Р Е
Ш Е Н И Е № 2534
гр. Пловдив, 17.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тринадесети юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 3237 по
описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД – гр. София, срещу Р.М.А.
***, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.
240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми, а
именно: сумата от 2009,36 лева,
представляваща дължима главница, представляваща 10 броя неплатени вноски за
периода от 02.10.2017 г. до 02.07.2018 г. по договор за стоков кредит №*****от
02.07.2017 г., включен между „Банка ДСК” ЕАД и Р.М.А., вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № * от
13.06.2018 г. към Рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.;
сумата от 548,80 лв. – договорна лихва за периода от 02.08.2017 г.
до 02.07.2018 г.; както и сумата от 127,42
лв. – обезщетение за забава за периода от 02.10.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
02.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
9515/05.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17294/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в.
В исковата молба
ищецът твърди, че между „Банка ДСК” ЕАД, в качеството на заемодател и
ответникът, в качеството на заемател, бил сключен договор за стоков кредит №*****от
02.07.2017 г., при общи условия. Сочи, че съгласно договора кредитодателят се
задължавал да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 2558,99
лв. за закупуването на следните стоки, продавани от „Зора ММС” ООД, а именно:
климатик PANASONIC CS/CU-BE35TKE – два броя всеки на стойност 1199 лв., както и
за сключване чрез „Банка ДСК” ЕАД застраховка с „Групама Животозастраховане”
ЕАД и „Групама Застраховане” ЕАД по пакет „Стандарт +” за лица от 18 до 64 г. с
еднократна застрахователна премия в размер на 160,99 лв. Поддържа, че
кредитодателят е изпълнил задължението си по предоставяне на заетата сума в общ
размер от 2558,99 лв., като част от нея в размер от 2398 лв. била преведена на
търговеца за заплащане на стоките на дата 02.07.2017 г. Преведена била и
застрахователната премия съгласно договора. Твърди, че в договора била
уговорена и договорна лихва с фиксиран лихвен процент от 40,32 %, която
възлизала на сумата от 3151,64 лв. Кредитополучателят се задължил да върне
заетата сума на 12 месечни вноски, като първите 11 от тях били с размер от
262,64 лв., а последната – 262,60 лв. Срокът на договора изтекъл на 02.07.2018
г., като не бил обявяван за предсрочно изискуем. Ищецът твърди, че съгласно
раздел 6, чл.12 от Общите условия към договора, при забава в плащанията се
начислявала и лихва за забава, която за периода от 02.10.2017 г. до 01.11.2018
г. била в размер на 127,42 лв. Сочи, че длъжникът не погасил целия размер на
вземането по договора за кредит, а платена била сумата от общо 593,48 лв., от
които 43,85 лв. – договорна лихва и 549,63 лв. – главница. Ищецът твърди, че на
13.06.2018 г. било подписано Приложение № * към рамков договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 11.04.2018 г. между „Банка ДСК”
ЕАД и ищцовото дружество, по силата на който вземанията на заемодателя по
процесния договор били прехвърлени на ищеца. Цедентът изпратил до длъжника
уведомление за извършената цесия. Цедентът упълномощил цесионера да уведоми
длъжника за извършената цесия. Копие от уведомлението за цесията ищецът прилага
и към исковата молба, като моли за неговото връчване като приложение към нея.
За процесните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 17294/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в, която
била връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК, поради което и ищецът предявява
настоящите искове за установяване на вземанията си по заповедта. Моли за
уважаването им и присъждане на сторените разноски, както в заповедното, така и
в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.М.А., не е депозирала писмен отговор на исковата молба. Същата не се явява в откритото съдебно
заседание и не е направила искане делото да се разгледа в негово отсъствие.
Ответникът е уведомен за последиците на чл.238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията
на страните, намира следното:
Предявените обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във
вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал.2 ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД са процесуално допустими – предявени са в
законовия едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК, след дадени от съда указания по
реда на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Налице е идентичност между сумите, предмет на
заповедното производство и тези, предмет на настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл.238,
ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не
се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено
решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по
чл.238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
Процесуалният представител на
ищцовото дружество в изрична молба от 30.05.2019 г. прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата
на първото съдебно заседание чрез лице от домашните съгласно чл.46, ал.1 и ал.2 ГПК, видно от призовка – л.69 от делото. Препис от исковата молба също е връчен
редовно на ответната страна - лично, видно от призовка – л.64 от делото.
Предвид изложеното, налице са
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в
чл.239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в
законовия срок по чл.131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не
се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил
представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие.
Едновременно с това, от представените към исковата молба писмени доказателства –
договор за стоков кредит № *****от 02.07.2017 г., сключен между ответника и „Банка
ДСК” ЕАД, погасителен план и ГПР, искане за кредит № *****от 02.07.2017 г.;
общи условия по договори за стокови кредити; съгласие за присъединяване към
групата на застрахованите лица по групов договор за застраховка на
кредитополучателите по стокови кредити; сертификат на застраховано лице по
групов застрахователен договор за застраховка на кредитополучатели по стокови
кредити; общи условия за застраховане на кредитополучатели по стокови кредити; рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г., включен
между „Банка ДСК” ЕАД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; допълнително
споразумение от 13.06.2018 г. за цедиране на вземания към рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.04.2018 г.; потвърждение за сключена
цесия, пълномощно от цедента на цесионера, с което го упълномощава да уведоми
длъжника за извършване на цесията, както и уведомително писмо за извършената
цесия, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.
Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице
предпоставките за постановяването му, следва предявените искове да се уважат.
Като законна последица от уважаването на исковете е присъждането на законна
лихва върху главницата за периода от депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение в съда – 02.11.2018 г., до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание
чл.78, ал.1 ГПК има ищцовата страна за заплатена държавна такса в размер на 126,66
лв., 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание
чл.78, ал.8 ГПК, във вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за правната помощ, или
сумата от общо 226,66 лв. Следва да се
присъдят и сторените в заповедното производство разноски в общ размер от 127,71
лв., като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи
изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че Р.М.А., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на „Агенция за събиране
на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, следните
суми: сумата
от 2009,36 лева, представляваща
дължима главница, представляваща 10 броя неплатени вноски за периода от
02.10.2017 г. до 02.07.2018 г. по договор за стоков кредит №*****от 02.07.2017
г., включен между „Банка ДСК” ЕАД и Р.М.А., вземанията по който са прехвърлени
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № * от 13.06.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на вземания от 11.04.2018 г.; сумата от 548,80 лв. – договорна лихва за периода от 02.08.2017 г.
до 02.07.2018 г.; както и сумата от 127,42
лв. – обезщетение за забава за периода от 02.10.2017 г. до 01.11.2018 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
02.11.2018 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед №
9515/05.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 17294/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в.
ОСЪЖДА Р.М.А., ЕГН: ********** да заплати на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата от 226,66 лв. (двеста двадесет и шест лева и
шестдесет и шест стотинки) – разноски пред първата инстанция, както и сумата от
127,42 лв. (сто двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки) –
разноски в заповедното производство, сторени по ч.гр.д. № 17294/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът
може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от
връчването му.
Препис
от решението да се връчи на страните.
Препис от решението да се изпрати на РС
Пловдив, XV гр. с-в,
ведно с приложеното за послужване ч.гр.д. № 17294/2018 г. на ПРС, XV гр. с-в.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.