М О Т И В И
към Присъда № 260004/16.03.2021 година, постановена по НОХД № 66 по описа
на Пернишки окръжен съд за 2020 година
Подсъдимата М.Б.В., родена на ***г***, българка,
с българско гражданство, *** образование, ***, омъжена, неосъждана, с ЕГН:**********, е предадена
на съд по Обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Перник, с обвинение за
осъществено от нея престъпление по чл.
255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 от НК,
изразило се в това, че на ***, в гр. ***, като представляващ и управляващ фирма ***, е избегнала установяване и плащане на данъчни
задължения в особено големи размери, на стойност 116 585, 07 лева, като е
потвърдила неистина в подадена декларация – справка декларация по ЗДДС № *** от
*** за данъчен период 01.07.2014г. до 31.07.2014г. на
фирма ***, която се изисква по силата на чл. 125, ал.1 и ал.8 от ЗДДС, вр. чл.116 от ППЗДДС, прил.13,
пред ТД на НАП – София, офис Перник, като в раздел „Б“ клетка 31 „данъчна
основа на получени доставки с право на пълен данъчен кредит“ е декларирала стойност
115 796,31 лева, вместо минус 467 129,02 лева, в раздел „Б“ клетка 41
„ДДС с право на пълен данъчен кредит“ декларирала сума в размер на
23 159,25 лева, вместо минус 93 425,82 лева и в раздел „В“ „резултат
за периода“ в клетка 50 „ДДС за внасяне“ е декларирала сума в размер на
5 524,59 лева, вместо 122 109,66 лева за внасяне, и като е ползвала
документ с невярно съдържание, който не отразява обективната истина, като
счетоводно отразила, записала и представила пред ТД на НАП – София, офис Перник,
фактура за неосъществена /фиктивна/ сделка в дневник за покупки на *** и в
посочената справка декларация, а именно: данъчна фактура №*** с данъчна основа
695 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева, е приспаднала
неследващ се данъчен кредит в размер на 116 585, 07 лева.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Перник поддържа изцяло повдигнатото спрямо подсъдимата обвинение със същата
фактическа обстановка, описана в обвинителния акт и същата правна квалификация
на деянието. Представителят на държавното обвинение предлага подсъдимата В. да
бъде призната за виновна по повдигнатото обвинение и при превес на смекчаващи
вината обстоятелства да й се наложи наказание към минималния размер, предвиден
в закона, с приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК,
като кумулативно й бъде наложено и наказание конфискация в размер на сумата,
която е предмет на обвинението.
Защитникът на подсъдимата М.Б.В. адв. Т. е изразила становище, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства не може да се направи категоричен извод за
осъществяване от подсъдимата на фактическия състав на престъплението по
повдигнатото й обвинение, като твърди, че от една страна не е настъпил съставомерен престъпен резултат, а от друга страна не е
налице пряк умисъл при декларирането от страна на подсъдимата на сделката с
инкриминираната фактура. Поддържа, че събраните по делото доказателства не
обосновават подзащитната й В. умишлено да е
използвала документ с невярно съдържание, фактура №***, чрез която да е
потвърдила неистина в справка декларация по ЗДДС от *** и с това поведение да е приспаднала неследващ се данъчен кредит в размер
на 116 585, 07 лева. Твърди, че посочената фактура удостоверява едно реално
плащане по една реално осъществена сделка, като към момента на издаването й, е
било налице данъчното събитие. Имайки предвид това обстоятелство, не било
установено по безспорен начин осъществяването от подсъдимата на нито една от
трите вменени й форми на изпълнителното деяние, тъй като в справката декларация
по ЗДДС подсъдимата е вписала фактура за реално нефиктивно данъчно събитие,
самата фактура №*** не представлявала документ с невярно съдържание, а
приспадането на данъчен кредит от подсъдимата било в съответствие със
законовите изисквания за упражняване на това право. Защитникът на подсъдимата
застъпва становището, че липсват доказателства, които да обосноват вмененото на
подзащитната й обвинение, поради което моли да бъде
постановена присъда, с която М.Б.В. да
бъде призната за невиновна.
