РЕШЕНИЕ
№ 923
гр. Плевен, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20224430101263 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство по чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „***“ АД *** /с предишно наименование
„*** АД ***/, в която се твърди, че ищцовото дружество се е намирало в
облигационни правоотношения с ответника *** от ***, които се регулират от
Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „***
АД. Твърди се, че тези условия са общоизвестни, публикувани са в редица
издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Твърди се, че съгласно
тях ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия
за периода от 05. 09. 2020 год. до 04. 02. 2021 год. Твърди се, че от своя
страна ответникът не е изпълнил задължението си да заплати доставената ел.
енергия по издадените от ищцовото дружество фактури, а именно: 1/ фактура
№ *** от *** год. на стойност 4, 58 лв. за периода 05. 09. 2020 год.- 05. 10.
2020 год.; 2/ фактура № *** от *** год. на стойност 4, 00 лв. за периода 06.
1
10. 2020 год.- 04. 11. 2020 год.; 3/ фактура № *** от *** год. на стойност 87,
78 лв. за периода 05. 11. 2020 год.- 04. 12. 2020 год.; 4/ фактура № *** от ***
год. на стойност 87, 49 лв. за периода 05. 12. 2020 год.- 04. 01. 2021 год., и 5/
фактура № *** от *** год. на стойност 54, 26 лв. за периода 05. 01. 2021 год.-
04. 02. 2021 год. Твърди се, че така посочените задължения по горните
фактури са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на
договорите за продажба на ел. енергия на „*** АД абонатът разполага с
десетдневен срок за плащане на задълженията за консумирана ел. енергия,
през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след
изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение
по съдебен ред. Твърди се, че чл. 19 ал. 8 от Общите условия изрично
постановява, че неполучаването на съобщението не освобождава потребителя
от задължението да заплати в срок дължимата сума. Твърди се, че ищецът е
потърсил начин да защити интересите си като е подал на основание чл. 410 от
ГПК заявление за издаване на заповед за изпълнение. Твърди се, че
Плевенският районен съд е издал заповед за изпълнение на ищеца, която е
била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Твърди се, че
общата стойност на непогасения паричен дълг на ответника Б.Т. К. възлиза на
сумата от 246, 42 лв., от които 238, 11 лв. представляващи главница по
описаните в исковата молба 5 бр. фактури и 8, 31 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 24. 10. 2020 год. до 25. 05. 2021 год. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
последният му дължи посочените по- горе суми. Претендира и присъждане на
разноските, направени в заповедното и исковото производство.
Ответникът не е взел становище по исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ *** год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
2
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта за
изпълнение е връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките
на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно:
-въпреки че на ответника са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същият
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в определения от закона
едномесечен преклузивен срок, нито се е явил в проведеното публично
съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че същият дължи на ищцовото дружество процесната сума от 246,
42 лв., включваща главница и мораторна лихва.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в
заповедното производство деловодни разноски в размер на 90, 00 лв., както и
направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на
225,00 лв.
По така изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Б.Т. К. от
***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „***” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от Х. Б. Б.
и К. К., сумата от 238, 11 лв., представляваща главница за използвана и
незаплатена електрическа енергия за периода от 05. 09. 2020 год. до 04. 02.
2021 год. по фактури № *** от *** год., № *** от *** год., № *** от *** год.,
3
№ *** от *** год. и № *** от *** год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 07. 06. 2021 год. до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 8, 31 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 24. 10. 2020 год. до 25. 05. 2021 год.
ОСЪЖДА Б.Т. К. от ***, ЕГН **********, да заплати на „***” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, ***, ***,
представлявано от Х. Б. Б. и К. К., сумата от 90, 00 лв., представляваща
направени деловодни разноски в заповедното производство, и сумата от
225,00 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4