Присъда по дело №240/2023 на Районен съд - Велинград
| Номер на акта: | 9 |
| Дата: | 27 февруари 2024 г. (в сила от 14 март 2024 г.) |
| Съдия: | Мая Георгиева Средкова-Петрова |
| Дело: | 20235210200240 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 8 септември 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
н.о.х.дело № 240 по описа за 2023 година на Районен съд Велинград :
Обвинение против А.А.К, роден на 30.06.2003 г. в гр. Велинград,
живущ в гр. Ракитово, ул. „Цигов Чарк” № 6, българин, български гражданин,
със средно образование, нежнен, безработен, неосъждан с ЕГН **********, в
това че на 27.02.2022 г. в гр. Ракитово при управление на лек автомобил
марка „БМВ”, модел „Е36 Компакт” с рег. № РА 0993 ВН, с отворена предна
лява врата, дърпан от лек автомобил марка „Gonow”, модел „Gonow GA –
200”, управляван от Мирчо Димов Б от гр. Ракитово, род. на 17.12.1969 г.,
преминавайки покрай спряла движението си в лявата част на платното за
движение пешеходка Г.М Я., родена на 18.02.1956 г. от гр. Ракитово, с
хванато за ръка дете, като е нарушил правилата за движение по пътищата:
чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно : „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди”; чл.5, ал.2, т. 1 от Закона за движението по пътищата -
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците
и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 95, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата - „Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я
оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за
престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за
останалите участници в движението”, я удря с отворената предна лява врата в
лявото рамо и по непредпазливост й причинява средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на лява раменна кост в хирургичната шийка, без
разместване, което довело до трайно затрудняване на движенията на левия
горен крайник – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б” от НК, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и
чл. 95, ал. 1 от ЗДвП.
Подсъдимият не се явява в съдебно заседание. Защитникът
пледира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Не е доказано, че
пострадалата е получила нараняванията именно в този инцидент. Иска от
съда, подсъдимият да бъде признат за невиновен, алтернативно да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Прокурорът поддържа обвинението, като го намира за доказано по
безспорен и несъмнен начин. Намира, че са налице предпоставките по чл. 78а
НК.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
1
Сутринта на 27.02.2022 г. подсъдимият излязъл със собствения си
автомобил марка „БМВ” в гр. Ракитово. Имало сняг около 20 – 30 см.
покривка. Между 08:00 и 9:00 ч. подсъдимият не е можел да се придвижва с
колата, поради което потърсил за помощ своя съсед – свидетеля Мирчо Б,
който трябвало да го издърпа до вкъщи. Последният имал джип марка
„Gonow”. След обяд около 17:00 ч. свидетелят Б дърпал с управлявания от
него лек автомобил друг автомобил марка „БМВ” модел „Е36 Компакт”, с
рег. № РА0993 ВН, управляван от подсъдимия А.К с отворена предна лява
врата по улица „Гоце Делчев” в посока от Запад на Изток.
В същото време пострадалата свид. Г.Я ходила да нахрани
животните, които отглежда. Връщала се към вкъщи заедно с внучето си,
което държала за ръка, и се движили в лявата част на пътното платно по улица
„Гоце Делчев” в посока от Запад на Изток. Тротоарите не били изчистени от
снега, което затруднявало придвижването на пешеходците върху тях.
Автомобилът, управляван от свидетеля Б се движел на скорост, дърпайки с 3-
метрово въже автомобила на подсъдимия. Пострадалата забелязала идващите
зад нея автомобили, поради което се завъртяла наляво леко с гръб към
пътното платно, за да предпази внучето си и леко го бутнала в посока
тротоара. Лявата страна на св. Я. сочела навън към пътя, а дясната – към
внучето й. Тя не се движела и изчакала да се разминат. В този момент
управляваният от св. Б автомобил я задминал, а дърпаната кола с отворената
предна лява врата ударила пострадалата в лявото рамо. От създалата се
кинетична енергия и въртящ момент, пешеходката паднала на тротоара.
Внучето й се разплакало. Двамата водачи на МПС спрели и отишли да видят
какво се е случило. Намерили Г.Я паднала. Тя не поискала помощ от тях и
след като станала си тръгнала заедно с детето към вкъщи, защото нямало кой
да го гледа този ден. Трябвало да се грижи и за болния си съпруг.
Произшествието не е било посетено, нито от разследващи органи,
нито от медицински екип при „Центъра за спешна медицинска помощ”.
През нощта болките станали непоносими, но отишла на лекар на
02.03.2022 г. На посочената дата посетила д-р Иво Гугалов – ортопед –
травматолог в ДКЦ 1 „Велинград” .ЕООД. След преглед и изследване той й
поставил диагноза: счупване на горен край на раменната кост /хумерус/,
закрито. Извършил е имобилизация на левия горен крайник и я освободил за
домашно лечение. Впоследствие св. Я. е посещавала контролните прегледи и
е извършила физиотерапевтични процедури.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се
установява, че травматичното увреждане на св. Я. /счупване на лявата
раменна кост в хирургичната шийка, без разместване/ е причинено по
механизма на действие на твърд, тъп предмет, чрез удар с или върху такъв и
добре отговаря да е получено при нанесен удар с твърд предмет /врата на лек
автомобил/, чиято отворена врата е ударила Г.Я в лявото рамо и ръка при
2
разминаването им. Телесното увреждане на пострадалата отговаря да е
получено, така, както съобщава тя. Това нараняване наложило имобилизация
с ортеза за около 45-60 дни и е станало причина за трайно затрудняване на
движенията на левия горен крайник за около 3- 4 месеца от датата на
травмата при правилно и обичайно протичащ оздравителен процес.
От заключението на Комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза се установява, че улица „Гоце Делчев” в гр. Ракитово се пресича
от ул. „Райна Княгиня”. Пътното платно на ул. „Гоце Делчев” западно от ул.
„Райна Княгиня” е с ширина 6,10 м., обградено с тротоари. Северния тротоар
на ул. „Гоце Делчев” в частта си западно от ул. „Р. Княгиня” е с ширина 1,10
м , а южния тротоар е с ширина 2,1 м.
Пътното платно на ул. „Гоце Делчев” източно от ул. „Р.
Княгиня” е с ширина 6,4 м., обградено с тротоари. Северния тротоар на ул.
„Гоце Делчев” в частта си западно от ул. „Райна Княгиня” е с ширина 2,0
метра, а южния тротоар е с ширина от 2,1 м. Улица „Гоце Делчев” е права, с
видимост над 100 м. по цялата си дължина.
Механизмът на произшествието отговаря на съобщеното от св. Я.
и на възприетия от съда изцяло.
Тъй като при изготвянето на заключението не е известно точно
мястото на произшествието е изготвена и приложена скица с взаимно
разположение на „куката” за теглене в предната дясна част на автомобила
„БМВ” и това, че автомобилът, който го е теглил е закачил въжето за теглича
си в задната част, движението на двата автомобила се е извършвало в една
права, но са били ексцентрично разположени един спрямо друг.
От Допълнителната комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза става ясно, че е възможно в момента, в който Г.Я
е опитала да предпази внучето си да се е завъртяла леко в посока обратна на
часовниковата стрелка погледнато отгоре, при което лявото рамо отново да е
към отворената врата на автомобила. Телесното увреждане на пострадалата
пешеходка отговаря да е получено, така, както съобщава тя самата.
При евентуално падане на терена би трябвало да има травми
/кръвонасядания/ от страната, от която е ударена. При падането на терена
раменната става е сравнително високо, и за да се получи счупване, трябва да
падне върху издаден предмет. Травмата при евентуално падане би била в по-
ниските части на ръка и в областта на седалището и горната част на долния
крайник.
Вещите лица правят и следния извод: При разположение на
тялото на пешеходката с гръб към надлъжната част на пътното платно и с
гръб към преминаващите зад нея автомобили, удара би бил в лявото рамо.
Предвид обстоятелствата, че движенето на пешеходеца е било върху снежна
покривка, контактната площ между тялото и автомобила е била малка,
посоката на падането зависи от това дали е била с опорен ляв или десен крак.
3
При опорен ляв крак на пешеходеца и удар в лявото рамо е възможно
падането да бъде на лявата страна. При този механизъм от ударния импулс с
вратата на лекия автомобил се е създала кинетична енергия и въртящ момент,
предвид голямата разлика в масите на автомобила и пешеходеца и е много
вероятно да е имало изместване на пешеходеца, изразяващо се в завъртане
или повличане на тялото, и това да е изместило или променило опорните
точки на тялото и падането да е на лявата страна.
В съдебно заседания вещите лица поддържат заключенията си.
Вещото лице д-р Пеев установява, че причината за конкретното увреждане е
директен удар от тъп предмет. Възможно е такава травма да се получи и при
падане върху предмет като издаден камък, но ако беше така, щеше да има и
други травматични увреждания по тялото, седалището и крайниците, за да
се приеме, че е налице така наречената „теренна травма”. Механизмът на
отворената врата приема като единствен такъв, който би довел до това
счупване на горната раменна кост.
Вещото лице Кръстанов в ОСЗ приема, че при описаното
движение тегленият автомобил „БМВ” се е движил леко вляво от теглещия,
като се вземе предвид разположението на куката. Технически вероятно е
единствено да има отворена предна лява врата, при положение, че не е имало
други лица в колата. Водачът на теглещия автомобил е технически по-
вероятно да наблюдава дърпаната кола в лявото огледало, тъй като последния
се е движел по-вляво.
За да приеме описаното до тук съдът взе предвид отчасти показанията
на свидетелите Я., Б и П., както и изцяло заключенията на изслушаните по
делото експертизи. Показанията на свидетелите са противоречиви, като съдът
дава вяра по следния начин:
При установяване на релевантните факти, съдът се довери на казаното
от свидетеля Я., относно механизма на нанесеното й увреждане. Същата е
видяла ясно отворената врата, затова се е обърнала да предпази внучето си.
Поставена в очна ставка със свидетеля Б по отношение на въпроса дали
вратата на колата, управлявана от подсъдимия е била отворена, съдът
кредитира казаното от пострадалата, тъй като то е в пълно съответствие със
заключението по Комплексната съдебномедицинската и автотехническа
експертиза и допълнителната такава. Освен това съдът констатира, че
показанията на свидетеля Б не удостоверяват с достоверност и друг факт.
Същият твърди, че очевидци на инцидента са свидетелите П.Ц И М.Ц.
Посочва, че те са били пред магазина им и са видели всичко. Питани в
съдебно заседание свидетелите твърдят с убедителност, че изобщо не знаят за
никакъв инцидент пред магазина им. Дори свидетеля М.Ц смята, че в това
време е била в болница поради бременност и в този период изобщо не е
ходела на работа.
На въпроса по левия или десния тротоар се е движела пострадалата, в
началото на показанията си свидетеля Б заявява, че Я. се е движела от лявата
4
страна на автомобила, след това започва да твърди, че след като я е подминал,
тя се е намирала в дясно на колата. Вторият вариант е отново повторен в
извършената очна ставка. Съдът не дава вяра на показанията на Б в тази част.
Причина за това е противоречието им с тези на пострадалата и най-вече със
заключенията, приети по делото, както и непоследователността в изложените
от него факти в ОСЗ. Твърдението му, че е наблюдавал пострадалата в
дясното огледало, не може да се сподели, тъй като технически
неправдоподобно е след като теглената от него кола е имала курс леко вляво
от теглещата такава, не е логично Б да гледа МПС с марка „БМВ” в дясното
огледало. Показанията му са нелогични и непоследователни, като според
настоящия състав са насочени към объркване на фактите.
Относно твърдението на Я., което направи в ОСЗ, че се е движила по
десния тротоар, съдът намира за израз на объркване и непознаване на
посоките, което се констатира в съдебното заседание. Съдът не дава вярна на
нейните показания в частта, че същата се е движила по тротоара, а не по
пътното платно, тъй като намира, че това е израз на желанието й да не твърди
факти, обосноваващи и нейна отговорност в причиняване на произшествието.
Майката на подсъдимия свидетелката П. не е очевидец на събитието на
престъплението. Тя не е възприела фактите лично, а опосредено от разказа на
сина й. Отричането на деянието пред майка си е израз на защитната му
позиция.
С оглед на горното е видно, че А.А.К от гр. Ракитово от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б", вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 5, ал. 1, т.1, чл.5, ал.2, т.1,
чл. 95, ал. 1 ЗДвП:
- На 27.02.2022 г. в гр. Ракитово при управление на лек автомобил марка
„БМВ”, модел „Е36 Компакт” с рег.п № РА 0993 ВН, с отворена предна лява
врата, дърпан от лек автомобил марка „Gonow”, модел „Gonow GA – 200”,
управляван от Мирчо Димов Б от гр. Ракитово, род. на 17.12.1969 г.,
преминавайки покрай спряла движението си в лявата част на платното за
движение пешеходка Г.М Я., родена на 18.02.1956 г. от гр. Ракитово, с
хванато за ръка дете, като е нарушил правилата за движение по пътищата: а
именно : чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП, а именно : „Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди”; чл.5, ал.2, т. 1 от Закона за движението по
пътищата - „Водачът на пътно превозно средство е длъжен: да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства”; чл. 95, ал.
1 от Закона за движението по пътищата - „Водачът и пътниците могат да
отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното
средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да
5
създадат опасност за останалите участници в движението”, я удря с
отворената предна лява врата в лявото рамо и по непредпазливост й
причинява средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява раменна
кост в хирургичната шийка, без разместване, което довело до трайно
затрудняване на движенията на левия горен крайник престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „б” от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, във връзка с чл. 5, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и чл. 95, ал. 1 от ЗДвП,така както е
посочено по-горе.
Не е налице нарушение на правилата за движение по пътищата от
страна на пострадалата. Същата като пешеходка, която не е могла да се
придвижва по тротоара, поради натрупан и непочистен сняг, което се
потвърждава и от показанията на св. Б, /на които в тази част съдът дава вяра/,
се е движела на платното за движение в противоположната на движението на
пътните превозни средства посока, каквото е и правилото на чл. 108, ал. 2 от
ЗДвП. Съгласно цитираната норма
(1) Пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по платното за движение,
противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница:
1. когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат
използвани;
- От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно
по непредпазливост, при условията на небрежност. Същият не е желаел и
целял настъпването на общественоопасните последици, но следвало и е могъл
да предвиди възможността от настъпването им. Вредоносният резултат е в
пряка причинна връзка с допуснатите от страна на подсъдимия нарушение на
правилата за движение, описани по-горе.
Съдът освободи от наказателна отговорност подсъдимия и на основание
чл. 78а НК му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000
лв.
За да е приложим института на освобождаване от наказателна
отговорност и налагане на административно наказание по чл. 78а, ал. 1 НК,
трябва да са налице кумулативно изискуеми предпоставки, в това число : 1. за
извършеното непредпазливо престъпление да се предвижда наказание
лишаване от свобода за срок до пет години или друго по-леко наказание, 2.
лицето да не е осъждано за престъпление от общ характер към момента на
извършване на деянието, 3. към момента на извършване на деянието спрямо
него да не е бил прилаган институтът на освобождаване от наказателна
6
отговорност с налагане на административно наказание, както и с деянието да
не са причинени имуществени вреди.
В конкретния случай за извършеното от подсъдимия А.К по
непредпазливост престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, във вр. с чл. 342, ал. 1
от НК се предвижда наказание- „лишаване от свобода" до три години или
пробация. Подсъдимият Кацаров към датата на извършване на деянието –
27.02.2022 г. е с чисто съдебно минало и не е освобождаван от наказателна
отговорност. От престъплението не са причинени и съставомерни
имуществени вреди. Видно от актуалната справка за съдимост подсъдимият е
осъден с влязло в сила на 21.06.2023 г. Споразумение № 17/21.06.2023 г. за
престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а е освободен
от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание
„глоба”. Т. е. към меродавния момент – този на извършване на деянието са
налице всички предпоставки за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание.
Наказанието с оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК г л о б а,
платима в полза на държавата следва да се определи като се отчете
отегчаващо отговорността обстоятелство, че видно от справката за нарушения
на водач подсъдимият е извършвал и друг път нарушения на ЗДвП, но при
превес на смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало
към момента на извършване на престъплението, липсата на данни за връзка с
лица от криминалния контингент и обществено опасни прояви, съобразно
Полицейската справка, младата възраст, това, че е правоспособен водач от 17
дни преди деянието и най- вече тежкото му материално състояние, съдът
счете, че наказанието следва да се наложи в рамките на законовия минимум
от 1000 лева.
На основание чл. 78а, ал. 4 от НК съдът, който налага глобата по
ал. 1, може да наложи и административно наказание лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност за срок до три години, ако
лишаване от такова право е предвидено за съответното престъпление. В чл.
343г е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност, но съдът не наложи това наказание.
Мотивите за това са, че същото не е необходимо с оглед на изминал период
от 2 години след извършване на деянието, както и това, че извършваните от
Кацаров нарушения на ЗДвП, описани в справка за нарушител са с ниска
степен на обществена опасност и за нито едно от тях не е налагано
административно наказание лишаване от право да управлява МПС. Освен
това деянието е извършено едва 17 дни след издаване на свидетелството за
управление на МПС.
Подсъдимият А.А.К, с посочена по-горе самоличност, следва да бъде
осъден да заплати РАЗНОСКИ по делото , както следва :
7
- на ОД на МВР Пазарджик разноски за възнаграждение на вещо лице в
размер на 1517,20 лв. /хиляда петстотин и седемнадесет лева и двадесет
стотинки/;
- на Районен съд – Велинград – 120 лева /сто и двадесет лева/ за
разноски за явяване на вещо лице.
По горните съображения бе постановена настоящата присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Мая Средкова-Петрова
8