Подсъдимата М.Б.В. заявява, че никога не е
избягвала плащане на данъчни задължения, не се признава за виновна и моли да
бъде оправдана.
Пернишкият окръжен съд, като прецени
събраните по делото доказателства, с оглед на сочените от страните доводи и
изцяло служебно по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намери за установено следното:
Подсъдимата М.Б.В. е родена и живее в ***. Не е осъждана.
На *** подсъдимата В.
започнала да развива търговска дейност в качеството на *** на търговско дружество ***, като впоследствие,
на ***, била вписана
промяна в наименованието на дружеството и същото придобило наименованието ***. На *** били вписани двама нови съдружници
в дружеството - Л.А.Х. и С.А.Х., като всеки от
тях притежавал по 33% от капитала на дружеството, а обвиняемата В. била
собственик на останалите 34% от капитала на дружеството и негов управител.
Дружеството е регистрирано по ДОПК и по ЗДДС в ТД на НАП - София, офис Перник.
На *** между *** като Възложител,
представлявано от обвиняемата М.В. и „***“ЕООД като Изпълнител, представлявано
от свидетелката Н.Ф., бил сключен договор № ** за комплексен инвестиционен проект.
По силата на договора изпълнителят следвало да извърши необходимите
проучвателни и проектни работи за комплексен инвестиционен проект по фази и
части за изграждане на четириетажна бизнес сграда в поземлен имот с
идентификатор *** в гр.***, кв.“***“, както и проучване за покупка на посочения
имот, включително и продажбата на имота на възложителя по данъчната му оценка,
за което възложителят следвало да заплати на изпълнителя сумата от 695 000 лева
без ДДС или 834 000 лева с ДДС.
Търговското дружество „***“ЕООД било
вписано в търговския регистър на 12.08.2008г., като за негов управител бил
вписан *** Н.Г.Ф.. От *** свидетелят Т.В.М. бил вписан в търговския регистър
като *** на „***“ЕООД, тъй като същият придобил 100% от дружествените дялове на
дружеството, а на *** в търговския регистър било обявено прехвърлянето на 100%
от дружествените дялове на дружеството от Т.М. на свидетеля С.И.С., който бил
вписан като *** на „***“ЕООД.
Поземленият имот, предмет на договор № ***
от *** за комплексен инвестиционен проект, към датата на сключване на договора
бил собственост на изпълнителя „***“ЕООД, тъй като със Заповед №
1119/12.07.2012г. на кмета на Община Перник и след проведен търг с явно
наддаване, „***“ЕООД, представлявано от управителя Н.Г.Ф., било обявено за
купувач на имот - частна общинска собственост, представляващ поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***,
квартал „***“, с площ от 4 424 кв.м. На 29.10.2012г. бил сключен договор между
Община Перник и „***“ЕООД за покупко - продажба на
описания по-горе недвижим имот - частна общинска собственост, за който „***“ЕООД изплатило на продавача сумата от 796 320
лева.
Плащането на договорената цена по договор
№ *** от *** за комплексен инвестиционен проект в размер на 834 000 лева с ДДС,
от възложителя ***, представлявано от обвиняемата М.В., на изпълнителя „***“ЕООД,
следвало да бъде извършено на два пъти, като авансовото плащане, в размер на
90% от стойността на договора следвало да се извърши в срок от 20 дни от
неговото подписване, а окончателното плащане - при финализиране на договора. В
изпълнение на задължението си за заплащане на договорената цена, на 28.12.2012г.
*** превело по банковата сметка на „***“ЕООД сумата от 830 400 лева с основание
„аванс по договор“, за което „***“ЕООД издало фактура № *** с данъчна основа
692 086,75 лева и начислен ДДС в размер на 138 413,75 лева, на обща стойност
830 482,50 лева. Фактурата била осчетоводена от двете дружества и въз основа на
нея *** приспаднало данъчен кредит в размер на 138 413,75 лева.
На 25.07.2014г., с нотариален акт № ***,
том II, рег.№ 7010, дело № 310 от 2014г. за покупко -
продажба на недвижим имот, „***“ЕООД, представлявано от управителя Т.В.М.
