№ 95
гр. Ямбол, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
20242330101195 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК – гр. П., в
качеството на пълномощник на ищцата Р. Г. П. от гр. Я. против “Кредисимо“ ЕАД – гр.
София и „Ай Тръст“ ЕООД – гр. София.
С исковата молба се твърди, че ищцата Р. Г. П. е страна по договор за потребителски
кредит № *** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно този договор за потребителски
кредит ищцата е получила кредит в размер на сумата от 1813.55 лв.
Сочи се, че съгласно чл.4, ал.1 от Договора за потребителски кредит ищцата е
следвало да сключи и договор за предоставяне на поръчителство с дружеството „Ай Тръст“
ЕООД с цел да бъде обезпечен сключеният договор за потребителски кредит, поради което
на *** г. ищцата е сключила с „Ай Тръст“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство,
по който следвало да заплати сумата от 1861.01 лв.
Поддържа се, че договорът за потребителски кредит е нищожен на осн. чл.26, ал.1 от
ЗЗД, във вр. с чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК. На свой ред договорът за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД бил нищожен на осн. чл.26,
ал.1, предл. 3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП.
Сочи се още, че при извършена справка в Търговският регистър по партидата на
ответните страни се установило, че същите са свързани лица, като едноличен собственик на
капитала на „Ай Тръст“ ЕООД бил „Кредисимо“ ЕАД. На следващо място се поддържа, че
не са налице нито една от двете хипотези на чл.26, ал.4 от ЗЗД.
Още се поддържа при условията на евентуалност, че клаузата на чл.4, ал.1 от Договор
за потребителски кредит въз основа на който е сключен договора за предоставяне на
1
поръчителство е нищожна на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, чл.143, ал.1 и чл.146 от
ЗЗП, като се излагат подробни съображения в тази насока. Поддържа се още, че договорът
за предоставяне на поръчителство е недействителен като такъв сключен във вреда на
потребителя и не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до
неравновесие в правата на страните. Поддържа се, че договорът за поръчителство е
неразбираем и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици.
На тия съображения се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че
договор за потребителски кредит № *** г., сключен с „Кредисимо“ ЕАД е нищожен на осн.
чл.26, ал.1, във вр. с чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а при условията на
евентуалност следва да приеме за недействителна клаузата на чл.4, т.1 от Договора за
потребителски кредит № *** г. нищожна на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и на осн.
чл.26, ал.1, предл.2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП и чл.146 от ЗЗП, както и с
решението да се приеме, че договор за предоставяне на поръчителство от *** г., сключен с
„Ай Тръст“ ЕООД е нищожен на осн. чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД, както и на осн.чл.26, ал.1,
предл. 2, във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил и отговор от ответника „Кредисимо“ ЕАД гр.
София, с който се оспорват исковете изцяло по основание и по размер.
Не се оспорва сключеният договор за потребителски кредит № *** г. между ищцата
като кредитополучател и „Кредисимо“ ЕАД като кредитодател.
Сочи се, че сумата, която е усвоена от клиента суми била в размер на 1813.55 лв.
Приложимият по договора ГЛП бил 40,00%, а ГПР - 48,20%, като ищцата се е задължила да
върне сумата по кредита на 18 месечни вноски, а всички плащания по договора за кредит
били в общ размер на 2454,88 лв. - сбор от 1813,55 лв. - главница и 641,33 лв. – договорна
възнаградителна лихва.
Твърди се, че клиентът не е направил нито едно плащане по договора за кредит, поради
което се предявява и насрещен иск.
Поддържа се процесния договор за кредит има необходимото съдържание съгласно
ЗПК и в този смисъл неоснователни са възраженията на ищцата за нищожност поради
противоречието му с чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК и чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Излагат се съображения в тази насока. Оспорва се твърдението на ищцата, че не са
спазени правилата на ЗПК при формиране на приложимият по договора ГПР.
На следващо място се оспорва твърдението на ищцата, че за нея било задължително да
сключи договор за предоставяне на поръчителство с ответника на изложените по горе-
съображения.
Оспорва се и твърдението като се излагат аргументи в тази насока, че вземанията на
„Ай Тръст“ ЕООД е следвало да се включат в ГЛП и ГРП съгласно чл.19 от ЗПК.
Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищцата и „Ай
2
Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл.280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него
възнаграждение не попада в обхвата общите разходи по кредита.
Поддържа се, че дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална
недействителност на основанията изложени в ИМ би довела единствено до отпадане на
задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за
предоставена услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски
кредит, нито на сключеният във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл
вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит било действително и
първият главен иск насочен срещу „Кредисимо“ ЕАД следвало да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
Оспорва се претенцията на ищцата за присъждане на разноски.
С предявеният от „Кредисимо“ ЕАД против Р. Г. П. насрещен иск се поддържа, че
ответникът по насрещният иск Р. Г. П. не е направила нито едно плащане по процесния
договор за потребителски кредит № *** г.
Сочи се, че към датата на изготвяне на насрещната ИМ са дължими по договора поради
настъпил падеж следните суми: 731,55 лв. - главница по месечни погасителни вноски от 1-а
до 9-а, 452,76 лв. - възнаградителна лихва месечни погасителни вноски от 1-а до 9-а, и
44,63 лв. - лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 11.09.2023 г. до
27.05.2024 г.
На следващо място и на осн. чл.4,2 от Раздел Х забава, предсрочна изискуемост на
приложимите към договор Общи условия ищецът по насрещната ИМ обявява предсрочна
изискуемост на цялата непогасено в срок задължение за главница по договора за кредит,
поради неплащане в срок на описаните в насрещната ИМ парични задължения на ищцата.
Сочи се, че резултат на това общият размер на дължимата и изискуема по договора
главница възлиза на 1813,55 лв., от които: 731,55 лв. – падежирала за периода от 1-а до 9-а
месечна погасителна вноска и 1082 лв. - предсрочно изискуема главница.
Сочи се, че с настоящата ИМ ищецът предявява частичен иск за сумата от 731,55 лв.,
представляваща главница по месечни погасителни вноски от 1-а до 9-а, част от общо
дължимата по договора за кредит главница в общ размер на 1813,55 лв.
Сочи се, че ако се приеме, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, както ищцата по първоначалната ИМ твърди, за насрещната страна ще
възникне задължение да върне на „Кредисимо“ ЕАД чистата стойност на кредита,
представляваща усвоената главница без допълнително начислени на основание нищожния
договор задължения, като договорни възнаградителни лихви, мораторни лихви, такси и т.н.,
като чистата стойност в случая възлизала на сумата от 1813,55 лв., представляваща размера
на усвоената от ищцата главница.
С оглед и на тия съображения се претендира от съда да постанови решение, с което да
3
осъди ответницата по насрещния иск Р. Г. П. да заплати на ищеца по насрещният иск
„Кредисимо“ ЕАД сумата от 731,55 лв. - главница, представляваща падежирала поради
изтекъл срок главница по месечни погасителни вноски от 1-а до 9-а по договор за
потребителски кредит № *** г. част от общо дължимата по договора главница в размер на
1813,55 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
Исковата претенция, до окончателното погасяване на задължението.
При условията на евентуалност, в случай, че бъде отхвърлен главният иск, се иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещният иск Р. Г. П. да
заплати на ищеца по насрещният иск „Кредисимо“ ЕАД сумата от 1813,55 лв. – главница,
представляваща чистата стойност на договора за потребителски кредит № *** г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до
окончателното изплащане на задължението.
В предоставеният на ответницата по насрещният иск Р. Г. П. срок за отговор е постъпил
такъв, с който предявеният насрещен иск се оспорва изцяло като неоснователен и недоказан.
Отново се поддържа че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на
действителният размер на ГПР, чл.11, ал.1, т.10, във вр. с чл.22 от ЗПК.
Поддържа се, че неправилно е изчислен ГПР, като в тази насока се сочи практика на
Съда на ЕС и практика на съдилищата в Р България.
В случай, че бъдат уважени насрещните искови претенции, се иска от съда да
постанови те да останат в тежест на страната.
В тази насока се сочи отново практика на Окръжен съд – П..
