№ 7109
гр. София, 18.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20231110145467
по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника А. Г. Ц., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., като
той не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана
на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за
дялово разпределение. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума
за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016
г., в сила от 10.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-
дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася, което ответникът не е сторил,
поради което претендира от него сумите, както следва: 3 823,08 лв., представляваща цена на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., 575,41 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 08.04.2022 г.; 65,54 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 12,09 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до
08.04.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2022 г. до окончателното им заплащане, за които суми
по ч. гр. дело № 21878/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. Ц. е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Навежда довод за изтекла погасителна давност на вземанията за
периода от 01.05.2018 г. до 26.04.2019 г. Оспорва пасивната си материалноправна
легитимация да отговаря за процесните вземания, тъй като не е налице облигационна връзка
1
между него и ищеца. Оспорва да е изпаднал в забава. Оспорва годността на главния
топломер в сградата, тъй като не е доказано да е преминал изискуемата метрологична
проверка, удостоверяваща годността му. Оспорва доказателствените искания на ищеца за
допускане на експертизи, тъй като не оспорва исковите суми по размер. С тези съображения
отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „.... изразява становище, че в рамките
на исковия период услугата дялово разпределение е законосъобразно извършвана.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153
ЗЕ.
Основателността на исковете за цена на потребена топлинна енергия и цена на услуга
за дялово разпределение предполага установяване от ищеца наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е
доставил топлинна енергия в твърдените количества и за него е възникнало насрещно
задължение за заплащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през
исковия период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът има сключен договор, при което е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в
претендирания размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г., а с това и в рамките на процесния период) потребител, респ.
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице – ползвател или собственик
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора
за доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на което
е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал това
качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни отношения с ищцовото дружество. В случая, при съвкупна преценка на
писмените доказателства по делото – нотариален акт за продажба на недвижим имот от
27.11.2003 г., искане за налагане на възбрана от 11.04.2013 г. на .... на КЧСИ във връзка с
образувано изпълнително дело № 20137810400212/11.04.2013 г. по описа на същия,
адресирано до Агенция по вписванията, постановление за налагане на възбрана от
16.12.2019 г. на ..... на КЧСИ във връзка с образувано изпълнително дело №
20198580401126/16.12.2019 г. по описа на същата, съдът приема за установено, че в рамките
на исковия период ответникът се легитимира като собственик на процесния недвижим имот,
респ. той следва да отговаря за вземанията за цена на топлинна енергия и цена на услуга за
дялово разпределение, касаещи същия, съобразно обема на участието си в съсобствеността.
Най-напред от съдържанието на представения нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот от 27.11.2003 г. (л. 14 от делото) се установява, че А. Г. Ц. е закупил от ....
Ц.а 1/2 идеална част от следния недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се
в ...., на третия етаж, заедно с избено помещение и ползване от общо таванско помещение,
както и 27,40/394 идеални части от общите части на сградата и от УПИ, върху който е
построена, поради което може да се приеме, че въз основа на посочената придобивна сделка
ответникът се легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху
процесния апартамент № 7, за който се отнасят исковите претенции. Нещо повече, това
обстоятелство се потвърждава и с оглед данните, удостоверени в представеното искане за
2
налагане на възбрана от 11.04.2013 г. на .... на КЧСИ във връзка с образувано изпълнително
дело № 20137810400212/11.04.2013 г. по описа на същия (л. 19 от делото), по отношение на
1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.105.211.2.7,
представляващ апартамент № 7, находящ се в ...., на трети етаж, който по описание и
административен адрес изцяло съответства на имота, описан в договора за покупко-
продажба, обективиран в нотариалния акт от 27.11.2003 г. В същото време първите данни,
въз основа на които може да се направи извод, че ответникът е станал изключителен
собственик на процесния апартамент са от 16.12.2019 г. - датата на съставяне на
постановлението за налагане на възбрана върху същия на ..... на КЧСИ във връзка с
образувано срещу него изпълнително дело № 20198580401126/16.12.2019 г. Действително,
по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се направи извод, че в
периода след 11.04.2013 г. са се осъществили конкретни юридически факти, довели до
увеличаване на обема от правата на ответника върху процесния апартамент № 7, но в
същото време съдът взима предвид, че постановлението за налагане на възбрана съставлява
доказателство за изявленията на съдебния изпълнител пред него и за извършените от него и
пред него действия, поради което въз основа на този документ може да се обоснове извод
относно изключителното правото на собственост към датата на налагане на възбраната –
16.12.2019 г. Нещо повече, разпоредбата на чл. 483 ГПК предвижда, че съдебният
изпълнител описва посочения от взискателя имот след като се увери, че той е бил
собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната. В този случай, проверката на
собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг
начин, включително чрез разпит на съседи, а когато няма сигурни данни за собствеността, се
взема предвид владението към деня на възбраната. Следователно, в изпълнение на
законовите си правомощия, преди да пристъпи към налагане на възбраната съдебният
изпълнител е извършил надлежна проверка относно принадлежността на имота, върху който
тя е насочена, а това означава, че направените от него констатации следва да бъдат
съобразени– арг. чл. 179, ал. 1 ГПК. По делото не се твърди, а и не се доказва
осъществяването на последващи юридически факти, довели до промяна в правата върху
процесния имот, поради което следва да се приеме, че той е бил негов изключителен
собственик до края на исковия период – 30.04.2021 г. Ето защо, съвкупната преценка на
всички обсъдени по-горе писмени доказателства обосновава правния извод, че в периода от
началото на исковия период – 01.05.2018 г. до 15.12.2019 г. (денят, предхождащ датата на
съставяне на постановлението за налагане на възбрана от 16.12.20219 г.) ответникът Ц. се
легитимира като носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент № 7, до който обем е ограничена и отговорността му за вземанията за цена на
топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, с оглед липсата на ангажирани
от ищеца доказателства, установяващи при условията на пълно и главно доказване
основанието за ангажиране на отговорността му за повече от 1/2 от исковите суми. Не така
стоят нещата обаче по отношение на периода от 16.12.2019 г. до края на исковия период –
30.04.2021 г., доколкото данните по делото сочат, че в рамките на същия той вече е бил
негов изключителен собственик.
С оглед на изложеното, съдът приема, че посоченото лице се явява страна по
облигационното правоотношение с топлофикационното дружество във връзка с доставката
на топлинна енергия, чието основно задължение е да заплаща цената на същата, както и
цената на извършената в тази връзка услуга за дялово разпределение, като сключването на
изричен писмен договор с ищеца не е било необходимо.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ облигационните отношения между страните се
регламентират от публични известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и според
изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
3
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите. Следователно,
приемането на общите условия от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока
за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални такива. По
делото нито се твърди, нито се доказва ответникът А. Г. Ц. да е възразил срещу прилаганите
от ищеца общи условия или да е предложил сключването на индивидуално споразумение с
него, поради което и с оглед изложените по-горе съображения, че в рамките на исковия
период същият е бил собственик на процесния недвижим имот съдът прави извод, че между
него и ищеца е възникнало договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. В случая, видно от
протокол от общо събрание на етажната собственост от 14.08.2002 г., списък към него и
договор от 29.08.2002 г. (л. 22-25 от делото/, представените индивидуални справки за
използвана топлинна енергия (л. 75-77 от делото), а и с оглед изложеното от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, по делото се установява, че в рамките на исковия период
услугата по индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е била възложена и извършвана от
третото лице – помагач - „.....
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, по делото е прието без оспорване от страните заключение на
вещото лице по съдебно-техническата експертиза, според което количеството постъпила
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, находяща се на адрес: ...., е била
измервана чрез определено от Закона за енергетиката средство за измерване – общ топломер,
който е отчитан по електронен път в края на всеки месец, като технологичните разходи са
приспаднати от общото количество топлинна енергия, влязло в абонатната станция, и са за
сметка на топлофикационното дружество. Изяснява се, че през процесния период в имота на
ответника са начислявани суми за отопление, битово гореща вода и сградна инсталация,
като детайлно е посочено как се формират те, достигайки се до крайния извод, че това е
ставало съобразно изискванията на действащата нормативна уредба. Така, сумите за
отопление на имота са начислявани на база дистанционно отчитане на 4-те броя
отоплителни тела и 1 брой отоплително тяло с мощност в помещение баня, сумите за битово
гореща вода са начислявани на база дистанционно отчитане на наличния в апартамента 1
брой водомер на основание т. 5.2 от Приложение към чл. 61, ал. 1 на Наредба № 16-334/2007
г. за топлоснабдяването и Наредба № Е-РД-01-1/2020 г. за топлоснабдяването. Сумите за
топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са начислявани на база посоченото в т.
