№ 8481
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110103042 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от
ГПК,вр.чл.7 § 1 б.б от регламент 261/2004 г. от Г. С.,роден на 19.09.2007
г.,гражданин на Руската федерация,с пълномощник адв.К.В.,с адрес
[адрес],против [фирма],ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от А. В. и Р. Г.,с искане да бъде постановено
решение,с което да бъде признато за установено,че съществува вземане на
ищеца в размер от 400 евро – обезщетение за закъснение на полет,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,че между страните е сключен договор за
въздушен превоз LB228,който е следвало да бъде изпълнен на 22.07.2018 г.
Сочи се,че полетът е реализиран с над три часа закъснение,поради което за
ищеца е възникнало право на обезщетение,което е в размер на 400 евро при
съобразяване разстоянието между летище Москва,Внуково и летище Бургас.
В исковата молба се поддържа,че е налице извънсъдебно признание на
претенцията от страна на ответника по време на водени преговори за
извънсъдебно уреждане на правния спор,но плащане не е реализирано,а
същевременно преговорните отношения са прекратени. Исковата претенция
се основава на твърдения,че вземането е претендирано по реда на заповедното
производство,но с оглед депозирано възражение е налице интерес от
предявяване на установителния иск. Ищецът моли съда да постанови
решение,с което да уважи предявения иск.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от ответника
със становище за недопустимост на иска – твърди се,че липсват доказателства
за регистрирано търговско дружество Компенсер ЛТД,такова дружество не
може да бъде сред лицата по чл.32 от ГПК,сочи се,че адв.В. не разполага с
1
надлежно учредена представителна власт. Ответникът изразява становище,че
искът е недоказан – твърди се,че е изтекла погасителна давност като е
приложима разпоредбата на чл.135 от ЗГВ,а и не е доказано възникване право
на обезщетение поради липса на доказателства за договорно правоотношение.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление от 08.07.2021 г. по реда на чл.410 от ГПК Г. С. чрез
законния си представител Е. С.а претендира от [фирма],ЕИК
*********,сумата от 400 евро – обезщетение по чл.7 от регламент 261/2004 за
закъснение на полет LB228 от 22.07.2018 г. с повече от три часа. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 39614/2021 г.
по описа на СРС,42 състав.
С писмо от „Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт“АД,оператор на
летище Варна и летище Бургас се установява,че полет LB228 е реализиран
вместо в 21 часа в 05,16 часа на следващия ден.
Представена е покана,с която Г. С. претендира по извънсъдебен ред
обезщетение в размер на 400 евро за закъснение на полет LB228,както и е
представен списък на лица,за които [фирма] счита,че претенциите им са
неоснователни,защото няма забава или има такава до три часа,в който списък
Г. С. не фигурира.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
По допустимостта на иска :
Съдът счита,че е сезиран с допустим положителен установителен
иск,предявен в рамките на преклузивния едномесечен срок при съобразяване
датата на подаване на исковата молба – 20.01.2022 г. Съдът намира за
неоснователен и доводът за наличието на нередовност на исковата
молба,състояща се в непосочване на банкова сметка,по която да бъде
заплатена паричната сума като намира за необходимо да отбележи,че липсата
на посочване на банкова сметка не е основание съдът да остави исковата
молба и да дава указания до ищеца за привеждането й в съответствие с
изискванията на закона,а и в настоящия случай производството се развива по
предявен установителен иск за установяване на вземане,за което е издадена
заповед за изпълнение,а в подаденото заявление банкова сметка е посочена.
Неоснователен е доводът за недопустимост на производството по
делото,защото е представено по делото пълномощно, с което адвокат В. е
упълномощен да представлява ищеца С. в производството,както и е
представено и пълномощно, съгласно което ищецът е упълномощил
дружеството Компенсер ЛТД да го представлява в съдебни и извънсъдебни
производства относно претенция, произтичаща от полет LB228, реализиран
от [фирма]. Наличието на доказателства,че пълномощникът на ищеца
упълномощава адвокат,който съгласно чл.32 от ГПК може да бъде
процесуален представител,налага извод,че искът е предявен при надлежно
учредена представителна власт. Същевременно при липсата на доказателства
2
ищецът Г. С. да е прехвърлил вземането си в полза на дружеството Компенсер
своето вземане твърденията на ответника,че искът е предявен от ненадлежна
страна се явяват недоказани,респективно доколкото са изложени
твърдения,че ищецът С. претендира свое парично вземане,представляващо
обезщетение за закъснение на полет,исковата претенция се явява допустима.
Отделно от това,съдът намира,че ответникът не би могъл да се позовава на
липса на представителна власт,тъй като такъв довод може да бъде релевиран
само от страната,която твърди,че е ненадлежно представлявана. Според
приетото Тълкувателно решение № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк. дело №
5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, липсата на представителна власт засяга
единствено вътрешното правоотношение между представителя и
представлявания. Систематичното място и граматическото тълкуване на
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД сочат, че тя е установена единствено и
изключително в интерес на мнимо представлявания. Налага се изводът, че
единствено представляваният може да се позове на евентуална
недействителност на упълномощителната сделка.Пълномощното се прилага
към исковата молба и въз основа на него съдът извършва преценка за
наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за
обема на същата. Извършените от пълномощника процесуални действия
обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по
отношение на нея. Пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата
страна в производството. Съществуването на упълномощителната сделка е от
значение за отношенията между упълномощителя и неговия пълномощник,
но не и за отношенията между страната упълномощител и насрещната за
правния спор страна,поради което за насрещната страна не съществува
правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка
чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от
упълномощителя подпис. Липсата на представителна власт е възражение,на
което може да се позове само мнимо представляваното лице. Развитите
съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция е допустима.
По основателността на иска :
Искът с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск, с който се цели
да бъде установено със сила на пресъдено нещо дали съществува вземането,
относно което е издадена заповед за изпълнение, когато срещу заповедта за
изпълнение е подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК. Този иск има
предмет, идентичен с предмета на заповедното производство – подлежи на
доказване същото вземане – на соченото основание и в претендирания размер,
което означава, че в конкретния случай следва да бъде доказано, че са налице
предпоставки за присъждане на обезщетение вследствие на забавен полет на
основание чл. 7 пар. 1 б. а от регламент 261/2004 г. ,т.е. да бъде установено,че
е сключен договор за въздушен превоз,пътникът се е явил за осъществяване
на полета,но полетът е реализиран със закъснение над три часа или е отменен.
В хипотезата на сключен договор за въздушен превоз, превозвачът се
3
задължава да реализира полета в уговорените ден и час, респективно ако не
изпълни точно своето договорно задължение, чл. 7 от регламент 261
предвижда право на пътника да претендира обезщетение при закъснение или
при отмяна на полета. Софийският районен съд приема,че при съвкупен
анализ на доказателствата по делото,както и при съобразяване на водените
преди предявяване на исковата претенция преговори между страните,че е
доказано,че между страните е сключен договор за въздушен превоз и ищецът
С. има право на обезщетение за закъснение на полета. Съгласно чл.66 от ЗГВ
договорът за въздушен превоз се реализира при издаден пътнически билет,но
дори билетът да не е редовен,да не е наличен или да е изгубен отношенията
между страните се реализират при съобразяване на сключения договор – ал.2
на чл.66 от ЗГВ. Цитираната разпоредба позволява да бъде възприето,че
доказване на договор за въздушен превоз е допустимо и чрез
доказателства,различни от представяне на самолетен билет. За да счете,че е
доказано,че договор за въздушен превоз между страните е сключен,съдът взе
предвид,че от страна на ищеца Г. С. е отправена покана за изплащане на
обезщетение до ответното дружество,ответникът не е възразил нито относно
липса на сключен договор,нито относно липса на предпоставки за ангажиране
на отговорността му,а и ответникът не представя писмено
доказателство,изискано по реда на чл.190 от ГПК,с което съдът приема,че
фактът,че ищецът С. е включен в списъка на пътниците,респективно е
превозен се явява доказан,в която насока се явява нелогично ответникът да не
разполага с информация кои лица и по кои полети е превозвал при
съобразяване възможността да бъде реализирана договорната му отговорност
и при съобразяване отправената в по-ранен момент извънсъдебна покана.Така
мотивиран,съдът приема,че е доказано,че ищецът С. е пътувал със закъснелия
полет,респективно има право на обезщетение. В настоящия случай от
събраните по делото доказателства се установява, че полетът не е реализиран
в уговореното време, а закъснението е над три часа,отчитайки представеното
към исковата молба удостоверение,както и предвид липсата на изложени от
ответника твърдения,че е изпълнил точно своите договорни задължения.
Когато закъснението на полета е над три часа, според чл. 7 от регламент 261 е
дължимо обезщетение, което се определя според разстоянието между двете
летища, при което и при съобразяване разстоянието между Москва,Внуково и
Бургас, дължимото обезщетение би било в размер на 400 евро. Предвид
основателността на така предявения иск, съдът намира, че следва да разгледа
своевременно релевираното от името на ответника в писмения отговор
възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца. Разпоредбата
на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване /в редакцията ѝ към
процесния период/ урежда специална двугодишна давност, с която се
погасяват исковете срещу превозвача по международни превозни договори.
Посочената разпоредба се намира в Глава единадесета "Констативни
протоколи, рекламации, давност". При систематичното тълкуване на чл. 135
от Закона за гражданското въздухоплаване може да се заключи, че тази
4
кратка погасителна давност е приложима към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство,т.е при липси и повреди на багаж
или товар. Този извод се потвърждава и от разпоредбата на чл. 137 от Закона
за гражданското въздухоплаване, според която сроковете по чл. 135 от Закона
за гражданското въздухоплаване се спират със започване на рекламационното
производство. Следователно отговорността на превозвача по чл. 7, параграф
1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в приложното поле на чл.
135 от Закона за гражданското въздухоплаване. Доколкото отговорността на
превозвача произтича от договорно правоотношение, то приложима е
тригодишната давност, уредена в чл. 111, б. „б“ ЗЗД, защото по своята
същност обезщетението за закъснение на полета е обезщетение,произтичащо
от допуснато от въздушния превозвач неточно изпълнение на договорно
задължение. Доколкото законът регламентира фикция, че искът се счита
предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата молба е
постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението за възражението,
това означава, че искът се явява предявен на 06.07.2021 г. – т.е. преди
изтичането на 3-годишния давностен срок, поради което възражението за
изтекла погасителна давност се явява неоснователно.
Развитите съображения мотивираха съда да счете,че искът следва да бъде
уважен изцяло,ведно със законната лихва,считано от предявяването му до
окончателното изплащане на вземането.
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира
присъждането на съдебноделоводни разноски съдът счита, че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 25 лева за исковото производство и 25 лева за
заповедното производство.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415
от ГПК,вр.чл.7 § 1 б.б от регламент 261/2004 г. по отношение на [фирма],ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление [адрес],представлявано от А.
В. и Р. Г.,че съществува вземане на Г. С.,роден на 19.09.2007 г.,гражданин на
Руската федерация,с пълномощник адв.К.В.,с адрес [адрес] в размер от 400
евро ( четиристотин евро ) – обезщетение за закъснение на полет LB228 от
22.07.2018 г. от летище Москва,Внуково до летище Бургас над три часа,ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на иска – на
06.07.2021 г. до окончателното изплащане на вземането,за което е издадена
5
заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 39614/2021 г. по описа на СРС,42
състав.
ОСЪЖДА [фирма],ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
[адрес],представлявано от А. В. и Р. Г. да заплати на основание чл.81 от
ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Г. С.,роден на 19.09.2007 г.,гражданин на
Руската федерация,с пълномощник адв.К.В.,с адрес [адрес],сумата от 25 лева
( двадесет и пет лева ) сторени съдебноделоводни разноски за исковото
производство и 25 лева ( двадесет и пет лева ) сторени съдебноделоводни
разноски за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6