РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Благоевград, 27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20211210200740 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Р. Д. Г., с ЕГН ********** , с адрес
гр.С**, ул.”К** против Наказателно постановление № 18-1116-002580 от
08.10.2019 г., издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р
Пътна полиция, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1
ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП .
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакуваното наказателно
постановление , сочи се, че същото е издадено при допуснати нарушения на
процесуалните правила, оспорва се извършване на нарушение. Иска се
отмяна на НП.
В съдебното заседание жалбоподателя, редовно призован, се явява лично в
последно съдебно заседение, дава кратки обяснения, чрез които отрича
извършване на нарушение. В хода на съдебното производство се
представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата,
по същество иска отмяна на процесното НП, излага доводи.
Административнонаказващият орган и Районна прокуратура Благоевград,
редовно призовани не изпращат представител и не изразяват становище по
същество.
1
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 11.11.2018 г. около 17.10 ч. полицейските служители Ф. и Т.,
изпълнявали служебните си задължения, когато в гр.Благоевград, на
ул.”Георги Попов” в посока на движение от ул.Климент Охридски” към
бул.”Васил Левски” забелязали управляваното от жалбоподателя МПС,
марка „Ш**” с рег.№**. Свидетелите спрели автомобила и извършили
проверка на водача, като се установило, че това е Г., както и че автомобилът
не е регистриран по съответния ред, същия бил с прекратена регистрация по
служебен ред от дата 24.07.2018г. по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на
валидна застраховка гражданска отговорност. Констатираното било прието от
проверяващите като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което
поискали съдействие от колегите от КАТ. На място пристигнал св.И., който
също извършил проверка и съставил АУАН №0738599 от 11.11.2018г. на
жалбоподателя.Случаят бил докладван и образувана прокурорска преписка
№1684/2019 г. в хода, на която било установено, че на процесната дата Г.,
действително управлявал автомобила на негов братовчед. Било установено
още, че автомобила бил собственост на И. Г., който го закупил от ФР Г. на
16.12.2017г., а на 16.02.2018г. депозирал заявление за регистрация , като било
получено уведомление от Гаранционен фонд за липса на застраховка, поради
което и на 24.07.2018г. регистрацията на автомобила била служебно
прекратена по реда на чл.140, ал.10 от ЗДвП, за което собственика не бил
уведомен
След преценка на събраните доказателства с постановление от
16.08.2019г. прокурор от РП-Благоевград, преценил, че извършеното не
покрива признаците на престъпление по НК, поради липсата на субективен
елемент за извършване на деяние, поради което постановил отказ да образува
досъдебното производство и изпратил материалите на
административнонаказващия орган за преценка наличието или липсата на
административно нарушение.
Въз основа на това постановление и съставения АУАН, началник-група към
ОДМВР –Благоевград с-р „Пътна полиция“- Благоевград, издал обжалваното
Наказателно постановление № 18-1116-002580 от 08.10.2019 г., с което на
жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за
нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събрания по делото
доказателствен материал, а именно: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитаните от съда свидетели Ф., Т. и И.. Св.Ф. и Т. сочат, че
жалбоподателя е спрян, за проверка,, като било установено след направена
справка, че автомобила е с прекратена регистрация, което на практика
означава, че не е регистрирано по надлежния ред. Чрез показанията на св.И.
се установява процедурата по съставяне на АУАН. В подкрепа установеното
от фактическа страна са и приобщените към доказателствения материал
писмени доказателства: заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., справка за
нарушител/водач., заверено копие на постановление за отказ да се образува
досъдебното производство от 16.08.2019 г., талон за регистрация на МПС,
както и доказателствата, съдържащи се в приобщената по делото прокурорска
преписка. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетелите, по
отношение извършената проверка и установеното при нея, като същите
кореспондират със събраните писмени доказателства. Настоящият съдебен
състав кредитира и надлежно приобщените писмени доказателства. Фактите
по извършената проверка и направените при нея констатации относно дата,
мястото и обстоятелствата около извършената проверка се изясняват
посредством показанията на посочените свидетели и събраните в хода на
проверката писмени доказателства
Съдът кредитира и обясненията на жалбоподателя в частта, че не е знаел, че
колата е без регистрация, което кореспондира с писмените доказателства по
делото, включително представения талон /л.51/, от който се установвява, че
към датата на проверка същия е бил валиден.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок
за обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният
съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на
цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че наказателното
постановление и АУАН са издадени от компетентен орган, за което по делото
са представени безспорни доказателства /Заповед л.8/. Наказателното
постановление е в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. При
съставянето на акта за установяване на административно нарушение и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен
3
актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да
включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В
конкретния случай АУАН е съставен от св.И., който дава пълно описание на
нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази
насока са и показанията на свидетеля Т. и Ф., чрез показанията на св.И. се
установява спазване на процедурата по съставяне на АУАН. Чрез изпълнение
на изискванията на чл. 42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна
индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото
на защита на жалбоподателя. Издадения в съответствие с процесуалните
норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на
НП. Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП,
тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателката не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до опорочаване на производството, поради което
неоснователно се явява възражението в тази насока. При съставянето на
АУАН нарушението е описано с всички негови съставомерни признаци, като
са посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението. Съответна на фактическото описание на нарушението е и
посочената в АУАН и НП правна квалификация по чл. 140, ал.1 от ЗДвП..
Предвид изложеното настоящия състав намира, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
Настоящият съдебен състав намира че действително в атакуваното НП е
посочено като извършено нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП без отразяване
на съответните предложение 1 или 2. В конкретният случай обаче, доколкото
по делото е установено, че жалбоподателя е управлявал МПС, което не е било
регистрирано по съответния ред и доколкото нарушението е описано и
посочено изрично в обстоятелствената част на акта, непосочване на
предложенията от законовата разпоредба не създава каквато и да било
неяснота, а оттам и нарушение на правото на защита на наказаното лице.
Релевантните за обективната съставомерност признаци са описани по ясен и
конкретен начин, като дадената правна квалификация съответства на
словесното описание.
Предвид изложеното съдебният състав не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на санкционния акт.
По отношение материална законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, съдът намира следното.
Съгласно чл.140, ал.1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
4
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че на
11.11.2018г. Г. е управлявал моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред , това е установено, след като същия е бил
спряна от полицейските служители, и след направена служебна справка. Това
се установява от показанията на свидетелите, и събраните писмени
доказателства
Изпълнителното деяние е осъществено с предприемане на действие по
управление на моторно превозно средство –автомобил по пътища, отворени за
обществено ползване, който не е регистриран. Доколкото законодателят с
разпоредбата на чл.140 от ЗДвП е възвел забрана да се управлява
нерегистриран автомобил, причините са без правно значение.
При преценка на субективната страна на административното
нарушение, съдът съобрази и разпоредбата на чл. 143, ал.10 от
ЗДвП, съгласно която служебното прекратяване на регистрацията настъпва
автоматично, ако бъде получено уведомление от Гаранционен фонд по
чл.574, ал.11 от КЗ. В случая собственика на автомобила не е бил уведомен, а
жалбоподателя е само водач на МПС и за него няма задължение да
регистрира ППС и да знае за това задължение, още повече в случая се
установява, че същия е разполагал с талон, според който автомобила е
регистриран. Доказателствата сочат, че към момента на проверката
жалбоподателя не е бил собственик на управлявания от него автомобил.
Управлявания от него автомобил въпреки служебно прекратената
регистрация бил с регистрационни номера и притежавал съответните
документи .Към момента на твърдяното нарушение 11.11.2018г. Г. не е бил
юридически собственик на автомобила, липсват и доказателства да е бил
уведомен за прекратената регистрация. . Събраните доказателства сочат, че
автомобила е бил собственост на И. Г., като липсват доказателства той да е
уведомил жалбоподателя, че автомобила е със служебно прекратена
регистрация, което и самия той не е знаел. Към момента на проверката
автомобила е бил с поставени регистрационни номера , като Г. не
е уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията. Това
обстоятелство изключва субективния елемент на възведеното нарушение по
чл. 140 ал.1 ЗДвП , задължаващо ползвателите на автомобили да ги
управляват по пътищата за обществено ползване след като са регистрирани
.Незнанието на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация води
до категоричен извод , че вмененото умишлено нарушение на чл.140 ал.1
5
ЗДвП не е извършено от него виновно по смисъла на чл.6 ЗАНН, тъй като
вината е субективно отношение на дееца към извършеното от него
нарушение. Незнанието на фактическите обстоятелства принадлежащи към
състава на вмененото нарушение по чл.140 ал.1 ЗДвП изключват умисъла -
арг. от 14 ал.1 НК вр.чл. 11 ЗАНН, относно обстоятелствата изключващи
отговорността. Подобна теза прокурора е застъпил и в постановлението за
отказ да се образува ДП на 16.08.2019 година. При така установеното съдът
намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на
нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват каквито и да било
доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно.
При тези доводи, след като процесното нарушение не е извършено виновно
от Г., то неправилно за него е ангажирана административно наказателната
му отговорност, поради което НП следва да се отмени.
По отношение искането за присъждане на разноски, съдът намира следното.
В съдебно заседание е направено искане за присъждане на разноски, като е
приложено пълномощно и списък, от които се установява претендиране на
сума в размер на 150 лв., представляваща изплатено адвокатско
възнаграждение. От друга страна с писмо на наказващия орган е направено
възражение за прекомерност. По изложените по-горе мотиви съдът прие, че с
атакуваното НП незаконосъобразно е ангажирана отговорност на
жалбоподателя, като с цел да установи правото си, същия е ползвал
адвокатски услуги, за които е заплатил сумата в размер на 150 лв.,
установимо от приложено по делото пълномощно. Съдът като съобрази
изложеното, предвид изхода на делото, в който случай безспорно се касае за
незаконосъобразен акт и с оглед настъпилите законодателни промени,
съгласно които страните имат право на присъждане на разноски, които към
датата на произнасяне на настоящия състав са влезли в сила /ДВ бр. брой: 94,
от дата 29.11.2019 г./ намира, че издателят на незаконосъобразния акт, в
случая ОД МВР Благоевград следва да бъде осъден да заплати на
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150лв.,
като възражението за прекомерност е неоснователно по аргумент от чл.18,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-1116-002580 от 08.10.2019 г.,
издадено от Началник група при ОДМВР- Благоевград, с-р Пътна полиция, с
6
което на Р. Д. Г., с ЕГН ********** , с адрес гр.С**, ул.”К** на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 ЗДвП .
ОСЪЖДА ОД МВР БЛАГОЕВГРАД да заплати на Р. Д. Г., с ЕГН **********
, с адрес гр.С**, ул.”К** сторени от жалбоподателя разноски за адвокат в
размер на 150 лв/сто и петдесет лева/лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
Благоевград, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7