РЕШЕНИЕ
№ 1417
гр. Горна Оряховица, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пламен М. Дойков
при участието на секретаря ПЕТЯ В. РАДНЕВА
като разгледа докладваното от Пламен М. Дойков Гражданско дело №
20254120102197 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството по делото образувано по исковата молба на В. А. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр. *****, ул. „***“ № 1 чрез адв. Л. П., АК ***, със
съдебен адрес: гр. ***, ул. ‚***“ № *** против „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****,
с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5.
Ищецът сочи, че е работил при ответника по трудово правоотношение
на длъжност „носач- товарач на стоки“. Със Заповед № 065/ 02.07.2025г. на
управителя на дружеството за констатирани системни нарушения нa трудовата
дисциплина – на 17.03.2025г., на 24.04.2025г. , както и с оглед непредставени
от ищеца писмени обяснения, било наложено наказание уволнение за това, че
И. нарушавал трудовата дисциплина, изразяваща се в неизпълнение на
възложената му работа и неуплътняване на работното време на 26.06.2025г.
Със Заповед № 066/ 02.07.2025г. на управителя на дружеството, на основание
чл. 330, ал. 2 , т. 6 от КТ във вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ , трудовото
правоотношение с ищеца било прекратено.
Ищецът В. И. оспорва двете издадени заповеди. Прави се искане за
тяхната отмяна, възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност и заплащане на сумата от 6600лева обезщетение по реда на чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 02.07.2025г. до 02.01.2026г. ,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска
до изплащане на вземането.
Ищецът излага съображения за отмяната на издадените заповеди.
На първо място се сочи, че лицето подписало заповедите не разполага с
работодателски правомощия. От актуалния дружествен договор от
1
28.05.2025г. било видно, че работодателят имал правомощия да сключва, но не
и да прекратява трудови договори.
Ищецът оспорва да е извършил вменените му със заповедта нарушения
на трудовата дисциплина. Не било посочено в какво се състои твърдяното
нарушение на трудовата дисциплина. Налице било изброяване на текстове по
КТ, без да е посочено кои задължения има предвид работодателя.
Изрично се заявява, че не са извършени нарушенията на трудовата
дисциплина – неизпълнение на възложената работа и неуплътняване на
работното време на 26.06.2025г.
Не били посочени времето и мястото на извършване на твърдените
нарушения. Не било конкретизирано изпълнителното деяние.
Издадената заповед нe изпълнявала и изискванията на чл. 195, ал. 1 от
КТ – нямало сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано
с обективните и субективните му признаци, кога е извършено нарушението,
вида на наказанието и правното основание.
Ищецът заявява, че не е бил уведомен, че срещу него има образувано и
водено дисциплинарно производство по смисъла на КТ.
Претендира се , че дори да се приеме, че има извършени нарушения, то
същите нямали нужната тежест за квалифицирането им като нарушения на
трудовата дисциплина и за налагане на наказание.
Ищецът иска постановяване на решение, с което да бъдат отменени
Заповед № 065/ 02.07.2025г. и Заповед № 066/ 02.07.2025г., издадени от
управителя на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
„Иван Момчилов“ № 5. Прави се искане И. да бъде възстановен на заеманата
преди това длъжност „носа, товарач на стоки“ при ответника и да му бъде
заплатена сумата от 6600лева обезщетение по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр.
чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 02.07.2025г. до 02.01.2026г. , ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до
изплащане на вземането. Представени са писмени доказателства. Правят се
доказателствени искания.
Ответникът „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица,
ул. „Иван Момчилов“ № 5, представлявано от управителя С.А., депозира
писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез адв. М. Н., АК ***, със съдебен
адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***.
Ответната страна намира исковата молба за допустима, но за
неоснователна.
Не се спори, че между ищеца и ответник е било налице трудово
правоотношение , по което В. И. е заемал посочената длъжност. Не се спори
също, че със Заповед № 065/ 02.07.2025г. и Заповед № 066/ 02.07.2025г.,
издадени от управителя на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна
Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5 на И. е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото правоотношение.
