№ 642
гр. Варна, 18.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000471 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 3443/08.08.2025г. на „УниКредит Булбанк" АД- гр. София, ЕИК
*********, представлявано по пълномощие от адв. М. Т. от САК, срещу
решение № 100/23.06.2025г., постановено по гр. д. № 100/2024г. по описа на
Разградски окръжен съд, с което е прието за установено, че ищцата А. Х. Ф. от
гр. Разград не дължи на въззивното дружество- ответник в
първоинстанционното производство, сумите, за които е издаден изпълнителен
лист от дата 18.11.2010 г. по ч. гр. д. № 677/2010г. по описа на PC – гр.
Исперих, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20117620400056 по описа на ЧСИ Д.Д., рег. № 762, район на действие ОС –
Разград, поради погасяване на вземанията по давност, а именно: 1./ сумата 74
657.62 евро- главница по Договор № 2601 за банков ипотечен кредит за
физическо лице от дата 31.10.2008 г.; 2./ сумата 11 914.65 евро - договорна
лихва за периода от 25.08.2009 г. до 14.11.2010г.; 3/ законната лихва от датата
на подаване на заявлението – 15.11.2010г. до изплащане на вземането, и 4./
деловодни разноски в размер на 2 571.85 лв.- за адвокатско възнаграждение и
3 386.41 лв.- заплатена държавна такса.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено в
1
противоречие със събраните доказателства, тъй като първата инстанция не е
отчела прекъсването на давността за процесното вземане с множество
действия по изпълнението- на 25.07.2018г.– призовка за доброволно
изпълнение, с която е насрочен опис; 26.07.2018г.– налагане на възбрана;
17.08.2018г.– опис на недвижими вещи; 10.07.2020г.– молба от взискателя за
извършване на действия по изпълнението, 01.02.2022г.– насрочване на опис;
21.03.2022г.– определяне на дата на описа; 10.10.2023г.– молба за извършване
на действия по изпълнението, 20.10.2023г.– запор върху банкови сметки.
Излагат се съображения, с позоваване на относима съдебна практика, че с
изпращането на ПДИ до длъжника, която съдържа съобщение за насрочен
опис, е започнало принудително изпълнение върху имот на длъжника, а това
представлява относимо изпълнително действие за прекъсване на давността,
без значение, че описът е само насрочен, но не е извършен. На следващо
място, сочи се, молбата от 10.07.2020 г., съдържаща искания за предприемане
на изпълнителни действия, е основание за прекъсване на давностния срок,
макар и същата да не се намира на хартиен носител по изпълнителното дело,
тъй като индиция за депозиране на въпросната молба се намира в платежно
нареждане, приложено към изпълнителното дело, с което е заплатена такса по
сметка на ЧСИ за предприемане на исканото от взискателя изпълнително
действие. Поддържа се, че действията, извършени по друго изпълнително
дело по описа на ЧСИ (изп. дело № 937/2021 г.) върху възбранен недвижим
имот на длъжника, ползват присъединения по право кредитор по чл. 457 ГПК,
като в случая това има за последица и прекъсване на давностния срок. Според
страната, следва да се съобрази и молбата от 10.10.2023 г., с която е поискано
налагането на запор, както и периодът на спиране на давностния срок по
силата на Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и
отхвърляне на исковете, с присъждане на сторените съдебно– деловодни
разноски за две инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
страна А. Х. Ф., представлявана от адв. Д. Д. от САК, с който се оспорва
основателността на съображенията и доводите, с което е обоснована
въззивната жалба, и се твърди, че обжалваното решение е правилно като
постановено при съобразяване на всички правила, свързани с прекъсването на
давностните срокове и относимата към тях съдебна практика. Излагат се
2
съображения, че тъй като последно действие, прекъсващо давността, е
налагането на възбрана от дата 26.07.2018г., а след този момент до на изтичане
на давностния срок не е осъществен годен изпълнителен способ, който да го
прекъсне, вземанията са били погасени по давност преди следващото валидно
изпълнително действие, осъществено на 20.10.2023г., следователно
отрицателните установителни искове са доказани по основание.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
Предвид така очертания от жалбата и отговора спор пред тази
инстанция, съдът намира, че не се налага служебно събиране на доказателства
или даване на указания на страните за предприемане на процесуални действия
за доказване на релевантни факти и обстоятелства, свързани с приложението
на императивни правни норми. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, III- ти състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 3443/08.08.2025г. на
„УниКредит Булбанк" АД- гр. София, ЕИК *********, представлявано по
пълномощие от адв. М. Т. от САК, срещу решение № 100/23.06.2025г.,
постановено по гр. д. № 100/2024г. по описа на Разградски окръжен съд.
НАСРОЧВА в. т. д. № 471/2025г. по описа на Варненски окръжен съд,
Търговско отделение, за разглеждане в открито съдебно заседание на
20.01.2026 г. от 13.30 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, с преписи от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4