№ 7238
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110168412 по описа за 2024 година
Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно
основание чл.439, във вр.чл.124, ал.1 ГПК.
Производство по делото е образувано по искова молба от Е. Г. С. против
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с която са предявени отрицателни
установителни искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумите, както следва: сумата от 1 670,97 лева, представляваща главница, сумата от
564,74 лева - договорни лихви, сумата от 593,09 лева - наказателни лихви, сумата от
156,58 лева - разноски, за събирането на които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№ 26465/2011 г. по описа на СРС и е образувано изпълнително дело №
20118410410353 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на
действие СГС, поради настъпила погасителна давност за принудителното им събиране.
В исковата молба ищцата твърди, че по молба на взискателя – настоящ ответник
пред ЧСИ Неделчо Митев е образувано изпълнително производство №
20118410410353 въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2011 г., издаден по ч.гр.д.№
26465/2011 г. по описа на СРС, 58-ми състав, по силата на който е осъдена за следните
суми: 1 670,97 лева, представляваща главница, сумата от 564,74 лева - договорни
лихви, сумата от 593,09 лева - наказателни лихви, сумата от 156,58 лева – разноски.
Счита, че не дължи горепосочените суми поради изтекла петгодишна погасителна
давност, поради което е погасена възможността за принудително изпълнение.
Поддържа, че изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1,
т.8 ГПК през 2017 г., като не са извършвани изпълнителни действия, които да
прекъснат давността. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищцата
1
моли съда да постанови решение, с което да установи недължимостта на процесните
суми. Претендира разноски.
В подадения по делото писмен отговор ответното дружество изразява
становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Поддържа, че
въз основа описания в исковата молба изпълнителен лист по молба на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД било образувано изпълнително дело № 10353/2011 г. по
описа на ЧСИ Неделчо Митев, с район на действия СГС. Ответникът поддържа, че от
образуване на изпълнителното дело до датата на влизане в сила на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС давност не е текла. Давността е започнала да тече отново едва на
26.06.2015 г., като след тази дата са извършвани множество изпълнителни действия,
обусловили нейното прекъсване. В подкрепа на доводите си ответникът се позовава на
ТР № 2/26.06.2015 г. и съдебна практика. По изложените в отговора доводи се иска
отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски. В условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на претендираното от ищцата
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложено производството по ч.гр.д.№ 26465/2011 г. по описа на
Софийски районен съд, 58-ми състав, от което се установява, че същото е образувано
на 17.06.2011 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу длъжника Е. Г. А.. В хода на
производството, на 29.06.2011 г. е издадена заповед за суми, дължими от длъжника за
неизпълнение на договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 05.03.2008 г. От
приложеното по делото съобщение до длъжника се установява, че заповедта е била
редовно връчена, но в срока по чл.414 ГПК не е подадено възражение, поради което
същата е влязла в сила на 04.08.2011 г.
По делото е приложен заверен препис от изпълнително дело № 20118410410353
по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, от
което се установява, че същото е било образувано на 02.12.2011 г. по молба от БНП
Париба Пърсънъл Файненс ЕАД, въз основа на изпълнителен лист от 08.09.2011 г.,
издаден по ч.гр.д.№ 26465/2011 г. по описа на Софийски районен съд, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Видно от приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист е, че Е. Г. А. –
настоящ ищец е осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД сумата
от 1670,97 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2011 г. до
окончателното изплащане, сумата от 564,74 лева - договорна лихва за периода от
15.05.2008 г. до 15.03.2010 г., сумата от 593,09 лева –лихва за забава за периода от
15.06.2008 г. до 03.06.2011 г., както и сумата от 156,58 лева – разноски по делото.
2
В хода на производството по изпълнително дело № 20118410410353 по описа на
ЧСИ Неделчо Митев, с рег.№ 841 на КЧСИ, с разпореждане от 02.12.2011 г. ЧСИ е
разпоредил проучване на имущественото състояние на.
С разпореждане на ЧСИ от 07.02.2012 г. е наложен запор върху банкови сметки
на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от 06.11.2013 г. отново е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в посочени в същото конкретни банки.
С разпореждане на ЧСИ от 13.11.2013 г. е наложен запор върху банкови сметки
на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от 10.12.2014 г. е наложен запор върху получавано от
длъжника трудово възнаграждение.
На 30.06.2015 г. по изпълнителното дело е подадена молба от настоящия
ответник за конституирането му като взискател по производството. Към молбата е
приложен договор за продажба и прехвърляне на вземания.
С разпореждане на ЧСИ от 17.09.2015 г. е насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника.
На 09.11.2015 г. взискателят – настоящ ответник е подал молба до ЧСИ, с която
е поискал ЧСИ да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи дата за
извършване на опис на движими вещи на длъжника.
С разпореждане на ЧСИ от 02.11.2016 г. е насрочен опис на движими вещи,
собственост на длъжника, както и запор върху левови и валутни сметки на длъжника в
„Уникредит Булбанк“ АД.
С молба от 01.08.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи запор върху
банкови сметки на длъжника в Банка ДСК ЕАД.
С разпореждане на ЧСИ от 12.07.2018 г. е наложен запор върху получавано от
длъжника трудово възнаграждение.
С молба от 09.07.2018 г. взискателят е поискал ЧСИ да проучи имущественото
състояние на длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение, като насрочи
дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника.
Аналогична на предходната молба е подадена от взискателя и на 12.07.2019 г.
С разпореждане на ЧСИ от 25.09.2019 г. е наложен запор върху банкови сметки
на длъжника.
С молба от 04.03.2020 г. взискателят отново е поискал ЧСИ да проучи
имущественото състояние на длъжника и да пристъпи към принудително изпълнение,
като насрочи дата за опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост
на длъжника.
Аналогична на предходната молба е подадена от взискателя и на 10.06.2021 г.
С разпореждане на ЧСИ от 14.01.2022 г. е наложен запор върху получавано от
длъжника трудово възнаграждение.
3
С молби от 01.09.2023 г. и от 07.10.2024 г. взискателят е поискал ЧСИ да наложи
запор върху новооткрити банкови сметки на длъжника, както и да насрочи опис на
движими вещи.
С разпореждане на ЧСИ от 16.10.2024 г. е наложен запор върху получавано от
длъжника трудово възнаграждение.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
На първо място съдът намира за необходимо да отбележи, че предявените
отрицателни установителни искове /уточнени с молба с вх.№ 65131/24.02.2025 г./ за
сумата от 551,14 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело и за сумата
от 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство, са
недопустими. Това е така, тъй като тези суми имат характер на съдебно-изпълнителни
разноски и не попадат в предмета на отрицателно установителния иск по чл.439 ГПК,
обхващаш вземането, за което могат да се установява настъпването на
правопогасяващи валидно признатото право на принудително изпълнение факти.
Дължимостта на разноските се определя от съдебния изпълнител в рамките на
висящото изпълнително производство, в зависимост от неговия изход, при
съобразяване на разпоредбата на чл.79 ГПК, а не в настоящото производство. С оглед
предходното производството следва да бъде частично прекратено – по отношение на
горепосочените суми.
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът по изпълнителното
производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако
възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт. По
своето естество искът по чл. 439 ГПК е отрицателен установителен иск и с него
ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по
изпълнителното дело, вследствие на новонастъпилите след постановяването на
съдебния акт факти, е престанало да съществува или че изпълняемостта му не е
настъпила. По изложените съображения предявените искове са допустим, доколкото
наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния
лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжниците за
предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението.
Предявените искове са основани на твърдения, че ищцата не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на
заповедта за изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Вземането на ответника по основание и размер е установено с издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК. Неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за установяване на
4
вземането по чл.422 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение и същата се ползва с изпълнителна сила. Въз основа на влязлата в сила
заповед се издава изпълнителен лист, като заповедта има ефект, близък на силата на
пресъдено нещо, тъй като единственият способ за оспорване на вземането е
подаването на иск по чл.424 ГПК поради новооткрити обстоятелства и нови писмени
доказателства. С оглед предходното, в случая намира приложение разпоредбата на
чл.117, ал.2 ЗЗД и вземането се погасява с изтичане на 5-годишна давност.
С приетото в хода на производството ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на ОСГТК на
ВКС е преодоляно противоречието в практиката на ВКС, като е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземанията
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/2013 от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите към ТР № 3/2020 от 28.03.2023 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че в тези случаи давността е започнала да тече отново от
26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/18.11.1980 г.
По въпроса за действията, с който давността се приема за прекъсната следва да
се посочи, че съгласно мотивите към т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
по т.д. № 2/2013 г., „съгласно чл.116, б.„в“ ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Давността се
прекъсва с предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др.“ В заключение, според възприетото от ВКС тълкуване, в
изпълнителният процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ.
Видно от приложеното в заверен препис изпълнително дело № 20118410410353
по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с рег.№ 841 на КЧСИ е, че същото е образувано на
02.12.2011 г. С оглед предходното следва да се има предвид даденото с ТР №3/2020 г.
от 28.03.2023 г. на ОСГТК разрешение, че погасителната давност не тече докато трае
5
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС. При даденото задължително разяснение следва да се приеме,
че за периода от образуване на горепосоченото изпълнително дело на 02.12.2011 г. до
26.06.2015 г. давност не е текла по време на изпълнителния процес. След 26.06.2015 г.
