Решение по дело №3373/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 476
Дата: 7 април 2022 г. (в сила от 7 април 2022 г.)
Съдия: Георги Иванов
Дело: 20211000503373
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. София, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов

Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20211000503373 по описа за 2021 година
Разгледа в съдебно заседание на 07.03.22г. /с участието на секретаря Ставрева/
въззивно гражданско дело № 3373/21г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-7 състав от 13.08.21г. по г.д. № 10707/19г. са уважени /изцяло/
искове с правно основание чл. 134 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД /на М. Б.
против ЗАД „Алианц България“ АД и „Алианц Лизинг България“ АД/ както следва - първото
дружество е осъдено да плати на второто дружество сумите: 25 265 лева /главница; заедно със
законната лихва върху същата за периода след 14.08.19г./; 5 500 лева /мораторна лихва върху
посочената главница за периода 19.06.17г. – 14.08.19г./; съдебни разноски /при условията на чл. 78,
ал. 1 от ГПК/.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от ЗАД „Алианц България“ АД.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Събраните в процеса доказателства /писмени и гласни – преценени в съвкупност и в
контекста на твърденията - възраженията на страните/ установяват, че:
На 01.12.15г. М. Б. /лизингополучател/ и „Алианц Лизинг България“ АД /лизингодател/
са сключили договор за финансов лизинг /с предмет – ползване и придобиване на МПС-во „Нисан
Кашкай“/. На 03.02.16г. лизингодателят /в качеството си на собственик на автомобила/ е сключил
/със ЗАД „Алианц България“ АД/ договор за имуществено застраховане на МПС-во /при условията
на клауза - “Пълно Каско“/. На 30.09.16г. /в рамките на срока на действие на застраховката/ МПС-
во е било откраднато /поради което, предвид настъпване на застрахователно събитие –
застрахователят ЗАД „Алианц България“ АД е платил на собственика на автомобила „Алианц
Лизинг България“ АД застрахователно обезщетение в размер на сумата 25 265 лева/.
1
Жалбата е неоснователна /решението на първата инстанция е правилно; същото е
постановено в съответствие със закона/:
Предмет на процесния главен иск /по чл. 134 от ЗЗД във връзка с чл. 405 от КЗ/ е
сумата 25 265 лева /представляваща разлика между: вече изплатеното на „Алианц Лизинг
България“ АД застрахователно обезщетение в размер на 25 265 лева и следващото се такова на
дружеството в размер на сумата общо 50 530 лева/.
Материално-правната легитимация на ищцата /по смисъла на чл. 134 от ЗЗД във връзка
с чл. 405 от КЗ/ не се явява /към момента/ спорна по делото /предвид съдържанието на въззивната
жалба/.
Не се спори /предвид съдържанието на въззивната жалба/ и, че: в случая са налице
всички законови предпоставки /визирани в правилото на чл. 405 от КЗ/ позволяващи да бъде
ангажирана имуществената отговорност на застрахователя /ЗАД „Алианц България“ АД/ спрямо
собственика /лизингодателя/ на МПС-во /„Алианц Лизинг България“ АД/ съответно /при
условията на чл. 134 от ЗЗД/ и спрямо лизингополучателя М. Б..
Спорен /към момента – предвид съдържанието на въззивната жалба/ се явява
единствено въпросът – какъв размер обезщетение дължи застрахователното дружество. В тази
връзка:
Не се спори, че: при настъпване на процесната кражба /покрит застрахователен риск –
застрахователно събитие/ т. нар. „малък талон“ на автомобила се е намирал в МПС-во. Именно /и
само/ поради това - застрахователят /ЗАД „Алианц България“ АД/ е редуцирал /при условията на т.
57 във връзка с т. 50.7 от Общите условия към застрахователния договор/ застрахователното
обезщетение до размера на изплатената на собственика /„Алианц Лизинг България“ АД/ сума -
25 265 лева /представляваща половината от следващото се на собственика обезщетение в размер на
50 530 лева, съответстващо на действителната – пазарна стойност на МПС-во към датата на
застрахователното събитие/.
По делото липсват доказателства /доказателствената тежест в тази връзка е за
застрахователя – съгласно правилото на чл. 154 от ГПК/ които да установят обстоятелството, че –
наличието на малкия талон в МПС-во /към момента на инцидента/ стои в пряка /или косвена/
причинно следствена връзка /по смисъла на чл. 395, ал. 5 от КЗ/ с противоправното отнемане
/кражбата/ на автомобила. Изискването на закона /в посочената насока - съгласно цитираното
законово правило/ е: евентуалното противоправно /по смисъла на чл. 395, ал. 1 от КЗ/ поведение
/действие или бездействие/ на застрахования – да е способствало /пряко/ за /да е подпомогнало по
някакъв начин/ извършването на самото престъпно /изпълнително/ деяние /кражба –
противоправно отнемане на МПС-во/. Тази законова предпоставка не е налице /не е доказана –
удостоверена/. С оглед това: в случая следва да се приеме, че сторената /при условията на т. 57 във
връзка с т. 50.7 от Общите условия към застрахователния договор/ редукция на застрахователното
обезщетение – противоречи на правилото по чл. 395, ал. 1 от КЗ. Това обстоятелство обосновава
уважаване на иска /чрез присъждане на допълнително обезщетение в полза на собственика на
МПС-во в размер на още 25 265 лева, която сума да бъде добавена към вече изплатената такава в
размер на 25 265 лева/ за да бъде достигната реалната – пазарна стойност на МПС-во /по смисъла
на чл. 386, ал. 2 от КЗ/ в размер на сумата 50 530 лева.
В този смисъл е и решението на първата инстанция /поради което – същото следва да
бъде потвърдено/.
2
Основателен /предвид изхода на спора по главния иск/ се явява и акцесорният такъв /по
чл. 86 от ЗЗД/. Във връзка с тази претенция – първоинстанционният съдия е изложил конкретни
мотиви - съображения /относими към релевантните за този иск обстоятелства: начален момента на
забавата и размер на вземането/. Настоящият състав препраща /при условията на чл. 272 от ГПК/
към доводите на СГС в тази част.
Искане за присъждане на съдебни разноски не е заявено /от страна на М. Б./.
Съдът,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение на СГС 1-7 състав от 13.08.21г. по г.д. № 10707/19г.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3