РЕШЕНИЕ
гр.София,
19.05.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно заседание на дванадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Н.Светославова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3013 по описа за 2020
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от И.А.А. против П.НА Р.Б.иск с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Ищецът твърди, че срещу
него било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Производството по делото приключило с оправдателна присъда от 18.06.2014 г. по НОХД №
18141/2013 г. на СРС, НО, 6 състав. Софийска районна прокуратура
подала протест срещу присъдата. Въззивният съд с решение от 26.03.2015 г. по
ВНОХД № 5446/2014 г. на СГС, НО, 5 състав, потвърдил оправдателната присъда. Ищецът претърпял неимуществени вреди от
незаконното обвинение, които се изразили в
болки и страдания, преживян стрес и промяна в психическото му състояние,
засегнати били неговите чест и достойнство, уронено било доброто му име в
обществото. Приятели, колеги и познати на ищеца започнали да се отнасят с
подозрение към него и го отбягвали. Счита, че справедливият размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е 26 000 лв. Поради изложените
доводи, моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от 26.03.2015 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът оспорва предявения иск, като поддържа следните възражения:
оспорва ищецът да е претърпял вреди; оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и описаните в исковата молба вреди; твърди че производството по делото приключило
в разумен срок, обвинението не било тежко, спрямо ищеца била взета най-леката
мярка за неотклонение; оспорва размерна иска; оспорва началната дата, от която
се претендира законна лихва; поддържа възражение за изтекла погасителна давност
по отношение на претенцията за законна лихва.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 26 000 лв.:
За да бъде уважен предявеният иск трябва да бъдат
ангажирани доказателства за следните юридически факти: 1/срещу ищеца да е
повдигнато обвинение за извършено
престъпление; 2/ищецът да е оправдан по повдигнатото обвинение; 3/да е
настъпила вреда за него; 4/да е доказана причинно-следствена връзка между
незаконното обвинение и вредата; 5/да е установен размерът на дължимото
обезщетение.
Видно от присъда от 18.06.2014
г. по НОХД № 18141/2013 г. на СРС, НО, 6 състав, подсъдимият И.А.А. е признат
за невиновен в това, че на 24.07.2013г., около 19 часа, на ул.“ Франсис де
Пресансе“ № 24, в гараж № 4, намиращ се в жилищна сграда, при условията на
посредстевно извършителство – чрез неустановени към момента по делото лица/
строително-монтажни работници/ самоволно, не по установения от закона ред/ по
реда на глава ХIX ГПК – за осъществяване на
делба на недвижим имот или по реда на
чл. 35, ал.1 от ЗС – за извършване на доброволна делба на недвижим имот/ е
осъществил едно оспорвано от Г.И.И.свое действително право- правото да прекрати
режима на съсобственост върху недвижим имот , представляващ гараж № 4, намиращ се
на ул.„*********в гр.София, като е разпоредил на неустановените към момента
лица /строително-монтажни работници/ да демонтират входната врата и да поставят
на нейно място нова входна врата, с монтирани на нея нови заключващи
устройства, деянието не представлява маловажен случай, като съдът го е оправдал
по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
От приложените по делото НОХД
№ 18141/2013 г. на СРС, НО, 6 състав, ВНОХД № 5446/2014г. на СГС, НО, пети състав,
ДП № ЗМ 2489/2013 г. на 05 РУП – СДВР, се установява, че наказателното
производство срещу И.А.А. е започнало на 15.10.2013 г., когато е привлечен като
обвиняем за извършено на 24.07.2013 г.
престъпление по чл.323, ал.1 от НК, и е приключило на 26.03.2015 г.,
когато оправдателната присъда е влязла в сила, общо една година и пет месеца.
През целия период на
наказателното производство спрямо А. е
била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“.
От показанията на св. Г.се установява, че е
близка позната на ищеца от около 15 -16 години.Тя била брокер при осъществяване
на сделката, при която ищецът придобил идеални части от гараж на ул.“Черковна“.
Свидетелката знаела за образуваното срещу него наказателно производство за
самоуправство относно недвижимия имот на ул.“Черковна“, за който му били
предадени ключове още при сключване на сделката. В съдебно заседание св.Г.заявява,
че повдигнатото обвинение се отразило „доста депресиращо“ на ищеца. Той бил
много притеснен, майка му и баща му се скарали с него, след като узнали за
обвинението, а жена му го напуснала. Бащата на А. му казал, че не иска за
говори с него, не иска да го вижда, докато не реши проблема, защото не иска
престъпници в дома си. Тези думи се отразили силно на психиката на ищеца. Преди
наказателното производство той бил весел, нормален човек. Свидетелката имала
наблюдения, тъй като били семейни приятели и излизали заедно по заведения. След като ищецът бил привлечен като обвиняем,
животът му се променил – понякога не отивал на работа, а преди това редовно се
явявал на работното си място. Рядко излизал с приятели, само ако свидетелката
успеела да го изкара навън. Притеснявал
се да не го вкарат в затвора, без да е виновен. Говорел само за наказателното
производство. Св. Г.забелязала промяна и във външния му вид – отслабнал, преди
бил около 100 и повече килограми, а след това станал 80 кг. Пиел
антидепресанти, не искал да ходи на фитнес. Стоял си в къщи „90 % от времето“.
Свидетелката и мъжа й го посещавали „задължително един път седмично“, ходели да
го видят как е и да го изкарат малко навън, за да се разтовари психически, не
винаги вдигал телефона си.
Съдът кредитира показанията
на свидетелката относно преживените от ищеца страх, безпокойство, ограничаване
на социалните контакти и душевно страдание от незаконното обвинение, тъй като
същите са непротиворечиви и житейски правдиви в тази част.
Не бе доказано по делото И.А.
да е страдал от депресия и да е пиел антидепресанти. Съдът не кредитира
показанията на свидетелката Г.в тази част, тъй като същата няма медицинско
образование и не се подкрепят от медицински документи, които да установят проявата
на това заболяване и наличието на причинно-следствена връзка с проведеното
наказателно производство. Не е установено по делото и каква е причината за
раздялата на ищеца със съпругата му. В тази насока показанията на свидетелката
са лаконични и не се подкрепят от други доказателства.
При така установените факти съдът приема за
доказано по делото, че спрямо А. е било повдигнато обвинение за престъпление от
общ характер, по което е бил оправдан с влязла в сила присъда, претърпял е
неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от незаконното обвинение,
т.е доказани са фактите от състава на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
Съгласно съдебната практика
- т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС
и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело № 5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както
и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС РБ и съдебни решения на ВКС: решение
№ 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о., решение №
9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о. на ВКС, решение №
299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на ВКС, решение
№ 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о., при определяне на
обезщетението по справедливост трябва да се отчитат конкретни обективно
настъпили и установени по делото обстоятелства, в каква степен и колко
продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство,
наложените мерки на принуда, какво е било отражението на незаконното обвинение
върху личния, обществения и професионалния живот, разгласяване и публичност на
незаконното обвинение, дали са причинени здравословни увреждания.
При определяне размера на
обезщетението съдът отчете възрастта на ищеца към датата на започване на
наказателното производство спрямо него – 39 г., тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – престъпление по чл. 323, ал.1 от НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 от НК – за него се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до пет години
и глоба до 1000 лв. Съдът отчете продължителността на наказателното
производство през периода 15.10.2013 г. - 26.03.2015 г./една година и пет
месеца/, както и обстоятелството, че спрямо А. е била взета най-леката мярка за
неотклонение “подписка“. Съдът отчете тревогата и безпокойството, които е
изпитвал ищецът, ограничаването на социалните му контакти, преживяното душевно
страдание от незаконното обвинение спрямо него. От друга страна, съдът отчете
обстоятелството, че приятелите на ищеца не са изгубили доверие в него,
продължили са да го търсят и да го подкрепят./св.Гешева/.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през периода 2013 г. – 2015 г., съдът определи обезщетението по справедливост
на 1 000 лв., до който размер искът е основателен, а в останалата част, до
пълния предявен размер от 26 000 лв. следва да бъде отхвърлен.
По претенцията за законна
лихва:
Законната лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди се дължи, считано от датата на влизане в
сила на оправдателната присъда – 26.03.2015 г.
Съгласно чл.111, б. “в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за лихви и за други периодични плащания.
Тъй като исковата молба, с
която се прекъсва давността, е подадена на 10.03.2020г., възражението на ищеца
за изтекла погасителна давност по отношение на лихвата е основателно за периода
26.03.2015 г. до 09.03.2017г., при което претенцията за лихва следва да се
уважи за периода 10.03.2017 г . до 10.03.2020 г.
По разноските:
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 10, 97 лв.
Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвокат Е.М.К. ***, съдебен адрес:***, на основание чл.38,
ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на 1310 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., адрес за призоваване: гр.София, бул.“******да заплати на И.А.А.,
ЕГН **********, съдебен адрес: ***, Търговски дом, ет.II, кантора №***, за адв. К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 1 000 лв. /обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
произтичащи от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което И.А.А. е оправдан с присъда от 18.06.2014 г. по НОХД № 18141/2013 г. на СРС, НО, 6 състав, влязла в сила на 26.03.2015 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 10.03.2017 г. до окончателното
изплащане, като иска за главницата в
останалата част до пълния предявен размер от 26 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода
26.03.2015г. до 09.03.2017 г., като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на И.А.А., на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 10, 97 лв.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б.да заплати на адвокат Е.М.К.
***, съдебен адрес:***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата от 1310 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: