Решение по дело №11261/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3497
Дата: 30 ноември 2022 г. (в сила от 30 ноември 2022 г.)
Съдия: Таня Кандилова
Дело: 20221100511261
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3497
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска

Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100511261 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по жалба вх. № 053043/08.09.2022 г. на М. К. М. - длъжник по
изпълнително дело № 20208410400579 по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 на КЧСИ срещу
постановление от 01.08.2022 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т. 8 ГПК.
Жалбоподателката навежда довод за неправилност на обжалвания акт. Твърди, че в
периода 08.07.2020 г. – 28.07.2022 г. не са извършвани изпълнителни действия и
производството е било перемирано. С жалбата е направено искане за отмяна на обжалвания
отказ, да бъде обезсилен издадения изпълнителен лист и да бъде прекратено
изпълнителното производство.
Взискателят „Т.С.“ ЕАД, в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК е подал възражение, с което
оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
ЧСИ Н.М. е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК,
в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, възражението на
взискателя, както и обясненията на частния съдебен изпълнител, и прецени материалите по
изпълнителното дело, прие следното:
Подадената жалба е допустима, а по същество е неоснователна.
1
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на
изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителния процес взискателят
има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е
обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и
липсата на предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат
приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни
действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Така т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай, изпълнителното дело е образувано на 29.01.2020 г., от който
момент е започна да тече срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С молбата за образуване на изпълнителното дело (вх.№ 008886/29.01.2020 г.)
взискателят е поискал да бъдат извършена справка за банковите сметки и сейфове на
длъжника, като бъде наложен запор върху откритите такива; поискал е да бъде извършена
справка за действащи трудови договори на длъжника, с оглед налагане на запор върху
трудовото му възнаграждение; поискал е изпълнението да бъде насочено към опис и оценка
на притежаваните от длъжника движими вещи, в случай, че последният не притежава
банкови сметки и не получава трудово възнаграждение, и е възложил на съдебния
изпълнител извършване на всички действия по изпълнителното дело съгласно чл. 18 ЗЧСИ.
С разпореждане от 29.01.2020 г. съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземанията на длъжника М. К. М. за суми по банкови сметки в „П.И. Б.“ АД и е насрочил
опис на движимото имущество на длъжника.
С молба от 18.10.2021 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал налагането на запори
върху банкови сметки, трудовото възнаграждение, като е поискал и изпълнението да бъде
насочено към опис и оценка на собствените на длъжника движими вещи, с което
двугодишният срок е бил прекъснат и е започнал да тече нов такъв, изтичащ на 18.10.2023 г.
По този начин, по делото не се установява период на 2-годишно бездействие на взискателя,
поради което не е налице основанието за прекратяване на изпълнителното производство по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Неоснователни са и наведените в жалбата доводи за образуване на изпълнителното
дело въз основа на изпълнителен лист без печат и без наличие на данни за прехвърлянето му
от ЧСИ М.М., рег.№ 786, пред който се твърди, че първоначално е било образувано
изпълнително производство, което е било прекратено по реда на чл.433, ал.1, т. 8 ГПК. В
тази връзка следва да се посочи, че поставянето на печат на съответния съд не е реквизит на
изпълнителния лист - чл. 408, ал. 1 от ГПК посочва единствено, че той се издава в един
2
екземпляр, подписан от съдия от съответния съд, а в случая печат на СРС е видимо
различим от преписа на наличния по изпълнителното дело изпълнителен лист от 17.08.2016
г. по гр.д. № 22225/2012 г. на СРС, 71 състав. От друга страна, при прекратяване на
изпълнително дело, образувано въз основа на даден изпълнителен лист, при изтичане на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е допустима следваща молба на взискателя,
представляваща искане за пристъпване към изпълнение по смисъла на чл. 426 от ГПК както
пред съдебния изпълнител, пред който е било образувано перемираното изпълнително дело,
така и пред друг избран от взискателя съдебен изпълнител, в който случай не се касае за
продължаване на изпълнителното производство от друг съдебен изпълнител в същия район
на действие по смисъла на чл.427, ал.5 ГПК.
Предвид гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 053043/08.09.2022 г. на М. К. М. - длъжник
по изпълнително дело № 20208410400579 по описа на ЧСИ Н.М., peг. № 841 на КЧСИ
срещу постановлението от 01.08.2022 г. на съдебния изпълнител, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3