РЕШЕНИЕ
№ 2344
гр. София, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110210689 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление в гр. С, ж.к. „Н, бл., вх. „“, ет. , ап.,
представлявано от управителя си Р Б чрез упълномощения процесуален
представител – адв. К. А. от Адвокатска колегия – гр. Х срещу електронен
фиш (ЕФ) № ********** от 29.04.2021 г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500.00 лв. за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във
връзка с чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.
В подадената жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения електронен фиш, като съображенията за това са свързани с
твърдения за издаването му в противоречие с материалноправните норми, при
1
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
разрез с целта на закона. Оспорен е процесуалният ред за съставяне на ЕФ,
като се застъпва становище за недопустимост на издаването на електронен
фиш при нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. На следващо място фишът не
съответствал на формалните изисквания за своята законосъобразност,
доколкото не бил издаден по утвърдения от УС на АПИ образец, действащ
към датата на извършване на деянието. Последното от своя страна намирало
отражение в неспазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН, които
започвали да текат от датата на заснемането с техническото средство.
Релевирани са възражения още и срещу материалноправната
законосъобразност на електронния фиш, която представителят на въззивника
по неясни причини асоциира с неналичие на задължителни реквизити от
императивно изискуемото му съдържание, сред които посочване на неговия
издател, мястото на извършване на нарушението и конкретното изпълнително
деяние, чрез което е било осъществено. Оспорени са още функционалната и
местната компетентност на органа, съставил атакувания ЕФ.
Административното обвинение не било доказано по безспорен начин, тъй
като не било подкрепено със съответните доказателства. Възразява се също и
срещу начислената такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП, чийто размер бил определен
при несъответствие с изискванията за това. По отношение на използваното за
установяване и заснемане на нарушението техническо средство
жалбоподателят сочи, че за същото не били представени никакви
доказателства за преминати технически проверки, за сертифицирането му и за
законосъобразното му въвеждане в експлоатация, което будело съмнение за
неговата изправност. Позовава се още и на несъответствие между словесното
описание на процесното нарушение и посочената за нарушена правна норма.
От друга страна жалбоподателят имал сключен абонаментен договор с
„Интелигентни трафик системи“ АД, по силата на който последното му
предоставяло бордови условия и му подсигурявало заплащането на
съответните тол такси директно на Агенция „Пътна инфраструктура“. Нещо
повече, за същия ден санкционираното дружество е било заплатило тол такси
за процесното превозно средство, което индикирало недоказаност на
административното обвинение. В допълнение към всичко гореизложено са
наведени доводи за опороченост на развилото се производство вследствие
несъобразяване с европейските източници на правото и по-конкретно –
2
произтичащото от практиката на европейските правораздавателни
юрисдикции изискване в случай на недекларирана пътна такса, преди
предприемане на принудителни мерки, да се предлага на нарушителя
възможност за отстраняване на нередовността. На последно място в
изложението се застъпва виждане за наличие на хипотезата на маловажен
случай на административно нарушение, тъй като от деянието не били
произтекли никакви вредни последици и било налице своевременно
извършено заплащане на дължимите пътни такси.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се
представлява от преупълномощения си защитник – адв. Й. Л.. Последната
поддържа молбата за отмяна на атакувания електронен фиш при споделяне на
наведените с жалбата доводи. Моли за присъждане на разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 720.00 лв. с ДДС, за
чието изплащане на по-късен етап са представени писмени доказателства
ведно със списък с разноски и договор за правна помощ.
Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява се от юрк. Д, който пледира за оставяне на
жалбата без уважение, респективно – за потвърждаване на електронния фиш.
Пред съда заявява, че от събраните доказателства несъмнено се установявало,
че към посочените дата и час за процесното превозно средство не били
представени данни за заплащане на ТОЛ такса. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна и
представя писмени бележки, съдържащи становище по същество на спора.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 29.04.2021 г. в 16:57 часа пътно превозно средство, представляващо
товарен автомобил марка „Рено“, модел „Мидлум“ с рег. № , категория МПС
N2, с идентификационен номер на превозното средство (VIN номер)
VF642EA000021019, с технически допустима максимална маса 7500 кг., брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без ремарке, се движил по път А-6
(автомагистрала „Европа“) в област София-град, като при пътния участък на
км. 50+427 в посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената
3
пътна мрежа, било установено, че посоченото по-горе МПС се е движило по
него без да е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона
за пътищата. Нарушението е установено посредством устройство от тол
секция № 10182, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на МПС, вследствие на което било установено, че собственик на
заснетото превозно средство е дружеството „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД с ЕИК
със законен представител Р Д Б. Поради това на юридическото лице бил
съставен процесният електронен фиш № ********** с който на основание чл.
187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв.
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени доказателства – ЕФ №
********** от 29.04.2021 г.; пълномощни за процесуално представителство,
свидетелство за регистрация на МПС част I, договор с предплатен баланс №
641 от 20.02.2022 г. между „Интелигентни трафик системи“ АД и „ТАРО С
ТРАНС“ ЕООД, заявка за авансово плащане на пътни такси №
100940/21.02.2020 г., справка за такси по договора, генерирана на 01.08.2022
г., заповед на управителя на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД, договор за правна
помощ от 02.09.2022 г., известие за доставяне на препоръчана пратка,
справки-извлечения за нарушения от информационната система на TollPass,
извадка от електронната система по чл. 10, ал. 1 от ЗП относно декларирани
тол данни в деня на установеното нарушение, протокол № 28765/21 на
Управителния съвет на АПИ за утвърждаване на образци на ЕФ, Заповед №
РД-11-983/13.09.2021 г. и Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на
УС на АПИ за утвърждаване на образци на ЕФ, Сертификат за контрол №
0832/13.01.2020 г. на „ЕЛКИП-КОНТРОЛ“, Протокол за установяване
годността на приемане на изграждането, доставката и монтажа на
стационарна контролна точка № 1018 от 15.08.2019 г., Протокол за
установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа
на система за определяне на теглото на преминаващите ППС в движение,
4
справка-извлечение от системата на АПИ за обработка на установени
нарушения, писмено уведомление от директора на Областно пътно
управление - София във връзка с изпълнението на проект за модернизация на
път I-8, доклад от директора на Областно пътно управление – София във
връзка с местоположението на км. 50+427 от път А-6 (автомагистрала
„Европа“), разрешение № РСПП-407/26.11.2019 г. на АПИ за специално
ползване на пътищата чрез временно ползване на части от пътното платно и
на земи в обхвата на пътя, списък с разноски и счетоводни документи,
удостоверяващи изплащането на адвокатски хонорар, както и наличните
веществени доказателства – снимков материал, генериран посредством
привеждането в действие на техническо устройство № 10182, част от
електронната система за събиране на пътни такси.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднозначни, допълващи се и способстващи за установяване на обективната
истина по делото. Единствените фрагменти от доказателствените материали,
които подлежат на самостоятелно разглеждане по аргумент от чл. 305, ал. 3,
изр. 2 във връзка с чл. 84, ал. 1 от ЗАНН, са писмените доказателствени
средства, представени от спорещите страни и по съществото си
представляващи писмени становища, изходящи от инж. Р С – директор на
Областно пътно управление – гр. София. Същите касаят спорния въпрос по
физическото съществуване на пътен участък, съответстващ на посочения в
електронния фиш, като колизията между противоречащите си и насрещни
виждания следва да бъде разрешена в полза на представения по делото доклад
с изх. № 66-08-237/17.02.2023 г. Становището си за това настоящият съдебен
състав мотивира както с актуалността на сведенията, които инж. Сачански е
декларирал в обсъждания доклад, така и с целенасочеността и конкретиката
на данните, които същият е декларирал по настоящото
административнонаказателно производство, а не на последно място и със
смисловата подкрепа и обоснованост, с които се ползва приложеното към
доклада разрешение за ползване на части от процесното пътно платно за
целите на изграждането на стационарна контролна единица на електронна
система за събиране на такси за ползване на републиканската пътна мрежа.
Възраженията на защитника на жалбоподателя досежно представените
5
по делото с придружително писмо с вх. № 261257/28.11.2022 г. по описа на
СРС писмени доказателства съдът намира за напълно несъстоятелни. Същите
бяха представени от субекта, към когото беше насочено доказателственото
искане, отправено с жалбата, и в този смисъл удовлетворяват последното в
пълнота. Доказателствата са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на релевантната фактическа обстановка, поради
което съдът им дава вяра и ги ползва при изграждане на правните си изводи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при частично споделяне на релевираните в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради като той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени като л. 38-41 по
делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни такси
данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба: „Контролните
органи могат да извършват справки в електронната система за събиране на
6
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея
данни се считат за доказателства във връзка със следните обстоятелства:
мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за
липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на
заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 29.04.2021 г. в 16:57 часа товарен автомобил марка „Рено“,
модел „Мидлум“ с рег. № , категория МПС N2, с технически допустима
максимална маса 7500 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 4, без
ремарке, се движил по път А-6 (автомагистрала „Европа“), като пътният
участък при км. 50+427 в посока намаляващ километър е включен в обхвата
на националната платената пътна мрежа. От снимките, генерирани
посредством устройство № 10182 – част от електронната система за събиране
на пътни такси, както и от справката за нарушения, обективно се установява,
че горепосоченото превозно средство се е движило в рамките на процесния
пътен участък без да е разполагал със заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от Закона за пътищата.
Противно на възражението на жалбоподателя, електронният фиш за
установяване на нарушение чрез електронна система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП, е издаден по образец, утвърден по силата на
Заповед № РД-11-4/23.01.2020 г. на председателя на Управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“. Несъстоятелни са релевираните от страна
на санкционираното лице твърдения за изтекла погасителна давност по чл. 34
от ЗАНН, тъй като по правната си природа електронният фиш съчетава в себе
си функциите както на АУАН, така и на НП, поради което за него сроковете
7
по чл. 34 от ЗАНН не намират приложение, а спрямо разглеждания институт
единственият относим срок е този на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3, вр.
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, който възлиза на четири години и половина и в случая
няма спор, че не е изтекъл. На следващо място, необосновано е позоваването
на отсъствие на задължителни реквизити от императивно изискуемото
съдържание на електронния фиш. Очевидно е присъствието на елемент от
обективната страна на нарушението, а именно – място на неговото
осъществяване, като в допълнение в хода на съдебното следствие бяха
установени и допълнителни сведения за конкретната локация от пътния
участък и принадлежността на последния към републиканската пътна мрежа.
Словесното описание на деянието съответства смислово на сочената за
нарушена правна норма, а предвид автоматизирания процес на генериране на
данните във фиша и двукратното споменаване на компетентния
административнонаказващ орган е немислимо да се твърди неяснота в
издателя му.
Въпреки горните разсъждения по посока законосъобразност и
процедурна издържаност на извънсъдебната фаза от процеса по ангажиране
отговорността на санкционираното лице, настоящият съдебен състав все пак
намира, че е било допуснато неотстранимо процесуално нарушение от
първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на
жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е
издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на
юридическо лице - собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП,
за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се
налага имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна
постановка е развита в разпоредбата на чл. 181ж, ал. 1 ЗДвП, която
регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП, когато
нарушението е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал.
3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
8
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо.
Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно съдържание -
първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е
дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато втората
санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на
диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по
аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред – със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът
приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от
ЗДвП, вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са
накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени
и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на
възражение и евентуално – оспорване на фактическите констатации на
контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е
бил издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато
съществено процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че
да обезсмисли разглеждането на спора по същество.
С оглед изхода на производството претенцията на защитника на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателна. Като
9
съобрази основателността на възражението на представителя на въззиваемата
страна, както и приложимата към момента на изготвяне на договора за правна
защита и съдействие (респективно уговарянето и фактическото изплащане на
сумата, представляваща адвокатски хонорар) редакция на Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм. и
доп., обн. в ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г.), съдът намери, че делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност и не са налице основания
за присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в размер
над минималния такъв, регламентиран в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от
Наредбата, поради което подлежащият на изплащане адвокатски хонорар
следва да бъде определен в размер на 405 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д, ал. 1
и 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 29.04.2021 г. на Агенция
„Пътна Инфраструктура“, с който на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД с ЕИК на
основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500.00 лв.
за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП във връзка с чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна Агенция „Пътна инфраструктура“ да
заплати на „ТАРО С ТРАНС“ ЕООД с ЕИК сума в размер на 405.00 лв.
/четиристотин и пет лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-
гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на глава
XII от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10