Р Е Ш
Е Н И Е
№ 876
гр.Бургас, 14.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д.М., като разгледа НАХД № 232 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 и сл. ЗАНН
и е образувано по повод жалба на Я.А. Б. с ЕГН: **********, чрез адв. В., против
Наказателно постановление № 19-0769-004081/27.08.2019г., издадено от Началник
група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал.1,
т. 2 ЗДвП, на основание чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
С жалбата се моли за
отмяна на атакуваното НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени
нарушения на административнонаказателната процедура. В открито съдебно
заседание жалбоподателя не се явява и се представлява от адв.В., която поддържа
жалбата.
Административнонаказващият
орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител. В писмено
становище, подадено от упълномощен юрисконсулт, се поддържа, че жалбата е
неоснователна, поради което и следва да се остави без уважение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на
преклузивния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след
като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На
30.07.2019г. полицейски служители от Сектор „ПП“-Бургас, сред които и св. К. извършвали
проверка в гр. Бургас, ул. „Крайезерна“ в посока към Пристанище-Запад. В тази
връзка полицейските служители отишли на място и около 15,00 часа спрели за
проверка товарен автомобил *** с рег. № *** и прикачено полуремарке *** с рег. № ***, който се
движел в посока към Пристанище – Запад и видимо бил претоварен. С цел проверка
на това обстоятелство полицейските служители извършили измерване на масата на
МПС-то на близкия кантар на „Порт Ойл“ ООД, при което установили, че общата
маса на състава е 567600 килограма, при максимално допустима, съгласно
свидетелството за регистрация – 44000 кг.
За
констатираното актосъставителя съставил на място АУАН с бл. № 449868, описвайки
горните факти и квалифицирайки ги като нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП.
Изрично в ката било упоменато, че общата маса надвишава нормите, установени от
министъра на МРРБ в Наредба № 11/2001г., в нарушение на чл. 3, вр. с чл. 6 от Наредбата, както и че
съставът е с обща маса по-голяма от допустимата по свидетелство за регистрация.
Актът
бил предявен на жалбоподателя, който го пописал и получил препис от него без да
направи възражения. В срока по чл. 44, ал.1 ЗАНН писмени възражения не били
депозирани.
Въз
основа на АУАН на 27.08.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 177,
ал.3, т. 1 ЗДвП наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 1000
лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото
материали по АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени
средства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира
изцяло. От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по
надлежния ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, и които съдът кредитира изцяло.
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
На
база на така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган – Р.П. – Началник Група към
Сектор „Пътна Полиция” към ОДМВР-гр.Бургас, която е била оправомощена да издава
НП за нарушения по ЗДвП, видно от приложената Заповед Рег. №
8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 189,
ал. 12 ЗДвП. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице –
младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон. До извод различен от изложения не би могло да
се стигне, въпреки че съгласно разпоредбите на
чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/03.07.2001 г. общата маса, осовото
натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират
от длъжностни лица на Агенция "Митници" и на Агенция "Пътна
инфраструктура", но този контрол е единствено с оглед правилната
експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Също така, съгласно
нормата на чл. 139, ал.1 от ЗДвП, движението на ППС с размери, маса и
натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени по реда на ал. 1, т. 2,
както и движението на ППС, превозващи опасни товари се извършват по ред,
определен от министъра на регионалното развитие и благоустройството съгласувано
с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с
министъра на околната среда и водите и с министъра на вътрешните работи. Тази
норма делегира правомощия за приемане на наредба която да определи реда за
движение на посочените ПТП, но не и за определяне на контролни органи които да
имат правомощията да осъществяват контролни функции по ЗДвП, различни от тези
които са предвидени в закона (Решение №
549 от 22.03.2018 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 44/2018 г).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай е допуснато съществено нарушение на закона, което е довело до неяснота и невъзможност да се разбере какво точно е била волята на наказващия орган.
Това е така защото в АУАН и НП от фактическа страна е посочено, че наказанието се налага едновременно за това, че МПС е било с маса по-голяма от максимално допустимата съгласно СРМПС и за това, че наред с това масата му е надвишавала нормите, установени в Наредбата и по –точно в чл. 3, вр. с чл. 6. Настоящият състав счита, че така описаните факти изпълват състава на две отделни и напълно самостоятелни нарушения, като обаче в НП е дадена квалификация само на едно. Управлението на МПС с маса по-голяма от максимално допустимата съгласно СРМПС е нарушение на чл. 126 от ЗДвП, съгласно която - при превозване на товари масата на натовареното пътно превозно средство не трябва да надвишава допустимата максимална маса, отразена в свидетелството му за регистрация. На това нарушение съответства санкционната норма на чл. 185 ЗДвП, а не тази на чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП (Решение № 216 от 11.02.2020 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 2884/2019 г.). Последната правна норма в действителност е приложима за нарушения по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предписва, че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Нормата обаче е бланкетна и препраща към Наредба № 11/03.07.2001 г., като в чл. 6 в пет алинеи, повечето от тях съдържащи по няколко точки, а те на свой ред по няколко букви, са предвидени различни хипотези в зависимост от това с колко оси е МПС, колко от тях са задвижващи, с колко оси е полуремаркето, какво е разстоянието между тях и т.н. В случая актосъставителят и АНО не са посочили, която от множеството хипотези считат, че е нарушил водачът, като е управлявал МПС с прикачено полуремарке с общо пет оси (не става ясно дали петте оси касаят общо състава или само полуремаркето) с обща маса от 56760кг., като настоящият състав и жалбоподателят няма как да гадаят каква е била волята на наказващия орган, респективно съдът няма как да извърши проверка дали вмененото от АНО нарушение е осъществено или не. Законосъобразното ангажиране на отговорността на водача чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП е изисквало освен да се цитира чл. 6 от Наредбата да се посочи точно коя от множеството хипотези според АНО е била осъществена, като тя се посочи както словесно, така и като правна квалификация. В случая това не е сторено, поради което и съдът счита, че е нарушено правото на жалбоподателя да разбере, какво точно нарушение му се вменява, а от там и издадения санкционен акт е незаконосъобразен.
С оглед всичко гореописано, настоящият състав счита, че са допуснати нередовности, които са опорочили цялото производство и са довели до незаконосъобразно издаване на НП, поради което и то следва да се отмени.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0769-004081/27.08.2019г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 139, ал.1, т. 2 ЗДвП, на основание
чл. 177, ал.3, т. 1 ЗДвП на Я.А.Б. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: / А.
Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.