№ 179
гр. Търговище, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Анна Г. Александрова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20223530101507 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 във вр. с чл.187, ал.7 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът – Й. Й., твърди в исковата си молба , че за периода от
18.11.2019г. до 18.11.2022г. е работил при ответника. От 19.07.2018г. е
преназначен на длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения
ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление – Търговище
при ОДМВР-Търговище. От 18.11.2022г. заема длъжността младши експурт в
сектор „Научно-техническа лаборатория към отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР-Търговище, – със статут на държавен служител. Ответната
страна - ОД на МВР – Търговище не му е заплатило дължимо за това време
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 500 часа, получени
след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен,
съобразно чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, вр. с чл.140 от КТ, а именно – 500лв. Върху тази сума
претендира и законна лихва в размер на 50лв., представляваща обезщетение
за забава за периода от падежа на всяко месечно плащане до 18.11.2022г.
Претендира лихва за забава върху главницата,считано от датата на подаване
на исковата молба в съда и направените по делото разноски. В съдебно
заседание въз основ ан апостъпила молба от ищеца п оделото и на осн.чл.214
от ГПК претенциите са увеличени съответно на 1748.09лв. главница и
1
270.09лв. обезщетение за забава. В съдебно заседание исковете се поддържат
от процесуалния представител на ищеца адв.И. И. -ТАК, който пледира за
уважаването им, като излага, че въпреки постановеното ТР № 1/15.03.2023г.
по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК на ВКС, е налице неравноправно третиране на
заплащането на нощния труд на служителите от МВР спрямо останалите
работници и служители в страната, излага подробни съображения и пледира
за уважаването на предявените искове, претендира определяне на адв.
възнаграждение по чл. 38,ал.2 от ЗАдв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ОД на МВР – Търговище
с която оспорва исковете по основание и размери. Твърди се, че съгласно
разпоредба на чл.142, ал.2 от ЗМВР, статутът на тези служители се урежда
единствено от ЗМВР, поради което счита, че в този случай не са приложими
разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ. Сочи, че чл.187, ал.3 от ЗМВР предвижда, че
за работещите на смени работното време се изчислява сумарно, като ал.5 на
същия член предвижда, че работата извън редовното работно време, се
компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период.
Оспорва се твърдението за положен от ищеца извънреден труд. Твърди, че в
процесния период, отношение на регламентацията на редът за организация и
разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители са действали следните наредби: 1. Наредба №8121з-
592/25.05.2015г./ влязла в сила от 01.04.2015г./ обн. в ДВ бр.40/02.06.2015г.
отменена с решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по адм. дело №5450/2016г,
влязло в сила от датата на постановяването му, в която наредба липсва
изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от Наредба №8121з-407/2014г. на
министъра на вътрешните работи и 2. Наредба №8121з-776/29.07.2016г
обнародвана в ДВ бр.60/02.08.2016г., влязла в сила от деня на обнародването
й, в която липсва изрична норма, съответстваща на чл.31. ал.2 от наредба
№81213-407/11.08.2014г. Счита, че неправилно ищецът е посочил, че за
процесния период следва да се приложи субсидиарно НСОРЗ, в която
съгласно разпоредбата на чл.9. ал.2 при сумарно изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни, като никъде в Наредбата не е
посочен коефициент 1.143 и не е ясно откъде ищецът е получил този
коефициент, за да иска същият да бъде приложен. Посочва, че ограничението
2
в цитираните по- горе две наредби е служителите, работещи на смени, да не
полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на
посочения коефициент 1.143. Счита, че е напълно необосновано
препращането по аналогия към чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Твърди, че в случая не е
налице празнота в нормативната уредба, което от своя страна да обоснове
препращане по аналогия, поради факта, че в процесния период са действали
последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от
министъра на вътрешните работи, в които изрично съществуват разпоредбата,
че за всеки отработен час през нощта, на държавните служители се заплаща
нощен труд в размер на 0.25 лв. Твърди, че от исковата молба не става ясно
дали се твърди, че нощният труд положен от ищеца въобще не е бил отчетен
и не е бил заплащан. Сочи, че на ищеца редовно е плащано в процесния
период както извънреден, така и нощен труд. Посочва се, че на ищеца е
заплатен положеният от него извънреден и нощен труд, като за положения
нощен труд, е получил допълнително заплащане по 0.25 лв. на час, поради
което не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд в
дневен, поради факта, че ще се получи дублиране на заплащането. Счита, че
труда положен между 22.00-06.00ч., следва да бъде отчетен само като нощен,
така както е отчетен и заплатен, а не да се трансформира в дневен.
Алтернативно, ако съдът счете, че искът се явява основателен до
изменението на разпоредбата на чл.187 от ЗМВР, с което изрично се
регламентира нормалната продължителност на нощния груд за служителите в
МВР, моли да ги отхвърли за периода след 11.07.2020 г., от която дата
изменението на посочената норма е влязло в сила, до края на исковия период,
като неоснователни. Представят писмени доказателства. Претендират
разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна: Няма спор между страните по
делото, че ищецът е в служебно правоотношение с ответната ОДМВР, както и
обстоятелството, че е полагал труд на 12-часови смени при сумирано
отчитане на работното време. Това се установява и от приложените по делото
писмени доказателства от които е видно, че от 19.07.2018г. е преназначен на
длъжността старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ към Районно управление – Търговище при
3
ОДМВР-Търговище. От 18.11.2022г. заема длъжността младши експурт в
сектор „Научно-техническа лаборатория към отдел „Криминална полиция“
при ОДМВР-Търговище. Безспорно е също така, че в процесния период
ищеца е работил на 12 -часови смени, съответно дневни и нощни, по
утвърдени графици, приложени по делото, при сумирано изчисляване на
работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. От приложените заповеди
на Министъра на вътрешните работи от 2017 год., 2020 год. и 2022 год., е
видно, че са определени размерите на допълнителните възнаграждения за
полагане на труд през нощта, за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., за полагане на
труд на официални празници и за времето на разположение, условията и
редът за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, съгласно които
за всеки отработен час или за част от него между 22.00 ч. до 06.00 часа се
заплаща допълнително възнаграждение в размер на 0.25 лв. съгл. първата, по
1,00лв. съгл. втората и по 1,07лв. съгл. третата заповед. Видно
от приложените по делото фишове за заплатено възнаграждение се
установява, че на ищеца в процесния период е заплащано такова за
положения от него нощен труд, което обстоятелство не се и оспорва от
ищеца. За процесния период, видно от приложените писмени доказателства –
графици и протоколи е отчитано отработеното от ищеца време между 22,00
ч. и 06,00 часа, времето на разположение и положения труд по време на
официални празници.
От заключението на вещото лице, прието от страните и кредитирано
от съда се установи, че в процесния период - 18.11.2019 г. до 18.11.2022г.,
ищецът е положил 1290 часа нощен труд, отчетени в ежемесечно съставяни
протоколи за отработеното време между 22:00 ч. и 06:00 ч., който не е
преобразуван към дневен труд при сумарното изчисляване на работното
време. От заключението се установи също така, че преизчислен с коефициент
1.143 нощния труд е 1474.47 часа, като в резултат на това преизчисляване
остават незаплатени 184.47 часа. Брутния размер на неизплатено на ищеца
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за процесния
период е 1748.09лв., а размерът на обезщетението за забава е 270.09лв. Както
от заключението, така и от изслушване на вещото лице в съдебно заседание се
установи, че извънредния труд е от преизчисляване на положения нощен
труд, като за процесния период ищеца няма положен извънреден нощен труд,
т.е. положен нощен труд над нормативно разписания и определен по
4
графиците на работодателя.
Предвид установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи: Безспорно по делото е, че ищецът е държавен
служител по чл. 142, ал.1, т. 1 ЗМВР и съгласно ал. 2 от същата норма
статутът му се урежда със ЗМВР, като съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР(ДВ
бр.60/2020г.) нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица, като съгласно изр. второ, нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-часов
период, а съгл. ал.3 от същата разпоредба за работещите на 8, 12 или 24-
часови смени (както и ищецът), работното време се изчислява сумирано, за
тримесечен период, като служителите, работещи на смени, работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение –и не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280
часа годишно-ал.7. Съглaсно чл. 187, aл. 9 от ЗМВР редът зa оргaнизaциятa и
рaзпределянето нa рaботното време, зa неговото отчитaне, зa компенсирaнето
нa рaботaтa нa държaвните служители извън редовното рaботно време,
режимът нa дежурство, времето зa отдих и почивките зa държaвните
служители се определят с нaредбa нa министърa нa вътрешните рaботи. Зa
процесния период сa действaли прaвилaтa нa Наредба № 8121з-
776/29.07.2016г., Нaредбa № 8121з-36/07.01.2020 г., Нaредбa № 8121з-
1174/21.10.2020г., Нaредбa № 8121з-1353/15.12.2020г. и Нaредбa № 8121з-
992/22.07.2022г., в които е посочено отчитането и компенсирането на
положения извънреден труд, като в същите липсва разпоредба за
преизчисление на отработените нощни часове в дневни.
Основният спор между страните по делото е относно това дали при
отчитането и заплащането на положените часове нощен труд от служителите
на МВР са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 от същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на
специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове.Именно по този въпрос се
произнесе и ВКС с решение № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК
5
на ВКС, като постанови, че „при отчитане и заплащане на положените часове
нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са
приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2
от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния
Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа
на него подзаконови нормативни актове“. В мотивите на посоченото ТР е
изяснено, че в случая не са налице предпоставките по чл. 46, ал. 2, изр. 1
ЗНА, за да се приложи правна уредба по аналогия, като съпоставката на
нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР с чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на
ЗМВР установяват по -голяма продължителност на работното време на
нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и
служителите по трудово правоотношение, а различието – установената с
разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на работното време на
нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на
МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Посочено е още, че действително в
издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни, доколкото случаите по ЗМВР и по
КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т.е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни
и прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел доколкото методите на регулиране
на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да
се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта -
„8 часа дневно“, независимо от частта на денонощието, в която работният ден
се разполага – през деня или през нощта.Изтъкнато е също, че
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми -
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал.1, т. 1
ЗМВР, по- голяма основен платен годишен отпуск -чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение -чл.234, ал. 1
ЗМВР, по – благоприятен режим за заплащане на извънреден труд -чл. 187,
ал. 5, 6 и 7 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски
6
и по – благоприятни условия за придобиване право на пенсия -чл. 69, ал. 2
КСО, пенсиониране при условията на І категория труд -чл. 69 КСО и др., като
е направен и извод, че това разрешение съответствува и на правото на ЕС, а с
решението по образуваното дело от Съда на Европейския съюз № С-262/20 по
направено запитване от български съд се приема, че Директива 2003/88/ЕО не
съдържа указание за дадена разлика или съотношение между нормалната
продължителност на нощния труд и нормалната продължителност на труда
през деня. Посочва се, че следва да се следи за това, за полагащите труд през
нощта да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които
позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд. ВКС
уточнява, че чл. 8 и чл.12, б.“а“ от Директивата следва да се тълкуват в
смисъл, че не се налага да се приема национална правна уредба, която да
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. В
обобщение се посочва, че като извод съдът е приел, че чл.20 и чл.31 от
Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в
смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка
нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците в
частния сектор да не се прилага за работниците в публичния сектор, вкл.за
полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на
обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от закона цел на
посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел (т.80).
При така установените обстоятелства и като взе предвид, че съгл.
разпоредбата на чл.130,ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и
тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и
изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за
всички органи, които издават административни актове, съдът приема, че с
постановяването на решение № 1/15.03.2023г. по тълк.д.№ 1/2020г. на ОСГК
на ВКС е преодоляна протИ.речивата практика на съдилищата и следва да се
приеме, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от
служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими
разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
7
същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове.
С оглед на изложеното, съдът приема, че доколкото посочените
разпоредби на КТ и НСОРЗ са неприложими в случая, то доводите на
процесуалния представител на ищеца адв.И. И. - ТАК са неоснователни, като
следва да се приеме, че не е налице положен, но незаплатен извънреден труд
от ищеца на стойност 1748.09лв. за периода от 18.11.2019г. до 18.11.2022г.,
обуславящо отхвърлянето на главния иск, като неоснователен, на осн. чл.
чл.178, ал.1, т.3 във вр. с чл.187 от ЗМВР. Доколкото главният иск е приет
за неоснователен, то такъв е и акцесорния иск за сумата от 270.09лв. за
периода от падежа на всяко дължимо плащане до датата на предявяване на
иска -18.11.2022 г., поради което същият следва да се отхвърли, като
неоснователен, на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора и направеното от процесуалния представител
на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, съдът приема, че на юрисконсулта на ответното дружество
Д.Ж. следва да се определи такова в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.8 от
ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 23,т.1,пр. второ от НЗПП. Доколкото ищецът е
освободен от заплащане на такси и разноски към съда, но не и към ответника,
то ищецът следва да заплати на ответника разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв., на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК.
По изложените съображжение, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й. И. Й. с ЕГН-********** от гр.Т., със
съдебен адрес, ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв.И. И.
АК-Търговище, против Областна Дирекцея на МВР Търговище,
ул.“Спиридон Грамадов“, № 36, представлявана от директора М.М.,
обективно съединени искове за заплащане на сумата от 1748.09лв. –
положен, но незаплатен извънреден труд, на осн. чл.178, ал.1, т.3, във вр. с
чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР за периода 18.11.2019г. до 18.11.2022г., както и за
заплащане на сумата от 270.09лв., обезщетение за забава върху главницата за
периода от падежа на всяко дължимо плащане до датата на предявяване на
8
иска -18.11.2022г., на осн. чл. 86,ал.1 от ЗЗД, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й. И. Й. с ЕГН-********** от гр.Т., със съдебен адрес,
ул.“Лилия“ № 4, вх.А, ет.1, офис 1, чрез адв.И. И. АК-Търговище, да заплати
на Областна Дирекцея на МВР Търговище, ул.“Спиридон Грамадов“ № 36,
представлявана от директора М.М., разноски в размер на 100лв., на осн. чл.
78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд – Търговище, на основание
чл.259, ал.1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9