давността е прекъсвана многократно с гореописаните молби, подавани от взискателя
до ЧСИ, с които се иска пристъпване към принудително изпълнение - чрез опис,
оценка и публична продан на движими вещи на длъжника, както и чрез запор на
вземания по банкови сметки, от трудово възнаграждения и пенсия, съответно с
предприетите от ЧСИ действия в тази насока.
Следва да се отбележи, че перемпцията е без правно значение за давността.
Общото между двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да
имат значение както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни
правни институти с различни правни последици. Перемпцията не изключва правото на
принудително изпълнение. Единствената правна последица от настъпилата вече
перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново –
отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на
свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е
образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен
да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело
с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде
квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само
доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с
това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела. Когато
и да е поискано и предприето съответното изпълнително действие, съдебният
изпълнител е длъжен да го осъществи – в рамките на изпълнително дело или в
образувано отделно производство, като е без значение дали изпълнителното дело е
перемирано, или не. Съдебната практика приема, че прекъсването на погасителната
давност в хипотезата на чл.116, б.”в” ЗЗД не зависи от по-късно настъпила перемпция,
респ. предприетите и по перемирано дело изпълнителни действия на общо основание
имат прекъсващ давността ефект /в този смисъл са Решение № 126/28.06.2022 г. по
гр. дело № 3409/2021 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. дело №
1747/2020 г. на IV г.о. на ВКС, решение №10/16.02.2016г. по г.д.№3231/2014г. на ВКС,
ІІІ г.о.; решение №3/04.02.2022г. по г.д.№1722/2021г. на ВКС, ІV г.о. и в решение
№127/12.07.2022г. по г.д.№2884/2021г. на ВКС, ІІІ г.о./.
Гореизложеното обуславя извод, че предприетите от съдебния изпълнител
изпълнителни действия въз основа на депозираната от взискателя молба след
настъпилата перемпция, водят да прекъсване на давността. В тази насока е и
произнасянето с тълкувателно решение по т.д.№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно
6
което погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.
Следва да се има предвид, че давността не е прекъсната с подаване на
настоящата искова молба, тъй като съгласно установената от ВКС съдебна практика по
приложението на чл. 116, б. „б” ЗЗД, погасителната давност се счита прекъсната с
предявяването на иск от носителя на спорното вземане - кредитора, чрез осъдителен
иск или респ. чрез предявяване на притезанието в заповедно производство.
Предявяването на отрицателен установителен иск от длъжника по вземането няма за
последица предвиденото в чл. 116, б. „б.“ ЗЗД и чл. 115 б. „ж“ ЗЗД действие – т. е. не
прекъсва течението на давността (в този смисъл - решение № 235 от 21.09.2012 г. по
гр. д. № 1762/2011 г., на ВКС, ГК, III ГО; решение № 57/27.06.2018 г. по гр. д. №
591/2017 г. на ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/23.10.2018 г. по гр. д. № 4991/2017 г. на
ВКС, ГК, ІІ ГО; решение № 99/10.05.2013 г. по гр. д. № 681/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО
и др.).
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема предявените искове за
неоснователни, поради което същите следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответното дружество. Видно от данните по делото е, че разноски не са направени, като
с оглед обективираното в писмения отговор искане, съдът следва да определи
единствено възнаграждение за юрисконсулт. Съгласно чл.78, ал.8 ГПК съдът определя
възнаграждение в размер на 100,00 лева, тъй като делото не е от фактическа и правна
сложност и е приключило в две открити съдебни заседания, на които процесуалния
представител на ответника не се е явил. Горепосочената сума следва да бъде
възложена в тежест на ищцата.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Г. С., ЕГН ********** срещу „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център Люлин 6, ет.2,
искове с правно основание чл.439, ал.1, вр.чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, както следва: сумата от 1 670,97
лева, представляваща главница, сумата от 564,74 лева - договорни лихви, сумата от
593,09 лева - наказателни лихви, сумата от 156,58 лева - разноски, за събирането на
които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 26465/2011 г. по описа на СРС и е
образувано изпълнително дело № 20118410410353 по описа на ЧСИ Неделчо Митев, с
рег.№ 841 на КЧСИ, с район на действие СГС, поради настъпила погасителна давност
7
за принудителното им събиране.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от Е. Г. С., ЕГН ********** срещу
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център
Люлин 6, ет.2 искове за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
сумата от 551,14 лева, представляваща разноски по изпълнителното дело и за сумата
от 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение в изпълнителното производство, като
недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 68412/2024 г. по описа на
СРС, 43-ти състав в тази му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.8, вр. ал.3 ГПК Е. Г. С., ЕГН ********** да
заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
Център Люлин 6, ет.2 сумата от 100,00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, в която производството по делото е частично прекратено, решението
има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба през Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8