Решение по дело №1026/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 937
Дата: 12 юли 2022 г.
Съдия: Евелина Иванова Попова
Дело: 20227050701026
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта

       РЕШЕНИЕ

 

     №.........../..........2022 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,

В публичното съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав

 

СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА

 

При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1026/2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба на Р.Р.Х., предявена чрез пълномощник адвокат Х.Г. ***, срещу мълчалив отказ на кмета на община Дългопол по подадено от жалбоподателката заявление вх. № 9400-1175/13.04.2022 г. за издаването на скица за недвижим имот, находящ се в с. Дебелец, община Дългопол, обл. Варна, съставляващ УПИ VІ, кв. 10 по плана на с. Дебелец, необходима й за започване на охранително производство по чл. 587 ГПК. Искането към съда е да отмени формирания по заявлението мълчалив отказ на кмета на община Дългопол като постановен в нарушение на материалния закон и да присъди на жалбоподателката направените по делото съдебни разноски.

В съдебно заседание на 15.06.2022 г. жалбата се поддържа изцяло от пълномощника на жалбоподателката адвокат Х.Г., който в пледоарията по съществото на спора сочи, че по отношение на искането за издаване на скица административният орган действа при условията на обвързана администрация като е длъжен да отбележи всички данни и относими обстоятелства върху документа и да посочи целта, за която се издава, като в случай, че се установи, че друго лице е вписано като собственик на имота, за който се иска скицата, това обстоятелство следва да се отрази в съдържанието й и ще бъде предмет на преценка в охранителното производство по чл. 587 ГПК. Сочи, че с поисканата административна услуга за издаването на скица не се доказва право на собственост, нито се решава спор за материално право, но без издаването й процедурата за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка не може да започне. Поради това моли съда да уважи подадената от името на доверителката му жалба.  

Кметът на община Дългопол – ответник по делото, редовно призован, не се явява и не се представлява в заседанието. От пълномощника му адвокат Х. Я. са подадени писмени молби с. д. № 8610/01.06.2022 г. и с. д. № 9335/14.06.2022 г., с които жалбата се оспорва като неоснователна по съображения, че към заявлението не е представено удостоверение за наличието на започнало производство по чл. 587 ГПК или други доказателства, които да послужат като основание за издаване на скицата относно имот, за който няма данни заявителката да е негов собственик или титуляр на ограничени вещни права. Моли при отхвърляне на жалбата в полза на община Дългопол да се присъдят разноски във връзка с воденето на съдебното производство като същевременно предявява искане за редуциране на размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на жалбоподателката, в случай, че надвишава нормативно установения минимум по Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на производството: Образувано е пред родово и местно компетентния съд въз основа на предявена в преклузивния срок по чл. 149 ал. 2 АПК жалба на процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на съдебен контрол ИАА по чл. 21 ал. 3 предл. последно АПК.

Относно наличието на мълчалив отказ и спазването на срока за оспорване по чл. 149 ал. 2 АПК решаващият съд съобрази следното:

Мълчалив отказ има, когато за административния орган е налице задължение да се произнесе по отправено до него искане, но в законоустановения срок не стори това. В този смисъл чл. 58 ал. 1 АПК изрично сочи, че непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът. В случая кметът на община Дългопол е бил длъжен да се произнесе по отправеното до него искане за издаване на скица, представляващо по естеството си искане за извършване на административна услуга по смисъла на § 1 т. 2 б. „а“ ЗАдм. Съгласно § 8 от ПЗР на АПК правилата за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършване на административни услуги, както и при обжалване на отказите /мълчаливи или изрични/ за извършването им, освен ако в специален закон не е предвидено друго. В същата връзка следва да се съобрази, че даденото с чл. 21 ал. 3 АПК легално дефиниране за индивидуален административен акт включва в предметния си обхват и извършването на административните услуги по издаване на скици за недвижимите имоти. Със заявление вх. № 9400-1175/13.04.2022 г. административната услуга е поискана като обикновена, което ще рече, че спрямо нея е приложим стандартно установеният срок по чл. 57 ал. 2 АПК за издаването на акта до 7 дни от датата на започване на производството, която по смисъла на чл. 25 ал. 1 АПК е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, при който е подадено. Приложено към случая, това означава, че кметът на община Дългопол, явяващ се компетентен административен орган по смисъла на чл. 23 ал. 1 АПК, е следвало да извърши поисканата на 13.04.2022 г. административна услуга в срок до 20.04.2022 г. включително /работен ден/. Като не е сторил това, кметът на община Дългопол е формирал, считано от 21.04.2022 г. мълчалив отказ по заявлението. Съгласно чл. 149 ал. 2 АПК от тази дата започва да тече преклузивният едномесечен срок за оспорване на мълчаливия отказ, който при това положение изтича на 23.05.2022 г. /тъй като 21.05.2022 г. и 22.05.2022 г. са почивни дни – събота и неделя/. Подадената при това положение на 04.05.2022 г. жалба срещу мълчаливия отказ е в рамките на срока за оспорване.

По основателността на жалбата съдът  прие за установено следното:

С подадено до кмета на община Дългопол заявление вх. № 9400-1175/13.04.2022 г. жалбоподателката Р.Р.Х., действаща чрез пълномощника си адвокат Х.Г., е поискала да й се издаде скица за недвижим имот в с. Дебелец, община Дългопол, обл. Варна, съставляващ УПИ VІ, кв. 10 по плана на селото, като е посочила, че скицата й е необходима за „сдобиване на документ за собственост по чл. 587 ГПК“. Към заявлението са приложени следните документи: 1/ пълномощно на адвокат Х.Г., с което Р.Р.Х. го е упълномощила да я представлява пред община Дългопол във връзка с извършването на административни услуги за имот в с. Дебелец, община Дългопол, обл. Варна, съставляващ УПИ VІ, кв. 10 по плана на селото, включително и да заяви издаването на скица за имота; 2/ приходна квитанция № 11530/13.04.2022 г. за заплатена по сметка на община Дългопол такса от 30 лв. за издаването на скица по заявление вх. № 9400-1175.    

Според данните по представената от административния орган с молба с.д. № 8610/01.06.2022 г. административна преписка първото и единствено административнопроизводствено действие, което е предприето във връзка със заявлението, е след подаването на 04.05.2022 г. на жалбата до съда като с писмо изх. № 9400-1175(3) от 05.05.2022 г. кметът на община Дългопол е уведомил областния управител на област с административен център Варна за постъпилото искане, предоставяйки му възможност в срока по чл. 34 ал. 3 АПК да изрази становище по него, предвид факта, че за УПИ VІ, кв. 10 по плана на село Дебелец има съставен акт за държавна собственост № 68/20.03.1980 г.

Няма данни писмото да е получено в Областна управа – Варна, нито по преписката да са постъпили възражения от областния управител срещу подаденото заявление за издаване на скица.  

 Възприетата въз основа на доказателствения материал по делото фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно чл. 170 ал. 2 АПК, когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице предпоставките за издаването му. При наличието, както в случая, на мълчалив отказ на административния орган по подаденото до него заявление съдът следва да изхожда от предполагаемите основания на отказа, за да се произнесе по неговата законосъобразност.    

За удовлетворяване на отправеното до кмета на община Дългопол искане за извършването на административна услуга по смисъла на пар. 1 т. 2 б. „а” ДР ЗАдм са необходими единствено наличието на установен пред административния орган правен интерес на заявителката от издаването на документа, както и имотът, за който е поискана скицата, да е индивидуализиран в достатъчна степен, така че за административния орган да не съществува пречка да я издаде. В случая и двете условия са налице, тъй като в заявлението посоченият като УПИ VІ в кв. 10 по плана на с. Дебелец – община Дългопол недвижим имот е индивидуализиран в достатъчна степен, така че да не съществува съмнение или обективна невъзможност скицата за него да бъде издадена като се има предвид, че както кадастралните, така и регулационните планове се съхраняват и поддържат в актуално състояние от общинската администрация. В заявлението изрично е посочено, че скицата е необходима на заявителката за снабдяване с документ за собственост по обстоятелствена проверка в охранително производство по чл. 587 ГПК. Скицата за имот представлява извадка от одобрен и действащ за него план, поради което представянето й в нотариалното производство по чл. 587 ал. 2 ГПК е необходима и задължителна предпоставка, за да издаде нотариусът, когато са налице и останалите предпоставки за това, липсващия на лицето документ за собственост, което очертава и правния интерес на заявителката от поисканата административна услуга.

Относно компетентността на кмета на община Дългопол да издаде скицата следва да се има предвид следната нормативна уредба: Съгласно § 4 ал. 1 т. 1 ПЗР ЗКИР до одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри скиците на недвижимите имоти се издават по досегашния ред. На основание § 4 ал. 4 ПЗР ЗКИР след одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри дейностите на общинската администрация по поддържане на кадастралните планове и по издаване на скици от тях за съответното землище се прекратяват. Аналогична уредба на въпроса се съдържа и в приетата на основание чл. 31 ЗКИР и действаща понастоящем Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ, която в § 4 ал. 1 на ПЗР изрично регламентира, че до одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри за съответната територия кадастралните планове и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените ЗЕКНРБ и ЗТСУ и § 6 от ПЗР от Наредба № 14 от 2001 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (ДВ, бр. 71 от 2001 г.) и по реда на § 40 ПЗРЗИДЗКИР (ДВ, бр. 36 от 2004 г.), се поддържат в актуално състояние от общинската администрация, като в тях се отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, засягащи съдържанието на кадастралния план, включително и в случаите на § 8. Скиците на недвижимите имоти се изработват по образец, одобрен от изпълнителния директор на АГКК.

От тези разпоредби с основание може да се заключи, че при отсъствието на одобрена кадастрална карта за съответната територия издаването на скици за обхванатите от територията недвижими поземлени имоти е в компетенциите на кмета на съответната община. След този момент компетентността по предоставянето на услуги по издаване на официални документи въз основа на записванията по КККР принадлежи на АГКК, на основание чл. 7 ал. 1 т. 5 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. на МРРБ, като съгласно чл. 7 ал. 3 условията за изпълнение на услугите по ал. 1, т. 5 са регламентирани в Приложение № 2 на наредбата. При наличието на одобрена кадастрална карта за съответната територия общинската администрация запазва компетенциите си за издаването на скици за поземлените имоти единствено в хипотезата на чл. 32 вр. чл. 33 т. 1 от Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. на МРРБ. С чл. 32 ал. 1 от наредбата е регламентирана възможност за общинските администрации да подпомагат службите по геодезия, картография и кадастър при административното обслужване с кадастрална информация за територии с одобрена кадастрална карта и кадастрални регистри при условия, определени със споразумение, подписано от изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и кмета на съответната община. В обема на извършваните от общинските администрации услуги при така зададените в чл. 32 условия изрично с чл. 33 т. 1 е включено и издаването на скици за поземлените имоти.

По делото няма данни за територията на с. Дебелец – община Дългопол, в която попада процесният имот, да има одобрена и влязла в сила кадастрална карта. В случая с подадените по делото молби с. д. № 8610/01.06.2022 г. и с. д. № 9335/14.06.2022 г. пълномощникът на ответника изобщо не е поставил под съмнение компетентността на общинската администрация в лицето на кмета на община Дългопол за издаването на скица за процесния имот, от което като се има предвид начинът, по който е индивидуализиран той /не с кадастрален идентификатор, а с номер на УПИ/, с основание може да се заключи, че в случая е приложима уредбата по § 4 ал. 1 т. 1 ПЗР ЗКИР, респективно на § 4 ал. 1 от ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ. Следва да се отбележи обаче, че дори при отпаднала компетентност на кмета за издаването на скица /при наличието на хипотезата на § 4 ал. 4 ПЗР ЗКИР/, това не би довело до постановяването на отказ по заявлението, а след като то вече е прието и входирано в общината, ще обуслови задължението му по чл. 31 ал. 2 АПК, според който когато органът, започнал производството, установи, че индивидуалният административен акт трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството.

Двукартно посоченото в молби с. д. № 8610/01.06.2022 г. и с. д. № 9335/14.06.2022 г. основание на административния орган да откаже извършването на административната услуга е сведено единствено до факта, че към заявлението за издаването на скица не е представено удостоверение за наличието на започнало производство по чл. 587 ГПК и че няма данни заявителката да е собственик на имота или титуляр на ограничени вещни права.

 В производството по издаване на скицата административният орган не разполага с компетентност да извършва преценка за наличието на предпоставките за снабдяване на заявителката с нотариален акт по чл. 587 ал. 2 ГПК, тъй като единствено нотариусът е компетентен да прецени придобила ли е тя правото на собственост върху имота на основание твърдяната изтекла придобивна давност. За целта обаче е необходимо в производството по чл. 587 ГПК имотът да бъде индивидуализиран посредством издадената за него актуална скица по действащия план, в което се изразява и задължението на административния орган. Фактът, че заявителката не е представила документи, с които да докаже твърдението си, че скицата й е нужна в охранително производство по чл. 587 ГПК не е пречка за удовлетворяване на искането, тъй като върху самия документ следва да се отбележи пред какъв орган и за каква цел следва да послужи, което е гаранция, че няма да бъде използван за други цели.

Дори, когато съществуват данни трето лице да разполага с титул за собственост върху имота, каквито индикации се съдържат в приложеното по преписката писмо изх. № 9400-1175(3) от 05.05.2022 г., административният орган отново е длъжен да извърши поисканата административна услуга като издаде скицата, която заявителката ще представи пред нотариуса в предстоящото производство по чл. 587 ГПК. В този случай върху скицата задължително се отбелязват наличните данните за собственика на имота и за придобивното основание на правото му, което изрично следва от посоченото в т. 12 на Таблица № 1 към Приложение № 2 на Наредба № РД-02-20-4/11.10.2016 г. на МРРБ, към утвърдения в която образец за издаване на скицата препраща § 4 ал. 1 изр. последно на ПЗР на Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г. на МРРБ. Това обаче не обуславя качеството на заинтересувано лице на известния собственик на имота в производството по извършване на административната услуга по § 1 т. 2 б. „а” ДР ЗАдм, тъй като издаването на скицата само по себе си не води нито до придобиване на вещни права на заявителя върху имота, до който тя се отнася, нито до отричането на чуждите вещни права върху него. Конкуренцията на права ще настъпи единствено в случай, че нотариусът извърши позитивна преценка на основателността на искането за снабдяване на лицето с липсващия  му документ за собственост и издаде нотариалния акт по чл. 587 ал. 3 вр. ал. 2 ГПК, който обаче се ползва с оборима доказателствена сила, предвид установената с чл. 537 ал. 2 ГПК процесуална възможност за засегнатите от издаването му трети лица да докажат по исков ред, че титулярът по нотариалния акт не е собственик на имота. В този случай при уважаване на иска издаденият нотариален акт се отменя или изменя. Предвидената в процесуалния закон възможност за защита на правата на засегнатите от нотариалния акт по 587 ал. 3 ГПК трети лица е допълнителен аргумент в подкрепа на задължението на административния орган да издаде поисканата от заявителя скица, дори когато установи, че за имота са налице данни за съществуващи вещни права на други лица. Поради това като се е позовал на този аргумент пред съда, за да обоснове мълчаливия си отказ за издаване на скицата, административният орган единствено е потвърдил, че е упражнил превратно властта си, изземвайки присъщите на нотариуса компетенции за преценка придобил ли е заявителят правото на собственост върху имота на основание твърдяното от него давностно владение.

Поради това обжалваният по делото мълчалив отказ следва да бъде отменен като на основание чл. 173 ал. 3 и чл. 174 АПК преписката следва да бъде върната на административния орган за издаването на поискания документ в седемдневен срок от връщането й.

При този изход на спора е основателно съгласно чл. 143 ал. 1 АПК  направеното от жалбоподателката искане за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи 10 лв. заплатена държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение от 900 лв. съгласно приложения на л. 7 от делото договор за правна защита и съдействие. То обаче, предвид направеното относно  размера му възражение за прекомерност от насрещната страна, както и предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото, което е приключило само в едно заседание без извършването от страните на някакви по-сложи процесуални действия, следва да бъде редуцирано до нормативно установения минимум от 500 лв. по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет.

Воден от изложеното, съдът

 

                                    Р   Е   Ш  И

 

ОТМЕНЯ по жалба на Р.Р.Х. мълчаливия отказ на кмета на община Дългопол по подадено от жалбоподателката заявление вх. № 9400-1175/13.04.2022 г. за издаване на скица за недвижим имот в с. Дебелец, община Дългопол, обл. Варна, съставляващ УПИ VІ в кв. 10 по плана на с. Дебелец.

ВРЪЩА ЗА НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ на кмета на община Дългопол административната преписка по заявление вх. № 9400-1175/13.04.2022 г.  при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението, като му ОПРЕДЕЛЯ седемдневен срок за извършване на поисканата със заявлението административна услуга, започващ да тече от момента на връщане на преписката в община Дългопол.

ОСЪЖДА община Дългопол да заплати на Р.Р.Х., ЕГН **********, направените по делото съдебни разноски в общ размер на 510 /петстотин и десет/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

 

СЪДИЯ: