Р
Е Ш Е Н И Е
№ 2608 21.06.2019
г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски районен съд единадесети граждански състав
На двадесет и първи юни две хиляди и деветнадесета
година
В открито
заседание на десети юни 2019 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар:Катя
Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 19224 по
описа за 2018 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание чл. 20, ал. 2, чл. 22 от ЗИНЗС, чл.
202, ал. 1, т. 3 от ЗМВР (отм.), чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР, чл. 211, ал. 5, т.
2 и ал. 6 от Закона за МВР (отм.), чл. 187, ал. 5 ЗМВР, вр. с чл. 301 (отм.) от
ППЗИНЗС, вр. с чл. 150 от КТ и акцесорни такива по чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
И.Д.И., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адв. ****, със съд. адрес: ***,
**** е предявил срещу Главна дирекция
“Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, с адм. адрес: гр.
София 1309, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, представлявана от *********** С.Ц.
обективно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 1038,92 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 200 часа
извънреден труд за периода 01.11.2015 г. – 30.09.2018 г., сумата от 158,83 лева
– обезщетение за забава за периода от падежа на всяко вземане – 26-то число на
месеца, следващ отчетния период, начиная от 26.12.2015г. до 02.12.2018г., ведно
със законната лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че работи като *******
******* на ответната дирекция на длъжност “*****”, с местоизпълнение на
служебните задължения – територията на З. - П.
Твърди
се, че ****** на З.а гр. П., е организирана на сменен режим, изпълняван от *****ите
от състава в т.нар. „****“, нормативно установени по своята продължителност и
наименовани като 8, 12 и 24 часови смени (съгл. чл. 187, ал. 3 от ЗМВР),
създадени по предварително утвърден месечен график от нарочен служител,
определен от ******* на З. гр. П. Сочи, че в исковия период, съгласно Заповеди
на ******* на З. гр. П. за разпределение на работното време, работният процес е
организиран предимно на 12 часови **** – дневни и нощни такива, и по изключение
на 8 часови. Така основните си служебни задължения по ***** до 31.07.2017 г.
ищецът осъществявал под формата на 12-часови ****и, изпълнявани на конкретен
пост в З. гр. П. или извън него (т. нар. временно открит пост, в случаите на *****,
******* при болничен престой – на територията на съответното болнично
заведение), определян от ******* на З.а гр. П., а от 01.08.2017 г. –
дежурствата са изпълнявани под формата на 24-часови смени, като неговото
работно време се изчислява в часове сумирано за отчетен период, съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР (в сила от 01.07.2014 г.), който в
исковия период е варирал, съобразно измененията на посочения член – бил е
тримесечен за периода м. октомври 2014 г. – до края на м. март 2015 г.,
едномесечен – от началото на м. април 2015 г. до края на декември 2016 г. и
отново тримесечен период на отчитане – от 01.01.2017 г. и към настоящия момент.
Конкретно изпълнението на служебните
си функции през едно регламентирано 12-часово дежурство, ищецът осъществявал по
следния ред: при 12-часово дневно дежурство, същият, съгласно Заповед на *******
на З. гр. П. е задължен да се яви на работа в З. гр. П. в 07.50 часа. Работната
му смяна започвала тогава с извършване на инструктаж на застъпващите на смяна
служители относно оперативната обстановка в З. Инструктажът бил с различна
продължителност. След извършване на инструктажа, всички застъпващи на смяна
служители се разписвали в ежедневната ведомост, където било отразявано
времетраенето на съответните **** като съобразени с нормативно установената
продължителност на работните смени – 24, 12, 8 часови такива с конкретната
продължителност – 8.00-20.00 часа или 20.00-08.00 часа – за 12-часовите,
08.00-08.00 ч. – за 24-часовите смени и се отправяли всеки към своя пост за
изпълнение на ****. Дневното 12-часово дежурство се твърди да приключва със сдаването
на поста на следващия застъпващ служител от следващата ****** в случая –
нощната 12-часова. При сдаването на дежурството служителят, който сдава поста и
този който го приема от новата смяна, се подписвали в постовата книга за
съответния пост, която се съхранява на същия и в която са отразявани реалните
фактическите часове на сдаване и приемане на съответния пост по тази причина
при 12-часово дневно дежурство – в постовите книги биват отбелязвани различни
часове вариращи от 08.10-08.15-08.20 часа, съобразно продължителността на
инструктажа на новата смяна и времетраенето на придвижване на новия **** до
съответния му пост. Твърди се, че изпълнението на задълженията при
сдаването/приемането на поста допълнително удължават времетраенето на дежурството,
което приключва за сдаващия **** едва след докладване на резултатите на **********.
Едва след сдаването на ****, доклада на *******, разоръжаването и
освобождаването от дежурство, на практика приключилия смяната служител приключва
своето дежурство и всички свои служебни задължения по неговото изпълнение.
По
гореописания начин сдаването на поста обективно не може да стане в 20.00 часа,
а става по-късно, защото сдаващия дежурството не може да остави поста преди да
е дошъл служителят от застъпващата смяна, на когото следва да предаде поста. По
описания начин ищецът твърди, че едно дневно 12-часово дежурство приключва не в
20.00 часа, както бива отразявано в ежедневната ведомост, а най-рано в 20.30
часа, което прави фактическата продължителност на дневната 12-часова смяна не
12 часа, а минимум 12 часа и 40 минути. Аналогично по описания начин били
осъществявани и 12-часовите нощни смени /от 20.00 часа до 08.00 часа/, както и
24-часовите смени в З.а гр. Пловдив, които са с реална продължителност минимум
12.40 минути за 12-часова нощна смяна и 24 часа и 40 минути за 24-часовата.
Твърди се, че при всяко 12-часово
дежурство, ищецът реално полагал труд и отработвал по 12 часа и 40 мин.,
съответно при 24-часовата – 24 часа и 40 мин., от които ответникът в лицето на *******
на З. гр. П. му отчитал и включвал в работното му време за отчетен период само
по 12/24 часа. По този начин при сумирано изчисляване на работното време, при
каквото работи ищеца, при превишаване на отчетената му норма работно време,
същият имал положен труд над установеното нормално работно време (което при
него се изчислявало в часове и варирало от 488 часа до 520 часа на тримесечие,
съответно от 152 часа до 184 часа на месец, съобразно нормативно установените
работни дни за конкретните календарни месеци от исковия период), който не му
бил компенсиран от ответника.
Твърди се също така, че фактическото
времетраене на даваните от ищеца дежурства на т.нар. временно-открити постове
(болнични заведения на територията на гр. Пловдив, в които лежат болни *******),
също превишавало средно с около 1 час отчитаното от ответника като работно
време продължителност на дежурството. Ищецът претендира полагане поне 2 броя
12-часови дежурства на външен пост. В тези случаи независимо дали ***** на
временния пост е по график или не, при 12 часова смяна, ищецът бил длъжен да се
яви в З. в гр. П. в 07.30 ч. за дневната 12-часова смяна, съответно в 19.30
часа – за нощната такава, където се въоръжава и бива инструктиран за
оперативната обстановка. След това се подписвал в ежедневната ведомост, където
е отразена нормативно определената продължителност на **** – 08.00-20.00 часа и
20.00-08.00 часа и бива извозван до съответния временно-открит пост. Тъй като
болничните заведения, в които се настаняват ******* са четири с различна
отдалеченост от З. – гр. П., а служебният автомобил, с който се извозват *****
за временно-откритите постове (ВОП) е само един, до фактическото пристигане в
болницата, където е временният пост на съответния *****, минава различно време
от 20 до 40 минути, с оглед на обстоятелството, че застъпващите на смяна на ВОП
се извозват на 2-3 пъти до съответните болници. Самото сдаване на дежурството
на ВОП на следващия застъпващ на смяна ***** в промеждутъка между 7.50-08.10
часа, съответно 19.50-20.10 часа за нощната смяна, като при
приемането-сдаването на дежурството на ВОП не се попълвала постова книга,
защото за временните постове не се водила такава. След сдаването на дежурството
ищецът бил извозван със служебния автомобил до З. гр. П., което отнемало още
20-30 минути, където същият се разоръжавал и докладвал обстановката от
изминалото дежурство. По описания начин при 12 часова смяна на външен пост,
реалната продължителност на работното време на ищеца била минимум 13 часа, от
които работодателят му отчитал само 12 часа като работно време.
Твърди се, че отделно от полаганите
от ищеца дежурства по предварителен месечен график, същият изпълнявал и други,
възложени му от ******* на З. дейности, които съставляват част от работното му
време, като извършване на претърсвания на килии и обиски на лица. Същите
дейности, когато са предварително планирани били осъществявани от служители,
които не изпълняват дежурство по предварителен график по писмена или устна (при
възникнала неотложност) Заповед (оформяна след извършване на възложената работа
като писмена такава) на ******* на З. гр. П. или упълномощено от него
длъжностно лице. Твърди се, че тези часове били отчитани коректно, като същите
се включвали в изработените му часове за отчетния период.
Освен това, ищецът участвал в
задължителните за ********** на местата за ******** – служебни занятия
(провеждани от м. май до м. септември), за повишаване на квалификацията на *****ите,
както и в учебни стрелби, които се провеждат поне веднъж месечно на територията
на З. гр. П. с продължителност по 2-3 часа за сл.занятия и по 10 часа за **** и
във време в което не изпълнява дежурство по график. Също така в отработеното
време от ищеца влизат и т.нар. „****“ по списък и заповед на *******, при които
същият е длъжен за определено време – да се яви на територията на затова и да
остане там, докато му наредят. Продължителността на тези служебни ***** е
различна и за тях се води нарочна документация в З. в гр. П. Часовете били
коректно включени в отработеното време на ответника.
Ищецът
охранява ******* по време на болничен престой в някое от болничните заведения
на територията на гр. П., която ***** се осъществява под формата на дежурства с
продължителност на **** – 12 часа, които в някои от случаите били предварително
планирани и част от месечните му дежурства по предварително утвърдения месечен
график, а в други – при извънредно възникнала необходимост, се осъществявали от
него във време, извън дежурствата му по график по писмена или устна Заповед на *******
на З. гр. П. (оформяна по-късно като писмена след полагане на съответния труд).
Всички гореописани служебни дейности
(положените по график и извън него, служебните занятия, извършваните
непланирани предварително ***************) били извършвани от ищеца на
територията на З. гр. П. или място определено от ******* на З. гр. Пловдив (т.
нар. временно открити постове - болници) по Заповеди на ******* на З. гр. П. и
по длъжностната му характеристика, представляват негови основни и съпътстващи
трудови/служебни функции и като такива са част от работното му време, което
работодателят му – ответната ГДИН следва да му отчита и заплаща съобразно
реално отработените часове.
Твърди
се, че фактическото положение в З. гр. П. да е различно, като на практика не
били отчитани като работно време съпътстващите всеки **** дейности –
извършваните инструктажи преди самите смени, сдаването и приемането на
дежурството, времето, през което съответния служител пътува от З.а гр. Пловдив
до външния временен пост преди приемането на смяната и обратно след сдаването
на същата и преди разоръжаването му и доклада за изминалото дежурство. По този
начин, ищецът претендира, че ответникът не му отчита и заплаща цялото
фактически изработено от него работно време, което в условията, когато е налице
надвишаване на нормата работно време за съответния отчетен период, води до
натрупване на извънреден труд, за който има право да иска парично
възнаграждение по силата на закона.
Твърди се, че всяко вземане за
допълнително възнаграждение за извънреден труд на ищеца през исковия период е
ставало изискуемо след 25-то число на месеца, следващ отчетния период.
Ищецът претендира, че за периода
01.11.2015 г. – 30.09.2018 г. е положил 164 часа извънреден труд,
допълнителното възнаграждение за които е станало изискуемо в тригодишния
давностен период от датата на завеждане на исковата молба и което не му е
заплатено от ответника, в общ размер на предявените вземания – 1038,92 лева за
164 часа извънреден труд, положен в периода 01.11.2015 г. – 30.09.2018 г.,
сумата от 158,83 лева – обезщетение за забава за периода от падежа на всяко
вземане – 26-то число на месеца, следващ отчетния период, начиная от 26.12.2015
г. до 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
С
оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендира разноски.
В предоставения му срок за отговор
ответникът ГД “Изпълнение на наказанията” при Министерството на Правосъдието е
депозирал отговор на исковата молба, чрез пълномощника си юрк. *****, счита
искът за допустим и частично основателен. Оспорва исковите претенции по размер.
Сочи се, че ищецът е служител на
ГДИН и териториалните й служби и на това основание съгл. чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е *******, че правоотношенията между страните се уреждат от ЗИНЗС,
ППЗИНЗС субсидиарно – от ЗМВР.
Не се оспорва твърдението на ищеца,
че в процесния период е заемал длъжността „*****” в З. П. ****, като работното
време се отчитало сумарно на тримесечен период. Не се оспорва, че работното
време на ищеца е било, като по график се полагали 12 и 24-часови дежурства.
Прави се възражение за изтекла
погасителна давност относно претендираните от ищеца главница и лихва за
процесния период с кратката 3-годишна давност.
В случай, че съдът приеме за
основателни исковите претенции, счита, че лихва за забава следва да бъде
начислена от датата на подаване на исковата молба. При липса на изрична покана
за изпълнение от страна на ищеца, денят на забавата по смисъла на чл. 86 ЗЗД
следва да се счита датата на завеждане на исковата молба за присъждане на
обезщетението. С оглед възражението за изтекла погасителна давност на част от
претендираната главница, на основание чл. 119 от ЗЗД, счита, че вземането за
лихва върху погасената по давност главница също е погасено. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
с оглед доводите на страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а
и от представените доказателства – Акт
за встъпване в длъжност от **** г. се установява, че между сочените страни съществува служебно правоотношение, като
ищецът заема длъжността „**** *****“ от 01.07.2002 г. в З. – П., а последно е
на длъжността „*******“.
Ищецът твърди, че е полагал труд над нормативно
установената продължителност в периода 01.11.2015 г. – 30.09.2018 г.
От разпита на св. Д.Д.И.- *****, се установи, че и
двамата с ищеца са **** на З. – П., към ГД „Изпълнение на наказанията“. Ищецът
24-часови дежурства е полагал по график като ******* на отделение за периода от
01.11.2015 г. до 30.09.2018 г. Реалната продължителност на всяка смяна протича
по следния начин: Най-късно всички влизат в осем без десет сутринта. Тъй като
ищецът е *******, неговото задължение е да изготвя ежедневната ведомост, в
която се вписва кой служител къде е разпределен да служи. Той също идва по
същото време, в което идват и останалите. Като изготви ежедневната ведомост, в
08.00 ч. започва провеждането на инструктажа, в който участва и той като ***********.
След приключването на инструктажа, който трае минимум 20 мин., той слиза и
приема дежурството от *******, като старият му свежда за сведение как е
преминало изтеклото денонощие, какво предстои и т.н.. Същевременно е в помощ на
**** *****, т. к. ***** се качва горе на голяма оперативка, а през това време *******,
ако дойде **** ***** качва ***** лица, които трябва да се извозват до
съответния съд. Това го прави ******* на, преди да отстъпи от смяна. Новият
чака в **** да приключи главната оперативка, след което си встъпва в длъжност.
Това най-рано става в 8.30 часа. Това е часът, в който старият дежурен най-рано
си тръгва, а новият дежурен продължава с дежурството.
Сдаването на дежурствата става абсолютно по идентичен
начин, като най-рано си тръгва в 8.30 часа сутринта.
Не може да си тръгне от поста в 8 ч. или 20 ч. от
дежурство, без да е докладвал и без да е освободен, ако го направи, си носи
дисциплинарна отговорност. Той се води ******* на ***** и няма как да си
тръгне.
Освен тези 24-часови дежурства той дава така
наречените ВОП, като всички останали. Това са дежурства по болница.
Когато е разпределен по график да дава дежурства по
болница, той се явява най-късно в 7.30 ч. в З.а, ако е дневна смяна, а, ако е
нощна в 19.30 ч.. Тези дежурства по график се водят 12-часови. Реално
продължават 13 часа.
Идва в 7.30 ч. в З.а, след това се въоръжава,
снаряжава се, минава на индивидуален инструктаж през *********, който е в
момента, след което се качва на служебната кола и е извозен в болницата, където
се *********************.
Там има мероприятие с отстъпващия, който му свежда информация
за оперативната обстановка – предстоят ли някакви манипулации на лежащо болни,
или изписване, при което старият слиза и по обратния ред се качва на служебната
кола, извозват го до З., ******, докладва на ***** ***** за изтеклото
дежурство, има ли произшествия или не, предстоят ли манипулации или изписване
на лежащо болни, след което е свободен да си ходи. Това се случва най-рано в
8.30 ч., респ. в 20.30 часа.
*************** не полага 12-часови дежурства в З.,
само ВОП, които са по 12 часа, но реално са 13 часа. Когато е в З., дежурството
му е 24 часа и 40 мин. – от осем без десет единия ден, до осем и половина на
другия ден. При 24-часовите дежурства смяната се извършва само сутрин.
Съдът
кредитира показанията на св. като логични, последователни, съответни на
приетите писмени доказателства, както и основани на преки впечатления и
незаинтересовани.
В разпоредбата на чл.19, ал.2 от Закона за изпълнение
на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ е посочено, че за ******* се
прилагат разпоредбите относно държавната служба в Закона за Министерството на
вътрешните работи, доколкото в този закон не е предвидено друго. Предвид
липсата на изрична уредба в ЗИНЗС относно продължителността на служебното
време, уредбата на същото, както и на извънредния труд намират уредбата си в
Закона за МВР. Съгласно разпоредбата на чл. 187, ал.1 от Закона за Министерство
на вътрешните работи /ЗМВР/, нормалната продължителност на работното време на *******
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Ал.3 на същия
текст пък предвижда, че работното време на ******* се изчислява в работни дни -
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Сочената разпоредба е била изменена, като в периода
24.02.2015 г./ДВ бр.14/ 20.02.2015г./ до 14.10.2016 г./ДВ бр.81/ 2016г./
периодът на отчитане е бил едномесечен. Съгласно ал.5, т.2 на чл.187 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, а ал.6
урежда правилото, че извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение. От заключението на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че ищецът е носил дежурства в процесния
период над нормативно установената продължителност на служебното време, които
са били частично заплатени, като общо за процесния период са незаплатени 164
часа за дежурства извънреден труд /включително и дежурства по външни постове/ в размер на
1038,92лв., а размерът на обезщетението за забава на възнаграждението за
извънреден труд възлиза на 158,83лв.
Съдът възприема заключението на ССЕ като изготвено
обективно, с необходимите знания и опит в съответната област, както и
съобразено с нормативната уредба – Закона за Министерство на вътрешните работи,
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, действали в
процесния период, както и с ежедневните ведомости. Съдът намира, че при лежаща
върху ищеца доказателствена тежест да установи полагането на труд над
нормативно установената продължителност, същият установи при условията на пълно
и главно доказване, че при носене на дежурства ищецът е полагал труд над
отчетеното работно време, като завишението е с 1 час, както при външен пост – с
1 час. В този смисъл, полаганият труд се явява извънреден, като след приспадане
на заплатеното допълнително възнаграждение, на ищеца следва да се присъдят
сумата от 1038,92лв. – незаплатено брутно възнаграждение за извънреден труд,
сумата от 158,83лв. – обезщетение за
забава на това възнаграждение, поради което съдът намира, че исковете се явяват
основателни и доказани и ще се уважат
изцяло.
При лежаща върху ответника доказателствена
тежест да установи, че е заплатил посочените суми, същият не е ангажирал
доказателства в тази насока.
Ответникът е направил възражение за
погасяване по давност на исковете за възнаграждение за извънреден труд за
първото тримесечие на 2015 г., като заявява и че обезщетение за забава се дължи
от датата на предявяване на исковете. Съдът не споделя така наведеното
възражение. За изпадането на ответника в забава не е необходима покана,
доколкото заплащането на извънредния труд е част от задължението за заплащане
на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно или тримесечно
при тримесечно сумирано отчитане на работното време/. Ето защо ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да се заплати
съответното възнаграждение. Поради това съдът приема, че за претендирания
период ответникът е бил в забава. С оглед разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД
върху главницата следва да се присъди и лихва за забава, считано от датата,
следваща изискуемостта на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ
тримесечието, през който трудът е бил положен/ до 02.12.2018 г. Предвид падежа на главните задължения, то и
към момента на предявяване на исковете не е изтекла тригодишната давност,
поради което и следва да се присъди възнаграждение за положен извънреден труд и
от 01.11.2015 г.
С оглед изложеното съдът намира, че
предявените искове се явяват доказани по основание и размер, поради което
следва да се уважат изцяло. С оглед уважаване на главните искове следва да се
уважи и претенцията на присъждане на обезщетение за забавено плащане на
главниците, считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им
изплащане.
С оглед изхода на делото и тъй като ищецът претендира
заплащане на разноски съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, то на същия
следва да се присъдят такива, които се констатираха в размер на 500 лв. –
заплатено адв. възнаграждение.
Ответникът не претендира разноски.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК върху ответника следва да се възложи и държавна такса в размер на 100лв.,
както и разноски за ССЕ в размер на 150лв.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати на И.Д.И., ЕГН **********,***, сумата от 1038,92лв. /хиляда тридесет и осем
лева и 92ст./, представляваща брутно възнаграждение за положен извънреден труд
в размер на 164 часа за периода 01.11.2015 г. – 30.09.2018 г., както и
сумата от 158,83лв. /сто петдесет и
осем лева и 83 ст./, представляваща обезщетение за забавено плащане на
възнаграждението за извънреден труд за периода от 26-то число
на месеца, следващ отчетния период, до 02.12.2018 г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.12.2018 г. до
окончателното изплащане, както и сумата
от 500 лв./петстотин
лева./ – разноски.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” към
Министерство на правосъдието, с адрес гр.София, бул.”Ген. Н. Столетов” № 21, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 100лв./сто лева/ - държавна такса, както и 150лв./сто и петдесет лева/ - разноски за ССЕ.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив, в двуседмичен
срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