№ 870
гр. Пловдив, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300501551 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Е. М. Б. , с ЕГН
**********, чрез пълномощника й по делото адв. К. К. , срещу решение
№106/12.03.2025г. постановено по гр.д.№1209/2024г. по описа на РС –
Карлово, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката иск за
осъждането на „Стик-Кредит“АД, ЕИК *********, да й заплати, сумата от
215,79 лева, като недължимо платена при начална липса по недействителен
Договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г., след покриване на
главницата по договора, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на предявяване исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Във
въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, като постановено в
нарушение на материалния, процесуалният закон и съдопроизводствените
правила. Искането към въззивния съд е за неговата отмяна и уважаване на
исковата претенция с присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемото „Стик-Кредит“АД, ЕИК *********.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство Е. М. Б. , с ЕГН **********, против
определение № 514 на първостепенния съд от 16.04.2025 г., постановено в
производство по чл.248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на
жалбоподателката за изменение на постановеното по делото решение в частта
за разноските.В частната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на
1
обжалваното определение, с искане към въззивния съд за неговата отмяна и
уважаване на молбата по чл. 248 от ГПК.
Отговор на частната жалба не е постъпил от насрещната страна „Стик-
Кредит“АД, ЕИК *********,
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна по следните съображения:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.55, ал.1, първо предл. от ЗЗД, като ищцата Е. М. Б. , с ЕГН **********,
иска постановяване на решение, с което ответникът „Стик-Кредит“АД,
ЕИК *********, да бъде осъден да й върне сумата от 215,79 лв.,
получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит
№ 774774 от 03.01.2022г., сключен между страните.
В писмения си отговор ответното търговско дружество оспорва
предявения иск и настоява за отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че
сключеният между страните договорът за кредит е действителен и не
противоречи на императивни законови разпоредби или на добрите нрави.
От събраните по делото и не оспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че с влязло в законна сила Решение
№ 312/02.10.2024г., постановено по гр.д. № 82/2024г. по описа на КрлРС, така
сключеният между страните договор за потребителски кредит № 774774 от
03.01.2022г. е приет за недействителен на основание чл.22 във връзка с чл.11,
ал.1, т.9, т.10 и т.11, поради което и с оглед разпоредбата на чл.23 от ЗПК
„Стик-Кредит“АД, ЕИК ********* е осъдено да върне на ищцата Е. М. Б. , с
ЕГН **********, по реда на чл.55,ал.1 от ЗЗД , недължимо платените по
недействителния договор суми в размер от 213.70 лева - възнаградителна
лихва и 392.70 лева- неустойка.
На основание чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за
всички съдилища.
Ето защо, фактически констатации и правни изводи на
първоинстанционния съд досежно недействителността на сключения между
страните договор за потребителски кредит № 774774 от 03.01.2022г. са
задължителни за настоящия състав на съда и не могат да бъдат
преразглеждани.
Последиците от недействителността на договора за потребителски
кредит са уредени в чл. 23 ЗПК, предвиждащ, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по
кредита. Това е специална императивна законова норма, която е приложима
при потребителски кредити с оглед особената защита на потребителите като
икономически по-слабата страна в правоотношението.
При това положение за Е. М. Б., като кредитополучател, е възникнало
задължението да върне на търговското дружество само действително
2
получената главница по договора за кредит.
В процесния договор е отразено, че чистата стойност на предоставения
финансов ресурс възлиза на 1000 лв., което именно се явява и релевантната
стойност за главница, която кредитополучателят дължи на кредитодателя при
недействителност на договора.От приетото в първоистнационното
производство заключение по допуснатата от съда ССЕ е установено, че по
процесния договор ищцата е платила на търговското дружество сумата от
1822.19 лв. Следователно търговското дружество дължи връщане на ищцата
като недължимо платена по договора сумата от 822,19 лева.
С влязлото в законна сила предходно решение постановено по гр.д. №
82/2024г. по описа на КрлРС, търговското дружество е осъдена на върна на
ищцата сумата от общо 606,40 лева, поради което дължи връщане на още
215,79 лева, като получени без основание. Без правно значение за настоящия
правен спор е обстоятелството, за начина по който търговското дружество е
отнесло получената сума за погасяване за задълженията по договора за
кредит, с оглед императивните разпоредби на чл.23 от ЗПК и на чл.55,ал.1 от
ЗЗД, според които при недействителен/нищожен договор се дължи връщане на
всичко получено от кредитора над чистата стойност по договора.
Следователно обжалваното решение следва да се отмени като
неправилно и се постанови ново решение от въззивния съд, с което
предявеният иск от ищцата за осъждане на ответното търговско дружество да
й върна платената без основание по недействителния договор за кредит сума в
размер от 215,79 лева , следва да се уважи като основателен и доказан.
При този изход на правния спор право на разноски по делото има
ищцовата страна, а обжалваното определение № 514 на първостепенния съд от
16.04.2025 г., постановено в производство по чл.248 от ГПК, следва да бъде
отменено като неправилно.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК търговското дружество следва да бъде
осъдено да заплати на Е. М. Б., разноските направени в първоинстанционното
производство в размер от 200 лева, както и тези направени във въззивното
прозводство в размер от 25 лева.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата търговското
дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат К. К. , оказала
безплатна правна помощ на Е. М. Б. пред въззивната инстанция адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева и в същия размер за
първоинстанционното производство.
Мотивиран от горното Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №106/12.03.2025г. и Определение № 514 от
16.04.2025г. , постановени по гр.д.№1209/2024г. по описа на РС – Карлово, I
гр.с. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
3
управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. ***, да
върне на Е. М. Б., ЕГН ********** , от с. ***, сумата от 215.79 лева, като
получена без основание по недействителен договор за потребителски кредит
№ 774774 от 03.01.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба в съда-19.07.2024г. до окончателното й
изплащане, сумата от 200 лева- направени в първоинстанционното
производство разноски, както и сумата от 25 лева- разноски направени пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „Стик-Кредит“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, ул. „Оборище“ № 13Б, представлявано от С. ***, да
заплати на адвокат К. Й. К., вписана в АК- Пловдив, личен номер на адвокат
**********, сума в размер на 600 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на Е. М. Б., ЕГН **********, безплатно
представителство в производството пред първата и въззивната инстанции,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4