Прави се искане съдът да разсрочи изпълнението на търсената с насрещната ИМ сума
на 24 месечни вноски, като се твърди, че ответницата по насрещният иск е материално
затруднено лице.
В обобщение се иска от съда да отхвърли насрещните искови претенции на
„Кредисимо“ ЕАД и ищеца по тях да бъде осъден за заплати на ответницата по насрещните
искове разноски по делото.
Преди съдебно заседание е постъпило писмено становище от адв. М. В. М., в
качеството на пълномощник на ищцата по първоначалната ИМ и ответница по насрещната
ИМ, с което се иска от съда да постанови решение, с което да уважи предявените от Р. П.
претенции като основателни и доказани.
Претендират се разноски.
Релевира се възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт.
Отново се поддържа, че договорът за кредит е нищожен, като се излагат подробни
съображения в тази насока и се сочи практика, както на СЕС, така и на ВКС.
Представя се списък на разноските, ведно с договор за правна защита и съдействие и
удостоверение от Национална агенция по приходите от *** г. и удостоверение за
4
регистрация от *** г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Ай Тръст“ ЕООД - гр.
София, с който се оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск.
Признава се, че на *** г. е бил сключен договор за потребителски кредит № *** г., във
връзка с обезпечението на който е сключен договор за предоставяне на поръчителство с
поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Р. Г. П., както и, че размерът на главницата по
договора за кредит възлиза на 1813,55 лв. и следва да бъде върната в срок от 18 месеца, при
ГПР от 48,20% и ГЛП от 40,00%. Общият размер на дължимите по кредитите суми
възлизала на сумата от 2454.88 лв.
Сочи се, че „Ай Тръст“ ЕООД е сключил с „Кредисимо“ ЕАД договор за
поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител описаното
задължение на ищцата.
Сочи се, че за така описаната услуга дължимото възнаграждение било в размер на
1861,01 лв., погасяването на което било разсрочено на 18 месечни вноски съгласно
погасителен план към договора за предоставяне на поръчителство.
Сочи се, че възнаграждението се дължало само за периода, за който е гарантирано
задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на
кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на ответното дружество за периода
след пълното изплащане на кредита.
Сочи се още, че вноските за погасяване на задължението за възнаграждението за
поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на гарантираното
главно задължение.
Поддържа се, че възнаграждението за поръчителство има характеристиката на
възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие е предоставило услуги по гарантиране
на задължения на контрагенти, като размерът е съобразен с риска, който ответникът поемал,
подписал се е в отговора на ИМ и какъв е механизма за отпускане на кредита.
Сочи се още, че „Кредисимо“ ЕАД предоставя потребителски кредити при условията
посочени в Раздел II, чл.4, ал.3, като в чл.4, ал.3 от договора било изрично вписано, че
кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение.
В тази връзка се сочи, че обезпечението е единствено възможност, но не и задължение
за кредитополучателя, като кредитополучателя има право да избере дали ще кандидатства
за обезпечение или необезпечен кредит.
Сочи се, че обезпечените и необезпечените кредити на „Кредисимо“ ЕАД не се
отпускат по различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „Кредисимо“ ЕАД, не
са пряко свързани с размера на отпуснатият кредит и условията за погасяването му.
От тук се поддържа и, че възнаграждението на поръчител не следва да бъде включено
в ГПР, тъй като не отговаря на дефиницията на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. на чл.3, б.“ж“
от Директива 2008/48/ЕО.
5
Сочи се още, че договорът за предоставяне на поръчителство ако бъде избран такъв, се
сключва след подписването от кредитоискателя на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД и
последното дружество не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще
се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ
договор „Кредисимо“ ЕАД не бил страна, поради което няма как възнаграждението да
попадне в хипотезата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита при
изчисляването на ГПР по чл.19 от ЗПК.
Поддържа се, че наличието на свързаност между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“
ЕООД само по себе си не води до скрито оскъпяване на кредита.
Сочи се, че „Кредисимо“ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕАД.
„Ай Тръст“ ЕООД обаче било отделно юридическо лице със собствена
правосубектност, лиценз в БНБ и различен предмет на дейност и като отделно юридическо
лице „Ай Тръст“ ЕООД имал собствено имущество и отделен персонал, счетоводство,
деловодство, вътрешни правила на работа и всички организационни характеристики на едно
предприятие, развиващо самостоятелна търговска дейност.
Сочи се още, че в договора за предоставяне на поръчителство била предоставена
възможност на клиента да избере начина за заплащане на възнаграждението за поръчител,
като това можело да стане по сметка на „Ай Тръст“ ЕАД, или по сметка на „Кредисимо“
ЕООД заедно с плащането на месечните вноски, като последният вариант бил предпочитан
от кредитополучателите, тъй като ги поставял във финансово по-благоприятна позиция
правили се разходи и такси само за едно плащане.
В този случай „Кредисимо“ ЕАД единствено получавал от името и за сметка на „Ай
Тръст“ ЕООД плащането, но същият не бил титуляр на вземането и не се разпореждал със
същото, което било изрично уговорено в договора за поръчителство - чл.13, ал.1 от ЗПК.
Иска се от съда да отхвърли предявеният срещу ответното дружество иск, като
неоснователен и недоказан.
Претендират се разноски, като се иска отхвърляне претенцията на ищеца за
присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание ищцата не се явява, не се явява и упълномощения от еня
процесуален представител като с молба депозирана преди съдебно заседание се иска от съда
да отхвърли насрещните искови претенции, респ. да уважи предявените с първоначалната
искова молба искове.
В съдебно заседание ответника по първоначалната искова молба и ищец по насрещната
искова молба „Кредисимо“ ЕАД не се явява законен представител, не изпраща и
процесуален такъв, като с молба депозирана преди съдебно заседание се поддържа
депозирания отговор по първоначалната ИМ, както и предявения като насрещен иск.
Оспорва се твърдението, че ищцата по първоначалната ИМ и ответник по насрещната ИМ е
материално затруднено лице.
6
За ответника „Ай Тръст“ ЕООД в съдебно заседание не се явява законен представител,
не изпраща и процесуален такъв, като преди съдебно заседание е постъпила молба, с която
отново се оспорва предявеният срещу ответното дружество иск, както и че ответницата е
материално затруднено лице.
Съдът като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Между страните не е спорно, а това се установява от събраните по делото писмени
доказателства, че на *** год. между „Кредисимо“ ЕАД в качеството на кредитор от една
страна и от друга Р. Г. П. в качеството на кредитополучател е сключен договор за
потребителски кредит № ***.
Видно от процесния договор за потребителски кредит и погасителния план към него,
последният неразделна част от договора /чл.2, ал.1 от Договора/, общата сума по кредита е в
размер на 2454,88 лева, и включва главница – 1813.55 лева, от която: 1650.00 лева – заемна
сума и 163.55 лева – застрахователна премия, като изплащането е разсрочено на 18 месечни
погасителни вноски, с падеж на последната месечна погасителна вноска – 10.02.2025 год.
В раздел II „Одобряване и усвояване на кредита“, чл.4, ал.1 от Договора е предвидено,
в случай, че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на
кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на Кредисимо банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от
подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с
одобрено от Кредисимо юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Посочено е още че в този случай, срокът за одобрение на заявлението е 24 часа от
предоставяне на обезпечението. В ал.3 на чл.4 от Договора съответно е посочено, че в
случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на
заявлението е 14 дни от подаване на заявлението.
Между страните не е спорно, а и това се установява от представените по делото
писмени доказателства, че между Р. Г. П. в качеството на потребител и втория ответник Ай
Тръст ЕООД въз основа на процесния Договор за кредит е бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата *** год.
В Раздел IV „Възнаграждение“, чл.8, ал.5 от Договора за поръчителство е предвидена
възможност овластяване на заемодателят да приема вместо гаранта възнаграждението по
договора за предоставяне на поръчителство, съгласно чл.4, т.2, като възнаграждението към
поръчителя е в общ размер на 1861.01 лева и е включено към погасителните вноски по
договора за кредит, доколкото падежа на изплащане на възнаграждението съвпада с падежа
на погасяване вземането по договора за кредит.
Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като
дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо
7
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4
ЗПК, поради което и с оглед характера на договора за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – ЗПК.
Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за
предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено
от валидното съществуване на главното правоотношение. Ето защо двете правоотношения
следва да се разгледат съвместно, като се има предвид и, че "Кредисимо" ЕАД е едноличен
собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД т. е. кредиторът и поръчителят са свързани
лица.
Клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно
измежду следните обезпечения: да предостави на ответника банкова гаранция в срок от 10
дни от сключване на договора за всички задължения по сключения договор за кредит или
одобрено от заемодателя дружество - поръчител. Прочитът на съдържанието на посочената
клауза и съпоставянето и с естеството на сключения договор за паричен заем, налага
разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на
кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да
предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от
договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид
обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер. Предвид
това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще
разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от всички
задължения по договора за кредит. Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно,
че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма
на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави -
обезпечение от одобрено от ответника "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е
свързано лице с кредитора по договора за заем. Предвид изложеното, то разходът за
потребителя по договора за поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна
предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от
друга - условията за другото обезпечение е на практика невъзможно за осъществяване от
длъжника. В случая ищецът е бил поставен в положение, при което е принуден от
икономически по-силната страна да сключи договор с трето лице - „Ай Тръст“ ЕООД, което
лице е посочено и одобрено от кредитора по договора за заем.
Същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за
поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.
19, ал. 4 ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по
8
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”.
Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите
на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 48,20 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече -
както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на
потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на
сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая,
акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането
на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху
обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване
в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи
договора. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика
обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и
дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, то е
необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия
размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат
посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране
на ГПР. С оглед приетите по-горе постановки и доколкото се констатира, че в процесния
договор е налице несъответствие между действителния и отразения в договора ГПР и
включените в него компоненти, то следва да се приеме, че договорът е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК.
С оглед изложеното, исковата претенция за прогласяване на основание чл. 22 ЗПК, вр.
с чл. 11 и чл.19, ал.4 ЗПК на договора за потребителски кредит е основателна и следа да
бъде уважена, като с оглед този извод съдът не дължи произнасяне с нарочен диспозитив по
предявения при условията на евентуалност иск за прогласяване нищожността на клауза 4.1
от Договора за потребителски кредит.
По предявения против „Ай Тръст“ ЕООД иск, съдът както вече посочи договорът за
поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, поради което
действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното
правоотношение, и в този смисъл и на вече изложените по-горе съображения искът на
9
ищцата се явява основателен и следва да се уважи. Тук следва още да се посочи, че в
конкретната хипотеза процесният договор, сключен между ищцата въз основа договора за
кредит с „Ай Тръст“ ЕООД, не е договор за поръчителство по см. на чл. 138 ЗЗД. Той има
правните характеристики на възмезден договор за мандат, тъй като едната страна е поела
задължение да извърши едно правно действие - да сключи договор за поръчителство, а
другата да й заплати възнаграждение за това.
По предявените като насрещни искове, главен осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД
вр.чл.240 ЗЗД и предявения при условията на евентуалност осъдителен иск по чл.23 ЗПК,
съдът намери следното:
Предвид недействителността на процесния договор за потребителски кредит
неоснователен се явява предявения като главен насрещен осъдителен иск, с който на
договорно основание се претендира от съда да постанови решение, с което да осъди
ответника по него да заплати на ищцовото дружество сумата от 731.55 лева – главница,
представляваща падежирала поради изтекъл срок главница по месечни погасителни вноски
от 1-ва до 9-та по Договор за потребителски кредит № *** год., част от общо дължимата по
договора главница в размер на 1813.55 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението,
поради което и като такъв следва да се отхвърли.
При това положение съдът дължи произнасяне по предявения при условията на
евентуалност насрещен осъдителен иск по чл.23 ЗПК.
Иска се заплащане на сумата от 1813.55 лева - главница, представляваща чистата
стойност на договор за потребителски кредит № ***/*** год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата претенция до окончателното
погасяване на задължението.
По делото е допусната, изслушана и приета-съдебно счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: застрахователната премия по договор за
потребителски кредит № ***/*** год. в размер на 163.55 лева е преведена на 31.08.2023 год.
