Решение по дело №175/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 82
Дата: 6 юни 2019 г. (в сила от 19 септември 2019 г.)
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20197130700175
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 9 април 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Ловеч, 06.06.2019  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от съдия Любомира Кръстева адм.дело №175 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по  чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 от АПК.

Производството е образувано въз основа на жалба вх.№ 1278/08.04.2019 г. подадена от „Нанси 77“ ЕООД гр.Троян обл.Ловеч ул.Ген.Карцов №131, ЕИК201455825, с управител Н.Й.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10390/11.03.2019 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закон за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект кафе-аперитив“, находящ се в гр.Троян ул.Ген.Карцов №131, стопанисван и експлоатиран от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, разпоредено е запечатването да се извърши в 14 дневен срок от влизане в сила на заповедта, при задължително присъствие на представител на търговеца, и е указано да се отстранят наличните стоки от обекта и прилежащите му складове.

В съдебно заседание оспорващата страна поддържа жалбата на заявените в нея основания и моли да се отмени административния акт, претендира възстановяване на деловодните разноски.

Ответникът, чрез процесуален представител ю.к. И., в съдебно заседание и в депозирани писмени бележки изразява становище за неоснователност на жалбата, като излага съответните доводи в подкрепа на тезата си.

 

 

 

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, поради което e допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.

Съгласно чл. 25., ал.1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 от Наредбата - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1;

Правното основание за налагане на принудителната административна мярка е  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС. Административният орган действа служебно в тази хипотеза и при обвързана компетентност.

В хипотезата на  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС юридическият факт, пораждащ правомощието на органа по приходите или оправомощеното от него длъжностно лице да наложи ПАМ „запечатване на обект“, е неспазването на реда или начина за издаване на документ за продажба, отпечатан и издаден по установения ред за доставка/продажба. Към реда за издаване на документ са относими задълженията по чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-1813.12.2006 г.

По силата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени ЗНПАМ № 10390/11.03.2019 г., Протокол от извършена проверка /ПИП/, разпечатки на дневен отчет и отчет на фискална памет, Резолюция за извършване на проверка в обект и Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г.,

С оспорената заповед ответникът е приложил спрямо „Нанси 77“ ЕООД принудителна административна мярка „запечатване“ на обект в гр. Троян, ул. "Генерал Карцов“ № 131, представляващ кафе - аперитив, и „забрана за достъп“ до него за срок от 14 дни, тъй като на дата 10.03.2019 г., при извършена контролна покупка - консумация на топли напитки 1 бр. кафе, 1 бр. капучино и 1 бр. фрапе на обща стойност 4,00 лв., заплатени в брой от Л.С.Ж. - инспектор приходи, на С.П. – сервитьор в обекта, с банкнота от 10 лв., е прието плащането и върнато ресто, без да бъде издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта Фискално устройство /ФУ/. При изискването на сметката и нейното заплащане не е представен документ за стойността на консумацията на напитките, закупени при контролната покупка. Прието е, че търговецът е осъществил състава на  чл. 186, ал. 1, т. 1 б. "а" ЗДДС, тъй като не е издаден съответен документ за извършената продажба, поради което e била приложена преустановителната и превантивна принудителна административна мярка – запечатване на търговския обект и забрана за достъп за срок от 14 дни.

Във връзка с проверка относно компетентността на административния орган, наложил обжалваната принудителна мярка, съдът установява, че ПАМ законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл. 186, ал. 3, пр. второ ЗДДС, е наложена със заповед, издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Велико Търново. В тази връзка е и представената по делото Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния Директор на НАП /лист 16/.

Налице са мотиви в заповедта, като освен това административният орган изрично се е позовал на съставения ПИП.

Съдът счита, че безспорно е доказано наличието на предпоставките за налагане на принудителната административна мярка – на 10.03.2019 г. в търовски обект в гр.Троян, стопанисван от жалбоподателя, лице в трудови правоотношения с дружеството на длъжност „сервитьор“ е извършило продажба на три броя топли напитки на служител на ТД на НАП, прието е плащане на покупката, без да бъде издадена фискална касова бележка от работещото в обекта ФУ. С това бездействие е извършено нарушение на задължението по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

  Принудителната административна мярка е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, като е отчетено нарушението на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Изложени са материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ - при извършена контролна покупка заплатена в брой, не е издаден фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим. Определеният срок на действие на принудителната административна мярка е обоснован с тежестта на нарушението и вида и характера на извършваната търговска дейност.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че при осъщественото плащане не е издадена касова бележка от въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, не се спори, че е било налично и е функционирало, като не са представени каквито и да било доказателства за евентуалната му повреда или обективна невъзможност за използването му.

Съдът е допуснал по искане на жалбоподателя до разпит двама свидетели, и е отложил съдебното заседание по делото само, за да предостави възможност на жалбоподателя да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, с изрично предупреждение, че, при повторно неизпълнение на определението на съда, свидетелите ще бъдат заличени. Поради процесуалното бездействие на жалбоподателя, свидетелите не са доведени пред съда и същият ги е заличил, за да не допусне злоупотреба с процесуални права от страна на жалбоподателя и необосновано отлагане за пореден път на заседанието по делото поради недобросъвестното процесуално поведение на жалбоподателя. 

С разпоредбата на  чл. 186, ал. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпоставки съгласно чл. 186, ал. 1, б. "а" са формулирани така: "Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. ". В нормата на чл. 118 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Плащането е станало в брой, така че не са налице изключенията, предвидени в Закона и Наредбата.  

С оглед констатираното нарушение на задължението за регистриране и отчитане на продажбите, административният орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ. Органът е съобразил продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

С оглед конкретния обект стопанисван от дружеството, ПАМ е наложена за срок по-близък до долната граница, с цел коригиране поведението на търговеца към спазване отчетността и начисляването на дължимите данъци върху реализираните доходи. Посочването на целите, за които се налага административната мярка, отчитането на търговската площ на обекта, броя места на открито и закрито, неговото местоположение, са обстоятелства, отчетени от органа при определяне тежестта на нарушението и определяне на продължителността на наложената принудителна административна мярка.

Неотразяването на извършените контролни покупки чрез издаване на фискални касови бележки от монтираното в обекта фискално устройство, констатирано със съставения протокол, не е опровергано.

Положителният факт „издаване на фискална касова бележка за осъществена продажба в търговския обект“, следва да бъде установен и доказателствената тежест е на търговеца задължено лице, а не на органа по приходите, тъй като липсата на издадена касова бележка е отрицателен факт, отразен в съставения протокол за извършена проверка.

Видно от констатациите по приложения по делото ПИП /лист 11, гръб/, и дневен финансов отчет /лист 13/, регистрираният оборот в момента на проверката е в размер на 23,60 лв., със служебно въведена сума от 30 лв., при фактическата касова наличност в обекта в размер на 100,13 лв., което свидетелства за неизпълнение на задължението за регистриране на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка и разлика от 46,53 лв. между въведената касовата наличност и фактическата касова наличност.

ФУ в обекта е въведено в експлоатация от 08.03.2017 г. и няма доказателства, че същото е било технически неизправно по обективни причини в момента на проверката. А дори и да е било така, е следвало да се издаде касова бележка от кочан.

Съдът намира, че в процесния случай са налице достатъчно доказателства, че "Нанси 77" ЕООД е било задължен субект да издава фискални касови бонове и неиздаването на такива безспорно е основание за налагане на ПАМ.

Заповедта е издадена в съответствие с материалния закон, като преследва и целта на закона, посочена в разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН. ПАМ се налага именно с цел да бъде предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от същия вид, налагането на процесната ПАМ е с цел да се осигури защита на обществения интерес, като се предотврати извършването на нови нарушения. В случая издадената заповед цели именно това, с оглед защитата интересите на държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и коректно установяване размера на публичните задължения.

Без значение за законосъобразността на издадения административен акт се явява осъществяване и на евентуална административно-наказателна отговорност на лицето, тъй като мярката е наложена само с оглед констатираното нарушение от дата 10.03.2019 г. и това е напълно достатъчно.

Заповедта е издадена от материално компетентен орган, в писмена форма и с изложени мотиви, при наличие на материално-правните предпоставки за това и спазване на процесуалните норми, в съответствие с целта на закона. Следва да се отхвърли като неоснователна предявената жалба.

С оглед изхода от спора, на ТД на НАП – Велико Търново се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, тъй като производството е по реда на АПК, а възнаграждението следва да се определи съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК /ред. ДВ бр. 8/24.01.2017 г. / във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

На основание чл. 186, ал. 4 от ЗДДС във вр.  чл. 172, ал. 2 пр.последно от АПК, Ловешки административен съд, шести административен състав,

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалба вх.№ 1278/08.04.2019 г. подадена от „Нанси 77“ ЕООД гр.Троян, обл.Ловеч, ул.Ген.Карцов №131, ЕИК201455825, с управител Н.Й.Д., против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10390/11.03.2019 г. издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“, ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закон за данък върху добавената стойност е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ „запечатване на търговски обект кафе-аперитив“, находящ се в гр.Троян ул.Ген.Карцов №131, стопанисван и експлоатиран от търговеца, и „забрана за достъп до него за срок от 14 (четиринадесет) дни“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „Нанси 77“ ЕООД гр.Троян, обл.Ловеч, ул.Ген.Карцов №131, ЕИК201455825, с управител Н.Й.Д., да заплати на ТД на НАП – Велико Търново сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението чрез Административен съд Ловеч пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                        Административен съдия: