№ 31
Гр. Перник, 28.02.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и първи
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 51 по описа на съда
за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172,
ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано по жалба на В.П.П., с ЕГН **********,***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000012 от 04.01.2022 година на младши контрольор в сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП
му е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но
за не повече от 18 месеца.
Административният
акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с
материалноправни разпоредби и целта на закона. Моли съда да отмени оспорения
административен акт.
В проведеното съдебно заседание жалбоподателя В.П.П. редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***, която поддържа
жалбата на изложените в нея подробни основания. Моли съда да отмени оспорената
заповед, като незаконосъобразна. Претендира присъждане на направените съдебни разноски,
съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по жалбата В.С.Б. – младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР Перник,
редовно призован, не се явява. Представлява се от главен юрисконсулт З. В.,
която оспорва жалбата като неоснователна. Моли съд да я отхвърли.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ №
22-1158-000012 от 04.01.2022 година, издадена от В.С.Б. – младши контрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя В.П.П. е
наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 01.01.2022 година,
около 23:57 часа, в с. С., по път 2134, като водач на собствения си лек
автомобил, с марка „Ауди 80“, с рег. ****, управлява същото МПС, като отказва
да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.
За извършеното деяние, за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, срещу В.П.П. било
образувано и административнонаказателно производство със съставянето на АУАН
серия GА, № 452838 от 02.01.2022 година. В обстоятелствената част на
последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в
оспорената заповед.
По делото, освен процесната
заповед за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за
връчването й на жалбоподателя, са приети: Допълнително споразумение № 653.1 от
01.01.2021 година, АУАН серия GА, № 452838 от 02.01.2022
година, Талон за медицинско изследване № 075771/02.01.2022 година и
Удостоверение УРИ № 313р-2899 от 17.02.2022 година на ОДМВР Перник.
При така установените факти, настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК,
от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред
надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 2а, т. 4, т. 5, б.“а”, т. 6 и т. 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото не
са представени доказателства за материалната компетентност на издателя на
оспорения административен акт, въпреки разпределената доказателствена тежест
между страните. Ето защо издателя на процесната заповед се явява материално и териториално некомпетентен
административен орган, което е основание за отмяна на издадената заповед само
на това основание.
Оспорената
заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми
реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на
възприетото от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1,
б. „б“ от ЗДвП.
Относно
съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 171, ал. 1, б. „б“ от ЗДвП /изм. ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 година
– редакция към момента на нарушението/ за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б) който
управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество, както и при отказ
да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско
изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18
месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи.
При тази законова регламентация, необходимата материалноправна
предпоставка за прилагане на мярката е управление на моторно превозно средство и
отказ
на водача да бъде проверен с техническо средство за установяване употреба на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества
или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Нарушението на водача следва да е констатирано със
съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал .2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая е
съставен и приложения АУАН серия GА, № 452838 от 02.01.2022
година.
С оглед
на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за
издаване на процесната ПАМ са били налице.
Относно
съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:
Съгласно чл. 171,
ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който
се налага временното отнемане на СУМПС е до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест
на административния орган е да установи всички фактически основания, породили
необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната
административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на
закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от
хипотезите на чл. 171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да
отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания
за издаването му. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП мярката се налага с
мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване
на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при
условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи
мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка,
което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на
изискването по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи
продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да
може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие
с целите на закона, което е едно от основанията по чл. 146 от АПК за оспорване
на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува
съображенията на административния орган, те следва да бъдат изложени в
мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават
разпореденото в административния акт. Като не е направил това,
административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му
правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на
административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за
законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока
представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания
административен акт като незаконосъобразен.
На
следващо място съобразно разпоредбата на чл. 22 от Закона за административните
нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване
на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез
налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение
или на вредните последици от извършеното. В този смисъл е и постоянната
практика на Върховния административен съд, обективирана в Решение № 15796 от 20.12.2017 година,
постановено по адм. дело № 10 768/2017 година, VII отделение; Решение № 910 от
23.01.2018 година,у постановено по адм. дело № 9 379/2017 година, VII отделение
на върховния административен съд/.
Относно
разноските:
С оглед
изхода на делото направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателят
за присъждане на съдебни разноски е основателно, поради което ответникът чрез
ОДМВР Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 510 /петстотин и
десет/ лева, от които 10 /десет/ лева платена държавна такса и 500 /петстотин/
лева платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 22-1158-000012
от 04.01.2022 година, издадена от младши
автоконтрольор В.С.Б. в сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, ал. 1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, на В.П.П., с ЕГН **********, от с. С., община
Перник е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача до решаване
на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на министерство на вътрешните работи Перник да заплати на В.П.П.,
с ЕГН **********,*** направените по делото съдебни
разноски в размер на 510 /петстотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
Съдия:/п/