№ 123
гр. Бургас, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно
наказателно дело № 20232120200169 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от С. К. К. ЕГН********** срещу Наказателно
постановление № 22-0769-002969/21.11.2022г., издадено от Началник група към сектор
„Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр. Бургас, с което на основание чл.182, ал.1, т.6
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно
наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок
от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба Iз-2539 на МВР
са отнети и 12 контролни точки.
С жалбата се изразява недоволство от горепосоченото постановление, като се сочат и
конкретни нарушения. Твърди се наличие на нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което се иска отмяна на НП. Претендира сторените в производството
разноски.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Процесуалния му представител изпраща писмено становище и поддържа жалбата.
Ответната страна – началник група към ПП при ОД на МВР, гр. Бургас, редовно
призована, не изпрати упълномощен представител в съдебно заседание, който оспорва
жалбата и претендира за разноски.
Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда
законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление, същата е подадена в
срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН и съдържа необходимите реквизити, предвид на което съдът я
намира за процесуално допустима.
1
Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 28.06.2021г., около 00,30 часа, в гр. Бургас на път Е-773 до бензиностанция
„Ромпетрол“, стационарна камера заснела л.а. с рег. № *** който се движел със скорост от
135 km/h при разрешена с пътен знак В-26 – 80 km/h, снимка №161. От направената справка
се установило, че собственик на автомобила е К.К., който попълнил декларация по чл.188
ЗДвП, като декларирал, че на въпросния ден и час автомобила се е управлявал от
жалбоподателката С. К.. От своя страна тя също попълнила декларация по чл.188 ЗДвП, в
която посочила, че лично тя е управлявала автомобила. При тези факти св. А. съставил
АУАН против настоящата жалбоподателка. Актосъставителят квалифицирал гореописаното
като нарушение на чл.21, ал. 2 от ЗДвП. Актът бил подписан без възражения.
Въз основа на съставения АУАН е било издадено и обжалваното в настоящото
производство обжалваното НП, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от Закона за движение
по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в
размер на 750,00 лв. и лишаване от право на управление на МПС за срок от три месеца за
нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. На основание Наредба Iз-2539 на МВР са отнети и 12
контролни точки.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласните
доказателствени средства - показанията на актосъставителя, от приложените по делото
писмени доказателствени средства, и по конкретно АУАН, декларация по чл.188 ЗДвП,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за проверка. Съдът изцяло
цени посочените доказателствени материали, тъй като същите кореспондират едни с други и
се допълват взаимно.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и
доводите на жалбоподателя, като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени
от страните, намира жалбата за неоснователна, като съображенията за това са следните:
В административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол, надлежно
калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва
от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да
позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък
от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и
стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко
едно конкретно нарушение.
2
Спазен е и срокът по чл.34 ЗАНН, тъй като АУАН е издаден в рамките на
тримесечения срок след откриването на нарушителя. В случая нарушителя е установен след
попълване на декларацията по чл.188 ЗДвП на 16.08.2022г. АУАН е издаден на същата дата
, т.е. в рамките на срока по чл.34 ЗАНН, поради което възраженията в жалбата в обратна
насока се явяват неоснователни. Както в АУАН, така и в НП подробно, последователно и
обстоятелствено е изписано словесно констатираното нарушение. Правилно отговорността
на жалбоподателката е била ангажирана, тъй като собственика на автомобила е декларирал,
че именно тя го е управлявала. От своя страна в нарочна декларация жалбоподателка К. е
посочила, че тя лично е управлявала автомобила. След като самата жалбоподателка е
декларирала, че лично тя е управлявал автомобила, следва да се приеме, че именно тя е и
автор на нарушението за което и е съставен АУАН и издадено НП. Цитираните цифрово
законови разпоредби, квалифициращи нарушението и определящи рамките на
административнонаказателното обвинение, точно и напълно съответстват на
обстоятелствата по случая, които съдът намира за изяснени.
С оглед на изложеното обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
АНО е бил защитаван от юрисконсулт, като до приключване на разглеждането на
делото в съдебното заседание е депозирано искане за присъждане на възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията,
чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 1, предл. 3 от ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0769-002969/21.11.2022г.,
издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция” („ПП”) при ОД на МВР, гр.
Бургас, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, на от С. К. К. ЕГН********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 750,00 лв. и лишаване от право на
управление на МПС за срок от три месеца за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА от С. К. К. ЕГН********** да заплати в полза на ОДМВР Бургас сумата в
размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - гр. Бургас в 14-
дневен срок от съобщаването му на страните.
3
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4