№ 2577
гр. София, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание
на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДРИНА ПЛ.
ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДРИНА ПЛ. ДОНЧЕВА
Административно наказателно дело № 20251110206162 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от „**********“ ЕООД, ЕИК: *******,
представлявано от управителя РК, чрез адв. К. П. – САК, срещу Електронен
фиш (ЕФ) Серия К № 7745831, с който на оснвоание чл. 182, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на сумата от 400,00 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Твърди се, че атакуваният ЕФ следва да се отмени, тъй
като в противоречие със закона административното наказание „Глоба“ е
наложено на юридическото лице, вместо на физическото лице, което е него
законен представител. Сочи се, че дружеството-жалбоподател не е годен
субект на административнонаказателна отговорност за този вид
административни нарушения, които са свързани с управление на МПС, макар
то да е собственост на юридическото лице. Жалбоподателят се позовава на чл.
83, ал. 1 от ЗАНН за това, че на юридическите лица се налага като
административна санкция единствено наказание „имуществена санкция“, но
не и „глоба“. По тези мотиви е направено искане за отмяна на атакувания ЕФ.
Претендира се в полза на страната да се присъдят разноски.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява
от адв. К. П., която поддържа жалбата и направнеото искане.
1
Въззиваемата страна не се предсталвява.
Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба,
изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.07.2023 г. в 14:52 часа в гр. София, по бул. „История
Славянобългарска“, до номер 4, с посока на движение то ул. „Каменоделска“
към бул. „Рожен“, при ограничение на скоростта 50 км/ч за населено място,
лек автомобил, марка ***************, собственост на „**********“ ЕООД,
ЕИК: *******, е засечен да се движи със скорост от 81 км/ч., т. е.
превишаването на скоростта е с 31 км/ч. Нарушението е установено с
техническо средство TFR1-M 567 – одобрена и технически годна мобилна
система за видеонаблюдение. За това нарушение е издаден Електронен фиш
Серия К № 7745831, с който на дружеството „**********“ ЕООД е наложена
„Глоба“ в размер на сумата от 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, както и Електронен фиш Серия К № 7745831, с който на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 21, вр. ал. 1 от
ЗДВП, е наложено наказание „Глоба” в размер на 400.00 лева на собственика
на когото е регистрирано МПС: РРК – законен представител на „**********“
ЕООД, като е посочен ЕИК на дружеството и ЕГН на законния представител.
Описаната фактическа обстановка е изводима при анализа и
съпоставката на следните събрани по делото писмени доказателства:
ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ Серия К № 7745831 /л. 5 и л. 9/; снимков материал
/л. 10/; справка относно собственост на автомобил с рег. № ***** /л. 11/;
заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. /л. 12/; протокол от проверка № 1-9-23 /л.
13/; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 /л. 14/;
протокол от 11.07.2023 г. за използване на автоматизирано техническо
средство /л. 15/; снимков материал /л. 16/; ежедневна форма на отчет на
автопатрул от 11.07.2023 г. /л. 18/; справка нарушения на водач /л. 20-24/;
протокол за извършено обучение /л. 25/; разписка за връчване на ЕФ /л. 26/.
Приобщените доказателствени източници съдържат непротиворечива
информация, въз основа на която се формира извода за гореописаните факти, с
оглед на което и при липсата на спор относно тяхната достоверност, в случая
не се налага извършването на обстоен анализ на доказателствата по делото.
При описаната фактическа обстановка, съдът приема, че от
2
правна страна се установява следното:
Жалбата, по повод на която е образувано настоящото производство е
процесуално допустима, тъй като е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, подадена е от легитимирано лице и в законоустановения за това срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Установява се от доказателствата по делото, че на посочената в
атакувания ЕФ дата, време и място, лек автомобил марка ***, с рег. № *****,
собственост на „**********“ ЕООД, ЕИК: *******, се е движил със скорост
от 81 км/ч., при максимално допустима скорост за населено място от 50 км/ч,
съотвтено превишаването на скоростта е с 31 км/ч. Нарушението е установено
с техническо средство TFR1-M 567 – мобилна система за видеонаблюдение,
която е одобрен тип срдество за измерване на скоростта, вкл. е преминала
последваща проверка относно нейната годност и техническа изправност.
Видно от съдържанието на ЕФ е, че се съдържа достатъчно ясно описание на
самото нарушение, както и на мястото и времето на извършването му.
Описаната в ЕФ фактическа обстановка кореспонсира напълно с приложените
и пробщени писмени доказателства относно време, място и начин на
извършване на нарушението. Установява се, че лекият автомобил е
собственост на дружеството-жалбоподател, което е със законен представител
РРК, ЕГН: **********. Касае се за нарушение, извършено в пътен участък,
който се намира в населено място, по отношение на който е действало
ограничение на скоростта от 50 км/ч, следващо по силата на закона. С оглед на
това и дадената от наказващия орган правна квалификация на нарушението по
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е правилна и законосъобразна.
Въпреки, че от доказателствата по делото се установява, че описаното в
ЕФ нарушение е извършено, съдът приема, че е налице основание за отмяна
на обжалвания ЕФ, тъй като при издаването му са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Установяват се съществени разминавания между връчения ЕФ на
дружеството-жалбоподател (л. 5) и приложеният към административната
преписка (л. 9). При съпоставка помежду им се установява, че в представения
пред съда от наказващия орган ЕФ е посочено изрично, че собственик на МПС
е РРК – законен представител на „**********“ ЕООД, като са посочени ЕИК
на дружеството и ЕГН на законния представител. В представения от
3
жалбоподателя ЕФ /л. 5/ се установява, че се отнася до същото нарушение и е
със същия сериен номер, но с него се санкционира дружеството „**********“
ЕООД, като не фигурират имената на неговия законен представител. При това
положение са налице два ЕФ, отнасящи се до едно и също нарушение, с
еднакви серийни номера, но различаващи се по субекта, чиято
административнонаказателна отоворност е ангажирана. Видно от връчения на
дружеството и приобщен в оригинал по делото /л. 5/ ЕФ, е че с него е
наложена административна санкция „Глоба“ на юридическото лице и
жалбоподател по делото, което е в нарушение на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП,
съгласно който законов текст, когато нарушението е извършено при
управление на МПС, собственост на юридическо лице, предвиденото в ЗДвП
наказание се налага на законния представител на юридическото лице,
собственик на МПС или на неговия ползвател, но не и на самото ЮЛ. В
конкретния случай се констатира нарушение на процесуалните поравила при
самото издаване на ЕФ, с който в нарушение на посочения законов текст,
административно наказание „Глоба“ е наложено на юридическото лице и
дружеството-жалбоподател по делото, т. е. на лице което не е годен субект на
административнонаказателна отговорност за този вид нарушения. Само по
себе си, съществуването на два санкционни акта (ЕФ), с един и същ сериен
номер, за едно и също нарушение, но с различно съдържание относно субекта
на административнонаказателна отговорност е в разрез със закона и може да
доведе до единствената законосъобразна последица – отмяна на санкционния
акт. Ето защо обжалваният понастоящем ЕФ следва да се отмени. При този
изход на делото, жалбоподателят има право на разноски и такива следв ада му
се присъдят съобразно представените доказателства, а именно в размер на
сумата от 400,00 /четиристотин/ лева (л. 36), представляваща направени във
връзка с производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение, за
заплащането на която сума следва да се осъди въззиваемата страна Столична
дирекция на вътрешните работи. В полза на въззиваемата страна не се следват
разноски и такива не следва да се присъждат.
По тези мотиви,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7745831, с който на
4
„**********“ ЕООД, ЕИК: *******, представлявано от управителя РК, на
основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложена „Глоба“ в размер на сумата от
400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи ДА ЗАПЛАТИ на
„**********“ ЕООД, ЕИК: *******, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева,
представляваща направени във връзка с производството по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в четиринадесетдневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5