6.1.1. от Методиката за дялово разпределение към същата Наредба – между абонатите
съобразно пълния отопляем обем на имота – 172 куб. м. и този на етажната собственост – 1
434 куб. м. От техническа гледна точка фирмата за дялово разпределение също е изготвяла
индивидуалните изравнителни сметки в съответствие с нормативните изисквания, с оглед на
което вещото лице изяснява, че е било отразено реално доставеното количество топлинна
енергия и е извършено изравняване между начислената от ищеца и реално дължимата сума.
4
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия, следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. В
случая, при съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки
отчетен период, експертизата е приела, че реално доставеното до имота на ответника
количество топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 3 851,88
лв., представляваща разлика между начислените суми по фактури (3 928,69 лв.) и сумите за
възстановяване на абоната по изравнителните сметки (76,81 лв.), като посочената стойност е
без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях. Ето защо,
съдът приема, че въз основа на заключението по съдебно-техническата експертиза по делото
са установени по категоричен начин доставената и потребена в имота топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период.
При този извод на съда следва да се даде отговор и на въпроса каква част от нея
ответникът дължи да заплати, като бъде разгледано своевременно релевирано от него
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните, разяснения, дадени с
ТР № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и за тях се прилага тригодишната
давност. Предявяването на иска спира течението на давността, като в случая заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено в съда на 26.04.2022 г., а за времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
/за период от два месеца и 7 дни/ срокът е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, поради
което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост не след и на
26.04.2019 г., а след и на 19.02.2019 г. - арг. чл. 114, ал. 1 ЗЗД. От страна на ищеца се
претендират вземания за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., като съгласно чл. 33, ал. 1
от приложимите към релевантния период общи условия на ищеца – тези от 27.06.2016 г., в
сила от 11.08.2016 г., месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 са
платими в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Следователно,
действително са погасени по давност вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.,
тъй като най-късното месечно задължение – това за м. декември 2018 г. е станало изискуемо
на 14.02.2019 г., т. е. преди 19.02.2019 г., поради което то, както и предхождащите го такива,
включени в рамките на исковия период – м.05.2018 г., м.06.2018 г., м.07.2018 г., м.08.2018
г., м.09.2018 г., м.10.2018 г. и м.11.2018 г., са обхванати от изтекла погасителна давност. Тук
следва да се отбележи, че обстоятелството, че ищецът претендира вземания, представляващи
месечни дължими суми за прогнозна консумация на топлинна енергия, които са погасени по
давност, позовавайки се на обща фактура, издадена едва на 31.07.2019 г., и чрез
включването им в тази фактура е незаконосъобразно, доколкото с това действие се цели
избягване на евентуални възражения за давност от клиентите на топлинна енергия. В
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на
месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края
на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не
5
влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване
на ново вземане в полза на една от страните по облигационното правоотношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това
дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. Това ново „изравнително“ вземане обаче винаги е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата.
Издаването на изравнителната сметка не променя срока, в който месечните вноски стават
дължими, а следователно и момента, от който започва да тече погасителната давност за тях.
В случая, с оглед липсата на изложени твърдения, а и на ангажирани доказателства за
извършени от страна на ответника плащания на процесните суми, следва да се приеме, че
главното задължение за цена на топлинна енергия за исковия период се равнява на
посочената по-горе сума от 3 851,88 лв., отразяваща реално доставената и потребена такава.
От нея следва да се приспаднат сумите, които са погасени по давност за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., които предвид данните по таблици № 3 и № 4 от заключението
по съдебно-техническата експертиза, отразяващи фактурираното количество топлинна
енергия за процесния период и годишното изравнение след края на отчетния такъв, възлизат
на 675,02 лв. Така след извършено преизчисляване по реда на чл. 162 ГПК, размерът на
месечните задължения за цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021
г., които не са обхванати от изтекла погасителна давност, възлиза на 3 176,86 лв. (3 851,88
лв. – 675,02 лв.). Доколкото обаче съдът достигна до извод, че за част от исковия период – от
01.01.2019 г. до 15.12.2019 г. ответникът А. Г. Ц. не е бил изключителен собственик на
процесния имот, а носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него,
възприетата по-горе сума от 3 176,86 лв. следва да се намали с 1/2 от стойността на
задължението за цена на топлинна енергия, отнасяща се него, като изчислявайки я по реда на
чл. 162 ГПК, съдът приема, че същата се равнява на 768,37 (1/2 от 1 536,74 лв.).
Следователно, крайният размер на задължението за цена на топлинна енергия за периода от
01.01.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза на 2 408,49 лв. (3 176,86 лв. – 768,37 лв.), до който
размер предявеният главен иск е основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер от 3 823,08 лв., или за размера от 1 414,59 лв., и за
периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 65,54 лв. Това е така, тъй като
съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от общите условия на договорите между
..... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Във връзка с
възражението за изтекла погасителна давност следва да се отбележи, че задължението за
цена на услуга за дялово разпределение се претендира от ищеца едва от 01.03.2019 г., т. е.
след 19.02.2019 г., поради което то не е обхванато от изтекла погасителна давност.
Доколкото обаче съдът достигна до извод, че за част от исковия период – от 01.01.2019 г. до
15.12.2019 г. ответникът А. Ц. не е бил изключителен собственик на процесния имот, а
носител на 1/2 идеална част от правото на собственост върху него, възприетата по-горе сума
от 65,54 лв. следва да се намали с 1/2 от стойността на задължението за цена на услуга
дялово разпределение, отнасяща се него, като изчислявайки я по реда на чл. 162 ГПК, съдът
6
приема, че същата се равнява на 11,68 (1/2 от 23,37 лв.).
Следователно, крайната стойност на задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. възлиза в размер на 53,86 лв.
(65,54 лв. – 11,68 лв.), до който размер предявеният главен иск е основателен и следва да
бъде уважен, като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 65,54 лв., или за
размера от 11,68 лв.
Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 26.04.2022 г. до окончателното им
заплащане.
По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на исковете за обезщетение за забава предполага установяване от
ищеца наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия на ищеца от 2016 г., в сила от 10.08.2016 г.,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за
вземанията за цена на топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., за които
съдът прие, че не са обхванати от изтекла погасителна давност, не е необходимо
отправянето на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се
поставят клиентите в забава. По изложените съображения, определена по реда на чл. 162
ГПК, съдът счита, че размерът на лихвата за забава върху главното задължение за цена на
топлинна енергия за периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г., попадащ в обхвата на общите
условия от 2016 г., се равнява на сумата от 447,57 лв., начислена за претендирания период от
15.09.2019 г. до 08.04.2022 г., до който размер предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия е основателен и следва да бъде уважен,
като се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 575.41 лв., или за размера от
127,84 лв.
По отношение на задължението за цена на услуга за дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение
от дата, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 26.04.2022 г. и
касаеща процесния период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава
върху задължение за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 12,09 лв.,
начислена за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г. е неоснователен и следва да се
отхвърли изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в
полза на заявителя - ищец се следват направените разноски в производството по ч. гр. дело
№ 21878/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете, които съответно възлизат на 90,70 лв. - платена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение и на 309,46 лв. - платена държавна такса, депозит за СТЕ
и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя - ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал. 8
ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), като съобрази вида и обема на извършената дейност от
7
процесуалния му представител, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото,
приключило в рамките на едно открито съдебно заседание. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят направените разноски в исковото производство,
съразмерно с отхвърлената част от исковете, които възлизат в размер на 284,47 лв. -
адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед
представения договор за правна защита и съдействие от 01.11.2023 г. (л. 81 от делото), имащ
характер на разписка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление: .... срещу А. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: ...., установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. Г. Ц. дължи на ..... сумата от 2 408,49 лв., представляваща
цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., за
периода от 01.01.2019 г. до 30.04.2021 г.; сумата от 53,86 лв., представляваща цена на услуга
за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
26.04.2022 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 447,57 лв., представляваща
лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г.
до 08.04.2022 г., за които суми по ч. гр. дело № 21878/2022 г. по описа на СРС, 79 състав, е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.05.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2 408,49 лв. до пълния
предявен размер от 3 823,08 лв., или за размера от 1 414,59 лв., и за периода от 01.05.2018 г.
до 31.12.2018 г.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за
периода от 15.09.2019 г. до 08.04.2022 г. за разликата над уважения размер от 447,57 лв. до
пълния предявен размер от 575.41 лв., или за размера от 127,84 лв.; иска за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. за разликата над уважения
размер от 53,86 лв. до пълния предявен размер от 65,54 лв., или за размера от 11,68 лв.,
както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 12,09 лв. за периода от 01.05.2019 г. до 08.04.2022 г.
ОСЪЖДА А. Г. Ц., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 90,70 лв.,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 21878/2022 г. по описа на СРС,
79 състав, както и сумата от 309,46 лв., представляваща разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: .... да заплати на А. Г. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: ...., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 284,47 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца .... – „....
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8