РЕШЕНИЕ

 

Номер

от

04.11.2020

Град

Мездра

 

	Мездренския районен		съд			граждански	състав

 

В

Открито

заседание на 16.07.2020 г. в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Секретар

Валя Пенова

 

като разгледа докладваното от

Съдия Вътков

 

гражданско

дело номер

124

по описа за

2020

година.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

В.Б.Н., ЕГН ********** от гр. К., е предявила иск против С.И.Н., ЕГН ********** от гр. К., за прекратяване на сключения помежду им граждански брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брака по вина на ответника. Прави се искане след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име Б.. Твърди се в молбата, че по отношение предоставяне упражняването на родителските права и издръжка на роденото от брака дете има влезли в законна сила съдебни решения. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се оспорва твърдението за вина за дълбокото и непоправимо разстройството на брака на ответника. Прави се искане съдът да постанови, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ищцата.

Правното основание на иска е чл. 49 ал. 1 вр. с ал. 3 СК.

 По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак се установява, че същия е сключен на 28.12.2011 г. в гр. К., общ. Ч.Б., обл. П., за което е съставен акт № 0012/28.12.2011 г. От брака си имат родено едно дете - С.  ЕГН**********, като въпроса за родителските права и издръжката не се поставят в настоящото производство, тъй като са налице влезли в сила решеният по  гр. Дело № 768/2014 г. и по гр. дело № 123/2019 г. на Червенобрежки районен съд, с които тези въпроси са уредени.

Твърди се в молбата, че страните са разделени от месец януари 2019 г., когато ищцата и малолетното дете напуснали семейното жилище. Твърди се, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака вина за което има ответника и поради това ищцата е предявила настоящия иск.

В отговора на исковата молба ответника не оспорва твърдението, че брака е дълбоко и непоправимо разстроено, но оспорва твърдението, че вина за разстройството на брака има той. Прави искане съдът да постанови, че вина за разстройството на брака има ищцата. Твърди се в отговора, че ищцата е напуснала семейното жилище, тъй като е установила извънбрачна връзка. В следствие на това е започнала да твърди, че ответника я нагрубява, обижда, бие.

По делото са разпитани трима свидетели. Свидетелката Г. - дъщеря на ищцата от друг брак твърди, че страните се карали постоянно, била е свидетел на побой нанесен от ответника на майка и. Твърди че ответника сне се отнася с любов и уважение към съпругата си. Докакто ответника е работил в Г. е изпращал пари.

Свидетеля Д. твърди, че е семеен приятел на страните. В началото отношенията между тях били добри. Ответника се грижел освен за своето дете и за двете деца на съпругата си от друг брак. Свидетеля твърди, че е открил банкова сметка, *** да ползват карта. Ответника всеки месец докато е бил в Г. е внасял по сметката между 3000 и 5000лв. месечно.

Свидетелят Н. твърди, че познава ответника от 2004 г. и са работили заедно. Докато са били в Г. са делили една стая с ответника и е бил свидетел на разговори между страните, като твърди, че не е чул ответника да повишава тон. Бил грижовен съпруг, работел, за да има пари за семейството. Свидетеля твърди, че е изненадан, че страните са развеждат, тъй като отношенията между тях са изглеждали нормално. В разговорите с ищцата ответника обсъждал със съпругата си какво да се плати, какви пари да изтегли от сметката за текущи нужди. Грижел се за доведените деца. Свидетелят твърди че никога не е оставал с впечатлението че между страните има неразбирателство.

В обяснението си по реда на чл. 176 ал. 1 ГПК, ищцата твърди, че не е завеждала дела и жалби по реда на ЗЗДН.

С оглед изложеното в исковата молба и показанията на свидетелите, съдът намира, че брака между страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Това е и обстоятелство, което не се оспорва от тях. По делото основния спор е чия е вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство в брачните отношения.

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството.

Съдът намира, че не се доказаха твърденията в исковата молба, че вина за разстройването на брачните отношения има ответника. В тази насока съдът не цени показанията на свидетелката Г.. Същата е дъщеря на ищцата от друг брак, и е заинтересована от изхода на спора. Същата твърди, че е била свидетел на нанесен побой еднократно през 2018 г. Тези показания, независимо от това, че свидетелката може да е непосредствен свидетел, остават изолирани, и не кореспондират с показанията на другите свидетели, които са без роднински връзки и излагат лични впечатления, които са логични и последователни, кореспондират помежду си. И двамата свидетели Д. и Н. твърдят, че са изненадани, когато са разбрали че страните се развеждат. И двамата свидетели твърдят, че ответника е бил грижовен съпруг, работел е в чужбина и е изпращал пари за текущи нужди на ищцата и децата, две от които от предишен брак на ищцата. Показанията на тези двама свидетели следва да бъдат кредитирани по делото. Освен това ищцата по реда на чл. 176 ал. 1 ГПК заяви, че не е завеждала дела по реда на ЗЗДН.

Не се доказаха и твърденията на ответника, че изключителна вина за разстройването на брачните отношения има ищцата. И в отговор на исковата молба, и в хода на делото ответника твърди, че ищцата е злоупотребила с доверието му, като е изразходвала значителна сума пари. Тези твърдения обаче останаха недоказани. В тази насока свидетелските показания са недостатъчни.

С оглед горното съдът намира, че  вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, тъй като никой от тях не доказа причината за фактическата раздяла, в т. ч. и че е положил усилия да възстанови и запази брачната връзка.

След прекратяване на брака, и с оглед направеното искане, съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Б..

На основание чл. 329 ал. 1, изр. второ от ГПК, предвид съвместната вина на страните за разстройството на брака разноски в полза на ищцата не следва да се присъждат, като наред с това страните следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на МзРС допълнителна държавна такса по чл. 6 т. 2 от Тарифата за държавни такси, събирани от съдилищата по ГПК за решаване на делото в размер от по 20 лв. за всеки от тях.

Водим от горното,  съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ДОПУСКА РАЗВОД И ПРЕКРАТЯВА БРАКА между В.Б.Н., ЕГН **********, и С.И.Н., ЕГН **********, сключен с акт за граждански брак № 0012/28.12.2011 г., сключен на 28.12.2011 г. в гр. К., общ. Ч.Б., обл. П., на основание чл. 49 ал. 1 от СК, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

На основание чл. 49 ал. 3 от СК ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 53 СК, след прекратяване на брака В.Б.Н., ЕГН **********, да носи предбрачното си фамилно име – Б..

ОСЪЖДА В.Б.Н., ЕГН **********, да заплати в полза на МзРС допълнителна държавна такса за решаване на делото в размер на 20 лв. /двадесет лева/.  

ОСЪЖДА С.И.Н., ЕГН **********, да заплати в полза на МзРС допълнителна държавна такса за решаване на делото в размер на 20 лв. /двадесет лева/.  

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

 

                                                           Районен съдия: