Решение по дело №40130/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18245
Дата: 10 октомври 2024 г.
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20241110140130
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18245
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110140130 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от В. З. У., ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. И. Р. Р., срещу „ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: ******* със
седалище и адрес на управление: АДРЕС с която се иска да бъде установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 570 лева, както и сумата 25
лева - разноски за държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.07.2009 г., въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение от 24.07.2009 г. по ч. гр. дело 36366/2009 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав и е
образувано изп. дело № 715/2021 г. по описа на ЧСИ НМ
Твърди се, че Съгласно влязла в сила Заповед за изпълнение от 24.07.2009 г. по ч. гр.
дело 36366/2009 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав е издаден Изпълнителен лист от
24.07.2009 г. съгласно който В. З. У., ЕГН-**********, адрес АДРЕС е осъден да заплати на
кредитора „ЮЛ“ ЕАД, ЕИК - ********* с адрес: гр. АДЕРС сумата 570 лева, дължима
съгласно Запис на заповед, издаден на 16.10.2008 г. в гр. София, предявен за плащане на
16.10.2008 г., ведно със законна лихва върху главницата от 14.07.2009 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 25 лева - разноски за държавна такса и 100 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредитора „ЮЛ“ ЕАД е образувало изп.
дело 13803/2012 г. по описа на ЧСИ НМ. През 2015 г. по делото постъпва молба от „ЮЛ“
ЕООД, ЕИК ******* със седалище или адрес на управление: АДРЕС за конституиране като
взискател по делото въз основа на договор за цесия с „ЮЛ“ ЕАД. По делото били
извършвани справки, без да е налице изграден изпълнителен способ. Изпълнителното дело
било прекратено през 2019 г. с постановление на частния съдебен изпълнител. С Молба от
21.01.2020 г. взискателят поискал връщане на изпълнителния лист. През 2021 г. „ЮЛ“ ЕООД
образувало при ЧСИ НМ ново изпълнително производство срещу длъжника въз основа на
същия изпълнителен лист - изп. дело 715/2021 г. по описа на ЧСИ НМ, което е висящо.
1
Сочи се, че давността за вземанията на ответника по изпълнителния лист е петгодишна
и е започнала да тече от датата на влизането в сила на заповедта по чл. 410 ГПК - арг. чл.
117, ал. 2 ЗЗД вр, чл. 117, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че с образуването на изп. дело №
13803/2012 г. по описа на ЧСИ НМ и съгласно ПП 3/1980г. давността за процесното вземане
е прекъсната и не тече до 26.06.2015 г., когато е обявено ТР 2/2013-2015-ОСГТК. След тази
дата по изпълнителното дело не са предприети изпълнителни действия, като същото е
прекратено с разпореждане на съдебния изпълнител от 09.01.2019г. на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК.
Твърди се, че давността е започнала да тече на 26.06.2015 г. е изтекла на 31.07.2020 г.,
съобразявайки и 65 дни по време на извънредното положение, при което е спряло течението
на давностния срок.
Представени са писмени доказателства.
Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с която исковете се
оспорват като неоснователни.
Сочи се, че на 17.12.2005 г., е сключен Договор за кредит № ****** между В. З. У. с
ЕГН: ********** и „ЮЛ“ ЕАД (понастоящем „ЮЛ“ ЕАД). Съгласно договор за Цесия,
подписан на 23.02.2015 г. между „ЮЛ“ ЕАД ( предишно наименование „ЮЛ“ ЕАД), цедент и
„ЮЛ“ ЕООД, цесионер. „ЮЛ“ ЕООД е придобило гореуспоменатото си необслужвано
вземане по Договор за кредит № ******. Длъжникът не е изпълнил задължението си в
посочения в процесния договор срок.
Въз основа на изпълнителен лист издаден на 24.07.2009г., по ч.гр.д. 36366/2009г., по
описа на Софийски районен съд, по силата на който ищеца е осъден да заплати на „ЮЛ“
сумата в размер на 570 лева, представляваща главница, дължима съгласно Запис на заповед,
издаден на 16.10.2008г. в гр. София, предявен за плащане на 16.10.2008г., ведно със законна
лихва върху главницата от 14.07.2009 до изплащане на вземането, както и разноски по
делото и е образувано изпълнително дело № 13803/2012г., по описа на ЧСИ НМ № ****
което в последствие, е преобразувано при ЧСИ НМ рег. № **** под номер № 715/2021г.
Поддържа се, че с образуването на изп. д. № 13803/2012г., по описа на ЧСИ НМ,
давността е прекъсната и е спряла да тече по време на изпълнителното производство,
съгласно ППВС № 3/1980 г. След 26.06.2015 г. е приложимо новото тълкуване, дадено от
ВКС - съгласно чл.116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземане.
Твърди се, че ответното дружеството е поисквало извършването на множество
действия по събиране на вземането си и и такива действия са предприемани от ЧСИ, с които
многократно е прекъсвана давността.
Иска се да бъдат приобщени по делото е изпълнително дело № 13803/2012 по описа на
ЧСИ НМ № ****, както и изпълнително дело № 715/2021 по описа на ЧСИ НМ № ****.


Като прецени събраните по делото доказателства, съдът намери от фактическа
страна следното:
В. З. У. от една страна и „ЮЛ“ ЕАД от друга страна са били страни по ч.гр.д. №36366
/2009 г. на Софийския районен съд, 54 състав, по което на 24.07.2009 г. е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК за сумата 570 лева- главница и законната лихва върху главницата
от 14.07.2009 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 25 лева- разноски за държавна
такса и 100 лева- юрисконсултско възнаграждение. На същата дата в полза на „ЮЛ“ ЕАД е
2
бил издаден изпълнителен лист въз основа на подлежащата на незабавно изпълнение
заповед за изпълнение.
По молба на взискателя „ЮЛ“ ЕАД от 15.10.2012 г. е образувано изп.дело
№2012****0413803 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е поискал налагането на
запори и възбрани.
С молба от 17.10.2012 г. взискателят ЮЛ“ ЕАД е възложил на съдебния изпълнител
правомощията по чл. 18 ЗЧСИ да определя начина на изпълнението.
С разпореждане от 18.10.2012 г. са наложени запор върху вземанията на длъжника В. З.
У. по открити банкови сметки (левови и валутни) в БАНКИ и са изпратени запорни
съобщения до съответните банки.
С Постановление от 12.08.2015 г. е конституиран като взискател по изп. дело „ЮЛ“
ЕООД- частен правоприемник на „ЮЛ“ ЕАД въз основа на сключен договор за цесия.
С молба от 08.03.2016 г. взискателят „ЮЛ“ ЕООД е поискал насрочване на опис на
притежавано от длъжника движимо имущество.
С Постановление от 09.01.2019 г. на основани чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК съдебният
изпълнител е прекратил изпълнителното производство по изп.дело №2012****0413803.

По молба на взискателя „ЮЛ“ ЕООД от 11.02.2021г. е образувано изп.дело
№221****0400715 по описа на ЧСИ НМ. С молбата взискателят е поискал налагането на
запори.
Със Запорно съобщение изх. №023340/22.03.2021 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника в „БАНКА“ АД.
С молба от 18.02.2022 г. взискателят „ЮЛ“ ЕООД е поискал налагане на запори върху
банкови сметки на длъжника.
Със Запорно съобщение изх. №046933/07.05.2024 г. е наложен запор върху вземанията
по всички левови и валутни сметки на длъжника в БАНКА“ ЕАД.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 ГПК, всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Съгласно чл.439 ГПК, длъжникът в изпълнителното производство може да оспори
вземането, предмет на изпълнението, когато основава иска си само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното основание.
Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008г., заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните изпълнителни
основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения, разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК
следва да се прилага и за факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение,
когато заповедното производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се
провежда /определение № 956 от 22.12.2010 г. по ч. т. д. № 886/2010 г. на ВКС, ТК, I ТО/.
Като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес чрез предявяване на
иска по чл. 439 ГПК се дава право на длъжника да установи, че изпълняемото право е
отпаднало, поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, които
3
обаче имат правно значение за неговото съществуване. Ето защо не всички
правоизключващи и правопогасяващи факти имат отношение към спорния предмет, а само
тези, които са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение /определение №
214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., на ВКС, ГК, ІV ГО/.
По изложените съображения в съответствие с императивните изисквания на
процесуалния закон на изследване подлежат само онези факти, които са настъпили след
влизане в сила на заповедта за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен
лист, по силата на който е образувано изпълнително производство.
В производството по чл. 410 или чл. 417 от ГПК на длъжника се връчва заповед за
изпълнение, срещу която той може да възрази, ако оспорва вземането. Пасивното му
поведение в предвидения срок създава презумпцията, че претендираното вземане е
безспорно, поради което заповедта за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава
изпълнителен лист в полза на заявителя.
Нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД регламентира, че ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Заповедта за изпълнение замества
съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването й от длъжника чрез
възражение по реда на чл.414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в
общия исков процес. По силата на чл.416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок,
какъвто е разглежданият случай, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична
правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е
установено със сила на пресъдено нещо. Следва да се съобрази обаче обстоятелството, че ако
длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414 ГПК преклузивен срок,
заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до силата на пресъдено нещо, тъй
като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно
основание чл.424 ГПК – при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства /в
посочения смисъл – определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС,
ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК/. Извън иска по чл.424 ГПК
длъжникът не може да се ползва от друга форма на искова защита, с която да оспорва самото
вземане. Когато длъжникът е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да
поиска от въззивния съд отмяна на заповедта за изпълнение на основание чл.423 ГПК. Този
режим се различава от регламентирания в ГПК (отм.) във връзка с издаването на
изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание, в който се
предвиждаше възможност за предявяване искове – чл.252 ГПК (отм.), чл.254 ГПК (отм.),
чл.255 ГПК (отм.), които не се преклудират със специални срокове. В действащия ГПК с
изтичане на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава
крайният ефект именно на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на
вземането. С оглед изложеното процесните вземания, произтичащи от влязла в сила заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК, се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. / в т.см. са
определение №214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., определение
№60818/15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 6/21.01.2016 г. по
т.д. № 1562/2015 г. на ВКС, I т. о./.
В процесния случай заповедта за изпълнение е такава по чл. 417 ГПК и въз основа на
постановеното незабавно изпълнение е издаден изпълнителен лист на 14.07.2009 г
Най-ранния момент, от който заповедта за изпълнение би могла да влезе в сила е
28.07.2009 г. – след изтичане на срока за възражение по чл. 414 ГПК в редакцията към онзи
момент/ 2 седмици/. Ако от този момент е започнала да тече давността по чл.117, ал.2 ЗЗД,
тя би изтекла на 28.07.2014 г.
Към момента на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело -
2012****0413803 по описа на ЧСИ НМ- 15.10.2012 г. давността не е изтекла.
Изпълнителното дело е образувано при действието на ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
4
С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, бе
дадено различно тълкувание по отношение на погасителната давност – според касационната
инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. С това решение бе обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на
Пленума на Върховния съд.
С Тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по тълк д. №3/2020 г. на ОСГТК на ВКС бе
прието, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС
На основание нормата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по ТД
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е дадено тълкувание по отношение на погасителната давност
– според касационната инстанция, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие.
На основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години.
С т. 3 от Тълкувателно решение №2/04.07.2024 г. по тълк. дело №2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

В процесния случай по изпълнителните дела са извършвани изпълнителни действия и е
поискано извършването на такива, годни да прекъснат давността на :
-15.10.2012 г.,
-17.10.2012 г.,
-18.10.2012 г.,
-08.03.2016 г.,
-11.02.2021г.,
-22.03.2021 г.,
-18.02.2022 г. и
-07.05.2024 г.
На всяка от тези дати давността е прекъсвана и е започвала да тече нова давност, като
новата давност не е изтекла до следващия път, в който същата е прекъсвана.
За последен път давността е прекъсната на 07.05.2024 г.и след като новата давност за
вземането е започнала да тече от 07.05.2024 г. то същата би изтекла на 07.05.2029 г.
Така новата 5-годишна давност не е изтекла към датата на депозиране на исковата
молба/01.07.2024 г./
Ето защо позоваването на изтекла погасителна давност по отношение на сумите,
описани в исковата молба- предмет на изп. дело 221****0400715 по описа на ЧСИ НМ не
намира опора в доказателствата по делото и искът като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
5
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответната страна се
присъждат деловодни разноски в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Водим от изложеното, на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 439 от ГПК на В. З. У., ЕГН
**********, с адрес: АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. И. Р. Р., срещу „ЮЛ“ ЕООД,
ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление: АДРЕС за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищеца не му дължи сумата от 570 лева, както и сумата 25
лева - разноски за държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.07.2009 г., въз основа на влязла в сила Заповед за
изпълнение от 24.07.2009 г. по ч. гр. дело 36366/2009 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав и е
образувано изп. дело № 221****0400715 по описа на ЧСИ НМ.
ОСЪЖДА В. З. У., ЕГН **********, да заплати на ЮЛ“ ЕООД, ЕИК: *******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лева-разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6