Р Е Ш Е Н И
Е
№
…………./………………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание,
в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1806 по описа за
2017 г.,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Постъпила е молба с вх. № 15154/17.05.2019 г., подадена от Т.Н.Г.,
Б.Д.Г. и М.П.Д., чрез адв. В.П., с която е отправено
по реда на чл. 250 от ГПК да бъде допълнено Решение № 430/05.04.2019 г. по
настоящото дело.
В молбата се излагат доводи, че съдът не се е произнесъл
по предявения иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК срещу ответника „***“
ЕООД.
Насрещните страни С.С. и „***”
ЕООД не изразяват становище по молбата.
За да
се произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
В настоящото производство,
Варненски окръжен съд е сезиран с предявени искове от Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д., чрез адв. В.П.,
както следва:
- иск с правно
основание чл. 440, ал. 1 от ГПК
срещу С.С., гражданка
на Република Казахстан и „***”
ЕООД – Варна, ЕИК *********, за
признаване за установено, че измененията и подобренията, подробно описани по вид и стойност
в допълнителна молба вх. № 30946/06.11.2017 г., извършени
в обект с идентификатор
10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на
гр. Варна, СО „Ален мак”, предмет
на публична продан по изп.
дело № 20137130400292 на
ЧСИ Л.Т. с рег. № 713 по регистъра на КЧСИ не са собствени
на длъжника по изпълнителното дело „***” ЕООД и изпълнителите на подобренията имат право на
задържане на подобрения имот до заплащането им от взискателя по изпълнителното дело – ответницата С.С.;
- иск с правно
основание чл. 440, ал. 3 от ГПК срещу
С.С., гражданка на Република Казахстан
за осъждане на ответницата да заплати на
ищците сумата от 28 350 лева за извършените от тях изменения
и подобрения в имота, подробно описани по вид
и стойност в допълнителна молба вх. № 30946/06.11.2017 г.,
в продавания от нея имот, като
взискател по изп. дело № 20137130400292 на ЧСИ Л.Т.
с рег. № 713 по регистъра на КЧСИ, представляваща обезщетение за нанесените на
ищците имуществени вреди с публичната продан, ведно със
законната лихва върху сумата, считано
от момента на увреждането – 06.06.2017 г. – датата на поискване
от взискателя на публична продан, до окончателното изплащане на сумата;
- иск с правно
основание чл. 192 от ЗЗД срещу „***” ЕООД за осъждане
на ответника да заплати на
ищците сумата от 12 150 лева, представляваща продажна цена на имотите,
закупени с нотариален акт № 50, том I, рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013
г. на нотариус Огнян Шарабански, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 06.02.2013 г. до окончателното ѝ изплащане.
С Решение № 430/05.04.2019 г. на ВОС е отхвърлен предявения
от
Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** против С.С., родена на *** г. в гр.
Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, с адрес
Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14, иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено, че извършените от ищците изменения и подобрения в недвижим имот с
идентификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на гр. Варна, с.о. „Ален мак“,
предмет на публична продан по изпълнително дело № 20137130400292 по описа на
ЧСИ № 713 Л.Т. не са собствени на длъжника „***” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Крум“ № 21, като за
изпълнените подобрения ищците имат право на задържане на имота, до заплащането
им от взискателя С.С.; отхвърлен е предявения
от
Т.Н.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********, с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********, с адрес *** против С.С., родена на *** г. в гр.
Прокопиевск СССР, гражданка на Република Казахстан и Кралство Белгия, с адрес
Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14, иск с правно основание чл. 440, ал. 3 от ГПК за осъждане на
ответницата, в качеството й на взискател по изпълнително дело № 20137130400292
по описа на ЧСИ № 713 Л.Т. да заплати на ищците сума в размер на 28 350
лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди с публичната
продан на недвижим имот с идедо тунтификатор 10135.2515.3152.1.22 по КК и КР на
гр. Варна, с.о. „Ален мак“, в който същите извършили изменения и подобрения на
посочената стойност, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането – 06.06.2017 г. до окончателното изплащане на задължението; осъден е „***” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Хан Крум“ №
21 да заплати на Т.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, Б.Д.Г., ЕГН **********,
с адрес *** и М.П.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, сумата от 8 626,39
лева (осем хиляди шестотин двадесет и шест лева и 39 ст.), представляваща
продажната цена на имоти - офис
с идентификатор 10135.2515.3152.1.17, фитнес с идентификатор
10135.2515.3152.1.18 и склад с идентификатор 10135.2515.3152.1.19, закупени
с нотариален акт № 50, том I, рег. № 1126, дело № 49/06.02.2013 г. на нотариус
Огнян Шарабански, на основание чл. 192,
ал. 1 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба - 17.08.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане, като е отхвърлен иска за
разликата над 8 626,39 лева до претендирания размер от 12 150,00 лева
и за заплащане на законна лихва върху сумата, считано от 06.02.2013 г. до
16.08.2017 г., като неоснователен.
Молбата изхожда от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество:
Когато постановеното от съда решение не обхваща целия
спорен предмет, то е непълно и може да бъде допълнено по реда на чл. 250 от ГПК.
В настоящия случай, съдът е докладвал и приел за
разглеждане иск на Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д., с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, срещу ответниците С.С. и „***”
ЕООД.
Летимирани ответници по установителния иск по чл. 440, ал. 1 от ГПК са взискателят и длъжникът по изпълнителното дело, поради
което решението на съда следва да обвързва тези страни.
При постановяването на решението си, в мотивите на същото
съдът е формирал воля да отхвърли иска с правно
основание чл. 440, ал. 1 от ГПК, както по отношение на ответника С.С.,
така и по отношение на ответника „***” ЕООД, като неоснователен.
В мотивите е изследвано наличието на твърдени от ищците
права на собственост върху подобренията в имота, срещу който е насочено
изпълнението, като е достигнал извод, че същите са непротивопоставими
на взискателя С.С., който
черпи правата си от влязло в сила решение по чл. 135 от ЗЗД. Доколкото имуществото, предмет на увреждащата
сделка, не се реституира в патримониума на длъжника, а се счита за имущество
на длъжника само в отношенията между кредитора и длъжника. Кредиторът разполага с правото да се удовлетвори
от имуществото, предмет на увреждащата
сделка, като може да насочи
принудително изпълнение срещу същото – права, реаилирани от ответницата С.С.
в рамките на образуваното изпълнително производство. Ищците, независимо, че се легитимират като собственици на имота, следва
да търпят насочено срещу имуществото им принудително изпълнение за погасяване на
чуждо задължение – това на техния
праводател, с оглед обвързаността им с влязлото в сила решение по чл.
135 от ЗЗД.
Съдът е приел, че с предявяването
на иска за
приемане за установено, че длъжникът „***” ЕООД не е собственик на имуществото,
върху което е насочено изпълнението, ищците се домогват
да установят,
че решението по чл. 135 от
ГПК няма действие по отношение на
извършените в имота изменения и подобрения, че кредиторът няма
право да насочва изпълнението върху тях. Според
доктрината и практиката подобренията са наразривно свързани с главната вещ и следват нейната собственост. Сочените от ищците в исковата
и уточняващите молби изменения и подобрения не могат да
бъдат годен обект на самостоятелни
права на собственост, които да могат да
бъдат противопоставени на взискателя по изпълнението.
В мотивите на решението е прието също, че в рамките на
образуваното изпълнително производство не
е налице насочване на принудителното изпълнение, срещу имущество, което не принадлежи на
длъжника „***” ЕООД.
В диспозитива на постановеното Решение
№ 430/05.04.2019 г. по настоящото дело, по-конкретно в отхвърлителния
диспозитив за иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК не е вписано, че същият е бил
предявен и срещу ответника „***”
ЕООД.
Тъй като в мотивите на решението се съдържа произнасяне
по целия въведен с исковата молба предмет на спора, не се касае за непълнота на
постановеното решение, налагаща допълването му по реда на чл. 250 от ГПК.
Доколкото се установи разминаване между формираната от
съда воля в мотивите на постановения акт и неговия диспозитив, е налице
очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 247
от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на Т.Н.Г., Б.Д.Г. и М.П.Д., чрез адв.
В.П., за допълване по реда на чл. 250 от ГПК на Решение № 430/05.04.2019 г., постановено по
гр. дело № 1806/2017 г. по описа на ВОС.
На
основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 430/05.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1806/2017 г. по описа на ВОС, като в първия отхвърлителен диспозитив след израза „с адрес Кралство Белгия, гр. Клавиер, ул. „Пети Авин“ № 14“
и преди израза „иск с правно основание
чл. 440, ал. 1 от ГПК“ ДА СЕ
ЧЕТЕ “и „***”
ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. „Хан Крум“ № 21”.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Варненски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: