№ 306
гр. София, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20241000501888 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 294, ал.1 от ГПК.
С решение № 411 от 26.06.2024 год., постановено по гр.д. № 653/23 год. по описа на ВКС,
съдът е отменил въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1178 от 07.09.2022 г. по
гр.д.№ 3861/2021 г. в частта, с което по отношение на ответника И. П. П. е обезсилено
решение от 17.09.2021 год. по гр.д.12037/16 год. по описа на Софийски градски съд и е
върнал делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане на делото в отменителната част съдът намира следното:
С решение № 265788 от 17.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 12037/2016 год. по описа на
Софийски градски съд, I-16 състав е прогласена за недействителна на основание чл.42, ал.2
от ЗЗД, договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 76, том III, peг. №37382, дело
476 от 23.07.2008 г., на нотариус А. Ч., учредена върху недвижим имот, представляващ
Апартамент № 149, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „***“, ул. „***“,
бл.*, ет.*, по исковата молба на Ю. А. А. срещу С. С. Й., И. К. Г. и И. П. П., като с
решението са разпределени и разноските между страните.
Решението е обжалвано от ответника И. П. П. с доводи за недопустимост и неправилност.
Твърди се, че съдът незаконосъобразно е изменил предмета на делото, допускайки промяна
на фактическите обстоятелства, твърдени от ищеца. Оспорват се изводите на съда, относно
основанието с което е приета недействителност по отношение на договорната ипотека, като
твърди, че по отношение на него не е формирана сила на пресъдено нещо. Моли съда да
1
отмени решението и постанови ново с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Въззиваемият Ю. А. А., чрез процесуален представител оспорва наведените по жалбата
доводи, като неоснователни и моли за потвърждаване на решението в обжалвана част.
По отношение на ответниците С. С. Й. и И. К. Г. решението е влязло в сила.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото намира следното:
Пред първоинстанционният съд с исковата молба, ищцата Ю. А. А. твърди, че въз основа на
дадено от нея пълномощно от 11.07.2008 г., ответникът С. Й. е сключил от нейно име
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 76, том III, peг. №37382, дело 476 от
23.07.2008 г., на нотариус А. Ч., върху собствения недвижим имот, представляващ
апартамент № 149, находящ се в гр. София, общ. „Красна поляна“, ж.к. „***“, ул. „***“, бл.*,
ет.*, с което ответникът е обезпечил свое задължение към И. Г., основано на заемно
правоотношение. С уточнителна молба молба от 23.09.2020 г. се твърди, че
упълномощителната сделка, обективирана в процесното пълномощно, е унищожена на
основание чл.30, във вр. с чл.44 от ЗЗД с решение № 222 от 07.12.2017 г., постановено по
гр.д. № 4594/2016 г. на ВКС, поради което и ипотеката се явява недействителна, на
основание чл.42, ал.2 ЗЗД.
Ответниците оспорват иска и молят за отхвърляне.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението за валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за
въведени нови фактически твърдения и изменение на иска, даващо основание за
недопустимост на постановения съдебен акт. С приетия по делото доклад пред
първоинстанвционният съд е направена правната квалификация на иска, въз основа на
въведените факти и обстоятелства от които произтичат твърдените права. Съдът не намира
изменение на фактическите твърдения и петитума. По очертания от оплакванията в жалбата
предмет на въззивен контрол, свеждащ се до обстоятелството дали е действително
учреденото обезпечение, което е ползвало ответника като кредитор да осъществи
принудително изпълнение, намира следното:
Фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд, страните не
спорят по нея и не следва да бъде повтаряна.
По предявения иск с правно основание чл.42, ал.2 от ГПК ищеца следва да установи, че
лицето, сключило договора за ипотека е действало без представителна власт и в този смисъл
този договор е недействителен, поради липса на потвърждаване от страна на мнимо
представлявания.
В настоящия случай от решение № 222 от 07.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4594/2016 г.
2
по описа на ВКС, IV Г.О., се установява, че е унищожена на основание чл.30, вр. чл.44 от
ЗЗД, упълномощителната сделка, обективирана в пълномощно от 11.07.2008 г. с нотариална
заверка рег. № 35520/11.07.2008 г. на подписа на упълномощителя Ю. А. и нотариална
заверка на съдържанието с рег. № 35521/11.07.2008 г., т. VI, № 43, удостоверени от
помощник нотариус при нотариус А. Ч., с което Ю. А. А. упълномощава С. С. Й. да я
представлява пред всякакви трети физически и юридически лица, като ипотекира в полза на
който прецени недвижим имот, представляващ Апартамент № 149 с площ 83,74 кв.м., в гр.
София, община „Красна поляна“, ж.к. „***“, ул. „***“, блок *, както и да я представлява
пред нотариус и там, където е необходимо, във връзка с дадените право по пълномощното.
С оглед унищожаването на упълномощителната сделка с горепосоченото решение на ВКС,
договорът с който е учредена ипотеката, се явява сключен от лице без представителна власт.
След унищожаването сделката се приравнява на нищожната такава, т.е. не е породила
целените с нея последици от момента на сключването /в случая извършването/. Съгласно ТР
№ 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, договор, сключен от лице, действало като представител, без
да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда
целените с него правни последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е
сключен договорът, го потвърди съгласно чл.42, ал.2 от ЗЗД. При липса на потвърждаване,
на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен
договорът или неговите универсални правоприемници. Всички последващи правни действия
също са нищожни, доколкото никой не може да прехвърли повече права от колкото
притежава.
Въз основа на изложеното предявения иск срещу И. П. П., като цесионер е основателен и
договорната ипотека, обективирана в нотариален акт № 76, том III, peг. № 37382, дело 476 от
23.07.2008 г., на нотариус А. Ч., следва да бъде прогласена за недействителна, на основание
чл.42, ал.2 ЗЗД.
Поради съвпадане в изводите на двете инстанции решението на Софийския градски съд
следва да се потвърди.
На основание чл. 294, ал.2 от ГПК ответника И. П. П. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сторените разноски за пред ВКС в размер на 530 лева, представляващи заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция ответника следва да бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за
осъщественото безплатно представителство, което съдът определя на 800 лева,
съобразявайки правната и фактическа сложност на делото и извършените процесуални
действия пред въззивния съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265788 от 17.09.2021 год., постановено по гр.д.№ 12037/2016
год. по описа на Софийски градски съд, I-16 състав.
ОСЪЖДА И. П. П. да заплати на адв.В. М.-САК, на правно основание чл.38, ал.2 от ЗАдв.
сумата от 800 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4