. .
ОСЪЖДА М. Н. Н., ЕГН **********, Н. Х. Н., ЕГН **********, общо да
заплатят на Н. С. М., ЕГН **********, сумата от 12,50лв., разноски за
първоинстанционното производсдтво и сумата от 270лв., разноски за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Н. Г. Д., ЕГН **********, да заплати на Н. С. М., ЕГН **********,
сумата от 812,50лв., разноски за първоинстанционното производсдтво и сумата от
14
1770лв., разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА Н. С. М., ЕГН **********, да заплати на Н. Г. Д., ЕГН **********,
сумата от 830лв., разноски за първоинстанционното производсдтво
Решението с пр. осн. чл.124 от ГПК подлежи на обжалване с касационна жалба
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15