от Кредисимо на застрахователиня агент Банка ДСК; към датата на входиране на насрещния
иск – 07.06.2024 год., размерът на падежиралите и непогасените задължения по договор за
потребителски кредит № ***/*** год. и Договор за предоставяне на поръчителство от ***
год., представляващи вноски от № 1 до № 9 е общо 2 370,60 лева, от които 731.55 – главница,
452.76 – договорна лихва за периода *** год. – 10.05.2024 год. и 1 186.29 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; лихвата за забава върху всяка
падежирала вноска от непогасената главница – 731.55 лева, за периода от датата, следваща
падежната дата, до датата на входиране на насрещния иск – 07.06.2024 год. е в размер на
39.17 лева; цялото непогасено в срок задължение за главница е в размер на общо 1813.55
лева, от което: 731.55 лева – падежирала главница от вноска № 1 до вноска № 9 и 1 082.00
лева – главница от вноска № 10 до № 18.
В случая падежът на последната погасителна вноска по договора за заем е 10.02.2025
10
год., тоест към датата на приключване на съдебното дирене е изтекъл срока на договора,
поради което вземането по него е дължимо изцяло, поради настъпване на падежа на цялото
задължение.
Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, какъвто е
настоящия случай, съгласно чл.23 ЗПК потребителят връща само чистата стойност на
кредита, респ. не погасената част от нея, но не дължи лихва или други разходи по кредита
/главнци по нищожни каузи, разходи по извънсъдебно събиране на просрочени по
недействителен договор парични вземания, лихви и за забава и прочие/.
В случая ищецът по насрещния иск представя по делото Удостоверение/Сертификат
видно от окето по сметка на ищцата на основание процесния договор е била приведена
сумата от 1650 лева. Видно от заключението на вещото лице застрахователната премия по
договор за потребителски кредит № ***/*** год. в размер на 163.55 лева е преведена на
31.08.2023 год. от Кредисимо на застрахователиня агент Банка ДСК. Ето защо съдът приема,
че заемната сума по договора е изцяло усвоена от ответницата по насрещния иск /1650 +
163.55 = 1813.55/.
Всъщност с исковата молба се признава това обстоятелство, доколкото в нея изрично е
посочено, че съгласно Договор за потребителски кредит № ***/*** год. ответницата е
получила под формата на кредит сумата в размер на 1813.55 лева.
На горните съображения съдът намери така предявения иск и на основание чл.23 ЗПК
за изцяло основателен и доказан по размер – 1813.55 лева и следва да се уважи изцяло, като
освен друго следва да се посочи, че сумата от 1813.55 лева се явява дадена от ищеца на
отпаднало основание – прогласяване на договора за кредит за нищожен.
По искането на ответницата за разсрочване на изпълнението на търсената сума на 24
месечни вноски, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата чл.241, ал.1 ГПК, при постановяване на решението, съдът може
да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на страната
или на други обстоятелства.
В случая в подкрепа на искането на ответницата по насрещния иск Р. Г. П. се
представят болничен лист, видно от който същата е ползвала отпуск по болест за времето от
01.11.2023 год. до 10.11.2023 год., както и Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.417 ГПК и покана за доброволно изпълнение. Така представените болничен лист е
относим към 2023 год., а срещу Заповедта по чл.417 ГПК е служебно известно на съда, че е
било подадено възражение по чл.414 ГПК и предстои установяване дължимостта на сумите
по издадената заповед по исков ред. Представено е и запорно съобщение, което също е от
2023 година.
Същевременно от страна на ищеца по насрещния иск се представят доказателства за
осигурителен доход за периода 01.01.2024 год.-30.04.2024 год. в размер около и малко над 1
700 лева.
Липсват доказателства, които да обосновават безспорен извод за основателност на това
11
искане. В този смисъл направеното искане за разсрочване на изпълнението на решението
следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът по
първоначалния иск „Кредисимо“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на ищцата по него Р.
Г. П. заплатената от нея държавна такса по иска в размер на 98.20 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът по
първоначалния иск „Ай Тръст“ ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищцата по него Р.
Г. П. заплатената от нея държавна такса по иска в размер на 74.44 лева.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата по насрещния
иск Р. Г. П. следва да заплати на ищеца по него „Кредисимо“ ЕАД сторените от последния
разноски в общ размер от 372.54 лева, от които: 72.54 лева – заплатена държавна такса,
150.00 лева – заплатено възнаграждение на вещо лице и 150.00 лева юрисконсултско
възнаграждение определено от съда по реда на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Ищцата по първоначалната искова молба освен това е представлявана от свой
пълномощник в процеса, на когото тя не е заплатила хонорар, в която връзка същият моли за
определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
По делото в представения договор за правна защита и съдействие на ищцата е
посочено, че тя се представлява безплатно от адвокат М. В. М. от АК П., с адрес на
кантората: гр.П., бул. “***, с предмет: оказване на безплатна правна защита и съдействие
както по иска срещу „Кредисимо“ ЕАД, така и по този срещу „Ай Тръст“ ЕООД.
Изрично в подобни хипотези законодателят е предвидил възможността съдът да
определи размер на адвокатското възнаграждение, което в случая следва да бъде изчислено
съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г., предвиждаща минимален размер на
адвокатското възнаграждение, към което съдът начисли ДДС, тъй като видно от
представеното удостоверение от НАП адв.М. М. е регистрирано по ДДС лице –
Удостоверение за регистрация от *** год.
Ето защо и на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, съдът изчисли дължимото от „Кредисимо“
ЕАД адвокатско възнаграждение в размер на 654.00 лева с ДДС, а дължимото от „Ай Тръст“
ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 583.00 лева с ДДС.
По изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК, Районен съд – Ямбол
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1
ЗЗД, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, Договор за потребителски кредит № *** год., сключен
между „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, район
12
Триадица, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България“, представлявано
от изпълнителния директор С. Р. Я. и Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.26, ал.1, пр.2 и 3 ЗЗД, вр. чл.19, ал.4
ЗПК и чл.143 ЗЗП, Договор за предоставяне на поръчителство от *** год., сключен между
„Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“
№ 146А, ет.4, представлявано от управителя И. Ш. и Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“***.
По предявените от „Кредисимо“ ЕАД срещу Р. Г. П., насрещни искове:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я. против Р. Г. П. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, с който и на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, се претендира да
бъде осъдена Р. Г. П. да заплати на „Кредисимо“ ЕАД сумата от 731.55 лева главница,
представляваща падежирала поради изтекъл срок главница по месечни погасителни вноски
от 1-а до 9-а по Договор за потребителски кредит № *** год., част от общо дължимата по
договора главница в размер на 1 813.55 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата претенция до окончателното погасяване на задължението.
ОСЪЖДА, на основание чл.23 ЗПК и чл.55 ЗЗД, Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес:
гр.Я., ж.к.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я., сумата от 1 813.55 лева
главница, представляваща чистата стойност на Договор за потребителски кредит № ***
год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
претенция – 07.06.2024 год., до окончателното погасяване на задължението.
ОТХВЪРЛЯ искането на Р. Г. П. с ЕГН ********** по чл.241, ал.1 ГПК за разсрочване
изплащането на присъдената сума от 1813.55 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4,
Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я. ДА
ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, сумата от 98.20 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 146А, ет.4, представлявано от управителя
И. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, сумата от 74.44
лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, Р. Г. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я.,
ж.к.“*** ДА ЗАПЛАТИ на „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център
„България“, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я., сумата от 372.54 лева –
13
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Кредисимо“ ЕАД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146 /сграда А/,
ет.4, Бизнес център „България“, представлявано от изпълнителния директор С. Р. Я. ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК П., с адрес на кантората: гр.П., бул. “***, адвокатско
възнаграждение за осъществено на безплатно процесуално представителство на Р. Г. П. по
делото в размер на 654,00 лева с ДДС.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА, „Ай Тръст“ ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ № 146А, ет.4, представлявано от
управителя И. Ш. ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. В. М. от АК П., с адрес на кантората: гр.П.,
бул. “***, адвокатско възнаграждение за осъществено на безплатно процесуално
представителство на Р. Г. П. по делото в размер на 583,00 лева с ДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр. Ямбол в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
14