прехвърлило собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, квартал „***“, с площ
от 4 424 кв.м. на ***, представлявано от обвиняемата М.В., срещу заплащането на
продажната цена от 134 489,60 лева,
каквато била и данъчната оценка на имота.
За осъществената сделка „***“ЕООД издало кредитно известие № ***, на стойност
692 068,75лева и ДДС в размер на 138 413,75 лева, на обща стойност 830 482,50
лева, с основание „сторно аванс по договор по фактура
№ ***“, както и фактура № *** с предмет на доставката „поземлен имот с
идентификатор ***, с площ 4 424 кв.м., находящ се в
гр.***, кв.***“, с данъчна основа 695 000 лева и ДДС в размер на 139 000 лева,
на обща стойност 834 000 лева. Кредитното известие № *** и фактура № *** били
осчетоводени от двете дружества.
С нотариално заверен протокол за
установяване на допълнителни факти и обстоятелства от 05.11.2015г., ***,
представлявано от обвиняемата М.В., и „***“ЕООД, представлявано от управителя С.С., се съгласили авансово платената сума по договор № *** в
размер на 695 000 лева без ДДС да бъде окончателна, като в нея се включи
стойността на УПИ № *** и на изготвения инвестиционен проект.
На 23.12.2016г. „***“ЕООД, представлявано
от управителя С.С.,*** заявление за
съгласуване/одобряване на инвестиционен проект и издаване на разрешение за
строеж в имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.***, квартал „***“, за строеж на „Бизнес сграда с подземни
гаражи и офиси“. С писмо изх.№ 16/СЛУ - 10185 - 1 от 06.01.2017г., подписано от
Заместник кмета и от Главния архитект на Община Перник, „***“ЕООД било
уведомено, че представеният за одобрение проект не отговаря на изискванията на
Наредба № 4/21.05.2001г. „За обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти“
и на дружеството били върнати приложените към заявлението документи.
През 2016г. била извършена данъчна ревизия
на *** за периода 01.11.2010г. - 31.07.2015г.
С Ревизионен акт № *** е установено, че ***
е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в размер на
138 413.75 лева по фактура № *** с данъчна основа 692 098.75 лева и с
предмет на доставката по фактурата „аванс по договор“, издадена от „***“ЕООД,
като е представен и Договор № *** за комплексен инвестиционен проект. С
кредитно известие № *** на стойност 692 068,75лева и ДДС в размер на 138 413,75
лева авансовото плащане е анулирано и е издадена нова фактура № *** на стойност
695 000 лева и ДДС в размер на 139 000 лева, с предмет на доставката
„поземлен имот с идентификатор ***, с площ 4 424 кв.м., находящ
се в гр.***, кв.***“. В хода на ревизионното производство са поискани документи
и писмени обяснения от трети лица, като съгласно писмените обяснения на
управителя на „***“ЕООД, С.И.С., предмет на доставката по фактура № ***,
кредитно известие № *** и фактура № ***, съгласно Договор № *** за комплексен
инвестиционен проект, е извършване на проучвателни работи и изготвяне на идеен
проект за застрояване на УПИ № ***, както и покупка на самия терен, като за
изготвяне на проекта е използвана проектантска организация ЕТ „Етерна - О.Д.“***.
Органът по ревизията е приел, че липсват доказателства за предаване на
документи между двете дружества в изпълнение на задълженията по договора, както
и не е налице доказателство за извършено плащане към ЕТ „Етерна - О.Д.“ за
извършената услуга, като „***“ЕООД не е отразявало в дневниците си за покупки
фактура във връзка с извършения проект. С писмено обяснение третото лице О.П.Д. е декларирала,
че представляваното от нея дружество ЕТ „Етерна - О.Д.“ не е изготвяло подобен
проект за УПИ № *** и че дружеството не фукционира от
2008г.
В резултат на анализа на събраните
доказателства органът по приходите е направил извод, че не е налице реално
извършена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС във връзка с изработен
проект от „***“ЕООД, налице е абсолютна симулация на сделката, като с част от
стойността на фактура № *** е отчетена фиктивна доставка с цел неправомерно
ползване на данъчен кредит, като на това основание е приел, че за *** частично
не е налице право на приспадане на данъчен кредит в размер на 111 585.07
лева по посочената фактура, представляващ разликата между начисления по
фактурата ДДС и действителната стойност на доставката, документирана с нотариален
акт № ***, том II, рег.№ 7010, дело № 310 от 2014г.
С ревизионния акт е установен ДДС за
внасяне в размер на 122 109.66 лева за данъчен период от 01.07.2014г. до
31.07.2014г., като след приключена процедура по приспадане на данък за
възстановяване, дължимият ДДС за внасяне от *** е в размер на 117 599.83
лева. След установяване на задължението, дружеството е внесло ДДС в общ размер
на 1 014.76 лева, като му е останал дължим ДДС в размер на 116 585.07
лева и върху сумата е начислена лихва в размер на 22 059.56 лева за
периода 15.08.2014г. - 24.06.2016г.
***, чрез управителя си – подсъдимата М.В.,
е обжалвало Ревизионен акт № ***. След приключване на производството по
обжалване на акта по административен ред, е постановено Решение № 2185 от
14.12.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП. С посоченото
решение решаващият орган е приел, че оспореният ревизионен акт, в частта му, с
която е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № ***, е
издаден при неизяснена фактическа обстановка и непълнота на доказателствата и
като такъв, се явява необоснован, поради което го е отменил в тази му част и е
върнал преписката за извършване на нова ревизия.
След извършената повторна ревизия,
приключила с издаването на Ревизионен акт № ***, органите по приходите са
установили, че *** е погасило задължението си за внасяне на ДДС за месец юли
2014г. в размер на 116 585, 07 лева и лихва в размер на 22 059.56 лева,
като е внесло сумите на 01.07.2016г.
Въпреки извършеното плащане, ревизираното
дружество в законоустановения срок е обжалвало
Ревизионен акт № ***. С Решение № 70 от 16.01.2018г. на директора на дирекция
„ОДОП“ София при ЦУ на НАП обжалваният ревизионен акт е отменен в оспорената
част на установения резултат по ЗДДС за данъчен период – месец юли 2014г., като
в мотивната част на решението решаващият орган е
приел, че е налице реална доставка на услугата по издадената от „***“ЕООД
фактура № *** и за *** е възникнало право на приспадане на данъчен кредит по
нея.
Въз основа на постановеното Решение № 70
от 16.01.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП и след
подадено от страна на *** искане за прихващане на недължимо платени суми на
основание чл. 129 от ДОПК, е издаден Акт за прихващане или възстановяване № ***
на ТД на НАП – София, с който на дружеството са възстановени недължимо платени
и събрани суми за ДДС за периода 01.09.2011г.- 31.07.2014г. общо в размер на
151 675.34 лева, в това число и внесеният от *** данък добавена стойност в
размер на 116 585.07 лева, начислен за периода 01.07.2014г. – 31.07.2014г.
На дружеството е възстановена и лихва в общ размер на 29 410.79 лева.
В хода на съдебното следствие са разпитани
свидетелите Н.Ф., Л.Б. и Т.М., от чиито показания се установява, че
свидетелката Н.Ф. е била управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството „***“ ЕООД от вписването му до прехвърлянето на 100% от
дружествените й дялове на свидетеля Т.М..
Съгласно показанията на свидетелката Ф.
предметът на дейност на дружеството по време на нейното управление е бил
инвестиционна дейност. Същата, като управител на дружеството, е извършвала
основната му дейност, водила е счетоводството и е изготвяла документите до
органите на данъчната администрация. Това се подкрепя и от показанията на
свидетелката Л.Б., съгласно които докато същата е работила като *** в „***“
ЕООД, всички документи и фактури са се подписвали от управителя Н.Ф.,
изготвените справки и декларации са й се предоставяли отново от управителя на
дружеството и свидетелката Б. само ги е носела в данъчна служба, като не е
имала достъп до плащания и не е обработвала документи на дружеството. От
показанията на свидетелката Ф. се установява, че „***“ ЕООД е притежавало
активи под формата на недвижими имоти – един в гр. Банско и два имота в гр.
Перник, единият от които е бил сграда, а другият е представлявал поземлен имот,
находящ се в кв. „***“. Този поземлен имот
дружеството придобило чрез търг от Община Перник, като целта била да бъде
продаден след това. Свидетелката не може да установи дали като управител на „***“
ЕООД е сключвала договори по повод на този имот, но от показанията й се
установява, че е имала съвместна работа с подсъдимата и двете дружества са сключвали
договори помежду си. В хода на досъдебното производство Ф. е разпитана като
свидетел и от прочетените й по реда на чл.281, ал. 1, т.2 НПК в съдебно
заседание показания се установява, че в качеството си на управител на „***“
ЕООД е сключила договор № *** с възложител
***, по силата на който се е задължила да прехвърли на възложителя
горепосочения поземлен имот, находящ се в кв. „***“ и
да извърши необходимите проучвателни и проектни работи във връзка с
изработването на комплексен инвестиционен проект за изграждането на бизнес
сграда във въпросния терен. От показанията й не може да бъде установено дали за
времето, през което свидетелката е била управител на „***“ ЕООД, дружеството е
предприело действия по изпълнение на клаузите на този договор, нито действия по
намиране на архитект, който да изготви проекта. След прехвърляне на
дружествените й дялове от „***“ ЕООД на свидетеля Т.М., дружеството е притежавало
в активите си въпросният поземлен имот, като свидетелката е предала на новия
собственик на капитала на дружеството всички документи във връзка с дейността
на дружеството.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Т.М.
заявява, че е придобил дружество „***“ ЕООД от Н.Ф., без да има представа дали
то е развивало някаква дейност и каква, като след придобиването му от него,
дружеството също не е имало никаква дейност. Според показанията на М. не е
имало открити банкови сметки на името на дружеството, свидетелят не е подписвал
документи във връзка с дейността на дружеството, освен при неговото
придобиване, както и не е продавал имоти от името на дружеството. От
прочетените му по реда на чл.281, ал. 1, т.2 НПК в съдебно заседание показания
се установява, че с нотариален акт № *** том II, рег.№ 7010, дело № 310 от
25.07.2014г. за покупко - продажба на недвижим имот,
„***“ЕООД, представлявано от свидетеля Т.М., е прехвърлило собствеността върху
посочения поземлен имот на ***, а като представител на купувача при
изповядването на сделката се е явила подсъдимата М.В.. Като управител на „***“ЕООД,
свидетелят не е предприемал действия по изготвяне на инвестиционен проект за
терена, не е търсел специалисти, които да го изработят, нито е придвижвал
документи по този проект.
От прочетените в хода на съдебното
следствие по реда на чл.281, ал. 1, т.4, предл. второ
НПК показания на свидетеля С.С. се установява, че в
периода от 2013г. до 2015г. на негово име са прехвърлени около 20 дружества,
сред които е и „***“ЕООД, като срещу придобиването на дружествата свидетелят е
получавал заплащане. След придобиването на „***“ЕООД на свидетеля не са
предадени никакви документи от предишния собственик, не е наясно с предмета на
дейност на дружеството и не е извършвал никаква търговска дейност като негов
управител и едноличен собственик на капитала, включително не е запознат и с
договора между „***“ЕООД и *** за изготвяне на инвестиционен проект за
изграждане на бизнес сграда в процесния терен, както
и не е подавал документи в Община Перник във връзка с изграждането на тази
сграда.
От прочетените в съдебно заседание по реда
на чл.281, ал. 1, т.4, предл. първо НПК показания на
свидетелката О.Д. се установява, че същата не е изготвяла, подписвала и
полагала печати върху „Идеен технически проект за обект: Бизнес сграда в УПИ № ***,
кв. „***“, гр. ***“ нито като физическо лице, нито като ЕТ „Етерна – О.Д.“. Не
й е било възлагано изготвянето на такъв проект от дружество „***“ЕООД.
От заключението по съдебно – счетоводната
експертиза, прието по делото, се установява, че издадените от „***“ЕООД, във
връзка с изпълнението на договор № ***, фактури № ** от ***, № *** от *** и
кредитно известие № *** от *** са осчетоводени в счетоводствата на дружеството
доставчик и получателя - *** и са включени в дневниците им за покупки и
продажби. По двете фактури са извършени реални плащания от страната на ***,
макар и при нарушения на клаузите на договор № ***.
От приетите по делото заключения по изготвените
съдебно-почеркови експертизи и комплексна експертиза
се установява, че подписът под „съставител Т.М.“, положен върху фактура № ** от
***, издадена от „***“ЕООД, е изпълнен от Н.Ф., а подписите под „съставител Т.М.“,
положени върху фактура № *** и кредитно известие № *** от ***, издадени от „***“ЕООД,
не са изпълнен от
Т.М. и е налице стремеж за наподобяване саморъчните подписи на лицето. Ръкописният
текст и подписът под „Заявител“, положени в Заявление за съгласуване на
инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж с вх. № *** на Община
Перник, подадено от „***“ЕООД, С.И.С., не са изпълнени нито от лицето, сочено
за автор на документа – С.С., нито от лицето Н.Ф..
Лицето О.Д. не е полагало подписа си и не е поставяло печат на фирмата си на
нито една страница от „Инвестиционен проект за обект: Бизнес сграда в УПИ № ***, кв. „***“,
гр. ***“.
Гореизложената фактическа обстановка се
установява от обясненията на подсъдимата М.В., от показанията на свидетелите Н.Ф., Т.М.,
Л.Б., С.С. и О.Д., от заключенията по проведените почеркови експертизи и комплексна експертиза, от
представените и събрани писмени доказателства, а именно: договор № ***, фактура
№ ***, фактура № ***, кредитно известие № ***, справка декларация по ЗДДС № *** от ***, констативен протокол от
05.11.2015г., дневници за покупки и продажби на „***“ЕООД и на ***, договор за покупко- продажба на недвижим имот частна общинска
собственост, нотариален акт № ***, том II, рег.№ 7010, дело № 310 от
25.07.2014г., „Инвестиционен проект за обект: Бизнес сграда в УПИ № ***, кв. „***“,
гр. ***“, писмо изх. № СЛУ-10185-1/06.01.2018г. на Община Перник, Ревизионен акт № ***, Решение № 2185 от
14.12.2016г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, платежно
нареждане №***, платежно нареждане № ***, Ревизионен акт № ***, Решение № 70 от
16.01.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП, Акт за
прихващане или възстановяване № *** на ТД на НАП – София.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намери за установено от правна страна следното:
От събраните по делото доказателства се
установява, че дружеството, представлявано от подсъдимата М.В. и „***“ЕООД са съконтрагенти по договор № *** за
извършване на проучвателни и проектни работи за комплексен инвестиционен
проект. По силата на този договор инвеститорът/ възложител, в лицето на ***, е
възложил на изпълнителя „***“ ЕООД да извърши необходимите проучвателни и
проектни работи за изготвяне на комплексен инвестиционен проект на обект,
представляващ УПИ с идентификационен номер ***, по фази и части за изграждане
на четириeтажна бизнес сграда и проучване за покупка на
същия поземлен имот. Насрещното
задължение на възложителя по процесния договор е да
заплати на изпълнителя сумата от 695 000 лева без ДДС, която включва
покупката на поземления имот по данъчната му оценка, а остатъкът от сумата
представлява възнаграждение за изработването на инвестиционния проект.
С нотариален акт № ***, том II, рег.№
7010, дело № 310 от 25.07.2014г. за покупко -
продажба на недвижим имот, „***“ЕООД, представлявано от управителя Т.В.М.,
прехвърлило собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.***, квартал „***“, с площ
от 4 424 кв.м., на ***, представлявано от подсъдимата М.В., срещу заплащането
на продажната цена от 134 489,60 лева,
каквато била и данъчната оценка на
имота. По делото е представен и идеен проект за застрояване на УПИ № ***, за
изготвянето на който е използвана проектантска организация ЕТ „Етерна - О.Д.“***.