Ответникът твърди и сочи доказателства, че посочения управител е
вписан в ТРРЮЛНЦ , като видно от дружествения договор е избран за срок от
пет години. Управител на дружеството от учредяването му е С.А.. Изборът й
за управител бил обективиран в протокол от ОС от 26.04.2024г. , след което на
същата дата е сключен договор за управление. В него били посочени
правомощията на управителя.
2
На следващо място се сочи, че е изпълнено задължението по чл. 193, ал.
1 от КТ. Ищецът, в рамките на определения му срок, не бил депозирал
писмени обяснения. И. отказал да получи и заповедите, което било
удостоверено с подписите на двама свидетели.
Ответникът претендира, че заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание има необходимото съдържание, определено по чл. 195, ал. 1 от КТ.
В нея били посочени конкретната дата, на която се твърди, че са извършени
нарушенията, описани са обстоятелствата, при които били извършени
претендираните нарушения, както и в какво са се изразили те. Посочени били
и законовите текстове, под които счита, че се подвеждат описаните
нарушения.
Сочи се, че работодателят бил уведомен за нарушението на 26.06.2025г.,
за което имало докладна записка. Тогава са открити и процесните нарушения,
като към датата на издаване на заповедта не е изтекъл срока по чл. 194, ал. 1
от КТ.
Твърди се , че ищецът В. И. е допуснал неуплътняване на работното
време , съгласно чл. 126, т. 3 от КТ. Наред с това било установено и
неизпълнение на задължението за изпълнение на трудовите задължения.
При налагане на наказанието били съобразени и предишните нарушения
на И. в рамките на една календарна година. Ответникът твърди, че е имало
предишни нарушения на трудовата дисциплина, което сочело системност на
нарушенията. Това сочело за наличие на умисъл, както и обуславяло по –
тежко наказание.
Прави се искане за отхвърляне на исковете. Ответната страна е
представила писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
Претендират се разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, чл.
344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 от КТ вр. чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД.
В съдебно заседания ищецът В. А. И. не се явява, представлява се от адв.
Л. П., АК ***. Исковата молба се поддържа, правят се доказателствени
искания. С молба по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът е изменил исковата
си претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като
претендира ответникът да му заплати сумата в размер на 9592.22лева.
Ответникът „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица,
ул. „Иван Момчилов“ № 5 се представлява от адв. М. Николова, АК Велико
Търново. Прави се искане за отхвърляне на исковата молба и присъждане на
разноски.
От събраните доказателства се установи следното.
По делото се установи, а и не се спори от страните, че между ищеца и
ответника е било налице трудово правоотношение, възникнало в Трудов
договор № 36/ 05.10.2018г. С посочения договор В. А. И. е приел да изпълнява
длъжността „работник, сладкарско производство“ с код по НКП 75121021. Не
се спори също, че при сключване на договора работникът е бил запознат с
длъжностната характеристика за заеманата длъжност, която му е била връчена
на 05.10.2018г. С последващи споразумения от 2019г., 2020г., 2021г., 2022г. ,
трудовият договор е бил изменян. Със споразумение № 234/ 29.11.2022г.
трудовият договор е изменен като И. е приел да изпълнява длъжността „носач
3
– товарач, стоки“ с код по НКП 93330002, вместо досега заеманата длъжност
„работник, сладкарско производство“. След сключване на споразумението на
И. е връчено копие на длъжностната характеристика, с която ищецът се е
запознал на 29.11.2022г. Последвали са допълнителни споразумение от 2023г.,
2024г. и 2025г., с които е бил изменен размерът на работната заплата на И.
Няма спор и за това, че със Заповед № 65/ 02.07.2025г. на В. А. И. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, като със Заповед № 66/
02.07.2025г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал.
2, т. 6 от КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. В първата заповед е посочено, че
работодателят е констатирал системни нарушения на трудовата дисциплина –
чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Посочено е, че със Заповед № 27/ 17.03.2025г. на
управителя на дружеството, за неявяване на работа на 17.03.2025г. на И. е
наложено наказание „забележка“. Със Заповед № 45/ 30.04.2025г. на
управителя на дружеството е наложено наказание „предупреждение за
уволнение“ за преждевременно напускане на работата и неуплътняване на
работното време. По настоящото производство заповедта се мотивира с това,
че на 26.06.2025г. И. е нарушил отново трудовата дисциплина, изразяващо се в
неизпълнение на възложената работа и неуплътняване на работното време.
Това е квалифицирано като нарушение по чл. 187, ал.1, т. 1, предл. последно и
т. 3 от КТ. В заповедта се сочи, че на работника са поискани обяснения на
основание чл. 193 от КТ, като И. бил отказал да получи искане изх. № 37/
26.06.2025г. , което било удостоверено от двама свидетели. На И. бил
предоставен срок да даде обяснения до 28.06.2025г., като писмени или устни
такива не били дадени, както до изтичане на срока, така и след него и преди
връчване на заповедта.
В заповедта се сочи, че е налице грубо неизпълнение на трудовите
задължения , съгласно трудовия договор и длъжностната характеристика.
Сочи се, че това поведение за работника било приемливо и не е укоримо,
липсвала самокритичност, взето било предвид отношението и държането на
И. при поискване на обяснения.
Работодателят е счел, че нарушението на трудовата дисциплина не е
маловажно. Извършените нарушения водели до тежки последици за
работодателя. Налице била системност при нарушаване на трудовата
дисциплина, като отново са посочени двете предишни заповеди за налагане на
дисциплинарни наказания.
В заповедта се сочи, че нарушението е констатирано на 26.06.2025г.,
извършено било виновно и умишлено и отново се сочи, че е налице
системност, с оглед предходните нарушения и наказания.
В заповедта се твърди, че при определяне на дисциплинарното
наказание е съобразена не само тежестта на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено , но и поведението на работника. И. не желаел да
промени поведението си и намирал оправдания за него.
Оспорените заповеди са връчени на В. И. при негов отказ да ги получи.
По делото е допусната и изготвена ССчЕ от вещото лице И. Я. Д..
Заключението на вещото лице сочи, че при БТВ за м. май 2025г. в размер на
1597.60лева , размерът на следващото му се обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3
от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 02.07.2025г. до 02.01.2026г. е в
размер на 9592.22лева. Съответно до датата на последното заседание по
делото ( 20.10.2025г.), в което е представено заключението, сумата е
4
определена в размер на 5695.79лева.
С молба по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК ищецът е изменил исковата си
претенция по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като
претендира ответникът да му заплати сумата в размер на 9592.22лева.
По делото са разпитани свидетелите Г.И.В., гр. *** и Е.В.Д., служители
на ответника.
В. сочи, че ищецът е бил общ работник в дружеството. Между двамата
ежедневно имало контакти, като И. осигурявал материали и продукти за
смяната, за да функционира работата й нормално. В. твърди, че И. системно
не идвал на работа в понеделниците, като оправданието му било, че се е
почерпил. В рамките на четири седмици, три пъти не се явил на работа, като
се обаждал десет минути преди работния ден, за да каже, че не му е добре.
Отсъствията били оформяни като неплатен отпуск.
Свидетелят сочи, че работното време е от 08:30часа до 16:30часа. В.
сочи, че И. бил предупреден с уволнение, понеже не си свършвал работата, а я
оставял на колегата си да я върши. В. проверявал действията на И. на
камерите в дружеството. Последната ситуация била, когато 24 минути преди
края на работния ден , И. заявил, че няма да свърши каквото е нужно, защото
нямал време. Конкретно трябвало готовата продукция да бъде смъкната в
склада и да се изчистел възвратимия и невъзвратимия брак.
Конкретно на 26.06.2025г., в 21:36часа, И. бил втора смяна, като показал
на В. часа и му заявил, че няма да свърши това, което трябва. Смяната
свършвала в 22:00часа. Конкретно И. следвало да смъкне готовата продукция
в склада, излишните от производството кутии и кашони също да се отнесат
там, както и това да се направи с възвратимия и невъзвратимия брак. И.
демонстративно отишъл в стаята за почивка , като в 22:10часа В. вършел
неговата работа , а ищецът си заминал. Свидетелят сочи, че не е участвал в
производството по искане на обяснения и връчване на заповедта за уволнение.
Свидетелката Д. сочи, че работи в „Личен състав“ на дружеството, като
контакти с работниците има , когато те представят болнични листи или искат
да им бъде разрешена отпуска. Д. заявява, че е връчила на ищеца писмо –
искане за даване на обяснения, но И. отказал. Д. сочи, че И. категорично
отказал да получи каквото и да е от администрацията на дружеството.
Свидетелката сочи, че И. отказал да получи и издадените заповеди, като
свидетели на това станали други служители на дружеството. Д. обяснила на И.
причината да бъде освободен дисциплинарно. Свидетелката сочи, че
заповедите били подписани от господин А.
По делото е назначена и допусната съдебно графическа експертиза.
Заключението на вещото лице Т. Л. М. сочи, че и в двете оспорени и заповеди
- № 0065/ 02.07.2025г. и № 066/ 02.07.2025г., подписите срещу „ръководител“
и „управител“ не са положени от С.А.Д., ЕГН **********. Същата , видно от
представените писмени доказателства, е вписана като управител на ответното
търговското дружество „Ден и нощ“ ООД.
Настоящият състав намира предявените искови претенции за
основателни по следните съображения.
По делото се установи, че управител на ответното търговско дружество е
С.А.Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, бул. „***“ № ***. Същата е вписана
в това й качество в Търговския регистър. В оспорените Заповед № 065/
02.07.2025г. и Заповед № 066/ 02.07.2025г., издадени от „Ден и нощ“ ООД,
5
ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, е
посочено, че същите са подписани от управителя на дружеството, съотв.
работодател – С.А.. От изготвената съдебно графическа експертиза се
установи, че и двете заповеди не са подписани от А. По делото не се сочи и
няма доказателства за това управителят на дружеството надлежно да е
делегирал работодателска правоспособност по реда на чл. 192, ал. 1 КТ.
Съгласно Тълкувателно решение № 6/ 11.01.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/
2012г. , ОСГК е допустимо делегиране на работодателска правоспособност
чрез упълномощаване при прекратяване на трудово правоотношение, извън
случаите на налагане на дисциплинарни наказания по чл. 192, ал. 1 КТ. В
посочената разпоредба на чл. 192, ал. 1 от КТ е указано, че дисциплинарните
наказания се налагат от работодателя или от определено от него длъжностно
лице с ръководни функции или от друг орган, оправомощен със закон. В
случая се установи, че заповедите не са подписани от управителя на
дружеството, а от страна на ответника не се посочи С.А. да е възложила на
друг субект да подпише процесните заповеди. В Решение № 320/ 28.10.2011г.
на ВКС по гр.д. № 1818/ 2010г., III г.о., е посочено, че „упражняване
правомощията на работодателя по трудовия договор, с оглед специфичния му
характер като правна връзка, е въпрос на законосъобразност по прилагането
на всяко конкретно предвидено прекратително основание, затова, когато се
делегира работодателска правоспособност, тя следва да бъде в рамките на
нормативно изведените за това условия в чл. 61, ал. 1 КТ и чл. 192, ал. 1 КТ,
т.е. да бъде съобразена с ограниченото приложно поле на упълномощаването“.
По делото се установи, че заповедите не са подписани от сочената за
управител А. и няма категорични данни, въпреки показанията на св. Е. Д.,
точно кое лице е подписало същите. В Решение № 346/ 23.07.2010г. на ВКС по
гр. д. № 468/ 2009г., IV г.о., е посочено , че „в тежест на работодателя е да
докаже, когато уволнението не е извършено от ръководителя, че то е
извършено от лице, разполагащо с работодателска власт, било то при
условията на заместване или по делегация при надлежно овластяване.“
Следва, при така установеното, искът да се уважи изцяло по отношение
исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. По всички тези съображения
настоящият състав намира исковите претенции за основателни само по това
съображение, без да е нужно по същество да обсъжда останалите доводи
свързани със съществото на спора между страните - в този смисъл Решение №
121/ 05.04.2022г. на Окръжен съд гр. София по в.гр.д. № 33/ 2022г.,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 50685/ 28.09.2022г.
на ВКС по гр.д. № 2213/ 2022г., IV г.о.
По отношение иска в правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във
вр. чл. 225, ал. 1 от КТ. В разпоредбата на чл. 225, ал.1 от КТ е уредено
субективното право на работника (служителя), който поради незаконно
уволнение е останал без работа, поради незаконното уволнение, да получи от
работодателя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение
за времето, през което е останал без работа, но не за повече от 6 месеца.
Правото на обезщетение възниква при наличието на три кумулативни
предпоставки: 1.Признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна
от съда или по почин на работодателя; 2.Наличие на подлежаща на
обезщетяване вреда; 3.Причинна връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа на работника (служителя), поради това уволнение.
Отговорността на работодателя по чл. 225, ал.1 от КТ е договорна. Тя се
поражда в рамките на едно конкретно трудово правоотношение и произтича от
6
незаконното му прекратяване с едностранно волеизявление на работодателя.
От значение е само наличието на трудово правоотношение, по силата на което
работникът (служителят) да е получавал трудово възнаграждение Ищецът с
молбата си заявява, че е останал без работа след уволнението, а ответната
страна не спори, че В. И. е започнал работа на друго място или по трудово
правоотношение с различно възнаграждение. Предявеният иск следва да се
уважи, като съобразно изчисленията на приетата и неоспорена ССчЕ, следва
да се присъди сумата в размер на 7359.38лева, като за горницата до
9592.22лева, искът следва да се отхвърли. Съобразно представените
изчисления на вещото лице, посочената сума е дължима до последното
заседание по делото на 19.11.2025г., като за периода от 20.11.2025г. до
02.01.2026г. и за сумата в размер на 2232.84лева претенцията следва да се
отхвърли като неоснователна. В тази връзка, според настоящия състав, се
установи, че след прекратяване на трудовото правоотношение В. И. не е
започнал работа при друг работодател. Извод за това може да се направи от
представеното копие на трудовата му книжка и представената регистрация в
Дирекция Бюро по труда. Следва да се има предвид, че съгласно § 22 от ПЗР
на ЗИДКТ ( ДВ бр. 85/ 2023г., в сила от 01.06.2025г.) трудовата книжка,
издадена преди влизането в сила на този закон, е официален удостоверителен
документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на
работника или служителя. В представеното копие не се установиха следващи
записвания за сключен трудов договор от ищеца.
Съдът счита, че при този изход на делото ответната страна „Ден и нощ“
ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5
следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на ищеца сторените
разноски за водене на делото. От страна на ищеца се сочи, че е заплатена
сумата в размер на 2300.00лева (две хиляди и триста лева) за адвокатски
хонорар за трите иска, като няма разграничение в сумите за всеки от исковете.
Следва съответно на тази сума да се присъди в полза на ищеца сумата от
2121.54лева ( две хиляди сто двадесет и един лева и петдесет и четири
стотинки).
Следва на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът да заплати на
ответника съответната част от направените разходи , съобразно отхвърлената
част от иска. Отвтеникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1000.00лева и за съдебно графическа експертиза в размер на
200.00лева. Ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 790.82лева
( седемстотин и деветдесет лева и осемдесет и две стотинки) разноски за
водене на производството, съответно на отхвърлената част от иска.
Следва, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът да заплати и
дължимите държавни такси върху уважените искове – два неоценими такива,
като определя обща държавна такса в размер на по 50.00лева за всеки или
общо 100.00лева, както и сумата от 294.38лева по предявения иск за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ или общо 394.38лева ( триста деветдесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки), както и сумата от 5.00лева ( пет
лева) за издаване на изпълнителен лист за събиране на посочените суми в
полза на бюджета на съда.
Следва ответникът да бъде осъден , на основание чл. 77 от ГПК , да
заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица и сумата в размер на
76.72лева ( седемдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки) за доплащане
възнаграждението на вещото лице. Въпреки дадените указания ответникът не
7
е заплатил в срок сумата от 100.00лева за доплащане възнаграждението на
вещото лице, като следва да бъде осъден за посочената сума, съобразно
уважената част от исковете, а останалата част от възнаграждението на вещото
лице от 23.28лева следва да се изплати от бюджета на съда на основание чл.
83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, на основание чл. 357, ал. 1 вр. чл. 344, ал.1, т. 1 от Кодекса на
труда, Заповед № 065/02.07.2025г. на управителя на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК
*****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, с която за
нарушения на чл. 187, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ на основание чл. 188, т. 3 във вр.
чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр.***, ул. „***“
№ *** е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, като
незаконосъобразна.
ПРИЗНАВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, за
НЕЗАКОННО уволнението на В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № *** от длъжността носач – товарач, стоки“ с код по НКП 93330002
при „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Момчилов“ № 5, извършено със Заповед № 066/02.07.2025г. на управителя на
„Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван
Момчилов“ № 5 и ОТМЕНЯ Заповед № 066/02.07.2025г. на „Ден и нощ“ ООД,
ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, като
незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда,
В. А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** на заеманата преди
уволнението длъжност от длъжността носач – товарач, стоки“ с код по НКП
93330002 при „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
„Иван Момчилов“ № 5.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса
на труда, „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул.
„Иван Момчилов“ № 5, представлявано от управителя С.А.Д., да заплати на В.
А. И., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** сумата от общо
7359.38лева (седем хиляди триста петдесет и девет лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща обезщетение за времето от 02.07.2025г. до
19.11.2025г., през което същият е останал без работа в резултат на
уволнението, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска –
22.08.2025г. до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля
претенцията за сумата от 2232.84лева ( две хиляди двеста тридесет и два лева
и осемдесет и четири стотинки) до пълния претендиран размер от 9592.22лева
( девет хиляди петстотин деветдесет и два лева и двадесет и две стотинки) и за
периода от 20.11.2025г. до 02.01.2026г., като неоснователна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ден и нощ“ ООД, ЕИК
*****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5,
представлявано от управителя С.А.Д., да заплати на В. А. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** сумата от 2121.54лева ( две
хиляди сто двадесет и един лева и петдесет и четири стотинки)
представляваща разноски за водене на производството.
8
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, В. А. И., ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ул. „***“ № *** да заплати на „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****,
с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, представлявано от
управителя С.А.Д., сумата от 790.82лева ( седемстотин и деветдесет лева и
осемдесет и две стотинки) разноски за водене на производството, съответно на
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „Ден и нощ“ ООД, ЕИК
*****, с адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5,
представлявано от управителя С.А.Д., да заплати на Районен съд гр. Горна
Оряховица сумата от 394.38лева (триста деветдесет и четири лева и тридесет и
осем стотинки) представляваща държавна такса върху уважените искове и
върху присъдената в полза на ищеца сума по иска по чл. 225, ал.1 от Кодекса
на труда, както и сумата от 5.00лева (пет лева) в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 от ГПК, „Ден и нощ“ ООД, ЕИК *****, с
адрес: гр. Горна Оряховица, ул. „Иван Момчилов“ № 5, представлявано от
управителя С.А.Д., да заплати по сметка на Районен съд гр. Горна Оряховица
сумата в размер на 76.72лева ( седемдесет и шест лева и седемдесет и две
стотинки) за съдебно графическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Велико
Търново, в двуседмичен срок от датата на обявяването му – 03.12.2025г.,
съобразно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
9