№ 263
гр. Стара Загора, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети април през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Дарина Крумова -Стоянова
при участието на секретаря Николина Хр. Козелова
като разгледа докладваното от Дарина Крумова -Стоянова Административно
наказателно дело № 20255530200727 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. В. Н. против електронен фиш Серия К №
5521923 на ОД на МВР - Стара Загора.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са допуснати
съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на електронния фиш
на това основание. Излагат се съображения в тази връзка. В съдебното
заседание жалбоподателката не се явява, но чрез представено писмено
становище от адв. И.М. моли съда да отмени обжалвания електронен фиш.
Излага допълнителни аргументи. Претендира направените в хода на
производството разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР, гр. Стара Загора представя писмено
становище, с което моли съда да потвърди обжалвания електронен фиш, като
прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери
изцяло законосъобразността на обжалвания електронен фиш, намери за
установено следното:
1
Жалбата е редовна и допустима, подадена е в срок от надлежна
страна.
С обжалвания електронен фиш серия К № 5521923 на ОД на МВР, гр.
Стара Загора на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал. 2, т. 5 ЗДвП на П. В.
Н. за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
400 лв. за това, че на 06.01.2022г. в 09,53ч. в гр. Стара Загора по път I-5, км
236+100, до фирма Мегатрон, управлява в посока към гр. Хасково МПС,
марка: ***, модел: ***, с рег. номер ***, със скорост от 92 км/ч, при
ограничение за населено място от 50 км/ч, като нарушението е установено и
заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11443b2, при
отчетен километров толеранс от минус 3 км, при което превишаването на
разрешената скорост е с 42 км/ч.
От приложената по делото снимка, заснета на 06.01.2022г. с
автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11443b2 е видно, че на
06.01.2022г. в 09,53ч., товарен автомобил с рег. номер *** е засечен със
скорост 95 км/час при ограничение: 50км/ч.
Относно техническата изправност на радарния скоростомер са
представени: удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
17.09.5126/07.09.2017г. и протокол от проверка № 11-С-ИСИС/08.03.2021г.
Във връзка със собствеността на заснетия товарен автомобил е
представена справка от Централна база КАТ, от която се установява, че
собственик на товарен автомобил марка: ***, модел: ***, с рег. номер *** е П.
В. Н..
От приложения преглед на фиш серия К № 5521923 на ОД на МВР -
Стара Загора е видно, че същият е съставен на 11.01.2022г. и е връчен на
20.02.2025г. на името на П. В. Н..
Във връзка със съдържанието на електронния фиш е предоставена
Заповед № 8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи за
утвърждаване на образци на електронни фишове.
Във връзка с компетентността на длъжностните лица от МВР да издават
електронни фишове за налагане на глоби е предоставена Заповед № 8121з-
1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
жалбоподателката е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и
правилно е санкциониран на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5
ЗДвП, която норма предвижда наказание глоба в размер на 400 лв. за
превишаване на разрешената максимална скорост за движение извън
населено място от 41 до 50 км/ч.
Съдът намира, че с оглед конкретиката на настоящия казус, не може да
се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш
следва да бъде потвърден.
Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна
искане за присъждане на разноски, съдът намира, че жалбоподателката следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна сумата от 80 лв.,
представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Във връзка с направените възражения с жалбата, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 11 ЗАНН „По въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на
Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго“.
Следователно НК намира приложение само в случаите, когато в ЗАНН
не е предвидено друго.
С тълкувателно постановление № 1/ 27.02.2015г. на ВКС и ВАС по т.д.
№ 1/ 2014г. е прието, че в ЗАНН са регламентирани два вида давност:
погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира правомощията си по
административнонаказателното правоотношение (чл. 34 ЗАНН), и
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената
3
административна санкция (чл. 82 ЗАНН). От своя страна, изпълнителската
давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 ЗАНН) и
абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 ЗАНН).
Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна
регламентация на института на абсолютната погасителна давност.
Това е така, тъй като в чл. 34 ЗАНН няма разпоредба, аналогична на
разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази
празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
НК, вр. чл. 11 ЗАНН, като се приема, че абсолютната погасителна давност е
четири години и половина.
В конкретния случай нарушението е извършено на 06.01.2022г., като
само няколко дни по-късно - на 11.01.2022г. е съставен обжалваният
електронен фиш серия К № 5521923 на ОД на МВР - Стара Загора на
собственика на процесния лек автомобил - П. В. Н..
От тук следва, че е спазен предвиденият в чл. 34 ЗАНН давностен срок
за образуване на административнонаказателното производство. Другият срок,
който има отношение към това производство е абсолютният давностен срок
по чл. 81, ал. 3, вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, вр. чл. 11 ЗАНН, който към
настоящият момент не е изтекъл.
Действително електронният фиш е връчен на 20.02.2025г. - след
изтичането на малко повече от три години от извършване на нарушението, но
в случая не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 81, ал. 1, т. 5 НК, тъй
като съгласно чл. 11 ЗАНН Наказателният кодекс е приложим, само когато в
ЗАНН не е предвидено друго, а случаят не е такъв, тъй като обикновеният
давностен срок е регламентиран в чл. 34 ЗАНН.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 5521923 на ОД на МВР –
Стара Загора, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 2, т. 5 ЗДвП
на П. В. Н., ЕГН: ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 400 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА П. В. Н., ЕГН: **********, с адрес в *** ДА ЗАПЛАТИ на
4
ОД на МВР, гр. Стара Загора, сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
направени разноски за юрисконсултско възнаграждение по АНД № 727/2025г.
по описа на Районен съд - Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5