С подписаният впоследствие на 05.11.2015г.
констативен протокол между представителите на двете дружества – М.В. и С.С., страните са договорили платената по договор № ** от ***
и нотариален акт № *** от *** сума от 695 000 лева да бъде окончателна,
като в нея се включи стойността на УПИ № *** и изготвеният инвестиционен
проект.
В следствие изпълнението на договорните
задължения на страните, изпълнителят „***“ЕООД издал фактура № ***, кредитно
известие № *** към нея и процесната фактура № ***. Посочените
фактури и кредитно известие били надлежно декларирани в отчетните регистри по
ЗДДС и правилно отразени в счетоводствата на доставчика и получателя на
услугата. Тези безспорно установени обстоятелства обуславят липсата на съставомерност по повдигнатото на подсъдимата М.В.
обвинение за престъпление по т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК. В справката
декларация по ЗДДС № *** от *** за данъчен период 01.07.2014г. до 31.07.2014г.
на фирма ***, са отразени вярно счетоводните операции, извършени от дружеството
и неговия съконтрагент във връзка с покупката на процесния поземлен имот и изготвянето на инвестиционен
проект за него. Потвърдените от *** данни в посочената справка декларация по
ЗДДС, отразяват действително извършени счетоводни действия и правилно
осчетоводени от дружеството първични счетоводни документи, поради което е
изключено приложението на т. 2 на чл. 255, ал. 1 от НК.
В обвинителния акт не е направено
разграничение между отказаното право на данъчен кредит и признатото право на
данъчен кредит за месец 07. 2014г., намерил отражение в справката декларация по
ЗДДС № *** от ***. Следва да се отбележи, че процесната
сума от 116 585, 07 лева, представляваща данъчен кредит, за който с
Ревизионен акт № *** на *** е отказано право на приспадане и за която
подсъдимата М.В. е обвинена в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 от НК, се отнася само за
доставката на проектантската услуга, договорена по силата на договор № ** от ***.
В останалата част по фактура № *** на дружеството е признато правото на данъчен
кредит в размер на 22 414, 93 лева за закупения от него УПИ № *** с нотариален
акт № *** от 25.07.2014г.
От представените по делото доказателства
настоящият състав на съда приема за доказано, че *** е получило доставката на
услуга по изготвяне на идеен и технически проект за обект: Бизнес сграда в УПИ
№ ***, кв. „***“, гр. ***, съгласно договор № ***, фактурирана с фактура № ***
Съществуването на този идеен проект е потвърдено и от Община Перник с писмо
изх.№ 16/СЛУ - 10185 - 1 от 06.01.2017г., подписано от Заместник кмета и от
Главния архитект на Община Перник, като без значение за повдигнатото обвинение
е обстоятелството, че проектът е върнат на неговия вносител за преработка. Полученият
отговор от Община Перник по недвусмислен начин доказва наличието на идейния
проект. В тази връзка свидетелските показания в частта им относно съставянето
на проекта и неговото авторство, както и заключенията по изготвените графически
и комплексна експертизи не могат да доведат до съставяне на извод от настоящия
съдебен състав за липса на доставка на услуга по изготвянето на проекта. Дали въпросният проект е изготвен
действително от ЕТ „Етерна - О.Д.“ по възлагане от страна на „***“ЕООД или е
част от данъчна измама, извършена от доставчика на услугата - „***“ЕООД, не
може да бъде вменено като задължение за знание от страна на данъчно задълженото
лице и получател на услугата - ***. Наличието на такава доставка е факт от
обективната действителност, който бе доказан по делото с представените договор
№ ***, фактура № ***, констативен протокол от 05.11.2015г. и идеен проект за
застрояване на УПИ № ***.
Издадената фактура № *** от „***“ЕООД с
получател ***, следователно, не представлява документ с невярно съдържание, тъй
като отразява реално осъществено данъчно събитие – заплащане на доставена
услуга по изготвяне на идеен и технически проект, и именно поради това
използването на тази фактура от подсъдимата М.В., счетоводно отразявайки,
записвайки и представяйки фактурата пред ТД на НАП – София, офис Перник, не
може да се подведе под състава на престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 6 от НК.
Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗДДС данъчен
кредит е сумата на данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от
данъчните си задължения по ЗДДС за получени от него стоки и услуги по облагаема
доставка, като съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗДДС задължението на регистрираното
лице да начисли данък възниква на датата на възникване на данъчното събитие, а
правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем.
Правото на приспадане на данъчен кредит
зависи от осъществяването на правопораждащият
юридически факт - наличие на сделка или
услуга и данъчен документ, издаден от доставчика – регистрирано по ЗДДС лице. В
настоящия случай и двете предпоставки са налице - налице е реално осъществена
доставка по изготвяне на идеен и технически проект и *** притежава данъчен
документ - фактура № ***, със съдържание, отговарящо на изискванията на чл. 7
от ЗСчет. и в който документ данъкът е посочен на
отделен ред, в съответствие с чл. 71, т.1 ЗДДС. В процесната
фактура е посочена доставка на услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС,
която съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е облагаема доставка, същата е извършена
от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната.
Следователно, налице са всички
предпоставки за приспадане на данъчен кредит от страна на ***. Това
обстоятелство е установено по безспорен начин и от Акт за възстановяване № ***
на ТД на НАП – София, с който на дружеството са възстановени недължимо платени
и събрани суми за ДДС за периода 01.09.2011г.- 31.07.2014г. общо в размер на
151 675.34 лева, в това число и внесеният от *** данък добавена стойност в
размер на 116 585.07 лева, начислен за периода 01.07.2014г. – 31.07.2014г.
От изложеното се налага изводът, че не е
осъществено изпълнителното деяние и по чл. 255, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 7 от НК, тъй като към момента на подаването на справката декларация
по ЗДДС № *** от *** пред органите по приходите за ***, представлявано от управителя му - подсъдимата М.В., е
съществувало право на приспадане на данъчен кредит по фактура № *** в размер на
116 585.07 лева.
От представените като доказателства по
делото Ревизионен акт № *** и Акт за възстановяване № *** на ТД на НАП – София
се установява, че сумата
в размер на 116 585.07 лева, определена от органите по приходите с Ревизионен акт № ***
като неследващ се данъчен кредит, който подсъдимата в качеството й на управител
на *** е приспаднала без за дружеството да е възникнало правото за приспадането
му, е изцяло внесена на 01.07.2016г. В хода на досъдебното производство и след
проведено производство по обжалване по административен ред на Ревизионен акт № ***,
на представляваното от подсъдимата дружество е възстановена внесената сума и е
признато правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 116 585.07 лева по
фактура № *** за данъчен период – месец юли 2014г.
По делото, следователно, не бе установено
подсъдимата М.В., като представляващ и управляващ фирма ***, да е избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения на стойност 116 585, 07 лева.
Същата, в подадената от нея справка
декларация по ЗДДС № *** от *** за данъчен период 01.07.2014г. до 31.07.2014г. пред
ТД на НАП – София, офис Перник, е потвърдила действително извършени от
представляваното от нея дружество счетоводни операции, като за целта е ползвала
документ с вярно съдържание - данъчна фактура №*** с данъчна основа
695 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 139 000,00 лева, който документ
отразява обективната истина за реално осъществено данъчно събитие – заплащане
на доставена услуга по изготвяне на идеен и технически проект, поради което за
представляваното от подсъдимата дружество е възникнало право на ползване на
данъчен кредит и приспаднатият от нея данъчен кредит в размер на 116 585, 07
лева не представлява неследващ се такъв.
В заключение се налага изводът, че
подсъдимата М.Б.В. не е осъществила нито от обективна, нито от субективна
страна фактическият състав на престъплението по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6 и т.7 от НК. По тези съображения и на
основание чл.304, пр.4 от НПК М.Б.В. ще следва да бъде призната за невиновна и
оправдана по повдигнатото й обвинение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
постанови диспозитива на присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: